ТЕМА НА БРОЯ:
Честване на св. Йоан Рилски
* Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир; Патриаршеско приветствие → стр. 3
* Св. Йоан Рилски - покровител на Софийската духовна семинария → стр. 1, 6
* † Неофит, Патриарх Български: "Завещавам ви да пазите светата вяра" → стр. 6
* Александра Карамихалева: Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител → стр. 5
ИЗ ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА
* Ангел Карадаков: Празник в Троянския манастир → стр. 1, 4
* † Ловчански митрополит Гавриил: Приветствие към Българския патриарх Неофит от името на Св. Синод → стр. 1, 4
МОНАШЕСТВО
* † Волоколамски митрополит Иларион: Радостта на монасите → стр. 6
* Монашеството - живот в Христа → стр. 7
IN MEMORIAM
Възпоменание за Пловдивския митрополит Арсений → стр. 3
ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир
На 19 октомври, когато отдаваме богослужебна почит на св. Йоан Рилски Чудотворец - великия наш небесен закрилник и покровител на целия български народ, по решение на Светия Синод на БПЦ - БП Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната архиерейска св. Литургия в храма “Рождество Богородично” в Рилския манастир.
С владиката съслужиха преосвещените епископи: Адрианополски Евлогий - игумен на Рилския манастир, Браницки Григорий - викарий на Българския патриарх Неофит, Траянополски Киприан - викарий на Врачанския митрополит Калиник, Главиницки Йоан, Знеполски Арсений - викарий на Пловдивския митрополит Николай, гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим и още множество български духовници от цяла България. Песнопенията изпълниха антифонно софийският хор “Св. Наум Охридски” с диригент протопсалт Андрей Касабов и гръцкият църковен хор от гр. Драма с диригент протопсалт Григорий Папаемануил.
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете Патриаршеско слово за празника на св. Йоан Рилски Чудотворец, в което Негово Светейшество патриарх Неофит честити празника. (Публикуваме словото б.р.)...
Празник в Троянския манастир
На 15 октомври преди 71 години е роден Българският патриарх Неофит. Той посрещна рождения си ден в Троянската св. обител, където преди повече от 30 години е постриган за монах от тогавашния патриарх Максим.
За да уважат Негово Светейшество, в ставропигиалната обител дойдоха високопреосвещените митрополити: Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум; преосвещените епископи: Велички Сионий - игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий - викарий на Софийския митрополит, Траянополски Киприян - викарий на Врачанския митрополит, Белоградчишки Поликарп - викарий на Видинския митрополит, архим. Герасим - гл. секретар на Св. Синод, архим. Симон - игумен на Бачковската св. обител, архим. Филип Василцев - предстоятел на Руското патриаршеско подворие в София, свещеници и монаси.
Празничната св. Литургия бе възглавена от Негово Светейшество, а след нея бе извършен и благодарствен молебен към Бога. По време на причастния канон, за да поздрави патриарх Неофит, дойде и руският посланик Анатолий Макаров. От името на Св. Синод слово прочете Ловчанският митрополит Гавриил. (Словото четете на стр. 4.)...
Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител
“Естествен център на българската общност в Атина” - така нарекоха българския храм “Св. Йоан Рилски” в гръцката столица.
От ранна утрин в неделния ден на 16 октомври българи от всички възрасти, живеещи в Атина започнаха да се събират в храма и околохрамовото пространство - много от тях в народни носии от различни региони на България. По решение на църковното настоятелство на храма Българската православна църковна община чества своя небесен покровител св. Йоан Рилски и храмовия празник в най-близкия неделен ден до 19 октомври - когато Църквата чества св. Йоан Рилски.
Празничната св. Литургия отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Атанасий. В своето слово за празника той говори върху евангелското четиво за сеяча и житието на св. Йоан Рилски.
Като призова вярващите да следват примера на преподобни Йоан и светите Божии угодници, да се стараят да бъдат “добра почва” за семената на вярата и да дават добри и богати плодове, отец Атанасий каза, че Бог не очаква от нас да отидем в пустинята, за да се спасим, а да живеем в благочестие там, където ни е поставил, да благодарим за всичко и да Му служим с всичките си сили и дарования, като изпълняваме Неговите заповеди...
Радостта на монасите
Популярната представа за монашеството като за съществуване, лишено от всяка радост, сурово и мрачно, е дълбоко невярно и почива върху пълно непознаване на духа на монашеството. «Радостта на монасите... е тиха, чиста, това е тъкмо веселието на добродетелната душа - пише архиепископ Иларион (Троицки). - Та нали онази отровна омая, онова пиянско упоение, които обикновено наричаме «радости на живота», са всъщност нещо мрачно, водещо до пресищане и отврата... Ние, монасите, от радост и умиление плачем и благодарим на Господа... Сълзите на умилението са познати на всеки монах; бедни и жалки му изглеждат мирските радости в сравнение с тези сълзи... Самият аз съм минал през пострижение и мисля, че вече няма да преживея друга такава радост като на този ден... Аз бях изпълнен с радост цели два месеца. Тъй ликуваше всичко в душата ми, толкова радостно ми беше... Ненапразно по време на ритуала замонашващият, вземайки расото в ръце, казва: «Нашият брат (името) ще се облече в дрехата на веселието и духовната радост, за да се отърси и да потъпче всички тъги и смущения»... Колкото по-далеч от страстите, толкова по-голяма е радостта в сърцето. Чистотата на сърцето е свързана неразривно с веселие».
Ритуалът на замонашването се извършва в храма. Извършва го епископът или игуменът на манастира. В началото свалят всички дрехи от замонашвания и го обличат в дълга бяла риза. Замонашваният произнася обетите и изслушва поучението на игумена, след което игуменът символично подстригва косата му и го облича в черни монашески дрехи. Цялото братство на манастира се доближава до новопосветения монах, питайки го: «Как ти е името, брате?» За една или няколко нощи монахът остава в храма, където чете Псалтира и Евангелието...
Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски
Продължение от бр. 17
“Свети Гавриил Лесновски живял в Лесновската пустиня, в Щипска епархия, много години водел постнически и свят живот и се представил на Бога”. Св. Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”
Хубаво нещо са старините. Затаяваме дъх, когато влезем в храмове, оцелели през превратностите на историята от векове, благоговейно мълчим, взрели се в стенописи от Средновековието, пред древни ръкописи и утвар... Но това, което прави един манастир истински ценен, е не оцелелите старини, а оцелялата жива традиция, усилието, с което днешните монаси залягат да подражават в подвизаването и благочестието на основателя на своя манастир и най-достойните му следовници. А именно това безценно съкровище открихме в древния Лесновски манастир.
Следвайки указанията на старейшината на Осоговския манастир, въоръжени с карта и, не без напътствия от страна на отзивчивите местни жители, след ок. 90 км хубав асфалтов път през Кратово, Пробищип, Злетово и Лесново спряхме пред портите на манастира, основан от св. Гавриил Лесновски. Посрещна ни, както по-късно узнахме, игуменът на обителта йером. Дамаскин. Отвори канаскията, за да ни даде свещи, заведе ни в храма и ни разказа историята на манастира, а после ни запозна и със съвременното му състояние...
