вторник, 20 декември 2016 г.

Църковен вестник, бр. 24/2016 г.

Църковен вестник,бр.24/2016г.

ТЕМА НА БРОЯ:
ХРИСТОС СЕ РОДИ ­- СЛАВЕТЕ ГО!
Благословен е Идещият в име Господне!


Синодално Рождественско послание  → стр. 1-2

АМВОН
Св. Теофан Затворник: Нека благодарно славословим Господа → стр. 1, 4

Ставрофорен иконом Иван Кондаков: Христос се ражда, славете Го! (Проповед за Неделя преди Рождество Христово)  → стр. 3

Свещеник Стефан Паликаров: Рождественски размисли за надеждата и възкресението  → стр. 3

ЦЪРКОВНИ ОТЛИЧИЯ
* Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата  → стр. 6
* Патриарх Неофит с отличие „Следовник на народните будители“ за 2016 г.  → стр. 6

ХРОНИКА ОТ СВЕТА
Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина  → стр. 7

Александра Карамихалева: Храмов празник на Руското подворие; Представяне на нова книга и хоров концерт за празника на Руското подворие в София

Историческото установяване на празника Рождество Христово  → стр. 5

Ангел Карадаков: Най-съкровеното желание; Историята на една от най-известните рождественски песни  → стр. 4-5

/Абонамент за печатното издание/

Нека благодарно славословим Господа

Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и да се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!

Ангелите Го славят ­- но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята -­ мир и благоволение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва ­- Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ като Пастир се е вдигнал от небесната висота и оставяйки деветдесетте и девет овци -­ ангелските множества, слиза, за да търси едната ­- заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен, заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света до сега работиш -­ и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: “Адаме, где си?”...


Христос се ражда, славете Го!

“Христос се ражда, славете Го! Христос идва от небето, посрещнете Го!” (Църковна песен)

Братя и сестри,

Така ни подканя св. Църква вече няколко седмици. Тези думи звучат настойчиво и някак прилягат на настроението ни през тези дни и особено днес, когато ни се разказва в светото евангелие за раждането на нашия Господ Иисус Христос.

Бог идва от небето. Какво значи това? -­ По предвечния Божи промисъл, след грехопадението и постепенното затъване в поквара и отдалечаване на човеците от истинското богопочитание Бог изпраща Своя Единороден Син на земята. Той приема всички човешки качества, без греха, облича се в нашата плът и се подхвърля на унижения и оскърбления. Св. Йоан Богослов изяснява тази мисъл с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото... Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците... Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, ­- на вярващите в Неговото име, -­ даде възможност да станат чеда Божии... И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан. 1:1, 3, 11-12, 14).

Бог Слово идва на земята като човек. Той ни разкрива Своята безкрайна обич с въплъщението Си. Кой е Този Бог Слово? -­ Ние посрещаме раждането на Христа Спасителя...


Рождественски размисли за надеждата и възкресението

Ето, идва краят на постите, макар и още да не сме стигнали и до средата им. Да кажем, че това е породено от личното ми нетърпение да се зарадвам на тази случка, която се повтаря всяка година на този благословен Рожден ден. Ама, докато стигнем до събитието, пак преминаваме през познатите теми ­- за смисъла на постите, за това какво точно празнуваме и какъв е целият смисъл на всичко.

През изминалите седмици и дни се случиха тъжни събития за мен -­ почина един прекрасен млад духовник в лицето на отец Даниил, който, мисля, че не доживя до 40 години. Сега се случи, че отмина във вечността и друг мой приятел ­- прекрасен певец, добър човек, който търсеше надеждата и любовта. Той е Иван, когото всички от Богословския факултет познаваме. Не успя да доживее и до трийсет години дори. Отминавайки от този свят, той намери своя смисъл, своята надежда и своята любов именно в Този, Когото очакваме отново да се роди. Въпреки че ми е мъчно за тях двамата, няма да се оставя на тъгата, защото смисълът на живота е именно да се намериш във вечността на Божието царство, а и само “мъртвите погребват своите мъртъвци”. В Христос всички сме живи, а и как да ми е тъжно за тези, които са на по-добро място от нас, които тепърва трябва да си “заслужим” спасението, а знаем, че то така или иначе е по милост Божия, а не по заслуги. Поне да се постараем както трябва, ако не друго!...


Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата

Историята на българската култура е дълбоко и неразривно свързана с Българската православна църква и православната духовност” ­ каза професор Климентина Иванова пред патриарх Неофит и митрополитите от Светия Синод при награждаването й с църковен орден “Св. Климент Охридски” ­ I степен. По решение на Светият Синод в пълен състав във връзка с 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски ­ в знак на внимание и за църковни заслуги бяха удостоени с орден “Св. Климент Охрид-ски” ­ I степен ­ ик. Кирил Попов и проф. д-р Климентина Иванова, а с орден “Св. св. Кирил и Методий” ­ I ст. ­ проф. д-р Георги Попов.

Церемонията по връчване на отличието се проведе в приемния салон на Синодната палата на 15 декември 2016 г...


Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина

­На 11.12.2016 г. особена бе радостта на всички българи, живеещи в гръцката столица. В този ден, Неделя на Светите праотци, с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Илион и Петруполи Атинагор, под чиято юрисдикция духовно се намира българският храм “Св. Йоан Рилски” в Атина, и по покана на предстоятеля му, архимандрит Атанасий (Султанов), светата Литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит.

С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, eп. Поликарп извърши свещеническото ръкоположение на дякон Стефан Данчев, дългогодишен певец при храма, който ще замести архим. Атанасий в обязаностите му в Атина, тъй като архимандритът вече е назначен като предстоятел на българския храм “Св. св. Кирил и Методий” в Будапеща и протосингел на Западно- и Средноевропейска митрополия.

В уречения час архиереят бе посрещнат от архимандрит Атанасий и дякон Стефан, заедно със специално дошлите за събитието иконом Фотий Паунов, клирик на Лариска митрополия, и протойерей Петър Хубенов, клирик на Пловдивска митрополия...


Храмов празник на Руското подворие

­На 6 декември, когато всенародно се отбелязва паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец, по решение на Св. Синод божествената св. Литургия в Руския храм-подворие “Св. Николай” бе оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с Петерхофския архиепископ Амвросий, който бе в България с благословението на Руския патриарх Кирил и по покана на Българския патриарх Неофит за участие в престолния празник на храма-подворие и тържествата по случай 135-годишнината от рождението на св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец. Участваха също гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим, представителят на Московската патриаршия при Българската патриаршия архим. Филип (Василцев), храмовото свещенство и гости.

Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил предаде в дар на Подворието частица от мощите на св. Митрофан Воронежки. Мощите са дадени на митрополит Гавриил от схиигумения Мария (Дохторова), която му е била духовна майка...


Историята на една от най-известните рождественски песни

Отново сме в пределите на празничните дни и отново ще чуем празничните песни, които винаги съпровождат празничните дни. Представяме ви историята на една от най-известните песни, които ще чуем по Рождество -­ “Тиха нощ, свята нощ”.

Има една песен, която всички знаем още от деца. Пели сме я по коледни тържества в училище, чували сме я по радиото, телевизията, както и дори в супермаркета. Тази песен се пее по цял свят, но ние рядко се питаме от къде идва тя и кой е нейният автор.

Любопитен факт е, че тази песен е преведена на повече от 330 езика, пее се по цял свят. Родина на песента е Бавария, родила се е през далечната 1818 г. Автори са поетът Йозеф Мор, който е свещеник в Оберндорф, и композиторът Франи Грубер, органист и учител по музика.

Но нека се запознаем с историята й.

В навечерието на Рождество Христово местният свещеник Йозеф Мор посетил един болен енориаш, който живеел доста далече от града. Нощното небе, луната и величественият тих пейзаж, както и двете села Арнсдорф и Оберндорф, разположени ниско в долината, при вечерното осветление му създали чудно настроение, подобно на видение. Като седнал на един пън, му се сторило, че близкото село Арнсдорф през святата нощ прилича на Витлеем. На свещеник Йозеф му се сторило, че долината наоколо е пасбището с овчарите, които пазели стадата си и с копнеещи сърца очаквали обещания Спасител...


Share:

сряда, 14 декември 2016 г.

Църковен вестник, бр. 23/2016 г.

Църковен вестник,бр.23/2016г.

ТЕМА НА БРОЯ:
1100 години от Успението на св. Климент Охридски


Патриаршеско и Синодално приветствие → стр. 1-2
Теофилакт Охридски: За божествената и свещена глава на св. Климент Охридски  → стр. 2
Анула Христова: Честната глава на Охридския светител в България → стр. 1

АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ
Международна конференция → стр. 2

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
* † Варненски и Великопреславски митрополит Йоан: Духовният образ на св. Климент Охридски и значението му днес  → стр. 3
* † Пловдивски митрополит Николай: Слово  → стр. 7

ИНТЕРВЮ
Архимандрит Порфирий, игумен на скита “Св. Йоан Предтеча” ­- Верия: Вземете от духа на учение и послушание на свети Климент → стр. 6

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
* България посрещна честната глава на св. Климент Охридски → стр. 1, 4-5
* Бачковският манастир посрещна светите мощи на св. Климент Охридски → стр. 7
* Тържествен духовен концерт → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

За божествената и свещена глава на св. Климент Охридски

О, божествена и свещена глава, върху която Духът си създаде непоклатимо седалище! О, светило, което водиш не само денем или само нощем, а нощем и денем ни освещаваш с благодатни дарове! Ако се борим с изкушения и мракът на изкушенията ни обвива като някаква нощ, или ако се наслаждаваме на тишина, и се развеселяваме като от някаква светлина, и в двата случая ние се удостояваме с твоите благодатни дарове. О, тръба, чрез която ни повика Утешителят! О, добри пастирю, който пожертва светата си душа за нас, твоите овци (Йоан. 10:11), и чрез много старания ти събра стадо на Бога, настани ни на тревисто място -­ обяснените с твоя език писания, отхрани ни върху тихата вода на божественото кръщение и ни изведе на пътеката на правдата, за да вършим добри дела.

