ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
Монах Мойсей Светогорец: Вседобродетелната Пресвета Богородица → стр. 1, 6
ЮБИЛЕЙ
* Тържествено отбелязване паметта на светителя Серафим, Софийски Чудотворец → стр. 1
* † Старозагорски митрополит Киприан: Спомен за един "безотечественик" → стр. 5, 7
ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
* Св. Кирил Йерусалимски (IV в.): И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви → стр. 3
* Св. Тихон Задонски (XVIII в.): Лозата и пръчките → стр. 3
Неделите на св. Четиридесетница в образни символи → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Вседобродетелната Пресвета Богородица
Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата.
Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат Божия. Тя заема отличително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева, тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения образ.
Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид.
Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ тя изобразява и който тя (чрез себе си) свързва с това приемане на спасението, което Бог ґ предоставя. Така Христос става Новият Адам, Пресветата – Новата Ева.
Светите Отци на Църквата проследяват следите на Пресветата през целия Ветхи Завет. Те говорят за нейните предобрази и символи.
Първото съобщаване за нейната честна личност става в т. нар. „Първоевангелие”...
Тържествено отбелязване паметта на светителя Серафим, Софийски Чудотворец
През месец февруари т.г. се изпълни една година от причисляването към лика на светците (чрез Акта на Св. Архиерейски събор на РПЦ от 03. 02. 2016 г.) на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев, 1881-1950), както и от тържественото му прославление на 26 февруари - деня на неговото успение.
Благата и благодатна радост от прославлението на новоканонизирания Божи угодник, станал духовен баща и наставник на руси и българи в нелекото време на властващия атеизъм, се случи по единомисленото желание на двете братски православни църкви - Руската и Българската. То се отбеляза чрез съборни празнични богослужения в първопрестолните градове и на двете, като най-тържествените бяха в София - града на мирния плод на неговата праведност (срв. Евр. 12:11), в който е и мястото за поклонение пред честните му чудотворни останки.
За целта беше изписана икона на новопрославения светец, бяха съставени на църковнославянски език тропари, кондак, величание и молитва към него, както и житие (и кратко, и разширено), на руски и на български. Те бяха включени в специалното по повода издание на Синодално издателство на БПЦ-Българска патриаршия - “Житие, аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец.
Неговата памет тази година бе почетена в София чрез архиерейски богослужения в празничния ден, 26 февруари, едновременно в ПКСХП “Св. Александър Невски” и в Руското подворие - храм “Св. Николай”, научна богословска конференция “Възвръщане на забравените имена” на 25 февруари, празничен концерт - вечерта на 26 февруари, освещаване на нова изписана икона в криптата със светите му мощи и тридневни непрекъснати молебени пред неговия гроб...
Спомен за един "безотечественик"
“Разнообразни радости има по житейския път на човека. Има радост от семейния живот... Има радост от учението. Радост от добра професия. Радост от богатството, от здравето, от земното благополучие и какви ли не още човешки радости. Но има радост, която стои много по-горе от всички радости на човека. Тази радост е радостта в Господа”.
Тези прости, но дълбоки по съдържание думи, принадлежат на енорийския свещеник на с. Долни Воден, Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия - Сергей Анатолиевич Белоусов. Писани са от православен свещеник, чийто живот е бил повече в скърби, отколкото в радости, и стоят написани в съставената от него Летописна книга на Долно-воденския храм “Св. Кирил и Методий”, която се съхранява в библиотеката на Пловдивска св. митрополия.
Въпреки наивния стил на изложението, тази изстрадана летопис е безспорен исторически документ. Същевременно тя е и една много искрена автобиография, от която научаваме не само за произхода на о. Сергей, но се сдобиваме и с възможността да съпреживеем изпълнения с много трудности, изпитания и дори разочарования живот на един руски православен свещеник, на когото Божият промисъл отредил жребия да сее Неговото слово сред православните българи...
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви
Съгласно вярата на нашата Църква, ние ви учим и проповядваме, че Христос ще ни се яви два пъти, а не само веднъж, и че в сравнение с първото Му идване Неговото второ идване ще бъде несравнимо по-величествено и славно. Защото при първото бе явено Христовото търпение в най-дълбока пълнота, докато при второто ще се открие цялата сила и слава на Неговото Царство.
Ето защо нека да не мислим единствено за първото явяване, но да се замислим и за второто. И ако при първото идване, по време на Неговото тържествено влизане в Йерусалим, сме казвали: “Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 21:9), то и при Неговото второ идване, както Сам Той ни е казал, ние пак ще изречем с благоговение: “Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 23:39).
Спасителят ще дойде не за да бъде осъден отново, но за да съди онези, които не Го приеха. Този, Който при Своето първо идване беше безмълвен, когато Го подлагаха на мъчения, изрече в пророческо откровение на иудейските закононарушители, извършили тези изумителни неща при разпъването Му на Кръста: “Ти върши това, и Аз мълчах” (Пс. 49:21). При първото Му идване Неговата цел беше да ни даде възможност за спасение и поради това Той ни наставляваше с убедителни слова. При второто Му идване обаче, без значение дали желаят това, или не, хората ще се окажат принудени да приемат, че единствено Той е “Цар на царете и Господар на господаруващите” (1Тим. 6:15)...
Лозата и пръчките
Каквато е връзката на лозата с пръчките, такава е и на Христос с християните. Пръчките са съединени с лозата - по същия начин християните са духовно съединени с Христос. Пръчките приемат сок от лозата и дават плод - също така и християните приемат от Христос живителната сила на добронравието и добродетелите и творят плодовете на добрите дела. Макар да се вижда, че плодът е по пръчките, то той [правилно] се приписва на лозата. Така макар християните да принасят плодовете на добродетелите, то на Христос - Сина Божий те биват приписвани. Сами по себе си пръчките не могат да дават плод без лозата. Така и християните без Христос нищо не могат да вършат. Пръчките, за да принасят повече и по-добри плодове, биват подрязвани и очиствани от ненужните си клонки от лозаря. Така и християните биват най-строго възпитавани от небесния свой Отец, за да могат да принесат възможно най-изобилните, доставящи велика радост, плодове на добродетелите. Пръчките, колкото повече натежават от плод, толкова повече се свеждат към земята и се спускат над нея. Така и християните, колкото повече добри дела вършат, толкова повече се смиряват. Пръчките дават плод заради труда на лозаря. Така и християните вършат добри дела по словото на Небесния Отец, от Когото произтича всяко добро...
Неделите на св. Четиридесетница в образни символи
