ТЕМИТЕ В БРОЯ:
СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
* Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец → стр. 4-5
* Александра Карамихалева: Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България → стр. 1
ВЯРА И МЕДИЦИНА
* Свети Лука Войно-Ясенецки: Сърцето като орган на висшето познание → стр. 7
* Дария Захариева: Хирург в расо лекува и след смъртта си → стр. 1, 7
БОГОСЛОВИЕ
† Волоколамски митрополит Иларион: Небе на земята → стр. 7
ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец
Велика радост и висока чест споходиха по Божия милост богоспасяемата Пловдивска епархия. На 22 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай заедно със стотици благочестиви християни посрещнаха с огромно вълнение, благоговение и сълзи на радост пред митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в Пловдив частица от мощите на свети Лука (Войно-Ясенецки) Симферополски Чудотворец, дар от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Мощите бяха донесени от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на патриарх Кирил.
Богородският епископ Антоний възглави празнична архиерейска вечерня. В светата богослужба молитвено участие взеха високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай, преосвещените епископи: Велички Сионий - игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий - викарий на Софийския митрополит, Белоградчишки Поликарп - викарий на Видинския митрополит, Агатополски Йеротей - викарий на Сливенския митрополит, Знеполски Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Герасим - гл. секретар на Св. Синод, архим. Филип (Василцев) - предстоятел на Руското подворие в София, прот. Андрей Бойцов - предстоятел на Руското подворие в гр. Бари (Италия), йером. Зотик (Гаевски), архим. Евтимий от Видинска епархия, архиерейските наместници и духовници от епархията и страната. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор “Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене “Нектарий - протопсалт” от Букурещ.
Стотици хора бяха препълнили митрополитския храм “Св. вмчца Марина”, в който завинаги ще остане частицата от мощите на светителя Лука, архиепископ Симферополски Чудотворец...
Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България
Мощи на св. Лука Симферополски (27 април 1877 - 11 юни 1961 г.) пристигнаха в България. Частицата от мощите на светеца хирург, лечител на душите и телата, живял в наше време, са дар от Руската православна църква за Пловдивска епархия на Българската православна църква и всички българи по молба от Българския патриарх Неофит и с благословението на Руския патриарх Кирил.
Мощите бяха донесени на 21 октомври от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на Руския патриарх. Първо светинята бе донесена в Синодната палата на БПЦ-БП. Там, върху светия Престол в синодалния параклис мощите бяха поставени от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в специално изработена мощехранителница във форма на десница, чрез която св. Лука невидимо ще благославя пристъпилите към светинята за поклонение християни. Първи пред светите мощи на изповедника за Христа се поклониха служителите от Синодалната администрация начело с главния секретар на Светия Синод архим. Герасим...
Хирург в расо лекува и след смъртта си
По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва - за хирурга архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите и сестрите, с йод помазвал мястото, където трябвало да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели - науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!
На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите - с панагия. Този човек е бил и епископ, и съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.
Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното - вярата и науката са съвместими...
Сърцето като орган на висшето познание
Съвременният цивилизован човек чрез работа над себе си се приучва да прикрива мускулните си рефлексии и само промените в сърдечната дейност все още могат да ни разкрият неговите преживявания. Така сърцето си остава за нас орган на чувствата, който фино указва нашето субективно състояние и винаги го изобличава. Като лекар трябва да отбележа, че докато сърдечната дейност, обусловена от мускулна, може да се регулира относително добре, то да се регулира сърдечната дейност, предизвикана от различни вълнения, е изключително трудно. Затова и толкова лесно се поразява сърцето у лица със свободни професии, не свързани с тежък физически труд, но свързани с голямо психическо натоварване.
Инервацията на сърцето е изключително богата и сложна. То цялото е оплетено с мрежа от влакна на симпатиковата нервна система, чрез която е тясно свързано с главния и гръбначния мозък. Функциите на симпатиковата и вегетативната нервна система са все още слабо изучени и напълно неизвестни, но вече е напълно ясно, че те са изключително важни и многостранни. Тези нервни възли и влакна несъмнено притежават изключително важна роля във физиологията на чувствителността. Така че нашите анатомо-физиологически знания за сърцето не само че не пречат, а дори ни подтикват да считаме сърцето не само за централен орган на кръвообращението, а и за най-важния орган на чувствата. Но Свещеното Писание ни казва за сърцето значително повече...
Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски
Продължение от бр. 19
Благодарение на други местни ктитори били направени и други обновявания на манастира през този период. Но когато през 1805 г. бившият Дечански монах Теодосий дошъл тук, заварил манастира запустял. С помощта на местните той препокрил и ремонтирал църквата и изградил 12 килии. През 1808 г. към него се присъединил и йером. Гавриил от Рилския манастир, с когото изградили и нови конаци за поклонници. Оттогава датира и сегашният дърворезбен иконостас, изработен от прочутия Дебърски майстор дърворезбар и иконописец Петре Филипович, дело на когото са едни от най-прекрасните дърворезбени образци, като тези в Бигорския манастир, Рилския и Лесновския манастир, в църквата “Пресв. Богородица” в Скопие, в Крушево и др.
Изработил иконостаса и на църквата “Св. Спас” в Скопие, където е оставил портрети на себе си и на помощниците си пред работната маса с длета в ръка, а под образите им стои надпис, потвърждаващ българската му народност: “Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа - от Галичник. Бугари дебрани от Мала река 1824” (Йордан Иванов. “Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика”, С., 1917, стр. 215.)...
