ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
† Неофит, Патриарх Български: Радват се небето и земята, като виждат духовното Небе да идва в божествения дом → стр. 1-2
ЮБИЛЕЙ
Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта → стр. 1-2
ДОКУМЕНТИ
* ИЗБОРИ за църковни настоятелства и проверителни комисии
* ОБРЪЩЕНИЕ на наместника на овакантения Старозагорски митрополитски престол Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний към епархийските избиратели от Старозагорска епархия → стр. 2
ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
Прот. Джордж Албъртс: Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот → стр. 3
ПОКЛОННИЧЕСТВО
Манастирът с 365-те параклиса. В памет на архим. Никодим Павлопулос → стр. 4-5
ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Празненства по повод Въведение Богородично → стр. 5, 8
БИОЕТИКА
Кремацията - ЗА и ПРОТИВ → стр. 6
АМВОН
Свет. Теофан Затворник: Дойде Освободителят и счупи нашите окови → стр. 7
/Абонамент за печатното издание/
Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта
На 20 ноември Александрийският патриарх Теодор оглави Всеправославна патриаршеска св. Литургия в централния храм на Москва “Христос Спасител” по случай 70-годишния юбилей на Руския патриарх Кирил.
Съслужиха му Предстоятелите на Поместни православни църкви: патриарсите Йерусалимски Теофил, Руски Кирил, Грузински Илия, Сръбски Ириней, Кипърски Хризостом; архиепископите Албански Анастасий и Полски Сава; митрополитите на Чешките земи и Словакия Ростислав и на Православната църква в Америка Тихон. Във всеправославното богослужение участваха още: френският митрополит Емануил (Вселенска патриаршия), Търговищки митрополит Нифон (Румънска патриаршия), Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний (Българска патриаршия) и митрополитът на Димитриада Игнатий (Гръцка архиепископия).
Всички присъстващи архиереи се причастиха със св. Христови Тайни.
По време на богослужението редица епископи на Руската църква бяха възведени в архиепископски сан. По време на престоя си в Москва Предстоятелите на Поместните православни църкви имаха отделни срещи с Руския патриарх...
Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот
Ролята, която семейството има в нашето общество, като че ли е извънредно отслабнала. Съществуват много проучвания, изказани са много мнения, очертани са много предположения по въпроса какво въздействие оказва това обстоятелство върху нас като общество. За нас, в Православната църква, семейството е от огромно значение, но за света около нас то сякаш се превръща в нещо като отживелица. Ние гледаме на семейството като на свещена институция и основа на Църквата, докато обществото се отнася към него като към старомодна, разпадаща се, постоянно променяща се структура, която трябва да бъде непрекъснато отново осмисляна, преправяна в нови форми, наново определяна и променяна, за да посрещне “нуждите” на подвластното на изменение време. Именно по тази своя позиция Църквата още веднъж се оказва в сблъсък със света.
В един местен общински колеж водя занятия по направление “Брак и семейство”. Има две неща, които намирам едновременно интересни, но и смущаващи. Първото нещо е, че всяка година учебното пособие се променя, “за да е в крак с променящото се семейство”. Има дълги списъци с различни видове семейство, вариращо от основополагащата клетка на семейството от миналото, което в очите на Църквата е еталон за семейство, до всички видове нови и наскоро определени типове семейство, които ние биваме енергично поощрявани да приемем. Всяко ново пособие се стреми да легитимира, да оправдае и узакони тези разнообразни видове семейство. Това, което се говори или на което човек бива учен, се свежда в основни линии до следното, що се отнася до семейството: всяко едно нещо и всичко като цяло е в движение и се развива, и ако не приемеш това, ти си тесногръд фанатик, който е лишен от чувството за справедливост...
Манастирът с 365-те параклиса
След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос - Митилини, преминава в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира “Панагия Мирсиниотиса”, а наляво - към манастира “Св. Игнатий - Лимонас”, който е и нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпваща за първи път на о. Лесбос - острова на св. Рафаил, Николай и Ирина, и на толкова още много знайни и незнайни за нас, православните българи, светци на вселенското православие.
Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите, може би най-добре говорят думите: “Господ е Бог велик и Цар велик... В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал...” (Пс. 94:3-5).
