ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ИНТЕРВЮ
† Видинския митрополит Дометиан: Благодарен съм Богу за великите Му милости и щедрости към мене → стр. 1, 4
ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Народните представители положиха клетва в присъствието на Българския патриарх Неофит → стр. 1, 2
ДОКУМЕНТИ
† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан: Обръщение до освещения клир, боголюбивото монашество и благочестивия Божи народ на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия относно предстоящия “Събор на богомилите” 2017 г. → стр. 3
ДУХОВЕН ЖИВОТ
Ангел Карадаков: Да пипнеш раните на Бога → стр. 3
АМВОН
Протойерей Георгий Климов: Любовта способна на подвиг - за св. Мироносици → стр. 5
ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО
Константин П. Победоносцев (1827-1907): Болестите на нашето време → стр. 6
ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
Св. Кирил Йерусалимски (IV в.): И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви (Продължение от бр. 6/2017 г.) → стр. 6
ЦЪРКОВНО ИЗКУСТВО
Никос Захаров: Вдъхновение за много жени → стр. 7
РЕЛИГИОЗНО ОБРАЗОВАНИЕ
Празник на Православието в Пловдив → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Благодарен съм Богу за великите Му милости и щедрости към мене
Бог е толкова милостив към мое смирение! Не знам с какво съм го заслужил” - очите на една от най-достойните личности, които познавам, се напълниха със сълзи при тези думи. Не ми подобава на мене да му припомням, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат; върху онези, които съзнават своето недостойнство, Той излива щедрите Си дарования и скромните прославя. Но си го помислих. Помислих си и какъв дар е да мога да разговарям с него високопреосвещения Видински митрополит Дометиан наистина с нищо незаслужен дар.
Гледах своя събеседник, седнал от другата страна на масата, излъчващ такова неподправено достолепие и благородство, и го запитах:
- Считате ли се за успял човек? Удовлетворен ли сте от изминатия път?
- Слава Богу, Божият промисъл е бил много щедър към мое смирение. Дължа много за своето израстване на добрата семейна среда, в която растях и се възпитавах. Баща ми беше ревностен свещеник и аз още от най-ранна детска възраст приех в сърцето си вярата, евангелските истини и целият ми живот е живот в Църквата. Още преди да се науча да чета, вече пеех с моята по-голяма сестра на клира и помагах на баща си в богослужението. Отидох в семинарията 13-годишен. Началото на моя живот бе поставено в духовното русло в служение на Бога и аз през всичките тези години съм се развивал в него. В послушание, в прилежание, трудолюбие.
Под грижата на родителите ми и на моята сестра от малък съм започнал да чета подходяща за духовното ми израстване душеполезна литература, която да разширява познанията ми за света, но и да възпитава в мен истинските нравствени ценности. Лягах и ставах с хубави книги на стойностни автори и се стараех да подражавам в своя живот на доблестните постъпки на литературните герои с високи идеали.
Особен интерес за мен е представлявала историята. Възхищавах се от личности с много здрави морални устои, от героизма, патриотизма, себежертвата, благородството и почтеността. Историята вдъхваше у мен доверие в нашия народ, в силата му да преминава през трудни периоди, да преодолява тежки изпитания и се възражда след години на погром. Майка България преминава през войни, робства, удари и без да променя нито името си и нито пътя на своята история, нито вярата си, нито духовния си облик и традициите си...
Народните представители положиха клетва в присъствието на Българския патриарх Неофит
В средата на Светлата седмица Негово Светейшество Българският патриарх Неофит посети сградата на Народното събрание, за да вземе участие в официалното първо заседание на новия 44. парламент на Република България. Той бе придружаван от гл. секретар на Св. Синод преосвещения Мелнишки еп. Герасим.
Заедно с предстоятеля на БПЦ в парламента присъстваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният премиер Огнян Герджиков и министрите от служебното правителство, представители на другите вероизповедания в страната, евродепутати, представители на институции и на дипломатическия корпус.
Негово Светейшество зае отреденото му почетно място пред трибуната на Народното събрание, откъдето проследи хода на тържественото заседание. В израз на уважение при влизането му в залата депутатите спонтанно станаха прави.
Съгласно Конституцията (чл. 76) заседанието бе открито от най-възрастния присъстващ народен представител, който в 44-тото Народно събрание е Тома Томов. Броени дни след светлото Христово Възкресение той припомни началото на възкресението на Българската държава с “първото законодателно българско народно събрание” на Оборище, където пред “черковната маса със Светото евангелие и Кръста” под председателството на Панайот Волов заседават “просветени и просветлени”, “дали клетва пред Бога и пред народа” народни представители, между които трима свещеници, 13 учители, 11 занаятчии, 19 търговци, 17 земеделци и 1 лекар...
Да пипнеш раните на Бога
Христос воскресе!
Христос вече е възкръснал. Римляните и юдеите са по петите на апостолите, които междувременно са се скрили в една къща. Страх ги е да не ги заловят. И въпреки че са съпътствани от чудеса, те все пак са наплашени.
Историята за апостол Тома, който несправедливо наричат “неверни”, е разказвана стотици хиляди пъти. Тълкувана е, рисувана е, коментирана е от отците на Църквата и изобщо около нея се е говорило доста. Историята за св. Тома обаче разказва и друго. Това е история за едно свидетелство, което ако не беше се случило, то нямаше невярващите да повярват или, по-точно казано, съмняващите се. Тома се е усъмнил, а не невярвал. Усъмнил се, защото веднага след Христос са се появили лъжехристи и лъжепастири, които увличали мнозина след себе си.
Според Новия Завет Христос се явява на св. Мария Магдалина и на другите жени мироносици, но според Свещеното предание Той първо се явява на Майка Си, която първа получила вестта на възкръсналия є Син, както някога първа получила вестта, че ще Го и роди.
В неделята след пасха Христос се явил на Своите ученици и апостоли. По разбираеми причини Юда отсъствал и така и не се сподобил да види и вкуси възкресението на Христос, но освен предателя го нямало и Тома.
За апостол Тома се знае, че бил пламенна личност, човек с характер и с присъщия на личностите в онази част на света темперамент. Доказателство за тази темпераментност е например случката, в която апостолите възнегодували срещу Христос, тъй като бил решил отново да тръгне за Юдея, където неотдавна щели да Го убият с камъни. Тогава Тома казал: “Да идем и ние да умрем с Него” (Йоан. 11:16).
Според преданието апостол Тома много силно, присъщо на характера си, преживял страданията и кръстната смърт на Спасителя, и когато другите апостоли му съобщили, че Христос им се е явил, възкръснал от мъртвите, той повече от радост и възторг, отколкото от съмнение, възкликнал, че докато не види и не осезае лично това преславно чудо, няма да повярва. Правейки задълбочен анализ на това “блажено Томино неверие”, както го наричат древните химнографи на днешната служба, свети Йоан Златоуст отбелязва, че Тома, горейки от ревност да проповядва на езичниците за възкръсналия Христос, е искал тази светла проповед за победата на Живота над смъртта да не се основава на разказите на Петър или на другите апостоли, а на неговата лична опитност и преживяване и така неговото благовестническо слово да бъде по-мощно и действено...
Любовта способна на подвиг
Христос воскресе!
В днешния ден ние прославяме тези жени, които с целия си живот послужили на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние прославяме също така още Йосиф Ариматейски и Никодим, които със своето мъжество и своята ревност в делото на богоугождението засвидетелствали пред целия греховен свят своята любов към Господа.
Макар за него понякога да говорят като за женски църковен празник (и, навярно, в този ден ние трябва да поздравим жените, особено вярващите), но по своята същност това е най-вече празник на тържеството на любовта, на любовта по отношение към Господа. Понеже днешният ден показва на всеки от нас, че пред тези скърби, пред тези най-страшни изпитания, които Господ изпраща на човека по неговия житейски път, нищо не може да устои, освен едно: освен любовта към Бога.
На пръв поглед, апостолите три години и половина вървели заедно с Христос, гледали много внимателно Неговите постъпки, Неговите думи, Неговите чудеса, изповядвали Го нееднократно като Син Божи, но, когато настъпило времето на най-страшните изпитания, тогава се разпръснали като овци, по думите на Псалмопевеца, разбягали се като страхливи зайци, практически никой не останал.
А кой останал? Тези жени, които стояли практически редом с Разпятието и[ли] гледали отдалеч как разпъват Христос, как Го снемат от Кръста, къде Го полагат. Стояли при Кръста Божията Майка и Йоан Богослов, ученикът, “когото Иисус обичаше” (Йоан. 21:7) този ученик, който обичал Иисус, истински Го обичал.
На кого се явява Христос Възкръсналия на Мария Магдалина*. Не на апостолите, а на нея, жената мироносица. И свети Филарет Московски я нарича апостол на апостолите, защото тя се явява като посредник между Възкръсналия Христос и апостолите и им благовести, че Господ е възкръснал...
Болестите на нашето време
Животът е движение. Никога като че ли преди не е имало толкова усилено, както сега, движение на живота, но това движение е движение поривисто, трескаво болезнено; не естествена смяна на усещанията, но някакво гонене на усещания, не последователен стремеж към една цел, но верига от многообразни стремежи, клатушкани от многопосочни ветрове.
Живот ли е това? се питаш неволно, когато виждаш масата хора, поглъщащи живот и поглъщани от живота, размишляващи за живота и тъгуващи по него.
“Най-висшето казва Гьоте, което сме приели от Бога и от природата, е животът, въртящото се в кръг около себе си движение на монадата, не знаещото спиране и покой движение: всекиму е даден по рождение подтик да поддържа и да отхранва този живот, макар че неговата същност остава тайна за всеки и за всички живеещи”. Да живееш какво по-просто от това на пръв поглед! Quel est mestier? се питал Монтен. И отговарял: mon mestier c’est vivre (делото ми е да живея).
Но в какво необикновено, в какво сложно нещо хората превърнаха живота, особено хората от сегашния век, когато започнаха по-силно и по-надълбоко да се вглеждат в живота си и в целта на живота си и върху този размисъл да фиксират неспокойното си внимание. Да живеем без да размишляваме това би значело да живеем като животни; но този размисъл трябва да е жив, да бъде размисъл за живота. А в днешно време изглежда понякога, че хората живеят заради самото мислене и целият живот този необикновен и скъпоценен дар Божий изчезва при тях и се всмуква в този процес на мислене. Животът това е свободно движение на всички сили и стремежи, вложени в човешката природа; целта му е в самия него, състои се именно в това движение, и затова да си поставяме като цел на живота движението само на ума, само на сърцето, само на страстното влечение значи да стесняваме живота и да го осакатяваме. Той е извратен изкуствено е обезобразен от мисленето ни за живота!...
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви
Продължение от бр. 6/2017 г.
8. Имаме го още и следния белег: “И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят” (Мат. 24:14). Както виждаме обаче, почти целият свят вече е изпълнен с Христовото учение.
9. А какво има да се случи след това: “И тъй, кога видите да стои на свето място “мерзостта на запустението”, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира)” (срв. Мат. 24:15), и още: “Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е не вярвайте” (срв. Мат. 24:23). Значи разногласието отваря възможности за Антихриста. Иначе казано, дяволът подготвя разделения между народите, за да може да бъде посрещнато идването на Антихриста. Блажени ще бъдат последователите Христови по тези земи, или другаде, които не се приближат по никакъв начин към него и не го последват...
