сряда, 12 октомври 2016 г.

Църковен вестник бр. 18/2016 г.

Църковен вестник,бр.18/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ТЕОЛОГИЯ
Д-р Паулина Тодорова: Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа → стр. 1, 6-7

ПРАВОСЛАВНА ДОГМАТИКА
Проф. Йоанис Романидис: Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст → стр. 4-5

ИНТЕРВЮ
Ириней, архиепископ на Крит: Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците → стр. 3

МЕЖДУПРАВОСЛАВНИ ФОРУМИ
Фундаментализъм - вярност към традицията или модернизъм. IX среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове. Комюнике → стр. 3

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Архимандрит Евтимий: Покров на Пресвета Богородица в Ресилово → стр. 1-2

ЦЪРКВА И КУЛТУРА
Вълнуваща премиера в двореца "Врана" по случай Деня на Независимостта → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа

След св. Петдесетница се появява нова действителност -­ Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, обладаваща несътворена и неограничена пълнота, която съдържа в себе си божествена и спасителна сила (срв. 2 Кор. 12:9). Поради това Църквата винаги е притежавала благодатни средства за избавление, лечение, помощ и утеха на боледуващата, страдаща и търсеща спасение човешка душа. Това са светите тайнства, в частност Евхаристията и изповедта, а също така и проповедта, постът, молитвите, както и многото други дейности в богослужебния й живот и социална мисия.

Вярата в Бога дава на вярващите в Него основния смисъл и насока на тяхното съществуване, а също така сигурност, психична устойчивост и неизменна подкрепа. В църковната общност изцелението на духа, разума и тялото на търсещите спасение членове на Църквата се извършва благодарение на Светия Дух и основно -­ посредством благодатта на Светата Троица. Свещенослужителят е съработник Божи в тази терапия на благодатта. Той наставлява, въвежда, свещенодейства и дава ръководни насоки за душепастирско обгрижване на вярващите.

Църквата е богочовешки организъм и в него Божията благодат действа мистично чрез свещенослужителя, който в свещенодействието става проводник на целителното й действие (срв. Йеротей Влахос), митр. Православна психотерапия, ВТ 2005, с. 62). Чрез светите тайнства свещенослужителят има възможност благодатно да приобщава вярващите в тайнството на богообщението и делото на спасението...


Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст

Текстът е част от лекторията на тема “Фундаменталната разлика между Изтока и Запада”, изнесена през 1981 г. под формата на три лекции в семинарията на Честния Кръст. И по-конкретно, тя е втората от трите части на лекцията “Филиоквето” на известния приснопаметен догматист. Първата ­- “Исторически контекст”, и третата ­- “Мащаби на проблема filioque”, сме публикували в “Църковен вестник” бр. 14/2016 г., стр. 2-3.

В основата на filioque-полемиката между франки и римляни стоят заложени съществени разлики в богословския подход, богословската тематика, духовността и поради това също и в разбирането на самото естество на учението и на езиковата разработка, или по-точно на термините, чрез които учението бива изразявано.

Когато четем протоколите, прилежно водени от Смарагд при срещата между пратениците на Шарлеман (Карл Велики) и папа Лъв III, оставаме поразени не само от факта, че франките така дръзко са добавили filioque-то към текста на Веруюто и са го превърнали в догмат, но също и от високомерния начин, по който така авторитарно са се произнесли, че filioque-то е необходимо за спасението и че то е един вид “подобряване” на сравнително доброто, но непълно учение относно Светия Дух. Това било в отговор на строгата забележка на папа Лъв към франкската дързост. Папа Лъв на свой ред предупредил, че ако някой се опитва да подобрява нещо, което е добро, то той трябва първо да е съвсем сигурен, че в опита си към подобрение няма да му навреди (т.е. да го изопачи, бел. прев.). Той подчертал също, че такъв не може да поставя себе си в по-висока позиция от Отците на Съборите, които не са добавили filioque-то не поради небрежност или незнание, а по божествено вдъхновение.

Тук изниква въпросът: Как и откъде изобщо в тази новооснована франкска богословска практика се е родила идеята, че filioque е вид “подобряване” на Символа на вярата и че този пропуск във Веруюто е резултат от небрежност и незнание от страна на Отците от Съборите?

Тъй като Августин от Ипон е единственият представител на римското православно богословие, с когото франките били сравнително добре запознати, ние следва да обърнем поглед към Ипонския епископ, за да открием отговора.

Смятам, че стигнах до отговора чрез една лекция на Августин, изнесена на конференция на Африканските епископи през 393 г. Августин бил помолен да изнесе лекция върху новия Символ на вярата и той изпълнил тази задача. Впоследствие преработил тази своя лекция и я публикувал.

Само че не разбирам защо изложеният в нея Символ на вярата не е този на Никео-Константинополския събор, след като външните рамки на Августиновия доклад и Символа на вярата са еднакви. А вече са били изминали дванадесет години от приемането на новия Символ от Втория вселенски събор, като на практика това било един благоприятен момент събраните там епископи да научат за новия Символ на вярата, официално приет и утвърден за цялата империя. Епископите със сигурност са знаели добре поместния Символ на своята Църква и не са имали потребност от разяснения по него.

Така или иначе Августин допуска три базисни, груби грешки в тази лекция. И си отива от този свят дълги години след това, без въобще да осъзнае своите грешки, които подвеждат франките и цялото тяхно германо-латинско християнство към повтаряне на същите тези грешки...


Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците

­ - Много се говори напоследък в Крит за приемането на бежанци на острова. Някои категорично не са съгласни, други казват, че ние трябва да им помогнем, доколкото можем. Каква е вашата позиция?

- Поначало винаги трябва да се има предвид, че човек, всеки един човек, е дете на Бога и е Негово творение. Не е правилно да отхвърляме който и да било човек, от какъвто и да е цвят, континент, раса и страна. Всички човешки същества трябва да бъдат уважавани. Ние не можем и не трябва да отхвърляме никого. Дълг и чест за всички нас е да не отхвърляме никого. Но още и да го зачитаме и уважаваме. Отговорът е “Да”, да ги приемем. “Да” - да им помогнем.

- Срещал ли сте се лично с мюсюлмани; имате ли личен опит от това как те живеят и мислят?

- Случвало ми се е през годините. Срещал съм се и съм говорил с мюсюлмани, особено по време на следването ми в Истанбул. Аз лично не съм срещнал фанатизиран мюсюлманин. Тези, които съм срещал там, бяха нормални хора, а не фанатици.

- Мнозина вярват, че появата на мюсюлманите в страната ни е заплаха за християнството и изпитват страх. Какво бихте казали на тези хора?

- Всички мюсюлмани не са едни и същи. Някои от тях са много фанатични, а други не. Силно зависи от нрава и качеството на човека.

Заплаха за нашата страна (Гърция, но се имат предвид и другите европейски страни, бел. прев.) и хората ни са фанатичните и враждебно настроените човеци. Никой не трябва да заплашва никого. Тези, които правят това, грешат - които и да се те. Във всеки случай, ние не можем да съдим за тези хора, ако първо не ги опознаем, ако не поговорим с тях, а след това да си правим заключения.

Аз не познавам лично всички мюсюлмани и не мога да знам какъв е всеки от тях. Но вярвам, че не всички мюсюлмани са фанатици и опасни. Не знам кои и колко от тях са фанатизирани и опасни. Вярвам обаче, че не е нужно да се страхуваме от никого. Нужно е само да обичаме, да уважаваме, но не да се страхуваме. Страхът не е от полза за никого...


Покров на Пресвета Богородица в Ресилово

На 1 октомври Православната църква почита един от Богородичните празници, който се е утвърдил от древни времена, като истинско убежище за християните и подкрепа в трудните моменти на изпитание, а именно Покров Богородичен. По този повод в Ресиловската света обител, посветена на честния Богородичен Покров, край с. Ресилово, Дупнишка духовна околия, Софийска епархия, бе отслужена на 30 септември тържествена вечерна служба, както и архиерейска света Литургия на 1 октомври.

С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и съгласието на Видинския митрополит Дометиан, вечерното богослужение с чина на петохлебието и водосвет бяха оглавени от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп.

В празничното вечерно богослужение съслужиха духовници от Софийска, Видинска и от Неврокопска епархия.

След вечерната молитва, посветена на Божията Майка, епископ Поликарп благослови вярващите и произнесе кратка проповед, с която, припомняйки историческото събитие на празника, насърчи вярващите християни да имат силна вяра в Бога и да бъдат уверени в това, че по молитвите на света Богородица Бог винаги им помага и ги благославя в живота, в радости и беди.

