събота, 28 януари 2017 г.

Църковен вестник, бр. 2/2017 г.

Църковен вестник,бр.2/2017г.

ТЕМА НА БРОЯ:
НОВИ ЕПИСКОПИ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА


ХИРОТОНИИ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 2
Константийски епископ Яков  → стр. 5

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 3
Константийски епископ Яков  → стр. 6-7

БИОГРАФИИ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 3
Константийски епископ Яков  → стр. 6

ИНТЕРВЮ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 4
Константийски епископ Яков  → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Биография на Мелнишки епископ Герасим

Новоръкоположеният Мелнишки епископ Герасим е роден на 2 ноември 1979 г. в гр. София, в семейството на Георги и Иванка Георгиеви. Кръщелното му име е Александър и има двама родни братя. Средното си образование той придобива в 31 СОУ за чужди езици и мениджмънт “Иван Вазов” в София, а висшето ­- в Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. Владее свободно три езика ­- немски, руски и английски. На 9 декември 2009 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир “Света Троица”, над кв. Банкя, Софийска духовна околия. В йеродяконски и в йеромонашески чин е ръкоположен от тогавашния викарий на Софийския митрополит, Знеполския епископ Йоан (нинездравстващия Варненски и Великопреславски митрополит). По решение на Св. Синод е изпратен на специализация в Московската духовна академия. На 17 септември 2014 г. е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и по решение на Св. Синод е назначен за главен секретар на Св. Синод. Считано от 20 май 2016 г. е назначен за председател на църковното настоятелство на ПКСХП “Св. Александър Невски”. По решение на Св. Синод в пълен състав, на 14 декември 2016 г. над архимандрит Герасим е извършено наречение за Мелнишки епископ. А на 18 декември 2016 г. той е ръкоположен в епископство в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.


Биография на Константийски епископ Яков

Новият епископ Константийски Яков (със светско име Росен Стоичков Дончев) е роден на 7 март 1971 г. в гр. София. През 1989 г. завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”. Продължава богословското си обучение в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, която впоследствие се трансформира в Богословски факултет на СУ. Дипломира се през 1995 г. През следващата година отбива военната си служба. Преминавайки различни послушания, през 2007 г. с благословението на Пловдивския митрополит Николай той постъпва в Баткунския манастир “Св. апостоли Петър и Павел”, край с. Паталеница, Пазарджишка духовна околия. На 9 октомври 2007 г. е постриган в монашески чин от духовния си старец, Пловдивския митрополит Николай. При пострижението му е дадено името Яков, в чест на св. апостол Яков Алфеев, празнуван в този ден. Оттогава е назначен и за игумен на манастира. Ръкоположен е за йеродякон на 23. 12. 2007 г., а за йеромонах ­- на 26. 12. 2007 г. От 2010 г. до 2012 г. е епархийски съветник на Пловдивска св. митрополия. На 18 март 2012 г. е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за секретар на Пазарджишка духовна околия. През 2013 г. със заповед на Пловдивския митрополит е назначен за архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. Участва в Патриаршеския избирателен църковен събор като епархийски избирател от Пловдивска епархия. На 14 декември 2016 г., по решение на Св. Синод в пълен състав, над архимандрит Яков е извършено наречение за Константийски епископ. А на 20 декември 2016 г., Игнажден, той е ръкоположен в епископство, в катедралния храм на гр. Пазарджик “Пресвета Богородица”. След хиротонията Константийският епископ Яков поема служение като втори викарий на Пловдивския митрополит Николай.


Архиерейски слова


Мелнишки епископ Герасим

Слово на Българския патриарх Неофит


Слово-отговор на Мелнишкия епископ Герасим


Константийски епископ Яков

Слово на Българския патриарх Неофит


Слово на Пловдивския митрополит Николай


Слово-отговор на Константийския епископ Яков


Интервю с Мелнишкия епископ Герасим

­ - Ваше Преосвещенство, във времената на тотална секуларизация, която последва силно атеистичните режими, Вие как намерихте пътя към храма, а още повече ­- към манастира?

-­ Струва ми се, че всеки вярващ човек и кръстен християнин, който има възможност да се ползва от св. Тайнства, има и свой личен път към Бога. Разбира се, пътят на всеки човек може да бъде категоризиран, т.е. да се проследи и дефинира по някакъв начин. При някои още от ученическата им възраст той минава през духовните семинарии или пък е тръгнал от самото им вярващо семейство. Тогава нещата при тях (в личната им връзка с Бога) се случват някак по-естествено и плавно, наподобявайки по-скоро процес на еволюция. Докато при други, които са живели отдалечени от изповедта в Христа, дори понякога по начин, който е неподобяващ за вярващ християнин, този процес протича по-революционно, случва се сякаш изведнъж ­- разбира се, винаги под действието на Светия Дух и Неговата благодат. Но въпреки тези две основни категоризации на обръщане към Бога, убеден съм, пътят за всеки един индивид е и индивидуален. При мен той се случи естествено, още от малък, от майчината зададеност.

-­ Кой или какво най-вече изигра роля за това да се посветите всецяло на служение на Бога, т.е. да поемете по пътя на монашеството?

-­ По принцип, вътрешно имах убедеността, че искам да стана монах и търсех да намеря някъде място да осъществя това свое намерение. Само че още не разбирах какво точно значи това... Сами знаете, човек чете нещо в книги, в Патерика например, добива някаква представа, която обаче впоследствие се оказва някак твърде илюзорна и не кореспондира с реалността, и особено с реалността в България.


Интервю с Константийския епископ Яков

­­ - Ваше Преосвещенство, десет години вече се подвизавате в диоцеза на Пловдивска епархия, първо като монах, после като йеромонах, архимандрит, вече и като епископ. С какво вярващите от Пловдивския край Ви впечатлиха и спечелиха така, че Вие всячески да се трудите за тяхното духовно издигане?

-­ Всеки един духовник, тръгвайки по пътя на свещенството, ясно осъзнава какъв кръст възлага на плещите му Господ. За да може достойно да се носи този кръст, се изискват много неща. Ние не можем всичко накратко тук да упоменем, защото духовната лествица има много стъпала, които трябва едно по едно да се преминат. Колкото повече тя се изкачва нагоре, толкова повече доближава до Всеподателя Бога и усъвършенства поелия по нея.

Най-важното е духовникът да има страх Божий и послушание. Нивата Господня е една. Където и да е духовникът, трябва да сее Господнето семе. Наистина почвата е различна, но Сеячът е един. Защото колкото и да сее духовникът, без Божията помощ семето няма да поникне.

Що се отнася до Пловдивска епархия, то почвата е благодатна. Хората носят в сърцето си Бога, имат и послушание към Църквата. С радост помагат, всеки според силите си. Духовенството обгрижва повереното му стадо, предпазва го от злото. Където и да отида из нея, винаги се изпълвам с духовна радост, виждайки в изпълнение евангелските думи: “Колко хубаво е братя да живеят наедно”.

-­ Какъв е духовният урок, който никога не забравяте и който винаги си припомняте в трудни моменти?

-­ Много са духовните уроци, но пред мене винаги стои въпросът какъв отговор ще дам в съдния си ден. Когато срещна трудности, възлагам грижите си на Бога, защото “всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява”.

Не бива да забравяме и светото Евангелие, в което се крият и много от отговорите на нашите трудности. То ни утешава, облагородява сърцето ни, дава ни сили да продължим с духовна бодрост напред...


Share: