Църковен вестник, бр. 24/2016 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
ХРИСТОС СЕ РОДИ ­- СЛАВЕТЕ ГО!
Благословен е Идещият в име Господне!

Синодално Рождественско послание  → стр. 1-2

АМВОН
Св. Теофан Затворник: Нека благодарно славословим Господа → стр. 1, 4

Ставрофорен иконом Иван Кондаков: Христос се ражда, славете Го! (Проповед за Неделя преди Рождество Христово)  → стр. 3

Свещеник Стефан Паликаров: Рождественски размисли за надеждата и възкресението  → стр. 3

ЦЪРКОВНИ ОТЛИЧИЯ
* Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата  → стр. 6
* Патриарх Неофит с отличие „Следовник на народните будители“ за 2016 г.  → стр. 6

ХРОНИКА ОТ СВЕТА
Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина  → стр. 7

Александра Карамихалева: Храмов празник на Руското подворие; Представяне на нова книга и хоров концерт за празника на Руското подворие в София

Историческото установяване на празника Рождество Христово  → стр. 5

Ангел Карадаков: Най-съкровеното желание; Историята на една от най-известните рождественски песни  → стр. 4-5

/Абонамент за печатното издание/

Нека благодарно славословим Господа

Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и да се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!

Ангелите Го славят ­- но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята -­ мир и благоволение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва ­- Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ като Пастир се е вдигнал от небесната висота и оставяйки деветдесетте и девет овци -­ ангелските множества, слиза, за да търси едната ­- заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен, заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света до сега работиш -­ и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: “Адаме, где си?”...

Христос се ражда, славете Го!

“Христос се ражда, славете Го! Христос идва от небето, посрещнете Го!” (Църковна песен)

Братя и сестри,

Така ни подканя св. Църква вече няколко седмици. Тези думи звучат настойчиво и някак прилягат на настроението ни през тези дни и особено днес, когато ни се разказва в светото евангелие за раждането на нашия Господ Иисус Христос.

Бог идва от небето. Какво значи това? -­ По предвечния Божи промисъл, след грехопадението и постепенното затъване в поквара и отдалечаване на човеците от истинското богопочитание Бог изпраща Своя Единороден Син на земята. Той приема всички човешки качества, без греха, облича се в нашата плът и се подхвърля на унижения и оскърбления. Св. Йоан Богослов изяснява тази мисъл с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото... Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците... Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, ­- на вярващите в Неговото име, -­ даде възможност да станат чеда Божии... И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан. 1:1, 3, 11-12, 14).

Бог Слово идва на земята като човек. Той ни разкрива Своята безкрайна обич с въплъщението Си. Кой е Този Бог Слово? -­ Ние посрещаме раждането на Христа Спасителя...

Рождественски размисли за надеждата и възкресението

Ето, идва краят на постите, макар и още да не сме стигнали и до средата им. Да кажем, че това е породено от личното ми нетърпение да се зарадвам на тази случка, която се повтаря всяка година на този благословен Рожден ден. Ама, докато стигнем до събитието, пак преминаваме през познатите теми ­- за смисъла на постите, за това какво точно празнуваме и какъв е целият смисъл на всичко.

През изминалите седмици и дни се случиха тъжни събития за мен -­ почина един прекрасен млад духовник в лицето на отец Даниил, който, мисля, че не доживя до 40 години. Сега се случи, че отмина във вечността и друг мой приятел ­- прекрасен певец, добър човек, който търсеше надеждата и любовта. Той е Иван, когото всички от Богословския факултет познаваме. Не успя да доживее и до трийсет години дори. Отминавайки от този свят, той намери своя смисъл, своята надежда и своята любов именно в Този, Когото очакваме отново да се роди. Въпреки че ми е мъчно за тях двамата, няма да се оставя на тъгата, защото смисълът на живота е именно да се намериш във вечността на Божието царство, а и само “мъртвите погребват своите мъртъвци”. В Христос всички сме живи, а и как да ми е тъжно за тези, които са на по-добро място от нас, които тепърва трябва да си “заслужим” спасението, а знаем, че то така или иначе е по милост Божия, а не по заслуги. Поне да се постараем както трябва, ако не друго!...

Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата

Историята на българската култура е дълбоко и неразривно свързана с Българската православна църква и православната духовност” ­ каза професор Климентина Иванова пред патриарх Неофит и митрополитите от Светия Синод при награждаването й с църковен орден “Св. Климент Охридски” ­ I степен. По решение на Светият Синод в пълен състав във връзка с 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски ­ в знак на внимание и за църковни заслуги бяха удостоени с орден “Св. Климент Охрид-ски” ­ I степен ­ ик. Кирил Попов и проф. д-р Климентина Иванова, а с орден “Св. св. Кирил и Методий” ­ I ст. ­ проф. д-р Георги Попов.

Церемонията по връчване на отличието се проведе в приемния салон на Синодната палата на 15 декември 2016 г...

Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина

­На 11.12.2016 г. особена бе радостта на всички българи, живеещи в гръцката столица. В този ден, Неделя на Светите праотци, с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Илион и Петруполи Атинагор, под чиято юрисдикция духовно се намира българският храм “Св. Йоан Рилски” в Атина, и по покана на предстоятеля му, архимандрит Атанасий (Султанов), светата Литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит.

С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, eп. Поликарп извърши свещеническото ръкоположение на дякон Стефан Данчев, дългогодишен певец при храма, който ще замести архим. Атанасий в обязаностите му в Атина, тъй като архимандритът вече е назначен като предстоятел на българския храм “Св. св. Кирил и Методий” в Будапеща и протосингел на Западно- и Средноевропейска митрополия.

В уречения час архиереят бе посрещнат от архимандрит Атанасий и дякон Стефан, заедно със специално дошлите за събитието иконом Фотий Паунов, клирик на Лариска митрополия, и протойерей Петър Хубенов, клирик на Пловдивска митрополия...

Храмов празник на Руското подворие

­На 6 декември, когато всенародно се отбелязва паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец, по решение на Св. Синод божествената св. Литургия в Руския храм-подворие “Св. Николай” бе оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с Петерхофския архиепископ Амвросий, който бе в България с благословението на Руския патриарх Кирил и по покана на Българския патриарх Неофит за участие в престолния празник на храма-подворие и тържествата по случай 135-годишнината от рождението на св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец. Участваха също гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим, представителят на Московската патриаршия при Българската патриаршия архим. Филип (Василцев), храмовото свещенство и гости.

Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил предаде в дар на Подворието частица от мощите на св. Митрофан Воронежки. Мощите са дадени на митрополит Гавриил от схиигумения Мария (Дохторова), която му е била духовна майка...

Историята на една от най-известните рождественски песни

Отново сме в пределите на празничните дни и отново ще чуем празничните песни, които винаги съпровождат празничните дни. Представяме ви историята на една от най-известните песни, които ще чуем по Рождество -­ “Тиха нощ, свята нощ”.

Има една песен, която всички знаем още от деца. Пели сме я по коледни тържества в училище, чували сме я по радиото, телевизията, както и дори в супермаркета. Тази песен се пее по цял свят, но ние рядко се питаме от къде идва тя и кой е нейният автор.

Любопитен факт е, че тази песен е преведена на повече от 330 езика, пее се по цял свят. Родина на песента е Бавария, родила се е през далечната 1818 г. Автори са поетът Йозеф Мор, който е свещеник в Оберндорф, и композиторът Франи Грубер, органист и учител по музика.

Но нека се запознаем с историята й.

В навечерието на Рождество Христово местният свещеник Йозеф Мор посетил един болен енориаш, който живеел доста далече от града. Нощното небе, луната и величественият тих пейзаж, както и двете села Арнсдорф и Оберндорф, разположени ниско в долината, при вечерното осветление му създали чудно настроение, подобно на видение. Като седнал на един пън, му се сторило, че близкото село Арнсдорф през святата нощ прилича на Витлеем. На свещеник Йозеф му се сторило, че долината наоколо е пасбището с овчарите, които пазели стадата си и с копнеещи сърца очаквали обещания Спасител...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 23/2016 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
1100 години от Успението на св. Климент Охридски

Патриаршеско и Синодално приветствие → стр. 1-2
† Теофилакт Охридски: За божествената и свещена глава на св. Климент Охридски  → стр. 2
Анула Христова: Честната глава на Охридския светител в България → стр. 1

АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ
Международна конференция → стр. 2

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
* † Варненски и Великопреславски митрополит Йоан: Духовният образ на св. Климент Охридски и значението му днес  → стр. 3
* † Пловдивски митрополит Николай: Слово  → стр. 7

ИНТЕРВЮ
Архимандрит Порфирий, игумен на скита “Св. Йоан Предтеча” ­- Верия: Вземете от духа на учение и послушание на свети Климент → стр. 6

