Църковен вестник, бр. 21/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
† Неофит, Патриарх Български: Приветствие за Деня на народните будители → стр. 1

ПРИСНОПАМЕТНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
* Панихида за патриарх Максим в Троянския манастир → стр. 1
* Ставр. иконом Ангел Ангелов: Патриарх, преминал през времена на много трудности → стр. 3
* Паметта на праведника е с похвали → стр. 8

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Чествания на празниците "Събор на св. архангел Михаил" и "Св. вмчк Мина" → стр. 4-5

ДОКУМЕНТИ
Св. Синод определи листата на епископите за нов Старозагорски митрополит → стр. 2

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО
Свещ. Андрея Агатоклеос: За кого е Църквата → стр. 6

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ
Авва Макарий и Ангелът-пазител → стр. 6

АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ
VII Международен семинар по систематическо богословие → стр. 7

ИНТЕРВЮ
Весела ИГНАТОВА: Съвременни будители → стр. 7

/Абонамент за печатното издание/

Приветствие за Деня на народните будители

Скъпи сънародници, Денят на народните будители ни подканва да се обърнем назад към времето, когато с живота и делата си христоименитите наши предци сочеха на благочестивия ни народ пътя на непримиримостта и достойнството, на онази истинска свобода, която се дава само на търсещите Христа Спасителя, Който е казал: “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). Вдъхновявани от този божествен идеал за свободата, строителите на днешна България полагаха всички свои дарования, сили и способности, а понякога дори собствения си живот, за бъдещето на своите братя и сестри по вяра и род, с които споделяха съдбата на вековното робство.

В деня, определен за светлата памет на всички тези колоси на българския дух -­ ние отново прекланяме глави пред тяхното дело, свеждаме чела пред техния подвиг и възнасяме нашите молитви към небесата в моление за вечната им памет и за пребъдването на техния идеал - духовно и политически свободната и независима наша родина България, която е наш дом и наше отечество, наша радост, утеха и опора в дни на изпитания и криза на ценностите и духовността, които преживяваме в началото на третото хилядолетие.

Денят на будителите на съвременна България е тясно свързан с Църквата, което не е случайно. В Църквата са скрити силите и способностите на свободния български дух и в нея те намират своите основания, своето оправдание и своето бъдеще. Възраждането на благочестивия ни народ започна от делото на един монах - преподобния Паисий Хилендарски ­- чадо както на своя народ, така и на Христовата Църква, за да премине през всички онези колоси на православието у нас, без които българската духовност щеше да е лишена от съдържание особено днес, когато благочестивият български дух отново намира своето съдържание и своята свобода не другаде, а именно в Църквата ­- кораба на нашето спасение. Честит и благословен празник! 01.11.2016 г....

Панихида за патриарх Максим в Троянския манастир

На 6 ноември се изпълниха 4 години от кончината на приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Максим. По този повод в Троянската св. обител, където започна и завърши земния си път патриарх Максим, бяха отслужени заупокойна св. Литургия и панихида в негова памет.

Св. Литургия бе предстоявана от Ловчанския митрополит Гавриил, с когото съслужиха високопреосвещените митрополити: Пловдивски Николай, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум и преосвещените: Велички епископ Сионий, игумен на Троянската св. обител, Драговитийски епископ Даниил, викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, и Знеполски епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. В богослужението участие взеха и архим. Герасим, главен секретар на Св. Синод, архим. Филип Василцев, представител на Руския патриарх у нас, и духовници от страната.

В края на богослужението митрополит Гавриил произнесе слово за блаженопочиналия патриарх. Той разказа свои лични спомени за патриарх Максим, припомни житейския му път и отношението на покойния патриарх към околните. Митрополит Гавриил отбеляза, че в живота на патриарх Максим се откроява любовта му към Бога и хората, както и неговата твърдост и безкомпромисност, що се касае до делата на Църквата и Вярата.

Панихидата за патриарх Максим бе възглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Той заедно с митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Варненски и Велико-преславски Йоан, Неврокопски Серафим и Русенски Наум се помоли за душата на приснопаметния патриарх, който в паметта и сърцата ни ще остане като молитвеник и верен служител на Христа...