“Дълбочините земни” ширнали се пред нас са просторното поле, дало името си и на манастира - Лимонас (от гр.ез.- поле, ливада). “Върховете планински” са споменатите възвишения, а морето... Морето е като една гигантска капка морска вода, събрана от Бог в залива Калони, за да бъде обиталище на стотици фламинго и други морски птици. Както и да дарява жителите на о. Лесбос с най-важната подправка - солта. В центъра на тази жива природна картина е манастирът, разгърнал се с всичките си външни и вътрешни постройки на площ от двадесет декара.
Игуменът му - архимандрит Никодим Павлопулос, го нарича “истинско духовно поле”, чиито напояващи го “води са молитвите на монасите, а растителността - добродетелите им”. Около него, приличащи на големи кошери са построени множество каменни параклиси, всички издигнати от ръцете на о. Никодим, с желанието му техният брой да бъде 365 - за всеки един ден от годината...
Кремацията - ЗА и ПРОТИВ
По повод отминалата Голяма задушница - Архангелова, и зачестилите в България случаи на кремиране на починали, с настоящата публикация запознаваме читателите с православния възглед относно кремирането на починали, представен през погледа на Гръцката църква, отразен в официалните є синодални становища, предвид това, че досега БПЦ-Българска патриаршия не се е произнасяла по въпросите на кремирането на нашите починали близки - бел. ред.
Гръцката църква за първи път се изправя пред въпроса за кремирането на починали през 1960 г., когато тя официално отказва да се отслужи опело на погребението на Димитрис Митропулос - музикант с национална слава и признание, който в завещанието си пожелал да бъде изгорен в пещ и прахът му да се постави в урна. Отказът на Църквата, чрез издаването на специално синодално решение, бил категоричен, въпреки молбите на множество известни хора, които умолявали тя да прояви снизхождение и да удостои погребението поне със своето присъствие, макар и без извършване на каквито и да е заупокойни служби.
Процедура на кремацията
Процедурата по кремирането на починалите е следната: тялото на починалия се поставя в пещ и се изгаря на висока температура (760 до 1150о С). В пещта изгарят само веществата на трупа, като те се превръщат предимно в пушек. Но в нея остават твърдите останки на трупа, т.е. тленните останки на починалия. Те се изваждат от там и се стриват в мелачница, така че максимално да се намали размерът на трупа. И после във вид на прах те се поставят в урна.
Терминът, който се използва в световен мащаб за тази процедура, е кремация, от латинския глагол cremare, който означава разрушително и насилствено унищожаване посредством огън. Веднага проличава негативният смисъл на този термин, както и жестокостта, която отразява.
Тук, разбира се, сме длъжни да споменем, че практиката за изгаряне на мъртвите се е прилагала още в древността, както свидетелстват за това извори на древни писатели. Но трябва да се обърне внимание, че винаги е съществувало правото на избор между изгаряне и погребение. Изгарянето било избирано обикновено в периоди на войни, когато мъртвите са се намирали далеч от своята родина. Само че тогава то се извършвало със свещени ритуали, при които телата на мъртвите съвсем не били унищожавани напълно чрез стриването им на прах. Техните тленни останки (костите им) били събирани след изгарянето, поставяни в скъпоценни мощехранителници и погребвани после в специални гробове. Тоест изгарянето на мъртвите в древността коренно се отличава от модела на изгарянето в нашето съвремие...
Дойде Освободителят и счупи нашите окови
Преподобният Макарий Египетски разказва следното:
Бог поругаван не бива, и знаейки това, веселете се и се радвайте в тези дни със страх. Осветете светлия празник със светли дела, занятия и увеселения, за да може всички, гледайки Ви, да си кажат: “Те имат свети празници, а не някакви си буйни празненства на непознаващи Бога нечестивци и развратници. Амин.
Слава Тебе, Господи! Дочакахме още светли дни от Христовото Рождество. Сега да се повеселим и да се порадваме! Светата ни Църква нарочно е учредила преди тях пост - известно ограничение, за да може, встъпвайки в тях, да се почувстваме излизащи на свобода. При все това тя изобщо не иска ние да се отдаваме само на чувства и само на плътски удоволствия. Но от стари времена, наименувайки дните между Рождество Христово и Богоявление “свети”, изисква, самото наше веселие през тези дни да е свято. За да не се самозабравяме, веселейки се, тя е вложила в устата ни кратка песен за слава на раждащия се Христос, която успокоява плътта и възвисява духа, указвайки му достойното за тези дни занятие: “Христос се ражда, славете Го!”...