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
* България посрещна честната глава на св. Климент Охридски → стр. 1, 4-5
* Бачковският манастир посрещна светите мощи на св. Климент Охридски → стр. 7
* Тържествен духовен концерт → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

За божествената и свещена глава на св. Климент Охридски

О, божествена и свещена глава, върху която Духът си създаде непоклатимо седалище! О, светило, което водиш не само денем или само нощем, а нощем и денем ни освещаваш с благодатни дарове! Ако се борим с изкушения и мракът на изкушенията ни обвива като някаква нощ, или ако се наслаждаваме на тишина, и се развеселяваме като от някаква светлина, и в двата случая ние се удостояваме с твоите благодатни дарове. О, тръба, чрез която ни повика Утешителят! О, добри пастирю, който пожертва светата си душа за нас, твоите овци (Йоан. 10:11), и чрез много старания ти събра стадо на Бога, настани ни на тревисто място -­ обяснените с твоя език писания, отхрани ни върху тихата вода на божественото кръщение и ни изведе на пътеката на правдата, за да вършим добри дела.

Чрез тебе цялата българска страна позна Бога! Ти сам снабди богато църквите с песни и псалмопения, а празниците обясни с поучения. Чрез тебе с житията на светиите монасите се напътстват към подвижничество! Чрез тебе свещениците се приучват да живеят в съгласие с каноните! О, земен ангел и небесен човек! О, маслина, която с нищо не е по-долу от предопределената от пророка (Йерем. 11:16; Осия. 14:7), понеже си създал много повече синове на благочестието! (Пс. 137:4; Зах. 4:12-14). О, водач на слепци, независимо каква слепота и водачество би имал някой предвид! О, ти, който приготви на Господа избран народ, ревностен в добрите дела (Тит. 2:14), които те видяха в тебе!...

Честната глава на Охридския светител в България

По повод изпълването през тази година на 11 века от блаженото успение на свети Климент Охридски, Светият Синод на БПЦ-Българска патриаршия организира в почит на неговата пресветла памет провеждането на тържествени богослужения и празнични прояви в дните от 24 до 27 ноември. Те бяха духовно подплатени от посрещането, присъствието и поклонението през този период на честната глава на светия наш отец, светител и чудотворец Климент, Охридски архиепископ.

След отправена покана от страна на Св. Синод на БПЦ-БП, честната глава на Първия български светител пристигна в България по благословението на Вселенската патриаршия (под чиято духовна обгриженост се намира обителта на нейното съхранение) и решението на Св. Синод на Гръцката архиепископия делегацията по нейното пренасяне да бъде възглавена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Верия, Науса и Кампания г-н Пантелеймон.

Близо девет века тези св.-Климентови мощи пребивават в древната исихастка ставропигия на Вселенската патриаршия -­ Верийския скит “Св. Йоан Предтеча”. Известна като кърмителка на просветлени подвижници на молитвата, според църковното предание тя е и мястото на пострижението в монашество на св. Климент, в което той сам пожелал да бъде пренесена неговата честна глава. От страна на ставропигията, светинята бе придружавана от игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Порфирий Продромит и монаси.

В България честната глава на св. Климент Охридски идва за трети път след възвръщането на БПЦ в единството на съборната Православна църква, като първият път е през 1992-ра, а вторият ­- през 2009 г...

Вземете от духа на учение и послушание на свети Климент

­- Откога честната глава на св. Климент Охридски се съхранява във вашия манастир?

-­ Вие знаете, че за Църквата Свещеното Предание има същата тежест, както и Светото Писание. На тази основа, опирайки се на местното ни църковно предание, можем да кажем, че тя е в манастира поне от 13 век. Съществува запазено и конкретно място, където според преданието се е спрял конят, който е пренасял честната глава. И пак според местното предание свети Климент произхожда именно от този край. С други думи, той е роден в древно иматийско семейство (Иматия е район в централната Егейска част на Р Гърция). Неговият баща е бил значим търговец, който е владеел езици, за да извършва успешно занаята си. Така той имал възможността да научи славянския език, а от него и синът му (св. Климент) овладял езика на славяните.