За кого е Църквата

Дионисий Савопулос (гръцки автор на социално-политически песни, б. пр.) е казал: “Ние живеем в свят на отмъщения, тревоги и т. н., и това е разбираемо. Но открай време в него съществуват три топли прегръдки, които не искат нищо повече от това, освен да дават, и те са: на майката, на влюбените и на Църквата”. Именно на това е изразител нашата православна традиция, която предоставя онова пространство, в което човек може да живее, да съществува като личност, да бъде приет “такъв, какъвто е”. Защото трите топли прегръдки не познават “трябва”. Те не са закон, а отдаване на любов, която “покрива множество грехове”.

Явяването на Иисус Христос сред иудейското обкръжение на книжниците и фарисеите, като религиозни представители на своето време, категорично е било предизвикателно. Нима не бе предизвикателство, когато Той защити жената прелюбодейка чрез отношението Си към обезумялата тълпа, която искаше да я пребие с камъни? Нима не ги предизвикваше, когато поучаваше с притчите за Блудния син, изгубената овца, за Митаря и Фарисея? Не бяха ли предизвикателство Неговите думи: “Митарите и блудниците ще ви преварят в царството небесно” (срв. Мт 21:31)? Свети Исаак Сириец по-късно ще каже: “Църквата е спасението на онези, които са се изгубили”. Наистина,...

Св. Синод определи листата на епископите за нов Старозагорски митрополит

На своето редовно заседание на 2 ноември Светият Синод на БПЦ-БП (протокол 19) разгледа внесеното писмо от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, наместник на овакантения Старозагорски епархийски престол, и на основание чл. 85, ал. 1 от Устава на БПЦ-БП определи следната листа на кандидати за митрополитски избор: Месемврийски Иаков, Велички Сионий, Драговитийски Даниил, Траянополски Киприан, Браницки Григорий, Главиницки Йоан, Белоградчишки Поликарп, Агатополски Йеротей.

Предстои, съгласно Устава на БПЦ-БП, чл. 85, наместникът да разпрати с окръжно писмо листата с достоизбираемите епископи до всички епархийски избиратели и да се определят дати за епархийски избор и за каноничен избор. На епархийския избор избирателите ще излъчат двамата кандидати събрали най-много гласове.

След това на свое заседание Св. Синод ще разгледа изборните книжа и ако епархийският избор бъде преценен като изрядно проведен, в следващата неделя в параклиса на Св. Синод ще се проведе каноничният избор, на който митрополитите от Светия Синод, с гласуване, ще изберат един от двамата епископи за нов Старозагорски митрополит...

Авва Макарий и Ангелът-пазител

Преподобният Макарий Египетски разказва следното:

Когато пристигнах в Константинопол, ме обхвана силно желание да опозная града. И така, разхождайки се из някакъв квартал (съвестта ми тук е свидетел, че всичко, което разказвам сега, е самата истина), виждам чрез очите на ума си (т.е. с духовните си очи, б.пр.), които Господ Бог ми дари, за да проумявам Неговите чудеса, виждам някакъв човек, приличащ на евнух, да стои пред един дом на блудници. Той изглеждаше толкова притеснен, че бе закрил с длани своето лице и така жално стенеше, че сякаш и небето застена заедно с него.

Аз се приближих и го запитах:

­

- Каква е причината за този плач и притеснение? И защо не се махнеш от тук, от този дом на блудници и нечестиви жени? Отговори ми, моля те, защото много ме съкрушава твоят плач!

И той ми отговори:

-­ Що се отнася до моята природа, славни рабе Божи, аз съм ангел ­- както знаеш, всички християни от часа на своето кръщение получават от Бога и по един ангел-пазител, за тяхна защита и закрила. А човекът, на когото аз съм ангел-пазител, сега е тук вътре и аз много жалея, както виждаш, като го гледам да върши беззаконие и разпътство с тази блудница. И как да не плача, като виждам как Божият образ се заличава в толкова дълбок мрак?...

VII Международен семинар по систематическо богословие

От 3 до 5 ноември т.г. в старопрестолния град Търново се проведе Седмият Международен научен семинар по систематическо богословие и християнска философия. Той се организира от Богословския факултет на Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”, по инициатива на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет, а домакин е Православен център “Проф. Тотю Коев”.

Форумът, който се провежда за седма поредна година, е единствен по рода си в България и събира на дискусионна среща православни богослови и философи, работещи в областта на систематическото и догматическото богословие. Тази година специализираният богословски форум се радва на голям интерес. В него взеха участие представители на университетите на Велико Търново, София, Белград, Скопие, Атина и Париж. Те представиха 20 научни доклада, свързани с темата за Божието творение.

Темата “Богословие на творението” се поставя за първи път и предизвика интересни дискусии свързани с нея...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 20/2016

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
* Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец → стр. 4-5
* Александра Карамихалева: Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България → стр. 1

ВЯРА И МЕДИЦИНА
* Свети Лука Войно-Ясенецки: Сърцето като орган на висшето познание → стр. 7
* Дария Захариева: Хирург в расо лекува и след смъртта си → стр. 1, 7

БОГОСЛОВИЕ
† Волоколамски митрополит Иларион: Небе на земята → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец

Велика радост и висока чест споходиха по Божия милост богоспасяемата Пловдивска епархия. На 22 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай заедно със стотици благочестиви християни посрещнаха с огромно вълнение, благоговение и сълзи на радост пред митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в Пловдив частица от мощите на свети Лука (Войно-Ясенецки) Симферополски Чудотворец, дар от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Мощите бяха донесени от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на патриарх Кирил.

Богородският епископ Антоний възглави празнична архиерейска вечерня. В светата богослужба молитвено участие взеха високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай, преосвещените епископи: Велички Сионий - ­игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий ­- викарий на Софийския митрополит, Белоградчишки Поликарп ­- викарий на Видинския митрополит, Агатополски Йеротей ­- викарий на Сливенския митрополит, Знеполски Арсений ­- викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Герасим -­ гл. секретар на Св. Синод, архим. Филип (Василцев) ­- предстоятел на Руското подворие в София, прот. Андрей Бойцов ­- предстоятел на Руското подворие в гр. Бари (Италия), йером. Зотик (Гаевски), архим. Евтимий от Видинска епархия, архиерейските наместници и духовници от епархията и страната. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор “Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене “Нектарий ­- протопсалт” от Букурещ.

Стотици хора бяха препълнили митрополитския храм “Св. вмчца Марина”, в който завинаги ще остане частицата от мощите на светителя Лука, архиепископ Симферополски Чудотворец...

Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България

Мощи на св. Лука Симферополски (27 април 1877 - 11 юни 1961 г.) пристигнаха в България. Частицата от мощите на светеца хирург, лечител на душите и телата, живял в наше време, са дар от Руската православна църква за Пловдивска епархия на Българската православна църква и всички българи по молба от Българския патриарх Неофит и с благословението на Руския патриарх Кирил.

Мощите бяха донесени на 21 октомври от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на Руския патриарх. Първо светинята бе донесена в Синодната палата на БПЦ-БП. Там, върху светия Престол в синодалния параклис мощите бяха поставени от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в специално изработена мощехранителница във форма на десница, чрез която св. Лука невидимо ще благославя пристъпилите към светинята за поклонение християни. Първи пред светите мощи на изповедника за Христа се поклониха служителите от Синодалната администрация начело с главния секретар на Светия Синод архим. Герасим...

Хирург в расо лекува и след смъртта си

По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва -­ за хирурга архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите и сестрите, с йод помазвал мястото, където трябвало да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели ­- науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!

На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите ­- с панагия. Този човек е бил и епископ, и съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.

Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното -­ вярата и науката са съвместими...

Сърцето като орган на висшето познание

­Съвременният цивилизован човек чрез работа над себе си се приучва да прикрива мускулните си рефлексии и само промените в сърдечната дейност все още могат да ни разкрият неговите преживявания. Така сърцето си остава за нас орган на чувствата, който фино указва нашето субективно състояние и винаги го изобличава. Като лекар трябва да отбележа, че докато сърдечната дейност, обусловена от мускулна, може да се регулира относително добре, то да се регулира сърдечната дейност, предизвикана от различни вълнения, е изключително трудно. Затова и толкова лесно се поразява сърцето у лица със свободни професии, не свързани с тежък физически труд, но свързани с голямо психическо натоварване.

Инервацията на сърцето е изключително богата и сложна. То цялото е оплетено с мрежа от влакна на симпатиковата нервна система, чрез която е тясно свързано с главния и гръбначния мозък. Функциите на симпатиковата и вегетативната нервна система са все още слабо изучени и напълно неизвестни, но вече е напълно ясно, че те са изключително важни и многостранни. Тези нервни възли и влакна несъмнено притежават изключително важна роля във физиологията на чувствителността. Така че нашите анатомо-физиологически знания за сърцето не само че не пречат, а дори ни подтикват да считаме сърцето не само за централен орган на кръвообращението, а и за най-важния орган на чувствата. Но Свещеното Писание ни казва за сърцето значително повече...

Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски

Продължение от бр. 19
Благодарение на други местни ктитори били направени и други обновявания на манастира през този период. Но когато през 1805 г. бившият Дечански монах Теодосий дошъл тук, заварил манастира запустял. С помощта на местните той препокрил и ремонтирал църквата и изградил 12 килии. През 1808 г. към него се присъединил и йером. Гавриил от Рилския манастир, с когото изградили и нови конаци за поклонници. Оттогава датира и сегашният дърворезбен иконостас, изработен от прочутия Дебърски майстор дърворезбар и иконописец Петре Филипович, дело на когото са едни от най-прекрасните дърворезбени образци, като тези в Бигорския манастир, Рилския и Лесновския манастир, в църквата “Пресв. Богородица” в Скопие, в Крушево и др.

Изработил иконостаса и на църквата “Св. Спас” в Скопие, където е оставил портрети на себе си и на помощниците си пред работната маса с длета в ръка, а под образите им стои надпис, потвърждаващ българската му народност: “Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа -­ от Галичник. Бугари дебрани от Мала река 1824” (Йордан Иванов. “Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика”, С., 1917, стр. 215.)...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 19/2016 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
Честване на св. Йоан Рилски

* Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир; Патриаршеско приветствие → стр. 3
* Св. Йоан Рилски - покровител на Софийската духовна семинария  → стр. 1, 6
* † Неофит, Патриарх Български: "Завещавам ви да пазите светата вяра"  → стр. 6
* Александра Карамихалева: Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител  → стр. 5

ИЗ ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА
* Ангел Карадаков: Празник в Троянския манастир  → стр. 1, 4
* † Ловчански митрополит Гавриил: Приветствие към Българския патриарх Неофит от името на Св. Синод  → стр. 1, 4

МОНАШЕСТВО
* † Волоколамски митрополит Иларион: Радостта на монасите → стр. 6
* Монашеството - живот в Христа  → стр. 7

IN MEMORIAM
Възпоменание за Пловдивския митрополит Арсений  → стр. 3

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир

На 19 октомври, когато отдаваме богослужебна почит на св. Йоан Рилски Чудотворец - великия наш небесен закрилник и покровител на целия български народ, по решение на Светия Синод на БПЦ ­- БП Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната архиерейска св. Литургия в храма “Рождество Богородично” в Рилския манастир.

С владиката съслужиха преосвещените епископи: Адрианополски Евлогий ­- игумен на Рилския манастир, Браницки Григорий -­ викарий на Българския патриарх Неофит, Траянополски Киприан -­ викарий на Врачанския митрополит Калиник, Главиницки Йоан, Знеполски Арсений ­- викарий на Пловдивския митрополит Николай, гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим и още множество български духовници от цяла България. Песнопенията изпълниха антифонно софийският хор “Св. Наум Охридски” с диригент протопсалт Андрей Касабов и гръцкият църковен хор от гр. Драма с диригент протопсалт Григорий Папаемануил.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете Патриаршеско слово за празника на св. Йоан Рилски Чудотворец, в което Негово Светейшество патриарх Неофит честити празника. (Публикуваме словото ­ б.р.)...

Празник в Троянския манастир

На 15 октомври преди 71 години е роден Българският патриарх Неофит. Той посрещна рождения си ден в Троянската св. обител, където преди повече от 30 години е постриган за монах от тогавашния патриарх Максим.

За да уважат Негово Светейшество, в ставропигиалната обител дойдоха високопреосвещените митрополити: Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум; преосвещените епископи: Велички Сионий ­- игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий ­- викарий на Софийския митрополит, Траянополски Киприян ­- викарий на Врачанския митрополит, Белоградчишки Поликарп ­- викарий на Видинския митрополит, архим. Герасим ­- гл. секретар на Св. Синод, архим. Симон ­- игумен на Бачковската св. обител, архим. Филип Василцев ­- предстоятел на Руското патриаршеско подворие в София, свещеници и монаси.

Празничната св. Литургия бе възглавена от Негово Светейшество, а след нея бе извършен и благодарствен молебен към Бога. По време на причастния канон, за да поздрави патриарх Неофит, дойде и руският посланик Анатолий Макаров. От името на Св. Синод слово прочете Ловчанският митрополит Гавриил. (Словото четете на стр. 4.)...

Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител

“Естествен център на българската общност в Атина” -­ така нарекоха българския храм “Св. Йоан Рилски” в гръцката столица.

От ранна утрин в неделния ден на 16 октомври българи от всички възрасти, живеещи в Атина започнаха да се събират в храма и околохрамовото пространство ­- много от тях в народни носии от различни региони на България. По решение на църковното настоятелство на храма Българската православна църковна община чества своя небесен покровител св. Йоан Рилски и храмовия празник в най-близкия неделен ден до 19 октомври ­- когато Църквата чества св. Йоан Рилски.

Празничната св. Литургия отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Атанасий. В своето слово за празника той говори върху евангелското четиво за сеяча и житието на св. Йоан Рилски.

Като призова вярващите да следват примера на преподобни Йоан и светите Божии угодници, да се стараят да бъдат “добра почва” за семената на вярата и да дават добри и богати плодове, отец Атанасий каза, че Бог не очаква от нас да отидем в пустинята, за да се спасим, а да живеем в благочестие там, където ни е поставил, да благодарим за всичко и да Му служим с всичките си сили и дарования, като изпълняваме Неговите заповеди...

Радостта на монасите

­Популярната представа за монашеството като за съществуване, лишено от всяка радост, сурово и мрачно, е дълбоко невярно и почива върху пълно непознаване на духа на монашеството. «Радостта на монасите... е тиха, чиста, това е тъкмо веселието на добродетелната душа ­- пише архиепископ Иларион (Троицки). - Та нали онази отровна омая, онова пиянско упоение, които обикновено наричаме «радости на живота», са всъщност нещо мрачно, водещо до пресищане и отврата... Ние, монасите, от радост и умиление плачем и благодарим на Господа... Сълзите на умилението са познати на всеки монах; бедни и жалки му изглеждат мирските радости в сравнение с тези сълзи... Самият аз съм минал през пострижение и мисля, че вече няма да преживея друга такава радост като на този ден... Аз бях изпълнен с радост цели два месеца. Тъй ликуваше всичко в душата ми, толкова радостно ми беше... Ненапразно по време на ритуала замонашващият, вземайки расото в ръце, казва: «Нашият брат (името) ще се облече в дрехата на веселието и духовната радост, за да се отърси и да потъпче всички тъги и смущения»... Колкото по-далеч от страстите, толкова по-голяма е радостта в сърцето. Чистотата на сърцето е свързана неразривно с веселие».

Ритуалът на замонашването се извършва в храма. Извършва го епископът или игуменът на манастира. В началото свалят всички дрехи от замонашвания и го обличат в дълга бяла риза. Замонашваният произнася обетите и изслушва поучението на игумена, след което игуменът символично подстригва косата му и го облича в черни монашески дрехи. Цялото братство на манастира се доближава до новопосветения монах, питайки го: «Как ти е името, брате?» За една или няколко нощи монахът остава в храма, където чете Псалтира и Евангелието...

Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски

Продължение от бр. 17
“Свети Гавриил Лесновски живял в Лесновската пустиня, в Щипска епархия, много години водел постнически и свят живот и се представил на Бога”. Св. Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”

Хубаво нещо са старините. Затаяваме дъх, когато влезем в храмове, оцелели през превратностите на историята от векове, благоговейно мълчим, взрели се в стенописи от Средновековието, пред древни ръкописи и утвар... Но това, което прави един манастир истински ценен, е не оцелелите старини, а оцелялата жива традиция, усилието, с което днешните монаси залягат да подражават в подвизаването и благочестието на основателя на своя манастир и най-достойните му следовници. А именно това безценно съкровище открихме в древния Лесновски манастир.

Следвайки указанията на старейшината на Осоговския манастир, въоръжени с карта и, не без напътствия от страна на отзивчивите местни жители, след ок. 90 км хубав асфалтов път през Кратово, Пробищип, Злетово и Лесново спряхме пред портите на манастира, основан от св. Гавриил Лесновски. Посрещна ни, както по-късно узнахме, игуменът на обителта йером. Дамаскин. Отвори канаскията, за да ни даде свещи, заведе ни в храма и ни разказа историята на манастира, а после ни запозна и със съвременното му състояние...

Прочети още...