10. Христос, истинският Единороден Син на Бога, няма да дойде от някое място земно. Ако се появи някъде шарлатанин-чудотворец или пък в пустинята излезе магьосник, който твърди, че е Христос, не отивайте (срв. Мат. 24:26). “Ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, не вярвайте” (Марк. 13:21). Не се оглеждайте от кое място на земята ще дойде, защото Господ ще слезе от небето. Няма да е Сам както при Своето първо идване, но ограден от хиляди ангели. Нито пък ще дойде скришом или на тайно, но “ще слезе като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята” (срв. Пс. 71:6), а и ще бъде като светкавица (срв. Лука. 17:24) ослепителна, ярка и видима за всички. Тъй като Сам Той е казал: “Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески” (Мат. 24:27). И още: “Ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма... и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба” (Мат. 24:30-31).
22. Но какъв ще бъде белегът за това Второ пришествие? Да не дръзва сила противна да му подражава. Св. ап. и ев. Матей ни казва, че знамението на Сина Човечески ще се яви на небето (срв. Мат. 24:30). А истинското, отличително знамение на Христос е Кръстът. Знакът на Кръста във формата на светлина ще предшества Царя и ще обяви, че това е Този, Който в предни времена бе разпнат. Ще стане така, за да могат да Го видят иудеите, тъй като те Го прободоха и се договориха да го убият, а и за да може целият народ и всички племена поотделно (срв. Зах. 12:10-12) да скърбят и да казват: “Този е, Когото бичувахме; Този е, в лицето на Когото се изплюхме; Този е, Когото оковахме; Този е, Когото първо разпнахме, после Му се подиграхме”. И ще се питат: “Къде да се избавим от гнева Му?” Но тъй като ангелските чинове ще ограждат и напътват света, за тях няма да има място къде да отидат. Белегът на Кръста ще донесе страх за враговете и радост за верните, които се уповават на Него, проповядват за Него на неверниците или са приели в Негово име мъченическа смърт...
Вдъхновение за много жени
Тя е председател на симфоничен оркестър, криминолог, но официално е и църковна певица (псалт). Църковното пеене е нещо, което в съзнанието на гърка е работа за мъжете, и това не е неоснователно.
Още от едно време да видиш и чуеш мъже, които изпълняват задълженията си на църковни певци в храмовете, е нещо съвсем естествено. Затова не е учудващо, средностатистическият гръцки слушател да се изненада, щом попадне на особения случай, наречен Нектария Карандзи. Една млада и силна жена, за която не бихме преувеличили, ако кажем, че е единствена по рода си.
В наши дни терминът “църковна певица” звучи странно, особено в Гърция, където ролята на мъжа като псалт е първостепенна. Разбира се, в древни времена терминът “църковна певица” е съществувал, но се е употребявал за жените музиканти, които свирели на струнни инструменти. Днес все повече обаче се случва да попаднем на неговия църковен аналог, за което самата Нектария Карандзи, основателката на Национално сдружение на църковните певици, ни разказва: “Не са малко тези жени, които от години тихомълком, с любов и познания, предлагат певческите си услуги на храмовете, където пеят самостоятелно или с мъжете”.
Карандзи е жената, която бихме нарекли пионер в женското църковно пеене. Но не защото преди нея не е имало жени в църковните певчески среди, или пък защото не са изучавали византийската църковна музика (изкуството на църковното пеене), а защото става въпрос за човек, който изключително систематично се е занимавал с това изкуство под формата на най-различни дейности, с което се прочува и отвъд Гърция като жена музиковед.
От години Карандзи е сред най-признатите изпълнителки на църковна музика (позната като sacred music на Запад) по целия свят, но най-вече в Европа, където ежегодно провежда турнета. Още на 9 г. започва активно да се занимава с пеене. Едва навършила 14, тя вече притежава диплома в тази нелека сфера и записва няколко албума с византийска музика. Да кажем, тя е дете чудо, като всичко това дължи на подбудите на един велик за Православната ни църква духовен старец, наскоро обявения за светец преп. Порфирий Кавсокаливит....