Дори съществува и една пещера, която местните хора наричат “Климентовата пещера”. Само че тя се намира в много изолирана и труднодостъпна местност. Затова не е и останало записано в църковното предание точното є място. Като цяло, по отношение на древната история на манастира, едва сега ние се опитваме да я покажем, като събираме данни за нея. Така например, най-древният стенопис, който имаме запазен, датира отпреди 17 век. Но откога точно, не можем да кажем, защото не е извършено научно-изследователско проучване за този исторически паметник...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 22/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
† Неофит, Патриарх Български: Радват се небето и земята, като виждат духовното Небе да идва в божествения дом → стр. 1-2

ЮБИЛЕЙ
Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* ИЗБОРИ за църковни настоятелства и проверителни комисии
* ОБРЪЩЕНИЕ на наместника на овакантения Старозагорски митрополитски престол Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний към епархийските избиратели от Старозагорска епархия  → стр. 2

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
Прот. Джордж Албъртс: Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот → стр. 3

ПОКЛОННИЧЕСТВО
Манастирът с 365-те параклиса. В памет на архим. Никодим Павлопулос  → стр. 4-5

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Празненства по повод Въведение Богородично → стр. 5, 8

БИОЕТИКА
Кремацията ­- ЗА и ПРОТИВ  → стр. 6

АМВОН
Свет. Теофан Затворник: Дойде Освободителят и счупи нашите окови  → стр. 7

/Абонамент за печатното издание/

Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта

На 20 ноември Александрийският патриарх Теодор оглави Всеправославна патриаршеска св. Литургия в централния храм на Москва “Христос Спасител” по случай 70-годишния юбилей на Руския патриарх Кирил.

Съслужиха му Предстоятелите на Поместни православни църкви: патриарсите Йерусалимски Теофил, Руски Кирил, Грузински Илия, Сръбски Ириней, Кипърски Хризостом; архиепископите Албански Анастасий и Полски Сава; митрополитите на Чешките земи и Словакия Ростислав и на Православната църква в Америка Тихон. Във всеправославното богослужение участваха още: френският митрополит Емануил (Вселенска патриаршия), Търговищки митрополит Нифон (Румънска патриаршия), Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний (Българска патриаршия) и митрополитът на Димитриада Игнатий (Гръцка архиепископия).

Всички присъстващи архиереи се причастиха със св. Христови Тайни.

По време на богослужението редица епископи на Руската църква бяха възведени в архиепископски сан. По време на престоя си в Москва Предстоятелите на Поместните православни църкви имаха отделни срещи с Руския патриарх...

Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот

Ролята, която семейството има в нашето общество, като че ли е извънредно отслабнала. Съществуват много проучвания, изказани са много мнения, очертани са много предположения по въпроса какво въздействие оказва това обстоятелство върху нас като общество. За нас, в Православната църква, семейството е от огромно значение, но за света около нас то сякаш се превръща в нещо като отживелица. Ние гледаме на семейството като на свещена институция и основа на Църквата, докато обществото се отнася към него като към старомодна, разпадаща се, постоянно променяща се структура, която трябва да бъде непрекъснато отново осмисляна, преправяна в нови форми, наново определяна и променяна, за да посрещне “нуждите” на подвластното на изменение време. Именно по тази своя позиция Църквата още веднъж се оказва в сблъсък със света.

В един местен общински колеж водя занятия по направление “Брак и семейство”. Има две неща, които намирам едновременно интересни, но и смущаващи. Първото нещо е, че всяка година учебното пособие се променя, “за да е в крак с променящото се семейство”. Има дълги списъци с различни видове семейство, вариращо от основополагащата клетка на семейството от миналото, което в очите на Църквата е еталон за семейство, до всички видове нови и наскоро определени типове семейство, които ние биваме енергично поощрявани да приемем. Всяко ново пособие се стреми да легитимира, да оправдае и узакони тези разнообразни видове семейство. Това, което се говори или на което човек бива учен, се свежда в основни линии до следното, що се отнася до семейството: всяко едно нещо и всичко като цяло е в движение и се развива, и ако не приемеш това, ти си тесногръд фанатик, който е лишен от чувството за справедливост...

Манастирът с 365-те параклиса

След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос -­ Митилини, преминава в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира “Панагия Мирсиниотиса”, а наляво -­ към манастира “Св. Игнатий -­ Лимонас”, който е и нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпваща за първи път на о. Лесбос ­- острова на св. Рафаил, Николай и Ирина, и на толкова още много знайни и незнайни за нас, православните българи, светци на вселенското православие.

Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите, може би най-добре говорят думите: “Господ е Бог велик и Цар велик... В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал...” (Пс. 94:3-5).