Чрез тебе цялата българска страна позна Бога! Ти сам снабди богато църквите с песни и псалмопения, а празниците обясни с поучения. Чрез тебе с житията на светиите монасите се напътстват към подвижничество! Чрез тебе свещениците се приучват да живеят в съгласие с каноните! О, земен ангел и небесен човек! О, маслина, която с нищо не е по-долу от предопределената от пророка (Йерем. 11:16; Осия. 14:7), понеже си създал много повече синове на благочестието! (Пс. 137:4; Зах. 4:12-14). О, водач на слепци, независимо каква слепота и водачество би имал някой предвид! О, ти, който приготви на Господа избран народ, ревностен в добрите дела (Тит. 2:14), които те видяха в тебе!...


Честната глава на Охридския светител в България

По повод изпълването през тази година на 11 века от блаженото успение на свети Климент Охридски, Светият Синод на БПЦ-Българска патриаршия организира в почит на неговата пресветла памет провеждането на тържествени богослужения и празнични прояви в дните от 24 до 27 ноември. Те бяха духовно подплатени от посрещането, присъствието и поклонението през този период на честната глава на светия наш отец, светител и чудотворец Климент, Охридски архиепископ.

След отправена покана от страна на Св. Синод на БПЦ-БП, честната глава на Първия български светител пристигна в България по благословението на Вселенската патриаршия (под чиято духовна обгриженост се намира обителта на нейното съхранение) и решението на Св. Синод на Гръцката архиепископия делегацията по нейното пренасяне да бъде възглавена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Верия, Науса и Кампания г-н Пантелеймон.

Близо девет века тези св.-Климентови мощи пребивават в древната исихастка ставропигия на Вселенската патриаршия -­ Верийския скит “Св. Йоан Предтеча”. Известна като кърмителка на просветлени подвижници на молитвата, според църковното предание тя е и мястото на пострижението в монашество на св. Климент, в което той сам пожелал да бъде пренесена неговата честна глава. От страна на ставропигията, светинята бе придружавана от игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Порфирий Продромит и монаси.

В България честната глава на св. Климент Охридски идва за трети път след възвръщането на БПЦ в единството на съборната Православна църква, като първият път е през 1992-ра, а вторият ­- през 2009 г...


Вземете от духа на учение и послушание на свети Климент

­- Откога честната глава на св. Климент Охридски се съхранява във вашия манастир?

-­ Вие знаете, че за Църквата Свещеното Предание има същата тежест, както и Светото Писание. На тази основа, опирайки се на местното ни църковно предание, можем да кажем, че тя е в манастира поне от 13 век. Съществува запазено и конкретно място, където според преданието се е спрял конят, който е пренасял честната глава. И пак според местното предание свети Климент произхожда именно от този край. С други думи, той е роден в древно иматийско семейство (Иматия е район в централната Егейска част на Р Гърция). Неговият баща е бил значим търговец, който е владеел езици, за да извършва успешно занаята си. Така той имал възможността да научи славянския език, а от него и синът му (св. Климент) овладял езика на славяните.

Дори съществува и една пещера, която местните хора наричат “Климентовата пещера”. Само че тя се намира в много изолирана и труднодостъпна местност. Затова не е и останало записано в църковното предание точното є място. Като цяло, по отношение на древната история на манастира, едва сега ние се опитваме да я покажем, като събираме данни за нея. Така например, най-древният стенопис, който имаме запазен, датира отпреди 17 век. Но откога точно, не можем да кажем, защото не е извършено научно-изследователско проучване за този исторически паметник...


Share:

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Църковен вестник, бр. 22/2016 г.

Църковен вестник,бр.22/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
Неофит, Патриарх Български: Радват се небето и земята, като виждат духовното Небе да идва в божествения дом → стр. 1-2

ЮБИЛЕЙ
Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* ИЗБОРИ за църковни настоятелства и проверителни комисии
* ОБРЪЩЕНИЕ на наместника на овакантения Старозагорски митрополитски престол Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний към епархийските избиратели от Старозагорска епархия  → стр. 2

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
Прот. Джордж Албъртс: Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот → стр. 3

ПОКЛОННИЧЕСТВО
Манастирът с 365-те параклиса. В памет на архим. Никодим Павлопулос  → стр. 4-5

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Празненства по повод Въведение Богородично → стр. 5, 8

БИОЕТИКА
Кремацията ­- ЗА и ПРОТИВ  → стр. 6

АМВОН
Свет. Теофан Затворник: Дойде Освободителят и счупи нашите окови  → стр. 7

/Абонамент за печатното издание/

Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта

На 20 ноември Александрийският патриарх Теодор оглави Всеправославна патриаршеска св. Литургия в централния храм на Москва “Христос Спасител” по случай 70-годишния юбилей на Руския патриарх Кирил.

Съслужиха му Предстоятелите на Поместни православни църкви: патриарсите Йерусалимски Теофил, Руски Кирил, Грузински Илия, Сръбски Ириней, Кипърски Хризостом; архиепископите Албански Анастасий и Полски Сава; митрополитите на Чешките земи и Словакия Ростислав и на Православната църква в Америка Тихон. Във всеправославното богослужение участваха още: френският митрополит Емануил (Вселенска патриаршия), Търговищки митрополит Нифон (Румънска патриаршия), Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний (Българска патриаршия) и митрополитът на Димитриада Игнатий (Гръцка архиепископия).

Всички присъстващи архиереи се причастиха със св. Христови Тайни.

По време на богослужението редица епископи на Руската църква бяха възведени в архиепископски сан. По време на престоя си в Москва Предстоятелите на Поместните православни църкви имаха отделни срещи с Руския патриарх...


Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот

Ролята, която семейството има в нашето общество, като че ли е извънредно отслабнала. Съществуват много проучвания, изказани са много мнения, очертани са много предположения по въпроса какво въздействие оказва това обстоятелство върху нас като общество. За нас, в Православната църква, семейството е от огромно значение, но за света около нас то сякаш се превръща в нещо като отживелица. Ние гледаме на семейството като на свещена институция и основа на Църквата, докато обществото се отнася към него като към старомодна, разпадаща се, постоянно променяща се структура, която трябва да бъде непрекъснато отново осмисляна, преправяна в нови форми, наново определяна и променяна, за да посрещне “нуждите” на подвластното на изменение време. Именно по тази своя позиция Църквата още веднъж се оказва в сблъсък със света.

В един местен общински колеж водя занятия по направление “Брак и семейство”. Има две неща, които намирам едновременно интересни, но и смущаващи. Първото нещо е, че всяка година учебното пособие се променя, “за да е в крак с променящото се семейство”. Има дълги списъци с различни видове семейство, вариращо от основополагащата клетка на семейството от миналото, което в очите на Църквата е еталон за семейство, до всички видове нови и наскоро определени типове семейство, които ние биваме енергично поощрявани да приемем. Всяко ново пособие се стреми да легитимира, да оправдае и узакони тези разнообразни видове семейство. Това, което се говори или на което човек бива учен, се свежда в основни линии до следното, що се отнася до семейството: всяко едно нещо и всичко като цяло е в движение и се развива, и ако не приемеш това, ти си тесногръд фанатик, който е лишен от чувството за справедливост...


Манастирът с 365-те параклиса

След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос -­ Митилини, преминава в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира “Панагия Мирсиниотиса”, а наляво -­ към манастира “Св. Игнатий -­ Лимонас”, който е и нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпваща за първи път на о. Лесбос ­- острова на св. Рафаил, Николай и Ирина, и на толкова още много знайни и незнайни за нас, православните българи, светци на вселенското православие.

Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите, може би най-добре говорят думите: “Господ е Бог велик и Цар велик... В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал...” (Пс. 94:3-5).

“Дълбочините земни” ширнали се пред нас са просторното поле, дало името си и на манастира - Лимонас (от гр.ез.- поле, ливада). “Върховете планински” са споменатите възвишения, а морето... Морето е като една гигантска капка морска вода, събрана от Бог в залива Калони, за да бъде обиталище на стотици фламинго и други морски птици. Както и да дарява жителите на о. Лесбос с най-важната подправка -­ солта. В центъра на тази жива природна картина е манастирът, разгърнал се с всичките си външни и вътрешни постройки на площ от двадесет декара.

Игуменът му -­ архимандрит Никодим Павлопулос, го нарича “истинско духовно поле”, чиито напояващи го “води са молитвите на монасите, а растителността -­ добродетелите им”. Около него, приличащи на големи кошери са построени множество каменни параклиси, всички издигнати от ръцете на о. Никодим, с желанието му техният брой да бъде 365 - за всеки един ден от годината...


Кремацията ­- ЗА и ПРОТИВ

По повод отминалата Голяма задушница -­ Архангелова, и зачестилите в България случаи на кремиране на починали, с настоящата публикация запознаваме читателите с православния възглед относно кремирането на починали, представен през погледа на Гръцката църква, отразен в официалните є синодални становища, предвид това, че досега БПЦ-Българска патриаршия не се е произнасяла по въпросите на кремирането на нашите починали близки ­- бел. ред.

Гръцката църква за първи път се изправя пред въпроса за кремирането на починали през 1960 г., когато тя официално отказва да се отслужи опело на погребението на Димитрис Митропулос -­ музикант с национална слава и признание, който в завещанието си пожелал да бъде изгорен в пещ и прахът му да се постави в урна. Отказът на Църквата, чрез издаването на специално синодално решение, бил категоричен, въпреки молбите на множество известни хора, които умолявали тя да прояви снизхождение и да удостои погребението поне със своето присъствие, макар и без извършване на каквито и да е заупокойни служби.

Процедура на кремацията

Процедурата по кремирането на починалите е следната: тялото на починалия се поставя в пещ и се изгаря на висока температура (760 до 1150о С). В пещта изгарят само веществата на трупа, като те се превръщат предимно в пушек. Но в нея остават твърдите останки на трупа, т.е. тленните останки на починалия. Те се изваждат от там и се стриват в мелачница, така че максимално да се намали размерът на трупа. И после във вид на прах те се поставят в урна.

Терминът, който се използва в световен мащаб за тази процедура, е кремация, от латинския глагол cremare, който означава разрушително и насилствено унищожаване посредством огън. Веднага проличава негативният смисъл на този термин, както и жестокостта, която отразява.

Тук, разбира се, сме длъжни да споменем, че практиката за изгаряне на мъртвите се е прилагала още в древността, както свидетелстват за това извори на древни писатели. Но трябва да се обърне внимание, че винаги е съществувало правото на избор между изгаряне и погребение. Изгарянето било избирано обикновено в периоди на войни, когато мъртвите са се намирали далеч от своята родина. Само че тогава то се извършвало със свещени ритуали, при които телата на мъртвите съвсем не били унищожавани напълно чрез стриването им на прах. Техните тленни останки (костите им) били събирани след изгарянето, поставяни в скъпоценни мощехранителници и погребвани после в специални гробове. Тоест изгарянето на мъртвите в древността коренно се отличава от модела на изгарянето в нашето съвремие...


Дойде Освободителят и счупи нашите окови

Преподобният Макарий Египетски разказва следното:

Бог поругаван не бива, и знаейки това, веселете се и се радвайте в тези дни със страх. Осветете светлия празник със светли дела, занятия и увеселения, за да може всички, гледайки Ви, да си кажат: “Те имат свети празници, а не някакви си буйни празненства на непознаващи Бога нечестивци и развратници. Амин.

Слава Тебе, Господи! Дочакахме още светли дни от Христовото Рождество. Сега да се повеселим и да се порадваме! Светата ни Църква нарочно е учредила преди тях пост ­- известно ограничение, за да може, встъпвайки в тях, да се почувстваме излизащи на свобода. При все това тя изобщо не иска ние да се отдаваме само на чувства и само на плътски удоволствия. Но от стари времена, наименувайки дните между Рождество Христово и Богоявление “свети”, изисква, самото наше веселие през тези дни да е свято. За да не се самозабравяме, веселейки се, тя е вложила в устата ни кратка песен за слава на раждащия се Христос, която успокоява плътта и възвисява духа, указвайки му достойното за тези дни занятие: “Христос се ражда, славете Го!”...

Share:

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Църковен вестник, бр. 21/2016 г.

Църковен вестник,бр.21/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
Неофит, Патриарх Български: Приветствие за Деня на народните будители → стр. 1

ПРИСНОПАМЕТНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
* Панихида за патриарх Максим в Троянския манастир → стр. 1
* Ставр. иконом Ангел Ангелов: Патриарх, преминал през времена на много трудности → стр. 3
* Паметта на праведника е с похвали → стр. 8

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Чествания на празниците "Събор на св. архангел Михаил" и "Св. вмчк Мина" → стр. 4-5

ДОКУМЕНТИ
Св. Синод определи листата на епископите за нов Старозагорски митрополит → стр. 2

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО
Свещ. Андрея Агатоклеос: За кого е Църквата → стр. 6

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ
Авва Макарий и Ангелът-пазител → стр. 6

АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ
VII Международен семинар по систематическо богословие → стр. 7

ИНТЕРВЮ
Весела ИГНАТОВА: Съвременни будители → стр. 7

/Абонамент за печатното издание/

Приветствие за Деня на народните будители

Скъпи сънародници, Денят на народните будители ни подканва да се обърнем назад към времето, когато с живота и делата си христоименитите наши предци сочеха на благочестивия ни народ пътя на непримиримостта и достойнството, на онази истинска свобода, която се дава само на търсещите Христа Спасителя, Който е казал: “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). Вдъхновявани от този божествен идеал за свободата, строителите на днешна България полагаха всички свои дарования, сили и способности, а понякога дори собствения си живот, за бъдещето на своите братя и сестри по вяра и род, с които споделяха съдбата на вековното робство.

В деня, определен за светлата памет на всички тези колоси на българския дух -­ ние отново прекланяме глави пред тяхното дело, свеждаме чела пред техния подвиг и възнасяме нашите молитви към небесата в моление за вечната им памет и за пребъдването на техния идеал - духовно и политически свободната и независима наша родина България, която е наш дом и наше отечество, наша радост, утеха и опора в дни на изпитания и криза на ценностите и духовността, които преживяваме в началото на третото хилядолетие.

Денят на будителите на съвременна България е тясно свързан с Църквата, което не е случайно. В Църквата са скрити силите и способностите на свободния български дух и в нея те намират своите основания, своето оправдание и своето бъдеще. Възраждането на благочестивия ни народ започна от делото на един монах - преподобния Паисий Хилендарски ­- чадо както на своя народ, така и на Христовата Църква, за да премине през всички онези колоси на православието у нас, без които българската духовност щеше да е лишена от съдържание особено днес, когато благочестивият български дух отново намира своето съдържание и своята свобода не другаде, а именно в Църквата ­- кораба на нашето спасение. Честит и благословен празник! 01.11.2016 г....


Панихида за патриарх Максим в Троянския манастир

На 6 ноември се изпълниха 4 години от кончината на приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Максим. По този повод в Троянската св. обител, където започна и завърши земния си път патриарх Максим, бяха отслужени заупокойна св. Литургия и панихида в негова памет.

Св. Литургия бе предстоявана от Ловчанския митрополит Гавриил, с когото съслужиха високопреосвещените митрополити: Пловдивски Николай, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум и преосвещените: Велички епископ Сионий, игумен на Троянската св. обител, Драговитийски епископ Даниил, викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, и Знеполски епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. В богослужението участие взеха и архим. Герасим, главен секретар на Св. Синод, архим. Филип Василцев, представител на Руския патриарх у нас, и духовници от страната.

В края на богослужението митрополит Гавриил произнесе слово за блаженопочиналия патриарх. Той разказа свои лични спомени за патриарх Максим, припомни житейския му път и отношението на покойния патриарх към околните. Митрополит Гавриил отбеляза, че в живота на патриарх Максим се откроява любовта му към Бога и хората, както и неговата твърдост и безкомпромисност, що се касае до делата на Църквата и Вярата.

Панихидата за патриарх Максим бе възглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Той заедно с митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Варненски и Велико-преславски Йоан, Неврокопски Серафим и Русенски Наум се помоли за душата на приснопаметния патриарх, който в паметта и сърцата ни ще остане като молитвеник и верен служител на Христа...


За кого е Църквата

Дионисий Савопулос (гръцки автор на социално-политически песни, б. пр.) е казал: “Ние живеем в свят на отмъщения, тревоги и т. н., и това е разбираемо. Но открай време в него съществуват три топли прегръдки, които не искат нищо повече от това, освен да дават, и те са: на майката, на влюбените и на Църквата”. Именно на това е изразител нашата православна традиция, която предоставя онова пространство, в което човек може да живее, да съществува като личност, да бъде приет “такъв, какъвто е”. Защото трите топли прегръдки не познават “трябва”. Те не са закон, а отдаване на любов, която “покрива множество грехове”.

Явяването на Иисус Христос сред иудейското обкръжение на книжниците и фарисеите, като религиозни представители на своето време, категорично е било предизвикателно. Нима не бе предизвикателство, когато Той защити жената прелюбодейка чрез отношението Си към обезумялата тълпа, която искаше да я пребие с камъни? Нима не ги предизвикваше, когато поучаваше с притчите за Блудния син, изгубената овца, за Митаря и Фарисея? Не бяха ли предизвикателство Неговите думи: “Митарите и блудниците ще ви преварят в царството небесно” (срв. Мт 21:31)? Свети Исаак Сириец по-късно ще каже: “Църквата е спасението на онези, които са се изгубили”. Наистина,...


Св. Синод определи листата на епископите за нов Старозагорски митрополит

На своето редовно заседание на 2 ноември Светият Синод на БПЦ-БП (протокол 19) разгледа внесеното писмо от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, наместник на овакантения Старозагорски епархийски престол, и на основание чл. 85, ал. 1 от Устава на БПЦ-БП определи следната листа на кандидати за митрополитски избор: Месемврийски Иаков, Велички Сионий, Драговитийски Даниил, Траянополски Киприан, Браницки Григорий, Главиницки Йоан, Белоградчишки Поликарп, Агатополски Йеротей.

Предстои, съгласно Устава на БПЦ-БП, чл. 85, наместникът да разпрати с окръжно писмо листата с достоизбираемите епископи до всички епархийски избиратели и да се определят дати за епархийски избор и за каноничен избор. На епархийския избор избирателите ще излъчат двамата кандидати събрали най-много гласове.

След това на свое заседание Св. Синод ще разгледа изборните книжа и ако епархийският избор бъде преценен като изрядно проведен, в следващата неделя в параклиса на Св. Синод ще се проведе каноничният избор, на който митрополитите от Светия Синод, с гласуване, ще изберат един от двамата епископи за нов Старозагорски митрополит...


Авва Макарий и Ангелът-пазител

Преподобният Макарий Египетски разказва следното:

Когато пристигнах в Константинопол, ме обхвана силно желание да опозная града. И така, разхождайки се из някакъв квартал (съвестта ми тук е свидетел, че всичко, което разказвам сега, е самата истина), виждам чрез очите на ума си (т.е. с духовните си очи, б.пр.), които Господ Бог ми дари, за да проумявам Неговите чудеса, виждам някакъв човек, приличащ на евнух, да стои пред един дом на блудници. Той изглеждаше толкова притеснен, че бе закрил с длани своето лице и така жално стенеше, че сякаш и небето застена заедно с него.

Аз се приближих и го запитах:

­

- Каква е причината за този плач и притеснение? И защо не се махнеш от тук, от този дом на блудници и нечестиви жени? Отговори ми, моля те, защото много ме съкрушава твоят плач!

И той ми отговори:

-­ Що се отнася до моята природа, славни рабе Божи, аз съм ангел ­- както знаеш, всички християни от часа на своето кръщение получават от Бога и по един ангел-пазител, за тяхна защита и закрила. А човекът, на когото аз съм ангел-пазител, сега е тук вътре и аз много жалея, както виждаш, като го гледам да върши беззаконие и разпътство с тази блудница. И как да не плача, като виждам как Божият образ се заличава в толкова дълбок мрак?...


VII Международен семинар по систематическо богословие

От 3 до 5 ноември т.г. в старопрестолния град Търново се проведе Седмият Международен научен семинар по систематическо богословие и християнска философия. Той се организира от Богословския факултет на Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”, по инициатива на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет, а домакин е Православен център “Проф. Тотю Коев”.

Форумът, който се провежда за седма поредна година, е единствен по рода си в България и събира на дискусионна среща православни богослови и философи, работещи в областта на систематическото и догматическото богословие. Тази година специализираният богословски форум се радва на голям интерес. В него взеха участие представители на университетите на Велико Търново, София, Белград, Скопие, Атина и Париж. Те представиха 20 научни доклада, свързани с темата за Божието творение.

Темата “Богословие на творението” се поставя за първи път и предизвика интересни дискусии свързани с нея...

Share:

неделя, 6 ноември 2016 г.

Църковен вестник, бр. 20/2016

Църковен вестник,бр.20/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
* Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец → стр. 4-5
* Александра Карамихалева: Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България → стр. 1

ВЯРА И МЕДИЦИНА
* Свети Лука Войно-Ясенецки: Сърцето като орган на висшето познание → стр. 7
* Дария Захариева: Хирург в расо лекува и след смъртта си → стр. 1, 7

БОГОСЛОВИЕ
Волоколамски митрополит Иларион: Небе на земята → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец

Велика радост и висока чест споходиха по Божия милост богоспасяемата Пловдивска епархия. На 22 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай заедно със стотици благочестиви християни посрещнаха с огромно вълнение, благоговение и сълзи на радост пред митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в Пловдив частица от мощите на свети Лука (Войно-Ясенецки) Симферополски Чудотворец, дар от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Мощите бяха донесени от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на патриарх Кирил.

Богородският епископ Антоний възглави празнична архиерейска вечерня. В светата богослужба молитвено участие взеха високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай, преосвещените епископи: Велички Сионий - ­игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий ­- викарий на Софийския митрополит, Белоградчишки Поликарп ­- викарий на Видинския митрополит, Агатополски Йеротей ­- викарий на Сливенския митрополит, Знеполски Арсений ­- викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Герасим -­ гл. секретар на Св. Синод, архим. Филип (Василцев) ­- предстоятел на Руското подворие в София, прот. Андрей Бойцов ­- предстоятел на Руското подворие в гр. Бари (Италия), йером. Зотик (Гаевски), архим. Евтимий от Видинска епархия, архиерейските наместници и духовници от епархията и страната. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор “Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене “Нектарий ­- протопсалт” от Букурещ.

Стотици хора бяха препълнили митрополитския храм “Св. вмчца Марина”, в който завинаги ще остане частицата от мощите на светителя Лука, архиепископ Симферополски Чудотворец...


Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България

Мощи на св. Лука Симферополски (27 април 1877 - 11 юни 1961 г.) пристигнаха в България. Частицата от мощите на светеца хирург, лечител на душите и телата, живял в наше време, са дар от Руската православна църква за Пловдивска епархия на Българската православна църква и всички българи по молба от Българския патриарх Неофит и с благословението на Руския патриарх Кирил.

Мощите бяха донесени на 21 октомври от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на Руския патриарх. Първо светинята бе донесена в Синодната палата на БПЦ-БП. Там, върху светия Престол в синодалния параклис мощите бяха поставени от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в специално изработена мощехранителница във форма на десница, чрез която св. Лука невидимо ще благославя пристъпилите към светинята за поклонение християни. Първи пред светите мощи на изповедника за Христа се поклониха служителите от Синодалната администрация начело с главния секретар на Светия Синод архим. Герасим...


Хирург в расо лекува и след смъртта си

По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва -­ за хирурга архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите и сестрите, с йод помазвал мястото, където трябвало да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели ­- науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!

На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите ­- с панагия. Този човек е бил и епископ, и съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.

Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното -­ вярата и науката са съвместими...


Сърцето като орган на висшето познание

­Съвременният цивилизован човек чрез работа над себе си се приучва да прикрива мускулните си рефлексии и само промените в сърдечната дейност все още могат да ни разкрият неговите преживявания. Така сърцето си остава за нас орган на чувствата, който фино указва нашето субективно състояние и винаги го изобличава. Като лекар трябва да отбележа, че докато сърдечната дейност, обусловена от мускулна, може да се регулира относително добре, то да се регулира сърдечната дейност, предизвикана от различни вълнения, е изключително трудно. Затова и толкова лесно се поразява сърцето у лица със свободни професии, не свързани с тежък физически труд, но свързани с голямо психическо натоварване.

Инервацията на сърцето е изключително богата и сложна. То цялото е оплетено с мрежа от влакна на симпатиковата нервна система, чрез която е тясно свързано с главния и гръбначния мозък. Функциите на симпатиковата и вегетативната нервна система са все още слабо изучени и напълно неизвестни, но вече е напълно ясно, че те са изключително важни и многостранни. Тези нервни възли и влакна несъмнено притежават изключително важна роля във физиологията на чувствителността. Така че нашите анатомо-физиологически знания за сърцето не само че не пречат, а дори ни подтикват да считаме сърцето не само за централен орган на кръвообращението, а и за най-важния орган на чувствата. Но Свещеното Писание ни казва за сърцето значително повече...


Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски

Продължение от бр. 19
Благодарение на други местни ктитори били направени и други обновявания на манастира през този период. Но когато през 1805 г. бившият Дечански монах Теодосий дошъл тук, заварил манастира запустял. С помощта на местните той препокрил и ремонтирал църквата и изградил 12 килии. През 1808 г. към него се присъединил и йером. Гавриил от Рилския манастир, с когото изградили и нови конаци за поклонници. Оттогава датира и сегашният дърворезбен иконостас, изработен от прочутия Дебърски майстор дърворезбар и иконописец Петре Филипович, дело на когото са едни от най-прекрасните дърворезбени образци, като тези в Бигорския манастир, Рилския и Лесновския манастир, в църквата “Пресв. Богородица” в Скопие, в Крушево и др.

Изработил иконостаса и на църквата “Св. Спас” в Скопие, където е оставил портрети на себе си и на помощниците си пред работната маса с длета в ръка, а под образите им стои надпис, потвърждаващ българската му народност: “Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа -­ от Галичник. Бугари дебрани от Мала река 1824” (Йордан Иванов. “Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика”, С., 1917, стр. 215.)...


Share:

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Църковен вестник, бр. 19/2016 г.

Църковен вестник,бр.19/2016г.

ТЕМА НА БРОЯ:
Честване на св. Йоан Рилски

* Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир; Патриаршеско приветствие → стр. 3
* Св. Йоан Рилски - покровител на Софийската духовна семинария  → стр. 1, 6
* † Неофит, Патриарх Български: "Завещавам ви да пазите светата вяра"  → стр. 6
* Александра Карамихалева: Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител  → стр. 5

ИЗ ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА
* Ангел Карадаков: Празник в Троянския манастир  → стр. 1, 4
* † Ловчански митрополит Гавриил: Приветствие към Българския патриарх Неофит от името на Св. Синод  → стр. 1, 4

МОНАШЕСТВО
* † Волоколамски митрополит Иларион: Радостта на монасите → стр. 6
* Монашеството - живот в Христа  → стр. 7

IN MEMORIAM
Възпоменание за Пловдивския митрополит Арсений  → стр. 3

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир

На 19 октомври, когато отдаваме богослужебна почит на св. Йоан Рилски Чудотворец - великия наш небесен закрилник и покровител на целия български народ, по решение на Светия Синод на БПЦ ­- БП Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната архиерейска св. Литургия в храма “Рождество Богородично” в Рилския манастир.

С владиката съслужиха преосвещените епископи: Адрианополски Евлогий ­- игумен на Рилския манастир, Браницки Григорий -­ викарий на Българския патриарх Неофит, Траянополски Киприан -­ викарий на Врачанския митрополит Калиник, Главиницки Йоан, Знеполски Арсений ­- викарий на Пловдивския митрополит Николай, гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим и още множество български духовници от цяла България. Песнопенията изпълниха антифонно софийският хор “Св. Наум Охридски” с диригент протопсалт Андрей Касабов и гръцкият църковен хор от гр. Драма с диригент протопсалт Григорий Папаемануил.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете Патриаршеско слово за празника на св. Йоан Рилски Чудотворец, в което Негово Светейшество патриарх Неофит честити празника. (Публикуваме словото ­ б.р.)...


Празник в Троянския манастир

На 15 октомври преди 71 години е роден Българският патриарх Неофит. Той посрещна рождения си ден в Троянската св. обител, където преди повече от 30 години е постриган за монах от тогавашния патриарх Максим.

За да уважат Негово Светейшество, в ставропигиалната обител дойдоха високопреосвещените митрополити: Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум; преосвещените епископи: Велички Сионий ­- игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий ­- викарий на Софийския митрополит, Траянополски Киприян ­- викарий на Врачанския митрополит, Белоградчишки Поликарп ­- викарий на Видинския митрополит, архим. Герасим ­- гл. секретар на Св. Синод, архим. Симон ­- игумен на Бачковската св. обител, архим. Филип Василцев ­- предстоятел на Руското патриаршеско подворие в София, свещеници и монаси.

Празничната св. Литургия бе възглавена от Негово Светейшество, а след нея бе извършен и благодарствен молебен към Бога. По време на причастния канон, за да поздрави патриарх Неофит, дойде и руският посланик Анатолий Макаров. От името на Св. Синод слово прочете Ловчанският митрополит Гавриил. (Словото четете на стр. 4.)...


Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител

“Естествен център на българската общност в Атина” -­ така нарекоха българския храм “Св. Йоан Рилски” в гръцката столица.

От ранна утрин в неделния ден на 16 октомври българи от всички възрасти, живеещи в Атина започнаха да се събират в храма и околохрамовото пространство ­- много от тях в народни носии от различни региони на България. По решение на църковното настоятелство на храма Българската православна църковна община чества своя небесен покровител св. Йоан Рилски и храмовия празник в най-близкия неделен ден до 19 октомври ­- когато Църквата чества св. Йоан Рилски.

Празничната св. Литургия отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Атанасий. В своето слово за празника той говори върху евангелското четиво за сеяча и житието на св. Йоан Рилски.

Като призова вярващите да следват примера на преподобни Йоан и светите Божии угодници, да се стараят да бъдат “добра почва” за семената на вярата и да дават добри и богати плодове, отец Атанасий каза, че Бог не очаква от нас да отидем в пустинята, за да се спасим, а да живеем в благочестие там, където ни е поставил, да благодарим за всичко и да Му служим с всичките си сили и дарования, като изпълняваме Неговите заповеди...


Радостта на монасите

­Популярната представа за монашеството като за съществуване, лишено от всяка радост, сурово и мрачно, е дълбоко невярно и почива върху пълно непознаване на духа на монашеството. «Радостта на монасите... е тиха, чиста, това е тъкмо веселието на добродетелната душа ­- пише архиепископ Иларион (Троицки). - Та нали онази отровна омая, онова пиянско упоение, които обикновено наричаме «радости на живота», са всъщност нещо мрачно, водещо до пресищане и отврата... Ние, монасите, от радост и умиление плачем и благодарим на Господа... Сълзите на умилението са познати на всеки монах; бедни и жалки му изглеждат мирските радости в сравнение с тези сълзи... Самият аз съм минал през пострижение и мисля, че вече няма да преживея друга такава радост като на този ден... Аз бях изпълнен с радост цели два месеца. Тъй ликуваше всичко в душата ми, толкова радостно ми беше... Ненапразно по време на ритуала замонашващият, вземайки расото в ръце, казва: «Нашият брат (името) ще се облече в дрехата на веселието и духовната радост, за да се отърси и да потъпче всички тъги и смущения»... Колкото по-далеч от страстите, толкова по-голяма е радостта в сърцето. Чистотата на сърцето е свързана неразривно с веселие».

Ритуалът на замонашването се извършва в храма. Извършва го епископът или игуменът на манастира. В началото свалят всички дрехи от замонашвания и го обличат в дълга бяла риза. Замонашваният произнася обетите и изслушва поучението на игумена, след което игуменът символично подстригва косата му и го облича в черни монашески дрехи. Цялото братство на манастира се доближава до новопосветения монах, питайки го: «Как ти е името, брате?» За една или няколко нощи монахът остава в храма, където чете Псалтира и Евангелието...


Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски

Продължение от бр. 17
“Свети Гавриил Лесновски живял в Лесновската пустиня, в Щипска епархия, много години водел постнически и свят живот и се представил на Бога”.
Св. Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”

Хубаво нещо са старините. Затаяваме дъх, когато влезем в храмове, оцелели през превратностите на историята от векове, благоговейно мълчим, взрели се в стенописи от Средновековието, пред древни ръкописи и утвар... Но това, което прави един манастир истински ценен, е не оцелелите старини, а оцелялата жива традиция, усилието, с което днешните монаси залягат да подражават в подвизаването и благочестието на основателя на своя манастир и най-достойните му следовници. А именно това безценно съкровище открихме в древния Лесновски манастир.

Следвайки указанията на старейшината на Осоговския манастир, въоръжени с карта и, не без напътствия от страна на отзивчивите местни жители, след ок. 90 км хубав асфалтов път през Кратово, Пробищип, Злетово и Лесново спряхме пред портите на манастира, основан от св. Гавриил Лесновски. Посрещна ни, както по-късно узнахме, игуменът на обителта йером. Дамаскин. Отвори канаскията, за да ни даде свещи, заведе ни в храма и ни разказа историята на манастира, а после ни запозна и със съвременното му състояние...


Share:

сряда, 12 октомври 2016 г.

Църковен вестник бр. 18/2016 г.

Църковен вестник,бр.18/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ТЕОЛОГИЯ
Д-р Паулина Тодорова: Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа → стр. 1, 6-7

ПРАВОСЛАВНА ДОГМАТИКА
Проф. Йоанис Романидис: Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст → стр. 4-5

ИНТЕРВЮ
Ириней, архиепископ на Крит: Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците → стр. 3

МЕЖДУПРАВОСЛАВНИ ФОРУМИ
Фундаментализъм - вярност към традицията или модернизъм. IX среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове. Комюнике → стр. 3

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Архимандрит Евтимий: Покров на Пресвета Богородица в Ресилово → стр. 1-2

ЦЪРКВА И КУЛТУРА
Вълнуваща премиера в двореца "Врана" по случай Деня на Независимостта → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа

След св. Петдесетница се появява нова действителност -­ Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, обладаваща несътворена и неограничена пълнота, която съдържа в себе си божествена и спасителна сила (срв. 2 Кор. 12:9). Поради това Църквата винаги е притежавала благодатни средства за избавление, лечение, помощ и утеха на боледуващата, страдаща и търсеща спасение човешка душа. Това са светите тайнства, в частност Евхаристията и изповедта, а също така и проповедта, постът, молитвите, както и многото други дейности в богослужебния й живот и социална мисия.

Вярата в Бога дава на вярващите в Него основния смисъл и насока на тяхното съществуване, а също така сигурност, психична устойчивост и неизменна подкрепа. В църковната общност изцелението на духа, разума и тялото на търсещите спасение членове на Църквата се извършва благодарение на Светия Дух и основно -­ посредством благодатта на Светата Троица. Свещенослужителят е съработник Божи в тази терапия на благодатта. Той наставлява, въвежда, свещенодейства и дава ръководни насоки за душепастирско обгрижване на вярващите.

Църквата е богочовешки организъм и в него Божията благодат действа мистично чрез свещенослужителя, който в свещенодействието става проводник на целителното й действие (срв. Йеротей Влахос), митр. Православна психотерапия, ВТ 2005, с. 62). Чрез светите тайнства свещенослужителят има възможност благодатно да приобщава вярващите в тайнството на богообщението и делото на спасението...


Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст

Текстът е част от лекторията на тема “Фундаменталната разлика между Изтока и Запада”, изнесена през 1981 г. под формата на три лекции в семинарията на Честния Кръст. И по-конкретно, тя е втората от трите части на лекцията “Филиоквето” на известния приснопаметен догматист. Първата ­- “Исторически контекст”, и третата ­- “Мащаби на проблема filioque”, сме публикували в “Църковен вестник” бр. 14/2016 г., стр. 2-3.

В основата на filioque-полемиката между франки и римляни стоят заложени съществени разлики в богословския подход, богословската тематика, духовността и поради това също и в разбирането на самото естество на учението и на езиковата разработка, или по-точно на термините, чрез които учението бива изразявано.

Когато четем протоколите, прилежно водени от Смарагд при срещата между пратениците на Шарлеман (Карл Велики) и папа Лъв III, оставаме поразени не само от факта, че франките така дръзко са добавили filioque-то към текста на Веруюто и са го превърнали в догмат, но също и от високомерния начин, по който така авторитарно са се произнесли, че filioque-то е необходимо за спасението и че то е един вид “подобряване” на сравнително доброто, но непълно учение относно Светия Дух. Това било в отговор на строгата забележка на папа Лъв към франкската дързост. Папа Лъв на свой ред предупредил, че ако някой се опитва да подобрява нещо, което е добро, то той трябва първо да е съвсем сигурен, че в опита си към подобрение няма да му навреди (т.е. да го изопачи, бел. прев.). Той подчертал също, че такъв не може да поставя себе си в по-висока позиция от Отците на Съборите, които не са добавили filioque-то не поради небрежност или незнание, а по божествено вдъхновение.

Тук изниква въпросът: Как и откъде изобщо в тази новооснована франкска богословска практика се е родила идеята, че filioque е вид “подобряване” на Символа на вярата и че този пропуск във Веруюто е резултат от небрежност и незнание от страна на Отците от Съборите?

Тъй като Августин от Ипон е единственият представител на римското православно богословие, с когото франките били сравнително добре запознати, ние следва да обърнем поглед към Ипонския епископ, за да открием отговора.

Смятам, че стигнах до отговора чрез една лекция на Августин, изнесена на конференция на Африканските епископи през 393 г. Августин бил помолен да изнесе лекция върху новия Символ на вярата и той изпълнил тази задача. Впоследствие преработил тази своя лекция и я публикувал.

Само че не разбирам защо изложеният в нея Символ на вярата не е този на Никео-Константинополския събор, след като външните рамки на Августиновия доклад и Символа на вярата са еднакви. А вече са били изминали дванадесет години от приемането на новия Символ от Втория вселенски събор, като на практика това било един благоприятен момент събраните там епископи да научат за новия Символ на вярата, официално приет и утвърден за цялата империя. Епископите със сигурност са знаели добре поместния Символ на своята Църква и не са имали потребност от разяснения по него.

Така или иначе Августин допуска три базисни, груби грешки в тази лекция. И си отива от този свят дълги години след това, без въобще да осъзнае своите грешки, които подвеждат франките и цялото тяхно германо-латинско християнство към повтаряне на същите тези грешки...


Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците

­ - Много се говори напоследък в Крит за приемането на бежанци на острова. Някои категорично не са съгласни, други казват, че ние трябва да им помогнем, доколкото можем. Каква е вашата позиция?

- Поначало винаги трябва да се има предвид, че човек, всеки един човек, е дете на Бога и е Негово творение. Не е правилно да отхвърляме който и да било човек, от какъвто и да е цвят, континент, раса и страна. Всички човешки същества трябва да бъдат уважавани. Ние не можем и не трябва да отхвърляме никого. Дълг и чест за всички нас е да не отхвърляме никого. Но още и да го зачитаме и уважаваме. Отговорът е “Да”, да ги приемем. “Да” - да им помогнем.

- Срещал ли сте се лично с мюсюлмани; имате ли личен опит от това как те живеят и мислят?

- Случвало ми се е през годините. Срещал съм се и съм говорил с мюсюлмани, особено по време на следването ми в Истанбул. Аз лично не съм срещнал фанатизиран мюсюлманин. Тези, които съм срещал там, бяха нормални хора, а не фанатици.

- Мнозина вярват, че появата на мюсюлманите в страната ни е заплаха за християнството и изпитват страх. Какво бихте казали на тези хора?

- Всички мюсюлмани не са едни и същи. Някои от тях са много фанатични, а други не. Силно зависи от нрава и качеството на човека.

Заплаха за нашата страна (Гърция, но се имат предвид и другите европейски страни, бел. прев.) и хората ни са фанатичните и враждебно настроените човеци. Никой не трябва да заплашва никого. Тези, които правят това, грешат - които и да се те. Във всеки случай, ние не можем да съдим за тези хора, ако първо не ги опознаем, ако не поговорим с тях, а след това да си правим заключения.

Аз не познавам лично всички мюсюлмани и не мога да знам какъв е всеки от тях. Но вярвам, че не всички мюсюлмани са фанатици и опасни. Не знам кои и колко от тях са фанатизирани и опасни. Вярвам обаче, че не е нужно да се страхуваме от никого. Нужно е само да обичаме, да уважаваме, но не да се страхуваме. Страхът не е от полза за никого...


Покров на Пресвета Богородица в Ресилово

На 1 октомври Православната църква почита един от Богородичните празници, който се е утвърдил от древни времена, като истинско убежище за християните и подкрепа в трудните моменти на изпитание, а именно Покров Богородичен. По този повод в Ресиловската света обител, посветена на честния Богородичен Покров, край с. Ресилово, Дупнишка духовна околия, Софийска епархия, бе отслужена на 30 септември тържествена вечерна служба, както и архиерейска света Литургия на 1 октомври.

С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и съгласието на Видинския митрополит Дометиан, вечерното богослужение с чина на петохлебието и водосвет бяха оглавени от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп.

В празничното вечерно богослужение съслужиха духовници от Софийска, Видинска и от Неврокопска епархия.

След вечерната молитва, посветена на Божията Майка, епископ Поликарп благослови вярващите и произнесе кратка проповед, с която, припомняйки историческото събитие на празника, насърчи вярващите християни да имат силна вяра в Бога и да бъдат уверени в това, че по молитвите на света Богородица Бог винаги им помага и ги благославя в живота, в радости и беди.

На 1 октомври Ресиловският манастир бе преизпълнен с богомолен народ, който бе дошъл да се помоли на света Богородица и да преклони глава пред величието и милостта на Бога.

Преди литургията, в дворите на светата обител тържествено бе посрещнат Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който взе молитвено участие в празничното богослужение...


Share:

Църковен вестник, бр. 17/2016 г.

Църковен вестник,бр.17/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ
* Архимандрит Евтимий: Живот, дело и служение → стр. 1, 6
* Слово на Българския патриарх Неофит → стр. 5
* Слово на Видинския митрополит Дометиан → стр. 5
* Александра Карамихалева: 200 години от рождението на екзарх Антим Първи → стр. 1, 4-5

МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ. Международна среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове - 22.09.2016 г., Благоевград
Ангел Карадаков, Александра Карамихалева: Да ходим по правите стъпки на правата вяра → стр. 1, 3

АКТУАЛНО
Александра Карамихалева: Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан → стр. 7

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Освещаване на новия храм "Св. Преображение Господне" в Басарбовския манастир → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Йоаким Осоговски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

200 години от рождението на екзарх Антим Първи

Навършват се 200 години от рождението на Негово Блаженство Антим Първи ­ Видински митрополит, пръв екзарх на самостойната Българска църква, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот, който е роден в Лозенград през 1816 г.

По този повод във Видин, където е погребан великият българин и където се намира неговата гробница-мавзолей, осветена на 16.IX.1934 г., през цялата 2016 г. с различни инициативи се отбелязва тази годишнина.

По покана на Високопреосвещения Видински митрополит Дометиан Негово Светейшество Българският патриарх Неофит взе участие в празненствата, организирани от Видинска света митрополия. Предстоятелят на Българската православна църква пристигна в епархията още предния ден. Програмата за честванията предвиждаше посещение на патриарх Неофит на 15 септември на новостроящия се храм “Св. Дух” в Монтана...


Живот, дело и служение

Негово Блаженство Антим е първият Видински митрополит и пръв български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята като истински проповедник на евангелското слово, изявител на Христовата свобода, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: “Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!”

Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия, със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашески постриг в манастира “Каракал” на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим, епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември. Впоследствие е зачислен в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя.

През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г., става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски, професор по славянска филология...


Да ходим по правите стъпки на правата вяра

“Всички трябва да ходим по правите стъпки на правата вяра” ­ каза пред журналисти Негово Светейшество Българският патриарх Неофит при пристигането си в Благоевград. Той допълни, че “трябва да положим старание и да се ориентираме в духовния живот, в различните религиозни учения. Трябва да бъдем внимателни, когато се контактува с недобре подготвени вярващи. Да ходим по правите стъпки на правата вяра. Да си помагаме взаимно, защото служим на Бога и на нашия народ”.

Патриарх Неофит пристигна в областния център за участие в Международната среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове на 22 септември ­ Деня на Независимостта на България. По този повод Светейшият патриарх пожела: “Нека да се радваме години напред на една истинска, достойна независимост! Да имаме независимост на нашето Отечество, което толкова е изстрадало. Нека да бягаме от лошите дела и лошите пътища!” Минути преди да влезе в сградата на Община Благоевград, за да се срещне с местната власт, патриарх Неофит сподели пред представителите на средствата за масова информация, че най-доброто, което може да се очаква е Църквата да получава помощта и подкрепата на другите институции.

“Огромна чест за общината ни е, че сте в нашия град, както и че сме домакини на тази международна конференция. Особена радост за нас е, че Ви посрещаме в такъв важен за страната ни ден ­ Деня на Независимостта на България” ­ каза кметът на гр. Благоевград Атанас Камбитов при срещата си с Българския патриарх Неофит...


Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан

Сто години след една от най-епичните битки в българската история ­ тази на Каймакчалан ­ на върха бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите. Отдаването на почит към героите и отслужване на заупокойна молитва се прави за първи път на това историческо от времето на Първата световна война място.

На 20 септември по инициатива на Министерството на отбраната бе организирано поклонение и заупокойна молитва на връх Каймакчалан ­ намиращ се днес на гръцко-македонската граница. Там в далечната 1916 г. по време на Първата световна война намират смъртта си 3 120 български воини, сражавали се в неравностойна битка със сръбските си противници и отстоявали достойно българските позиции.

Трудният преход и ниската температура на върха (около 2 градуса) не уплашиха дошлите да се преклонят пред героичния подвиг на българските воини, дали живота си за нашето Отечество. За пръв път от сто години насам българска военна тръба зазвуча отново на заветния връх.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреос-вещенство Флорински митрополит Теоклит, в чийто диоцез се намира върхът, високопреподобният архимандрит Атанасий (Султанов), предстоятел на българския храм “Св. Иван Рилски” в Атина, отслужи заупокойна молитва за загиналите...


Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Продължение от бр. 15. Впрочем, според житието сам светецът известява за това на първия игумен Теофан, като му казва: “Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места.

Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение”.

Отец Добрислав ни показва една малка каменна колонка пред храма и ни разказва, че поради голямото стечение на поклонници при мощите на светеца, султан Хамид (1876-1909) изпратил войска, за да разгонят народа. Водачът им взима мощите и тръгват към Крива паланка, но при портите на манастира му става лошо и започва да се олюлява на коня си. Питат го какво му е, а той дори няма глас да отговори, само дава знак с ръка да се връщат обратно към манастира. Оставят мощите и уведомяват султана какво се е случило. В отговор на това султан Хамид изпраща този знак, който да пази манастира от посегателства.

През 1570 г. турците правят цялостен опис на Кюстендилския санджак, в който документ Осоговският манастир е заведен като “Свети Отец”. Там подробно са описани сградите и имотите на манастира, между които: 3 църкви (вероятно като трета църква са записали старата камбанария с кръщелна), 12 параклиса, двуетажна гостоприемница, фурна, изба, хамбар, 900 овце, 500 кози, 130 едър рогат добитък, 3 ниви, зеленчукова градина, лозе и ливада, кошери и т.н. Споменават се и монасите: Степан (игумен), Теофил, Лука, Алпад, Матей, Игнатий, Стоян, Стефан, Варлаам, Василий, Теодосий, Герасим, Атанасий, Иларион...


Share:

Църковен вестник, бр. 16/2016 г.

Църковен вестник,бр.16/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКИ СЛОВА
Неофит, Патриарх Български: Патриаршеско слово за Кръстовден → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* † Русенски митрополит Наум: Послание относно разпространявани внушения, съпътствали провеждането на Събора на о. Крит → стр. 3
* Да бъдем човеколюбиви към нашите събратя-друговерци → стр. 3

XVIII СЕДМИЦА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА - Варна'2016 → стр. 1, 4-5
* Анула Христова: Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна → стр. 6

* Д-р Паулина Тодорова: Църквата и психичното здраве на човека. Представяне на книгата "Духовно ориентирана психологична помощ и подкрепа" → стр. 7

НОВИ КНИГИ
Св. Нектарий Егински: Опознай себе си. Текстове по себепознание → стр. 5

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Откриване на новата учебна година в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

XVIII седмица на православната книга - Варна'2016

Осемнадесетото издание на Седмицата на православната книга бе посветено на 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски.

Почитта към книжовното дело на епископа Седмочисленик, сугубо отхранил в себе си благодатна святост ­ на монашеско подвижничество и на възсияване в мисионерското дело на просвещаване на българския род чрез проповед и писменост на роден език, създавайки и първата българска книжовна школа, събра на тазгодишния форум представители на всички богословски школи у нас. Така това събитие, утвърдило се като православно и от международен характер, тази година бе насочено най-вече към представяне на българската православна книга и богословския размисъл на днешните православни български книжовници.

Поради това и първите представени книги на форума бяха на естествения приемник на Охридската книжовна дейност ­ Синодално издателство. Заглавията, издадени по решение на Св. Синод на БПЦ ­ Българска патриаршия, бяха две: “Аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим Софийски, архиепископ Богучарски, и “Опознай себе си” на свети Нектарий (Егински), митрополит Пентаполски. Авторите и на двете са съвременни светители и чудотворци, просияли в своя живот чрез дела на вярата и трудове на богословското поприще.


Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна

За 9 септември домакините на XVIII Седмица на православната книга бяха организирали за гостите и участниците в нея посещение на разкрития средновековен манастирски комплекс в местността Пчелина, над гр. Варна. Археологическите разкопки се провеждат под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов.

Църковният археолог посрещна любознателната група книжовници ­ духовници, преподаватели и книгоиздатели, и ги поведе из руините на древния манастир. Разбира се, започва от централната сграда ­ съборния манастирски храм.

Ето какво разказа проф. Попконстантинов за направените досега разкрития там:

Манастирският храм. Храмът е бил богато стенописван. По време на разкопките ­ възстановихме ги точно преди двадесет години (1996 г.) и от тогава до сега сме тук непрекъснато близо по два месеца всяка година ­ открихме над три хиляди фрагмента от стенописи, което подсказва, че това е един от малкото храмове от Първото българско царство, който е бил стенописван.

Жилищна част с трапезария (двуетажна сграда). На север от храма виждате руините на продълговата сграда, която е дълга 42 м. Това по всяка вероятност е била жилищна част на манастира. Тя е с интересна архитектура. Виждате, че стълбовата конструкция е разположена шахматно, а не в една линия. Като всички мраморни детайли (в стените), които виждате, са взети не от тук, а от място, намиращо се на около 1,5 км. Това сега е кв. “Възраждане”. Там, много години преди застрояването на квартала, откриха базилика от ранновизантийския период (V-VI в.). Базиликата е била унищожена. Но по-късните заселници са знаели за нея и са използвали част от богатия й мраморен материал, като са го вложили в изграждането на тези стълбове...


Църквата и психичното здраве на човека

Често пъти се задава въпросът, защо в мисията на Църквата с такава актуалност и острота се налага свещенослужителят или специалистът богослов ­ с професионална квалификация в областта на психологията ­ да се обърне към научната психология, пастирската психология и науките за духа, за да може да протегне ръка за помощ на неуверения, страдащ и психично обременен човек. Отговорът може да се намери в съществуващата в наши дни всеобхватна и дълбока криза на духа, както и в обстоятелството, че Църквата Христова никога не може да остане равнодушна към конкретната съдба на човека, който в пътеката към храма или в нейната еклезиална общност търси духовно ръководство и утеха, психологична помощ и подкрепа, за да преодолее възникналата собствена личностна безпътица или психосоциална криза, съпътстващи неизбежно и много често жизнения път на всеки един от нас. И нещо повече ­ тази специализирана грижа и помощ за човешката душа като душегрижие не е само вид терапия. Тук става въпрос за най-важната и вярна насока по пътя на духовно-нравственото съвършенство, която в сотериологичната си проекция като живот в Христос е пътят на спасението в Царството (срв. Дан. 2:44; Мат.7:21) и на живот в бъдещия век (срв. Лука. 20:35).

Много трудно е да се дефинира по най-кратък начин душегрижието като научна дисциплина в състава на Пастирската психология, защото това, което се разбира като душегрижие (лат. Сura animarum, нем. Seelsorge, англ. Pastoral Care), има комплексен характер и се описва обикновено от различни перспективи и измерения:

Богословски... Психологично... Феноменологично... Еклезиологично...


Опознай себе си. Текстове по себепознание

Св. Нектарий Егински е велик светец в църковната история на ХХ век, когото Бог е прославил с многобройните му чудеса и приживе, и след смъртта. Богатото наследство от негови проповеди, съчинения и писма до духовните му чеда са ценен извор на богословски идеи и практически съвети, които се явяват неимоверно потребни за съвременния човек. Този велик светец е прославен християнски учител чрез личния си пример, дълбокото си богословие и духовно наставничество.

В новоиздадената на български език негова книга “Опознай себе си” той ни дава ценни насоки как още в земния си живот да се обръщаме към Господа, как да Му отдаваме достойна почит и да следваме волята Му. Отличавайки се със забележителна благост, доброта, търпение, благодатно смирение и дълбоко познаване на човешката душа, той ни учи как да се стремим към нравствено усъвършенстване като към нещо възвишено и велико, но не и невъзможно за човека, познаващ себе си и стремящ се истинно към благодатта на Бога.

От книгата разбираме, че у този човек, който в дълбини познава себе си, истината се явява като божествено свойство и по такъв начин той бива привличан от нея...


Share:

петък, 26 август 2016 г.

Църковен вестник бр. 15/2016 г.

Църковен вестник,бр.15/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ. 1070 години от Успението на св. Йоан Рилски
* Патриаршеско и синодално послание → стр. 1,4

* Ангел Карадаков: Всебългарски светилник! → стр. 1,4

* Божин Дончев: Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия → стр. 5

ДОКУМЕНТИ
† Ловчански митрополит Гавриил: Писмо на КПО при Св. Синод относно нормативните документи, касаещи религиозното образование в училище → стр. 3

* Съболезнования по повод жертвите на бедствието в района на Скопие и катастрофалното земетресение в Италия → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
* Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си. Из “Да се учим със св. Никодим”, гл. 3, изд. манастир Параклита. Превод: Асен Андонов → стр. 7

* Татарски принц -­ пръв игумен на Кожеозерския манастир. Превод: Георги Германов → стр. 7

НРАВСТВЕНО БОГОСЛОВИЕ
Свещ. Ясен Шинев: Адът – това съм аз → стр. 6

ПОКЛОННИЧЕСТВО
Александра Карамихалева: Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия

В Санкт Петербург, столицата на царска Русия, се намира един манастир - свето-Йоановският женски ставропигиален манастир, основан в края на ХIХ в. от св. Йоан Кронщадски, чиито мощи се покоят в манастира днес, и посветен на св. Йоан Рилски ­- небесния покровител на Кронщадския чудотворец.

Нормално е Рилският чудотворец да е почитан в съседните ни страни ­- Сърбия, Македония, Гърция, но в далечна Русия, където има не един храм посветен на него, е учудващо.

Как започва всичко?

Най-ранното писмено свидетелство за св. Йоан Рилски в руските земи, представлява отреденото му място в месецослов, от края на ХIII и началото на ХIV в., добавен към Галицкото евангелие. Според руските изследователи този факт съвсем не свидетелства за някакво общонародно почитание към Рилския светец в югозападните руски княжества, а е плод на връзките между българската и галицката държава, тъй като месецословът е препис от българския месецослов към Търновското евангелие от 1273 г. Паметта на свети Йоан Рилски започнала да се чества в Русия (предимно на северо-изток) по-особено в края на ХIV и началото на ХV век...


Писмо на КПО при Св. Синод

На свое разширено заседание, проведено на 10 август 2016 г. и оглавено от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, Културно-просветният отдел (КПО) при Св. Синод разгледа влезлия в сила от 1 август т.г. Закон за предучилищното и училищното образование. По отношение на религиозното образование в българското училище бяха отчетени редица несъответствия между действащите държавни нормативни документи, което отново поставя учебния предмет “Религия” в неравностойно положение и затормозява неговото практическо приложение и развитие.

Във връзка с това ръководителят на КПО Ловчански митрополит Гавриил отправи официално писмо, адресирано до г-жа Меглена Кунева ­- министър на образованието и науката, г-жа Мая Манолова ­- омбудсман на Р България и г-жа Цецка Цачева ­- председател на 43-то Народно събрание...


Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си

Братя и сестри, нека се замислим, че и Господарят на вселената, на Когото всички създания служат, Сам е живял в послушание към Своята “по естество” майка, св. Богородица, която Го е носила 9 месеца в утробата си и Го е хранила с млякото си. Имал е задължението да я слуша, като неин истински Син и като Създател на десетте Божии заповеди, една от които гласи: “почитай... майка си, (за да ти бъде добре)” (Изх. 20:12). Въпреки че не е бил длъжен да се подчинява на праведния Йосиф, тъй като той не е Негов баща “по естество”, без значение на това Господ е пребивавал в послушание и към двамата. Заради това и ев. Лука казва: “и им се покоряваше” (2:51).

Господ със свръхестественото Си послушание надминал всички човешки правила и закони на естеството. Според същите, децата са длъжни да се подчиняват на родителите си дотогава, докато не се научат да разграничават доброто от злото, т.е., докато не навършат петнадесет или най-много двадесет години, както е написано в книга Числа: “от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло) (32:11). След тази възраст тези деца са свободни и могат самостоятелно да определят избора си. Христос обаче спазвал не само този закон...


Татарски принц ­- пръв игумен на Кожеозерския манастир

Кожеозерският манастир е православен руски манастир, основан от Нифонт Кожеозерски и Серапион Кожеозерски през 1550 година. Този манастир е един от най-изолираните в Русия; няма път, който да води до манастира, така че единственият начин да се стигне до него е да се извървят 30 километра.

През ХVI в. долината на река Онега била вече доста населена и монасите, които искали да водят аскетичен начин на живот търсели отдалечено място, за да избягат от хората и да се посветят на Бога. Нифонт Кожеозерски, монах в Сирянския манастир близо до село Чекуево, в долната част на река Онега, стигнал до река Кожеозеро. Според преданието това се случило през 1552 г. През 1557 г. Сергей, кръстен татарски принц, пристигнал при река Кожеозеро и станал монах, приемайки името Серапион. По-късно той станал и първият игумен на манастира.

Тъй като земите около река Кожеозеро не били добри за земеделие, отначало манастирът бил доста беден и условията за живот в него не били добри. През 1585 г. цар Теодор Иванович дарил земи около река Кожеозеро на манастира, на които били построени две църкви. Отец Серапион починал през 1611 г. Следващият игумен бил Авраам, духовно чадо на вече покойния Серапион. Авраам починал през 1634 г. Единственият светец обитавал в манастира бил Никодим Хозюгски (Кожеозерски), който дошъл в Кожеозеро през 1607 г., но през 1609 г. напуснал манастира, за да води аскетичен живот на около 14 км от него...


Адът – това съм аз

В средата на XX в. известният френски философ и екзистенциалист Жан Пол Сартр изрече мисъл, която се възприе постепенно от тогавашното поколение, превръщайки се в лайтмотив на хиляди хора по света. Думите: “Адът -­ това са другите!” бързо се разтвориха в духа на обществото, по много гъвкав начин се социализираха и заразиха със своята първична откровеност и завладяваща директност хиляди души.

На практика се постигна изместване от центъра на човешката личност към външността, освобождаване от проблемите на многопластовия “Аз” към безличното “ние”, изтласкване на драмата на личностното съществуване към необятния простор на общественото битие.

Всички, които познават духа на християнството и ценят неговата духовна мощ, обаче знаят, че то винаги е било изправено пред болезнения проблем “Аз и Бог”, а другите като неизбежно обкръжение са поставени настрани. Думите: “Лекарю, излекувай себе си!” са вътрешен мотив, “светая-светих” на учението на Спасителя Иисус Христос.

Християнинът има една единствена задача ­- да спаси душата си от хилядите съблазни на този свят в непрекъснато общение с Божията благодат и да заслужи място в Царството Божие. Той се бори неотстъпно на два фронта -­ вътрешен и външен -­ и тази невидима бран осмисля цялото му съзнателно съществуване в стихията на връхлитащите дни. Приел е дълга си да се пребори със старата си природа, повредена от първородния грях, като я очисти от плевелите на греха. Взирайки се в образа на Богочовека Христос, да освети своята душа, дух и тяло и да се превърне в Негова икона, изобразявайки “новия човек”, “новата твар”, родена свише. С упорит, но благословен труд да пресуши блатото на страстите в ужасна битка с поднебесните духове на злобата. Обожението е целта на неговия живот, най-съкровеният смисъл на неговата житейска мисия...


Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Потеглихме за Република Македония рано сутринта и два часа по-късно вече бяхме на границата. Преминаването през граничния контрол ни отне само броени минути, а пътят, въпреки завоите заради планинския терен, беше хубав -­ широк и добре асфалтиран.

Намерихме лесно разклона към Осоговския манастир -­ първата цел на нашето пътуване. Разклонът е указан с табела и малко крайпътно параклисче, вляво, преди големия мост, по който шосето преминава през р. Крива река на влизане в Крива паланка. От там по стръмен асфалтов път, с остри завои, след километър-два видяхме вляво дивния амфитеатрално разположен манастир с надвисналите му над планинската река сгради. Поспряхме, за да се порадваме на приказната му красота и да благодарим на Бога, че е довел стъпките ни до това благословено място, осветено от молитвите на преподобния св. Йоаким Осоговски. Спряхме колата малко след отбивката за манастира и продължихме пеша, за да подготвим душите си за досега с обителта и светинята, пазена от основаването й в нея.

Центърът на манастирския комплекс са двата храма. По-старият ­- “Рождество на Пресвета Богородица”, и по-големият, увенчан с 12 купола, посветен на светеца, в който се съхраняват мощите на преподобния...


Share: