ТЕМА НА БРОЯ:
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
СВЕТ ХРИСТОВ ПРОСВЕЩАЕТ ВСЕХ
* Чудото на Благодатния огън → стр. 4
* Необяснимият феномен на живия Божи гроб → стр. 4
* Обновлението на храм "Св. Възкресение" в Йерусалим → стр. 5
* Интересни факти относно слизането на Благодатния огън. Съвременно свидетелство → стр. 7
ТЕОЛОГИЯ
Посланието на радостта. Послание на св. ап. Павел до Филипяни → стр. 6
ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
Преп. Исаак Сирин: Размишление за възкресния ден и съботата → стр. 6
ДОКУМЕНТИ
Патриаршеско и синодално пасхално послание → стр. 1, 3
АМВОН
Свещ. Владимир Дойчев: Победа над всяка смърт → стр. 3
ЦЪРКВАТА И ДЕЦАТА
* Богородичният канон и акатист пред иконата "Пресвета Богородица-Златна ябълка" → стр. 8
* Детска кампания "Спаси икона" → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Чудото на Благодатния огън
Съвременно свидетелство
Стотици огнени кръстове се появиха над запалените лампади на вярващите при слизането на Благодатния огън през 2015 и 2016 година. Уникалният феномен е заснет от очевидци.
За него лично свидетелства, на 22 юни 2016 г., пред голяма българска поклонническа група от столичния старинен храм “Св. Петка”, митрополитът на Гумениса, Аксиопол и Поликасторс г-н Димитрий, който същата година е присъствал при посрещането на Благодатния огън (Светата светлина). Негово Високопреосвещенство показа на всеки един от нас направените от придружаващия го дякон уникални снимки на понесените от поклонниците на Божи Гроб огнени кръстове...
Древни исторически свидетелства
Свети Григорий, Просветител на Армения
В своята История на Арменците Кирак Ганджакски (XIII в.) описва исторически събития, случили се в периода IV-XIII век. В нея той описва и чудното възпламеняване на една кандилница, която свети Григорий, Просветител на Армения, през 330 г. поставя върху Божия гроб. Той дословно пише следното:
“Казват, че свети Григорий поставил кандилница върху гроба на Христос и на празника Пасха в коленопреклонна молитва отправил към Бога прошение мястото да се освети от една нематериална светлина - нещо, което се случва и до наши дни” (History of the Armenians 11, 2, New York 1986).
След отправената от светеца молитва към Бога кандилницата лумнала по чудотворен начин. В това описание чрез думата “нематериална” се предава днешният термин “нетварна” светлина.
На друго място от историографията си Кирак отново се връща към темата за Благодатния огън, по повод възникнал конкретен спор между арменците и православните грузинци относно датата на празнуването на Пасхата. Накрая спорът се разрешил именно чрез същата Света светлина (Благодатния огън), която запалила незаспиваща кандилница на датата на православната Пасха...
Свети Теодор Саваит (836 г.)
Свети Теодор Саваит е роден в Емеса, Сирия. На 19-годишна възраст е постриган за монах в манастира на св. Сава, намиращ се на ок. 15 км югоизточно от Йерусалим. Подвизава се в манастира 41 години - до 836 г. Същата година на Велики четвъртък той е ръкоположен за епископ на Едеса и два дни по-късно - на Велика събота, участва в последованието по посрещането на Благодатния огън.
Този факт е подробно описан в неговото житие, съставено в манастира “Св. Сава” през 860 г., малко след неговата смърт. Житиеписец е епископът на Емеса Василий, който е племенник на светеца. В житието той описва четирите дни, които неговият чичо - св. Теодор Саваит, прекарва в Йерусалим - от Велики четвъртък до Неделя Пасха 836 г. В лаконичен стил той пише следното:
“След като той (св. Теодор) пребиваваше с патриарсите и прекара заедно с тях Велики петък, на светата Велика събота, след запалването на кандилниците на светото Възкресение от Небесната светлина...
Необяснимият феномен на живия Божи гроб
През лятото на миналата година група гръцки експерти взема участие в реконструкцията на Божи Гроб в Йерусалим. Последният път, когато там е извършвана възстановителна дейност, е през 1810 година. Но групата учени се изправя пред мистериозен феномен. Когато през м. октомври 2016 г. отварят надгробната плоча на Господ Иисус Христос, за да изследват кухината в свещения камък, всички технически средства, с които се анализират електромагнитните полета, едновременно се повредили.
Професор Антония Моропулу, която оглавява експертния екип, формиран под егидата на National Geographic, казва за френска телевизия: “Когато ние се опитахме да проучим кухината в свещения камък, всички уреди спряха да работят. Божият Гроб е жив. Има природни явления, които могат да нарушават електромагнитните полета. В случая, ще трябва да призная, че силата, чрез която ние и вярваме, и чрез която можем да разсъждаваме, е просто част от тези явления”. Според репортажа, нямало никакво разумно обяснение, с което да може да се оправдае масовата повреда на уредите, които са от най-последно поколение на съвременната технология.
Повече от девет месеца групата експерти работи по възстановяването на свещената Кувуклия на Божи Гроб, в пресвещения храм на Възкресението в Йерусалим. В продължение на много десетилетия тя е била поддържана от метална конструкция, докато сега съоръжението е мраморно...
Интересни факти относно слизането на Благодатния огън
Слизането на невеществения огън на Гроба Господен в Йерусалим е познато събитие в Църквата още от апостолско време. През X век арабският историк Ал Хюсеин († 956) потвърждава, че тази църковна традиция не е прекъсвана, а именно - патриархът да поема светлината от един ангел. Така ни свидетелства и Евангелието: “Ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него” (Мат. 28:2).
В наши дни Йерусалимските патриарси разказват, че след прочитане на молитва и издигане на сноповете свещи, вечното кандило се запалва заедно със свещите в ръцете на Светейшия. (Виж повече в книгата на Х. Скарлакидис “Светата Светлина” 2012 и ЦВ, бр. 8/2011 г., бр. 7/2012 г., бр. 9/2013 г.)
През 2006 г. реших да посетя за втори път Йерусалим, този път в периода около Великден. Рано сутринта на Велика събота вече бях в близост до храма “Възкресение Христово” - единственото място на света, където Възкресната света литургия се извършва при Гроба Господен. Заварих хиляди поклонници, които се опитваха да преминат през военен кордон в посока към двора пред храма. Слях се с тълпата, настана истински водовъртеж от хора, които се носеха в разни посоки. В крайна сметка, се оказах един от първите, стъпили в двора на свещения храм. Вече бях спокоен и дълго благодарих на Бога за щастливата възможност да присъствам на едно от най-старите богослужебни последования - посрещането на Благодатния огън.
След отварянето на портите застанах на място в храма, от където можех да наблюдавам кандилата около Кувуклията и да чакам момента, когато Йерусалимският патриарх Теофил III ще предаде на събралото се множество от Свещения огън. Към този момент вече се бяха събрали ок. 15 000 души, предимно гърци, кипърци и руснаци, част от които бяха навън. Около 12 часа (два часа преди богослужението), започнаха да се появяват на много места синкави илюминации и малки кръгли мълнии със светъл оттенък. Откъде идват тези светлини? Появяват се за секунда-две, после изчезват, после пак се появяват нови, някои от тях присветват и за по-дълго време... Появяваха се навсякъде, покрай икони, колони и между самите хора. Настана бурна радост, хората не можеха да си задържат емоциите: викаха, плачеха, някои свиркаха силно с пръсти в уста. На моменти се чувствах като на стадион, шум и глъч огласяше цялото пространство. Когато се случеше силно да присветне някоя от мълниите, хората протягаха ръце със свещите и се надяваха да вземат огън. По всичко си личеше, че чудото предстои.
В 14 часа патриархът влезе в Кувуклията и за момент настъпи тишина...
Посланието на радостта
От всички послания на св. апостол Павел има едно, което е наречено “Послание на радостта”. Това е неговото послание до Филипяни. Макар и да е толкова малко и кратичко - едва четири глави с малобройни стихове, думите “радост” и “радвайте се” звучат в него петнадесет пъти.
Посланието същевременно е и познато като текст с преимуществено христологичен характер. Което именно подчертава и христологичния характер на понятието радост.
Четиримата евангелисти изтъкват радостта като особен плод от общението на вярващите с Христос. Подобно на тях и св. ап. Павел гледа на радостта като на съществен признак за християнски начин на живот и я поставя към общия опит, който членовете на християнската общност придобиват от общението си със своя Господ. Тоест радостта в посланията на св. апостол Павел придобива форма на наложителност. Тя не спада към препоръките, а към заповедите. Ако някой е наистина засаден и за-телесен в извора на живота, който е Иисус Христос, той не може да е друго, освен едно радостно присъствие в света. Затова апостолът по темата за радостта често пъти звучи повелително: “Прочее, братя мои, радвайте се в Господа” (Филип. 3:1), “Радвайте се в Господа винаги, и пак ще кажа: радвайте се” (Фил. 4:4). Тази лична връзка с Христос изявява задължението и дълга за радостта на всеки вярващ (Фил. 1:25, 2:28).
В Посланието на радостта св. ап. Павел дава едно напълно различно съдържание на понятието за радост от всички познати досега, като тези за радостите, които произлизат от цветущото здраве, светските успехи, удобствата или удоволствията. Знае се, че когато апостолът пише Посланието на радостта, той не е притежавал нищо от това. Нито е имал добро здраве. Нито някакъв обществен успех или пък въобще някакво удобство в своя живот. Той се намирал постоянно под заплаха и ужасни гонения. Дори самото Послание той пише от някакъв римски затвор и, макар да е осъден на смърт, той постоянно говори за радостта и призовава своите читатели силно да живеят в нея...
Размишление за възкресния ден и съботата
Възкресният ден, докато ние сме в плът и кръв, е тайна непостижима за нашия ум в познанието на Истината, Която превъзхожда всеки размисъл. В този век няма ни осми ден, ни събота в същински смисъл. Защото казалият: Бог си почина в седмия ден (Бит. 2:2), е означил отдиха, който настъпва след завършването на този живот; защото тогава гроб е (става) самото тяло, а то е светът. Шест дни преминават във вършене на житейските дела при опазване на заповедите; седмият ден целият протича в гроба, а осмият - в излизане от гроба.
Както вярващите приемат тук тайната за възкресния ден чрез притча, а не самия ден в неговата същност, така и подвижниците приемат тайната на съботата в притча, но не и наистина самата събота, която е отдих от всичко скръбно и е съвършено успокоение от вълненията и грижите (Евр. 4:9-10). Защото Бог ни е дал да си устроим тук тайнство, а не истинската действителност.
Истинската и несравнима събота е гробът, който изразява и свидетелства за съвършеното състояние на покой от теготата на страстите и от противните на покоя дела. Там (в гроба) цялото човешко естество - и душата, и тялото, се намира в състояние на истинска събота.
За шест дни Бог е привел в строен порядък цялата съвкупност на този свят: създал е стихиите, благопригодил е тяхното вечно движение към движение за служение и те не ще се прекратят, докато в протичането си не стигнат до своето разрушаване. Именно чрез тяхната сила, тоест чрез силата на първобитните стихии, Той е създал и нашите тела. Но и на стихиите Той не е дал покой в тяхното движение, нито пък на произлезлите от стихиите наши тела Той е дал почивка от извършването на дела. Той е положил в нас предел за отдих от делата ни от онзи момент, в който нашите тела не последват първоначалното си сродство; и това е освобождаването от този живот. Така е казал и на Адам: с пот на лицето си ще ядеш хляба си. И дълго ли ще продължи това? - Докле се върнеш в земята, от която си взет, и която ще ти ражда тръне и бодили (Бит. 3:18-19). Ето тайната на извършваните от теб дела в този живот - те ще бъдат, докато ти живееш! Но от онази нощ, в която Сам Господ изля потта Си, Той измени потта, от която допреди произраствали само тръни и бодили, в пот, която се пролива в молитва, и заедно с това - в извършване на дела на правдата...
Победа над всяка смърт
Кой би могъл да каже какво са чувствали Христовите приятели в нощта, която предшествала Възкресението? Защото това са същите онези, които Го видели и изповядали като Син на Живия Бог (Мат. 16:16). Това са тези, които не искали да се отделят от Него, защото Той има думи за вечен живот (Йоан. 6:68). Същите тези, които се надявали, че Той е Оня, Който идва да избави Израиля (Лука. 24:21). И ето - изведнъж Го виждат на Кръста. Виждат Го прикован. Виждат Го слизащ в гроба. Човек може все някак си да живее без Христос, но да познава Христос и да живее без Него, това е най-трудното нещо на света. И разбира се, мисля, че това са били най-тежките часове на Христовите приятели... Но ето, идва утрото на Възкресението. Идва утрото на изцерението на човешкия род. И вижте, едни от най-добрите му представители - жените мироносици отиват, за да засвидетелстват още веднъж любовта си към Господа. Вървят и си мислят: “Кой ли ще ни отвали камъка на вратата гробни?” (Марк. 16:3). Има кой, жени мироносици! Има кой! Освен че има кой да отвали камъка, но и по-големи неща има да видите сега при Гроба Господен...
Ето, и ти, и аз понякога се страхуваме от нещата, които препречват пътя в живота ни и си казваме: “Кой ли ще отвали тоя камък, който ми пречи да стигна до онова, което обичам?” Има кой! Аз ще ти отговоря на това съмнение, на тая трудност, с поздрава: Христос воскресе! Христос излезе от гроба. Христос победи всяка смърт. Всяко зло. Всеки ад. Един отец казва, че земята би се пръснала, ако Христос бе останал в нея. Виж, Ангелът говори на светите жени мироносици: “Защо търсите Живия между мъртвите?” (Лука. 24:5). “Защо оплаквате Нетленния в тлението? Идете и проповядвайте, че Христос възкръсна!” (Пасхални стихири). Че Христос победи ада! Разбираш ли? Победи ада! Победи всички бесове, събрани в него и нито един от тях не можа да Го задържи, нито да прояви каквато и да е сила пред Възкръсналия. Защото Христос победи и разби затворените отвека врати на ада и извади оттам плачещите чеда на Адама. Избърса сълзите им и виж, възвежда ги на Небето...
