събота, 11 март 2017 г.

Църковен вестник, бр. 5/2017 г.

Църковен вестник,бр.5/2017г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ДНИ, ПОСВЕТЕНИ НА СВ. ЛУКА-СИМФЕРОПОЛСКИ В ПЛОВДИВ
* Слово на Пловдивския митрополит Николай: "Не нам, не нам, а имени твоему" → стр. 1-5
* Доклад на Ловчанския митрополит Гавриил: "Пастирът-мъченик" → стр. 6
* Проповед на св. Лука Войно-Ясенецки: "Силата ми в немощ се проявява" → стр. 7

ПОДВИЖНИЦИ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО
* Новопреставилия се архим. Кирил Павлов: За завистта → стр. 3

* Неуморим в служението: Подвигът на скромното житие на св. Никола Плана → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Силата ми в немощ се проявява

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който го ненавиждал, преследвал го винаги и навсякъде, причинявал му всякакви неприятности, подигравал го със зли думи. И три пъти се молел свети Павел на Бог, просейки да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: “Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:9-10). Но как, как е възможно това ­ немощният да бъде силен?

Нашето християнско и светско разбиране за духовната сила са съвсем различни. Духовната сила на светските люде има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването. Тази сила е често огромна, но в основата є лежи гордостта, лежи отхвърлянето на всяка Божия помощ, самоутвърждаването, безусловната вяра в своите човешки сили. А Бог се противи на горделиви и само на смирени дава благодат…

28 октомври 1951 г.

Из книгата “Силата Ми в немощ се проявява” (със съкращения). Източник: pravoslaven-sviat.org


За завистта

­В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Христа братя и сестри! Веднъж, по Своя обичай, Господ влязъл в събота в иудейска синагога и започнал да проповядва там словото Божие. Видял жена, която осемнадесет години страдала от тежък телесен недъг ­ тя била прегърбена и не можела да се изправи. Господ се съжалил над нея и като я повикал при Себе Си, казал: “Жено, освобождаваш се от недъга си” (Лука. 13:12). Той възложил ръцете Си върху нея, и тя тозчас се изправила и започнала да слави Бога.

Началникът пък на синагогата, хранейки в сърцето си скрита завист към Спасителя, виждайки с какво уважение се ползва Той сред народа и с каква любов народът Го заобикаля, възнегодувал против чудесното изцеление на нещастната жена от Божествения Чудотворец и започнал строго да говори на народа: “Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден” (Лука. 13:14).

Усетил в тези думи притворството и лицемерието на началника на синагогата, Спасителят всенародно разобличава маската на неговата мнима ревност по Закона Мойсеев: “Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” (Лука. 13:15-16).

След такова изобличение пред всички, изведнъж се разкрила злобата в душата на мнимия ревнител от иудейската синагога...

Превод: ик. Йоан КАРАМИХАЛЕВ



Неуморим в служението

­В Гърция на 2 март се празнува паметта на св. Николай Плана ­ все още непознат за нас, българите, светец, характерен със своя обикновен живот на свещенослужител в беден квартал на Атина. Подвигът в неговото, на пръв поглед скромно, житие е в постигането на най-великата християнска добродетел ­ смирението.

С ежедневно отслужване на св. Литургия в малки църквички на Атина, св. Николай изора духовната нива и облагороди душите на жителите на столицата, освещавайки ги с благодатта на Божието слово и правейки ги причастни на Тайните Христови.

Днес, десетилетия след кончината му, вярващите християни призовават неговата молитвена помощ и се покланят на светите му мощи, положени в красив саркофаг в една от централните църкви на Атина ­ “Св. Йоан Предтеча”.

Животът и делото на св. Николай Плана са висок пример за истинско служение в Христа за всеки истински християнин и най-вече за свещенослужителите.

ЖИТИЕ: Свети Николай е роден през 1851 г., на красивия гръцки остров Наксос, от който е и друг наш съвременен подвижник ­ св. Никодим Светогорец.

Родителите му, капитан Янис и майка му Августина, отрано го наставили и възпитали в благочестие към Бога. Още от детството си св. Николай Плана започнал да проявява своята наклонност и любов към тайнствата и светините на вярата. Обичайки църковните служби, той със сърдечен трепет помагал като иподякон в храма, където служел неговият дядо, свещеник Георги Мелисургос. Често си играел, обличайки чаршаф вместо фелон, и подражавал на свещенослужителите. Един ден в църква пял с такова молитвено чувство, че предизвикал удивление у минаващите. Предопределен от Бога да бъде служител на Светите Тайни, малкият Николай непрекъснато участвал в литургичния живот на Църквата с пост, молитва и бдение.

От рано надарен с дара на прозорливост, той съобщил на домашните си за корабокрушението на бащиния му търговски кораб в същия момент, в който плавателният съд се разбивал до Цариград. Загубата на кораба им, заедно с целия товар и екипаж, била силен финансов и емоционален удар за неговия баща. Честният капитан от тревоги по изгубените човешки животи на младите моряци и от настъпилите финансови притеснения и задължения се поминал...



Share: