Църковен вестник, бр.11 /2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ДОКУМЕНТИ
* Решение на Св. Синод от 1 юни 2016 г. относно Всеправославния събор (16-26 юни 2016 г., о-в Крит) → стр. 2
* Изявление на Синодалната канцелария във връзка с Всеправославния събор → стр. 2

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Св. Йоан Кронщадски: Радостта на християните в деня на Възнесението Господне  → стр. 1, 6

БОГОСЛОВИЕ
† Волоколамски митрополит Иларион: Писанието и Преданието → стр. 1, 4-5

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Руски свещеници емигранти, служили в Пловдивска епархия след 1920 г. (по документи от архива и библиотеката на Пловдивска митрополия)  → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Шинев: Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят → стр. 7

ПРАВОСЛАВИЕТО ПО СВЕТА
Александра Карамихалева: Албания, която не познаваме → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Радостта на християните в деня на Възнесението Господне

"А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марк 16:19).

Всички народи се радвайте сега, защото Христос възлезе там, където беше преди - възлезе на небето (Стихира за празника Възнесение).

И така, на празника Възнесение Господне всички християни трябва да се радват! Но за какво да се радват? На пръв поглед изглежда, че по-скоро би трябвало да са опечалени и да скърбят, защото Сладчайшият наш Спасител Иисус Христос ни е изоставил с видимото Си присъствие и се е възнесъл на небесата, откъдето ще дойде отново, но Пришествието Му ще бъде вече като Страшен Съдия на всички земнородни!

Но в действителност не е така! В деня за възпоменаване на Възнесението Господне ние имаме повече причини за радост, отколкото за печал! Нека само да видим защо Господ се възнесе на небето.

Господ Иисус Христос се възнесе на небесата не за да ни опечали със Своето заминаване, а за да устрои за нас най-полезното. Целият Негов живот и всички Негови дела са за наша полза и за наше спасение. Така и Неговото Възнесение е било за наша полза и наше благо. Защото, както от любов към нас Той слезе от небесата и живя с човеците, положи за нас живота Си на...

Писанието и Преданието

Християнството е богооткровена религия. Според православното разбиране Божественото Откровение включва Свещеното Писание и Свещеното Предание. Писанието - това е цялата Библия, тоест всичките книги на Стария и Новия Завет. Що се отнася до Преданието, то този термин изисква специално разясняване, тъй като се употребява в различни значения. Често под Предание се подразбира цялата съвкупност от писмени и устни източници, с чиято помощ християнската вяра се предава от поколение на поколение. Апостол Павел казва: "Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание"(2 Сол. 2:15). Под "слово" тук се разбира устното Предание, под "послание" - писменото. Понякога под Предание се разбира предимно устното предаване на истините на вярата, за разлика от писмените източници от вероучителен характер.

За устното предание говори св. Василий Велики: "От запазените в Църквата догмати и проповядвания някои ние имаме като писмено наставление, а някои сме приели от апостолското предание по приемственост като тайнство; и едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Защото, ако отхвърлим неписаните обичаи като не притежаващи голяма сила, то незабележимо ще повредим Евангелието във фактическата му основа... Например, ще спомена преди всичко...

Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят

През 70-те години на ХХ век йеромонах Серафим Роуз написа в Калифорния есе със заинтригуващото заглавие "Животът днес е станал ненормален". То е отражение на действителността, но и диагноза за състоянието на нещата преди повече от 40 г. в една различна и отминала действителност, в една различна и далечна страна, действителност, която е отдалечена от нас с дистанцията на пространството и времето. Тази творба породи много коментари с острия си и критически подход и дисекция на проблемите при сблъсъка на духовното с недуховното, небесното и земното, близкото и далечното. Но най-важното е, че постави болезнени въпроси и ги зададе по начин, който провокира различни анонси за едно бъдещо разглеждане.

Сега, при тази още по-динамична обстановка, ние, вярващите и изповядващи чистото учение на Православието, си задаваме още по-болезнено наложително въпроса - дали е възможно да се спасим в този ХХI век и как това да стане така, че да не изгубим нашата общочовешка нормалност.

Светите отци ни оставиха завет не само да носим...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 10/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКИ СЛОВА
† Неофит, патриарх Български: Нека бъдем верни следовници на завета на светите Братя!  → стр. 1,3

„Сборник православни песнопения" с музикална адаптация и нотация на Българския патриарх Неофит → стр. 5

ДОСТОЙНИ АРХИЕРЕИ
Нина Комарова: 80 години от кончината на архиепископ Дамян (Говоров) → стр. 1,4-5
Архим. Филип Василцев: Архиепископ Царицински Дамян (Говоров) – един архиерей в емиграция  → стр. 4-5

АКТУАЛНО
Прот. Серафим Петров: Християнското разбиране по проблема за бежанците в светлината на актуалната ситуация → стр. 7

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ...
Поучения от св. Николай Велимирович и стареца Евсевий Янакакис → стр. 6-7

ЮБИЛЕЙ
Весела Игнатова: 100 години Българска православна църковна община в Будапеща → стр. 8

ДОКУМЕНТИ
* Патриарх Неофит изпрати поздравителен адрес по повод 70-годишнината на ОВЦВ на РПЦР → стр. 3
* Позиция на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний по повод 15 май – Световния ден на климата → стр. 3

/Абонамент за печатното издание/

80 години от кончината на архиепископ Дамян (Говоров)

На 19 април 1936 г. в София престава да тупти сърцето на един от най-видните йерарси на Руската задгранична църква – Царицинския архиепископ Дамян. Прощаването с обичания духовник се състояло на 22 април в храма „Св. Николай" на ул. „Цар Калоян", който преди да бъде разрушен при англо-американските бомбардировки през Втората световна война, бил многократно по-голям и благолепен и приютявал голяма част от руската белоемигрантска общност. Опелото било особено тържествено и лично Българският екзарх и Софийски митрополит Стефан го отслужил, заедно със св. архиепископ Серафим (Соболев), един епископ, 12 свещеници и четирима дякони, в присъствието на многоброен богомолен народ.

Архиепископ Дамян (Говоров) оставя забележителна диря не само в историята на Руската православна църква, но и в паметта на българското духовенство и паство с неуморната си архипастирска и педагогическа дейност в Пловдивска духовна околия, където в манастира „Свети Кирик и Юлита" създава първото у нас Духовно пастирско-богословско училище за подготовка на свещеници и мисионери както за руските, така и за българските енории...

Християнското разбиране по проблема за бежанците в светлината на актуалната ситуация

„Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си..." (Ис. 58:7)

Да благодарим на Пресветата Троица, че ни милува и удостоява като членове на светата Православна църква да живеем в спасителния кораб на светото Православие! Живеем в такива времена, когато религията също е предмет на преследване както от съвременното безбожие, така и от радикално изявени военни и религиозни групировки. Бих искал да насоча вашето внимание върху тази трудна и важна тема, а именно отношението на всички нас, православните християни, към бежанците от различен произход, заливащи нашите земи! Тези хора са прокудени от домовете си. Далече от роднините си. Заспиват под чужда стряха, ако въобще има такава. Децата им нямат топло легло.

Господ Иисус Христос, Който също е бил гонен, проповядва любов към бедните и Сам е милостив към всички хора. Той започва Своята проповед от Назаретската синагога, като цитира откъс от Книга на св. пророк Исаия: „защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница" (Ис. 61:1)...

100 години Българска православна църковна община в Будапеща

По повод стогодишнината на Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий" и празника на едноименния храм в Будапеща, Унгария, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит бе специален гост на тържествата. На 10 май, в навечерието на празника на св. равноапостолни братя Кирил и Методий, Негово Светейшество бе тържествено посрещнат в храма на БПЦО, където вечерното празнично богослужение бе възглавено от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний.

На самия празник божествената св. Литургия бе предстоявана от височайшия гост в съслужение с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Техни Преосвещенства: Подолския епископ Тихон от РПЦ-МП, Австрийско-Швейцарския епископ Андрей от СПЦ, епископ Силуан, отговарящ за Унгария от Румънската православна църква, архим. Герасим, главен секретар на Св. Синод, архим. Атанасий (Султанов), председател на БПЦО в Атина, Гърция, свещеници от епархията в Западна и Средна Европа и храмовото духовенство...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 9/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПОСЛАНИЯ
Патриаршеско и синодално пасхално послание →  стр. 1

ТЕМА НА БРОЯ
Свет Христов просвещает всех
Загадката на Торинската плащаница (нови научни сведения)  →  стр. 4-6

ЧУДОТО НА СВЕТОСТТА
Аристидис Панотис : За тайноведното посрещане на Благодатния огън →  стр. 7

АМВОН
Ставр. ик. Иван Кондаков : Подвигът на жените Мироносици. Проповед за Неделя на мироносиците →  стр. 3

БЛАГОДАТЕН ОГЪН'2016
Посрещането на благодатния огън при Гроба Господен →  стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Загадката на Торинската плащаница (нови научни сведения)

Православният народ е пазител на тайнството на Чудото на чудесата – на Благодатния огън, на Светлината на Духа във Възкресението Христово, която гори, но не изгаря; която блести, но не заслепява, а просвещава. Тази благодатна Светлина посрещаме вече близо 2000 г. и всеки православен дом се освещава от нея. Православните съхраняват изобилието на Благодатната Светлина на Възкресението, а римокатолиците съхраняват нейното отображение в погребалния саван на Възкръсналия от мъртвите – Христовата плащаница. Мнозина са невярващите в Светлината, още повече пък подозрителните към нейните следи в тварни изображения. Но все пак: „Свет Христов просвещает всех" и нека проследим сега последните научни разкрития по дебата за достоверността на Свещената Христова плащаница – бел. ред.

Бърз преглед на дебата дотук

* Свещената плащаница е била предмет на сериозни противоречия между религиозната и научната общност в продължение на векове.

* Тя представлява ленен плат с жълтеникав цвят, на дължина 4,36 м и ширина 1,09 м. Намира се защитена зад бронирана витрина в Торинската катедрала. Там е от 1578 г. За да можеш да видиш изображението върху нея на млад мъж, за което се твърди, че е на Христос, трябва да се отдалечиш на разстояние 2,5 метра от нея.

* Голямото изпитание за изследователите и за Ватикана започва през 1983 г., когато Римокатолическата църква получава реликвата в наследство от последния крал на Италия Умберто Втори.

* Научните анализи и датировки на ленения плат започват от края на XIX век. През 1988 г. Торинската плащаница е подложена на датиране чрез радиовъглерод (С-14) от три различни лаборатории. И трите я датират в периода между 1260 – 1390 година,т.е. с по-късен произход.

* Въпреки това, през февруари 2014 г. професор по механика и топлотехника в Университета на Падуа, Джулио Фанти, публикува книга, озаглавена „Плащаницата: 1-ви век след Христа". Тази книга наново отваря научния дебат за датирането на Светия саван и поставя под съмнение направените датирания по радиовъглеродния метод. Всъщност в нея се посочва, че резултатите от анализите, извършени от групата на проф. Фанти, доказват, че плащаницата датира от времето на разпването на Иисус Христос в Йерусалим.

* Тези нови публикации очевидно ще предизвикат възобновяващи дебата реакции, както и нови изследвания. Но едно е сигурно – загадката на Свещената плащаница не е свършила, а продължава...

За тайноведното посрещане на Благодатния огън

Достоверността на разтърсващото богослужение, което се случва в Йерусалим на Велика събота, занимава умовете не само на вярващи и невярващи, подобно апостол Тома, но и на всички, които се стремят да подкопаят вековните убеждения на православните народи. Затова е полезно да споменем някои факти от най-древната история на това мистагогично посрещане на Благодатния огън.

Малко история

В детските ми години Благодатният огън пристигаше от Йерусалим в Пирея с кораба от поклонници, завръщащи се към средата на Светлата седмица. От там той бе пренасян в Екзархията на Божи Гроб, намираща се в кв. „Плака", откъдето благочестивите атински свещеници го получаваха и запалваха с него „негаснещото кандило" в храмовете си на Неделя Антипасха (Томина неделя, б.пр.). Като „попско чадо" живеех в близост до старите почитани свещеници и натрупах личен опит в подготовката по посрещането на Благодатния огън в моята енория за нощта на Възкресението в Атина, преди да пристигнат поклонниците от Йерусалим...

Подвигът на жените Мироносици

„След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат" (Марк. 16:1)

Братя и сестри,

Има нещо велико и непреходно в евангелския разказ за погребението и възкресението Христово. Колкото по-дълбоко се замисляме в подробностите от случилото се, толкова повече се налагат истинността и правотата на описаното събитие. Ето, например, жертвеният подвиг на светите жени мироносици и на праведните Йосиф и Никодим, които спомня днес св. Църква. Трогателно, завладяващо действат тези, които послужили на Господа Иисуса, докато Той изпълнявал Своята земна мисия, и при последните Му мъчителни страдания и погребение. Ние знаем ...

Посрещането на благодатния огън при Гроба Господен

От векове установеното последование по посрещането на Благодатния огън се извърши и тази година по обяд на Велика събота, 30 април 2016 г., съгласно правилото на типика и приетия ред за улесняване на поклонничеството, който обезпечава сигурността на поклонниците в това свято място.

Израелската полиция, работеща в сътрудничество с Патриаршеската поклонническа комисия, бе поставила заграждения по пътищата към пресвещения храм „Възкресение Христово", към християнския район и Патриаршията. Ставропигиалният манастир „Св. Иаков, брат Господен" (където се намира и Патриаршията, б.р.) бе приютил поклонници от Гърция, Сърбия, Русия, Румъния и др. страни и на тях бе осигурен безпрепятствен достъп до двора на храма на Възкресението...

Прочети още...