“Дълбочините земни” ширнали се пред нас са просторното поле, дало името си и на манастира - Лимонас (от гр.ез.- поле, ливада). “Върховете планински” са споменатите възвишения, а морето... Морето е като една гигантска капка морска вода, събрана от Бог в залива Калони, за да бъде обиталище на стотици фламинго и други морски птици. Както и да дарява жителите на о. Лесбос с най-важната подправка -­ солта. В центъра на тази жива природна картина е манастирът, разгърнал се с всичките си външни и вътрешни постройки на площ от двадесет декара.

Игуменът му -­ архимандрит Никодим Павлопулос, го нарича “истинско духовно поле”, чиито напояващи го “води са молитвите на монасите, а растителността -­ добродетелите им”. Около него, приличащи на големи кошери са построени множество каменни параклиси, всички издигнати от ръцете на о. Никодим, с желанието му техният брой да бъде 365 - за всеки един ден от годината...

Кремацията ­- ЗА и ПРОТИВ

По повод отминалата Голяма задушница -­ Архангелова, и зачестилите в България случаи на кремиране на починали, с настоящата публикация запознаваме читателите с православния възглед относно кремирането на починали, представен през погледа на Гръцката църква, отразен в официалните є синодални становища, предвид това, че досега БПЦ-Българска патриаршия не се е произнасяла по въпросите на кремирането на нашите починали близки ­- бел. ред.

Гръцката църква за първи път се изправя пред въпроса за кремирането на починали през 1960 г., когато тя официално отказва да се отслужи опело на погребението на Димитрис Митропулос -­ музикант с национална слава и признание, който в завещанието си пожелал да бъде изгорен в пещ и прахът му да се постави в урна. Отказът на Църквата, чрез издаването на специално синодално решение, бил категоричен, въпреки молбите на множество известни хора, които умолявали тя да прояви снизхождение и да удостои погребението поне със своето присъствие, макар и без извършване на каквито и да е заупокойни служби.

Процедура на кремацията

Процедурата по кремирането на починалите е следната: тялото на починалия се поставя в пещ и се изгаря на висока температура (760 до 1150о С). В пещта изгарят само веществата на трупа, като те се превръщат предимно в пушек. Но в нея остават твърдите останки на трупа, т.е. тленните останки на починалия. Те се изваждат от там и се стриват в мелачница, така че максимално да се намали размерът на трупа. И после във вид на прах те се поставят в урна.

Терминът, който се използва в световен мащаб за тази процедура, е кремация, от латинския глагол cremare, който означава разрушително и насилствено унищожаване посредством огън. Веднага проличава негативният смисъл на този термин, както и жестокостта, която отразява.

Тук, разбира се, сме длъжни да споменем, че практиката за изгаряне на мъртвите се е прилагала още в древността, както свидетелстват за това извори на древни писатели. Но трябва да се обърне внимание, че винаги е съществувало правото на избор между изгаряне и погребение. Изгарянето било избирано обикновено в периоди на войни, когато мъртвите са се намирали далеч от своята родина. Само че тогава то се извършвало със свещени ритуали, при които телата на мъртвите съвсем не били унищожавани напълно чрез стриването им на прах. Техните тленни останки (костите им) били събирани след изгарянето, поставяни в скъпоценни мощехранителници и погребвани после в специални гробове. Тоест изгарянето на мъртвите в древността коренно се отличава от модела на изгарянето в нашето съвремие...

Дойде Освободителят и счупи нашите окови

Преподобният Макарий Египетски разказва следното:

Бог поругаван не бива, и знаейки това, веселете се и се радвайте в тези дни със страх. Осветете светлия празник със светли дела, занятия и увеселения, за да може всички, гледайки Ви, да си кажат: “Те имат свети празници, а не някакви си буйни празненства на непознаващи Бога нечестивци и развратници. Амин.

Слава Тебе, Господи! Дочакахме още светли дни от Христовото Рождество. Сега да се повеселим и да се порадваме! Светата ни Църква нарочно е учредила преди тях пост ­- известно ограничение, за да може, встъпвайки в тях, да се почувстваме излизащи на свобода. При все това тя изобщо не иска ние да се отдаваме само на чувства и само на плътски удоволствия. Но от стари времена, наименувайки дните между Рождество Христово и Богоявление “свети”, изисква, самото наше веселие през тези дни да е свято. За да не се самозабравяме, веселейки се, тя е вложила в устата ни кратка песен за слава на раждащия се Христос, която успокоява плътта и възвисява духа, указвайки му достойното за тези дни занятие: “Христос се ражда, славете Го!”...

Прочети още...