Мисията на Православната църква в съвременния свят
Църквата Христова живее “в света”, но не е “от света” (Йоан. 17:11, 14-15). Църквата е белег (в гр. ориг. узмеqпн признак, знамение, бел. ред.) и образ на Божието царство в историята, благовестяща една “нова твар” (2 Кор. 5:17), “ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13), един свят, в който “ще отрие Бог всяка сълза от очите им (на човеците) и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка ще има вече” (Откр. 21:4).
Това очакване Църквата вече живее и предвкусва, особено когато извършва божествената Евхаристия, която събира “заедно” (1 Кор. 11:20) разпилените Божии чеда (Йоан. 11:52) в едно тяло без разлика на раса, пол, възраст, социално или друго положение, където “няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11), в един свят на помирение, мир и любов.
Това предвкусване на “новата твар”, на преобразения свят, Църквата преживява също в личностите на своите светии, които чрез подвижничеството и добродетелите си са станали още в този живот образи на Божието царство, като по този начин доказват и удостоверяват, че очакването на един свят на мир, справедливост и любов не е утопия, а “жива представа (в ориг. ипостас, бел. ред.) на онова, за което се надяваме” (Евр. 11:1), [която става] възможна с помощта на Божията благодат и с духовния подвиг (букв. духовната бран, бел. ред.) на човека.
Вдъхновявана постоянно от това очакване и предвкусване на Царството Божие, Църквата не остава безразлична към проблемите на човека от всяка една епоха, а напротив, съпътства го в неговото безпокойство и екзистенциални проблеми, като взема върху себе си, подобно на своя Господ, болката и раните, предизвикани от злото в света, и възливайки, подобно на добрия самарянин, елей и вино върху раните му (Лука. 10:34) чрез словото на “търпението и утехата” (Рим. 15:4; Евр. 13:22) и чрез действена любов. Нейното слово към света няма за цел да съди и осъжда света (срв. Йоан. 3:17 и 12:47), а преди всичко да му даде като пътеводител Евангелието (благовестието) на Царството Божие, надеждата и сигурността, че злото, под каквато и да е форма, няма последната дума в историята и не трябва да бъде оставяно да направлява нейния ход.
Като изхожда от тези принципи и от целия опит и учение на своето светоотеческо, богослужебно и подвижническо предание, Православната църква застава до съвременния човек в неговите проблеми и тревоги, свързани с основните екзистенциални въпроси, които занимават съвременния свят, като желае да допринесе за разрешаването им, за да се възцарят в света Божият мир, “който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7), помирението и любовта...
Тайнството Брак и препятствията за него
I. Православният брак
1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване (на секуларизацията, бел. ред.), а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.
2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от начало не само с духовното общение на двойката на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в (е установен като, станал, бел. ред.) свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил “първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан. 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).
3. И тъй, христоцентричната предобразност (типология, характер, бел. ред.) на тайнството Брак обяснява благославянето на свещения съюз от епископ или презвитер чрез специална молитва (свещенословие). Затова и св. Игнатий Богоносец в посланието си до св. Поликарп Смирненски подчертава, че тези, които пристъпват към брачно общение, трябва “да правят съединяването си (да встъпят в единение, бел. ред.) със съгласието на епископа, за да бъде бракът по Господа, а не по (човешко) желание. Всичко да става за слава Божия” (V, 2). По този начин, както свещеността на богоустановената връзка, така и високото духовно съдържание на брачното съпружество обясняват изискването да се окаже “бракът нещо честно и брачното легло чисто” (Евр. 13:4). Затова и се отхвърля всеки опит (подстъп, натиск, бел. ред.) за нарушаване на неговата чистота (Ефес. 5:2-5; 1 Сол. 4:4; Евр. 13:4 и др.)...
Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят
1. Православната църква, която е Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаване на единството на християните в съвременния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която именно придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от Вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата...
Официални писма във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016
Проф. Димитриос Целенгидис
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТОВЕ ЗА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР’2016
† Лимасолски митрополит Атанасий
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТА “ОТНОШЕНИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА С ОСТАНАЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ”