На 1 октомври Ресиловският манастир бе преизпълнен с богомолен народ, който бе дошъл да се помоли на света Богородица и да преклони глава пред величието и милостта на Бога.

Преди литургията, в дворите на светата обител тържествено бе посрещнат Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който взе молитвено участие в празничното богослужение...


Share:

Църковен вестник, бр. 17/2016 г.

Църковен вестник,бр.17/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ
* Архимандрит Евтимий: Живот, дело и служение → стр. 1, 6
* Слово на Българския патриарх Неофит → стр. 5
* Слово на Видинския митрополит Дометиан → стр. 5
* Александра Карамихалева: 200 години от рождението на екзарх Антим Първи → стр. 1, 4-5

МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ. Международна среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове - 22.09.2016 г., Благоевград
Ангел Карадаков, Александра Карамихалева: Да ходим по правите стъпки на правата вяра → стр. 1, 3

АКТУАЛНО
Александра Карамихалева: Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан → стр. 7

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Освещаване на новия храм "Св. Преображение Господне" в Басарбовския манастир → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Йоаким Осоговски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

200 години от рождението на екзарх Антим Първи

Навършват се 200 години от рождението на Негово Блаженство Антим Първи ­ Видински митрополит, пръв екзарх на самостойната Българска църква, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот, който е роден в Лозенград през 1816 г.

По този повод във Видин, където е погребан великият българин и където се намира неговата гробница-мавзолей, осветена на 16.IX.1934 г., през цялата 2016 г. с различни инициативи се отбелязва тази годишнина.

По покана на Високопреосвещения Видински митрополит Дометиан Негово Светейшество Българският патриарх Неофит взе участие в празненствата, организирани от Видинска света митрополия. Предстоятелят на Българската православна църква пристигна в епархията още предния ден. Програмата за честванията предвиждаше посещение на патриарх Неофит на 15 септември на новостроящия се храм “Св. Дух” в Монтана...


Живот, дело и служение

Негово Блаженство Антим е първият Видински митрополит и пръв български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята като истински проповедник на евангелското слово, изявител на Христовата свобода, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: “Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!”

Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия, със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашески постриг в манастира “Каракал” на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим, епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември. Впоследствие е зачислен в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя.

През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г., става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски, професор по славянска филология...


Да ходим по правите стъпки на правата вяра

“Всички трябва да ходим по правите стъпки на правата вяра” ­ каза пред журналисти Негово Светейшество Българският патриарх Неофит при пристигането си в Благоевград. Той допълни, че “трябва да положим старание и да се ориентираме в духовния живот, в различните религиозни учения. Трябва да бъдем внимателни, когато се контактува с недобре подготвени вярващи. Да ходим по правите стъпки на правата вяра. Да си помагаме взаимно, защото служим на Бога и на нашия народ”.

Патриарх Неофит пристигна в областния център за участие в Международната среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове на 22 септември ­ Деня на Независимостта на България. По този повод Светейшият патриарх пожела: “Нека да се радваме години напред на една истинска, достойна независимост! Да имаме независимост на нашето Отечество, което толкова е изстрадало. Нека да бягаме от лошите дела и лошите пътища!” Минути преди да влезе в сградата на Община Благоевград, за да се срещне с местната власт, патриарх Неофит сподели пред представителите на средствата за масова информация, че най-доброто, което може да се очаква е Църквата да получава помощта и подкрепата на другите институции.

“Огромна чест за общината ни е, че сте в нашия град, както и че сме домакини на тази международна конференция. Особена радост за нас е, че Ви посрещаме в такъв важен за страната ни ден ­ Деня на Независимостта на България” ­ каза кметът на гр. Благоевград Атанас Камбитов при срещата си с Българския патриарх Неофит...


Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан

Сто години след една от най-епичните битки в българската история ­ тази на Каймакчалан ­ на върха бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите. Отдаването на почит към героите и отслужване на заупокойна молитва се прави за първи път на това историческо от времето на Първата световна война място.

На 20 септември по инициатива на Министерството на отбраната бе организирано поклонение и заупокойна молитва на връх Каймакчалан ­ намиращ се днес на гръцко-македонската граница. Там в далечната 1916 г. по време на Първата световна война намират смъртта си 3 120 български воини, сражавали се в неравностойна битка със сръбските си противници и отстоявали достойно българските позиции.

Трудният преход и ниската температура на върха (около 2 градуса) не уплашиха дошлите да се преклонят пред героичния подвиг на българските воини, дали живота си за нашето Отечество. За пръв път от сто години насам българска военна тръба зазвуча отново на заветния връх.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреос-вещенство Флорински митрополит Теоклит, в чийто диоцез се намира върхът, високопреподобният архимандрит Атанасий (Султанов), предстоятел на българския храм “Св. Иван Рилски” в Атина, отслужи заупокойна молитва за загиналите...


Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Продължение от бр. 15. Впрочем, според житието сам светецът известява за това на първия игумен Теофан, като му казва: “Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места.

Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение”.

Отец Добрислав ни показва една малка каменна колонка пред храма и ни разказва, че поради голямото стечение на поклонници при мощите на светеца, султан Хамид (1876-1909) изпратил войска, за да разгонят народа. Водачът им взима мощите и тръгват към Крива паланка, но при портите на манастира му става лошо и започва да се олюлява на коня си. Питат го какво му е, а той дори няма глас да отговори, само дава знак с ръка да се връщат обратно към манастира. Оставят мощите и уведомяват султана какво се е случило. В отговор на това султан Хамид изпраща този знак, който да пази манастира от посегателства.

През 1570 г. турците правят цялостен опис на Кюстендилския санджак, в който документ Осоговският манастир е заведен като “Свети Отец”. Там подробно са описани сградите и имотите на манастира, между които: 3 църкви (вероятно като трета църква са записали старата камбанария с кръщелна), 12 параклиса, двуетажна гостоприемница, фурна, изба, хамбар, 900 овце, 500 кози, 130 едър рогат добитък, 3 ниви, зеленчукова градина, лозе и ливада, кошери и т.н. Споменават се и монасите: Степан (игумен), Теофил, Лука, Алпад, Матей, Игнатий, Стоян, Стефан, Варлаам, Василий, Теодосий, Герасим, Атанасий, Иларион...


Share:

Църковен вестник, бр. 16/2016 г.

Църковен вестник,бр.16/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКИ СЛОВА
Неофит, Патриарх Български: Патриаршеско слово за Кръстовден → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* † Русенски митрополит Наум: Послание относно разпространявани внушения, съпътствали провеждането на Събора на о. Крит → стр. 3
* Да бъдем човеколюбиви към нашите събратя-друговерци → стр. 3

XVIII СЕДМИЦА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА - Варна'2016 → стр. 1, 4-5
* Анула Христова: Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна → стр. 6

* Д-р Паулина Тодорова: Църквата и психичното здраве на човека. Представяне на книгата "Духовно ориентирана психологична помощ и подкрепа" → стр. 7

НОВИ КНИГИ
Св. Нектарий Егински: Опознай себе си. Текстове по себепознание → стр. 5

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Откриване на новата учебна година в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

XVIII седмица на православната книга - Варна'2016

Осемнадесетото издание на Седмицата на православната книга бе посветено на 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски.

Почитта към книжовното дело на епископа Седмочисленик, сугубо отхранил в себе си благодатна святост ­ на монашеско подвижничество и на възсияване в мисионерското дело на просвещаване на българския род чрез проповед и писменост на роден език, създавайки и първата българска книжовна школа, събра на тазгодишния форум представители на всички богословски школи у нас. Така това събитие, утвърдило се като православно и от международен характер, тази година бе насочено най-вече към представяне на българската православна книга и богословския размисъл на днешните православни български книжовници.

Поради това и първите представени книги на форума бяха на естествения приемник на Охридската книжовна дейност ­ Синодално издателство. Заглавията, издадени по решение на Св. Синод на БПЦ ­ Българска патриаршия, бяха две: “Аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим Софийски, архиепископ Богучарски, и “Опознай себе си” на свети Нектарий (Егински), митрополит Пентаполски. Авторите и на двете са съвременни светители и чудотворци, просияли в своя живот чрез дела на вярата и трудове на богословското поприще.


Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна

За 9 септември домакините на XVIII Седмица на православната книга бяха организирали за гостите и участниците в нея посещение на разкрития средновековен манастирски комплекс в местността Пчелина, над гр. Варна. Археологическите разкопки се провеждат под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов.

Църковният археолог посрещна любознателната група книжовници ­ духовници, преподаватели и книгоиздатели, и ги поведе из руините на древния манастир. Разбира се, започва от централната сграда ­ съборния манастирски храм.

Ето какво разказа проф. Попконстантинов за направените досега разкрития там:

Манастирският храм. Храмът е бил богато стенописван. По време на разкопките ­ възстановихме ги точно преди двадесет години (1996 г.) и от тогава до сега сме тук непрекъснато близо по два месеца всяка година ­ открихме над три хиляди фрагмента от стенописи, което подсказва, че това е един от малкото храмове от Първото българско царство, който е бил стенописван.

Жилищна част с трапезария (двуетажна сграда). На север от храма виждате руините на продълговата сграда, която е дълга 42 м. Това по всяка вероятност е била жилищна част на манастира. Тя е с интересна архитектура. Виждате, че стълбовата конструкция е разположена шахматно, а не в една линия. Като всички мраморни детайли (в стените), които виждате, са взети не от тук, а от място, намиращо се на около 1,5 км. Това сега е кв. “Възраждане”. Там, много години преди застрояването на квартала, откриха базилика от ранновизантийския период (V-VI в.). Базиликата е била унищожена. Но по-късните заселници са знаели за нея и са използвали част от богатия й мраморен материал, като са го вложили в изграждането на тези стълбове...


Църквата и психичното здраве на човека

Често пъти се задава въпросът, защо в мисията на Църквата с такава актуалност и острота се налага свещенослужителят или специалистът богослов ­ с професионална квалификация в областта на психологията ­ да се обърне към научната психология, пастирската психология и науките за духа, за да може да протегне ръка за помощ на неуверения, страдащ и психично обременен човек. Отговорът може да се намери в съществуващата в наши дни всеобхватна и дълбока криза на духа, както и в обстоятелството, че Църквата Христова никога не може да остане равнодушна към конкретната съдба на човека, който в пътеката към храма или в нейната еклезиална общност търси духовно ръководство и утеха, психологична помощ и подкрепа, за да преодолее възникналата собствена личностна безпътица или психосоциална криза, съпътстващи неизбежно и много често жизнения път на всеки един от нас. И нещо повече ­ тази специализирана грижа и помощ за човешката душа като душегрижие не е само вид терапия. Тук става въпрос за най-важната и вярна насока по пътя на духовно-нравственото съвършенство, която в сотериологичната си проекция като живот в Христос е пътят на спасението в Царството (срв. Дан. 2:44; Мат.7:21) и на живот в бъдещия век (срв. Лука. 20:35).

Много трудно е да се дефинира по най-кратък начин душегрижието като научна дисциплина в състава на Пастирската психология, защото това, което се разбира като душегрижие (лат. Сura animarum, нем. Seelsorge, англ. Pastoral Care), има комплексен характер и се описва обикновено от различни перспективи и измерения:

Богословски... Психологично... Феноменологично... Еклезиологично...


Опознай себе си. Текстове по себепознание

Св. Нектарий Егински е велик светец в църковната история на ХХ век, когото Бог е прославил с многобройните му чудеса и приживе, и след смъртта. Богатото наследство от негови проповеди, съчинения и писма до духовните му чеда са ценен извор на богословски идеи и практически съвети, които се явяват неимоверно потребни за съвременния човек. Този велик светец е прославен християнски учител чрез личния си пример, дълбокото си богословие и духовно наставничество.

В новоиздадената на български език негова книга “Опознай себе си” той ни дава ценни насоки как още в земния си живот да се обръщаме към Господа, как да Му отдаваме достойна почит и да следваме волята Му. Отличавайки се със забележителна благост, доброта, търпение, благодатно смирение и дълбоко познаване на човешката душа, той ни учи как да се стремим към нравствено усъвършенстване като към нещо възвишено и велико, но не и невъзможно за човека, познаващ себе си и стремящ се истинно към благодатта на Бога.

От книгата разбираме, че у този човек, който в дълбини познава себе си, истината се явява като божествено свойство и по такъв начин той бива привличан от нея...


Share: