Църковен вестник, бр. 14/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Георгиос Мандзаридис: Умната молитва → стр. 1,6

ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
Св. Симеон Солунски: За Иисусовата молитва → стр. 6

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Прот. Йоанис Романидис: Фундаменталната разлика между Изтока и Запада → стр. 1,4-5

ПРАВОСЛАВНА ДОГМАТИКА
Прот. Йоанис Романидис: Филиокве → стр. 2-3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Схиархим. Емилиян Симонопетритски: Радостта - гибел за скръбта (продължение от бр.12) → стр. 7-8

ПРАВОСЛАВЕН РЕЧНИК
Анула Христова: Разлика между Велик събор и Всеправославен събор → стр.8

/Абонамент за печатното издание/

Умната молитва

Книгата “Умотрезвено съзерцание”, творба на неизвестен светогорски монах от изминалия век, започва с думите: “Господ наш Иисус Христос казва в Своето божествено и свещено Евангелие: “Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода” (Йоан. 7:38). Тоест, онзи, който иска от сърцето му да блика като от някакъв вечен източник тази жива вода на Светия Дух, нека се бори да постигне в сърцето си умнoсърдечната молитва, която е: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме” (Анонимен исихаст, Νηπτική θεωρία).

Тази умнoсърдечна молитва се нарича още Иисусова молитва, защото по своята същност тя се състои в призоваване на Неговото име. Нарича се още еднофразна молитва, защото се ограничава в една фраза. А тъй като тази фраза напомня и молитвата на Митаря от известната евангелска притча (Лука. 18:13), назовава се и Митаревата молитва.

Христос е съвършен Човек и съвършен Бог. Призоваването на Неговото име е призоваване на Божието име. Разбира се, Бог

не може да бъде ограничен в някакво име. Но пък Божието Откровение в света, и особено Божието Въплъщение, бива означавано с имена, които изявяват Божиите действия. И ако човек в хода на земния си живот си повтаря името на любимо лице, то още по-естествено е да прави това в духовния си живот с името на Господа Господа (вж. Архим. Софроний, Η ζωή Του ζωή μου, Солун 1983 , σ. 152-4).

Призоваването на Христовото име води своето начало още от времето на земния живот на Иисус Христос. Когато слепецът от Йерихон разбрал, че Иисус минава наблизо, той започнал силно да Го призовава, като викал: “Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме” (Лука. 18:38; Марк. 10:48)...

За Иисусовата молитва

Тази Божия молитва, състояща се в призоваване на Спасителя, е следната: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме. Тя е и молитва, и обет, и изповядване на вярата, подателка на Светия Дух и божествените дарове, очистване на сърцето, изгонване на бесовете, вселяване на Иисуса Христа, източник на духовни разбирания и духовни помисли, опрощение на греховете, лечителка на душата и тялото, подателка на божествено просвещение, кладенец на милостта Божия, ходатайка за откриването на Божиите тайни на смирените, единствена спасителка, носеща в себе си името на нашия Бог - и то е единственото Име, с което към нас Го призоваваме - името на Сина Божий Иисус Христос. Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим, казва апостолът (Деян. 4:12)...

Фундаменталната разлика между Изтока и Запада

Европейските и американските историци представят разрива между Източната и Западната християнска църква като нещо неизбежно, възникнало вследствие на т.нар. разделение на Римската империя на “Източна” и “Западна”, дължащо се на предполагаеми езикови и културни различия и на повърхностно представеното различие между легалистичния Запад и абстрактния Изток. Доказателствата недвусмислено сочат, че подобни опити да се обясни разделението между Изтока и Запада са крайно повлияни от предубежденията, наследени от културата на франките, както и от многовековната пропаганда на франкското (предимно немското) папство. Доказателствата недвусмислено разкриват наличието на национално, културно и дори езиково единство между романите на Изток и Запад, което се съхранило до онзи момент, в който римските папи били изместени от франките. Ако франките не бяха превзели папството, голяма е вероятността поместният синод на Римската църква (чийто предстоятел бил римският епископ - папата), избран съгласно чл. 769 от Изборния закон на Осмия вселенски събор от 879 г. (това е Великият събор на св. Фотий срещу главенството на папата - бел.пр.), да беше останал и досега. И тогава нямаше да възникнат съществените различия между папството (Римската патриаршия - бел.ред.) и останалите четири (православни) патриаршии на Римската империя.

Само че историческите събития се развили по друг начин. Франките отцепили папството от (православния) Изток. Така че днес, когато говорим за възстановяване на единството между разделените християни, ние сме изправени пред историята на именно това отцепване.

В началото на VIII в. срещаме първите наченки на разцепление в християнството. В западноевропейски източници ние откриваме сепарация между “гръцкия Изток” и “латинския Запад”. В ромейски източници същата тази сепарация съставлява схизма между франките (съюз от германски тевтонски племена, обитаващи долната част на рейнската граница и които до началото на VI в. завладели по-голямата част от Франция, държавите на юг от нея и земите на днешна Германия - бел.ред.) и римляните...

Филиокве

Исторически контекст

Франките (съюз от германски тевтонски племена, вж. I лекция, стр. 1, бел.ред.) умишлено започнали да провокират доктринални различия между източните римляни (православните) и западните римляни (римокатолиците), за да разцепят народното и църковно единство на римския народ. Именно поради тяхната целенасочена политика въпросът за filioque-то приема необратими измерения. Така възприемането на западните и източните римляни като един неделим народ, верен на римската християнска вяра, формулирана от Вселенските събори проведени в източната част на империята, напълно изчезва при историците от германски произход, като те упорито започват да назовават римляните на Изток “гърци” и “византийци”. По този начин умишлено бил създаден историческият мит, че св. Отци на Църквата в западната част на Римската империя и франките, ломбардците, бургундите, норманите и т.н. представляват една продължителна и непрекъсната линия от “латински” християни, ясно разграничени и обособени от митичното “гръцко” християнство. Съответната рамка, безрезервно приета от западните историци, вече векове наред е “гръцкият Изток и латинският Запад”.

Мащаби на проблема filioque

Смарагд пише как пратениците на Карл Велики се оплаквали, че папа Лъв III създава проблеми само заради четири думи. Естествено, четири думи не са много. При все това вложеният в тях смисъл е такъв, че латинското, или франкското, християнство поело по такъв път в историята на теологията и църковната практика, който би бил далеч по-различен, ако франките си бяха направили труда да се вслушат по-добре в “гърците”.

Ще посоча някои от последиците, произтичащи от filioque, които представляват проблем и в наши дни. 1) Дори само повърхностен преглед към съвременната история на догмата и библеистиката разкрива куриозния факт, че протестанти, англикани, паписти и някои православни теолози приемат решенията на Първия и на Втория вселенски събор само формално. Това е така, защото между ученията на православните и арианите поне има известно сходство. Нещо, което не съществува обаче между православните и латините, по отношение на реалното явяване на Логоса на старозаветните пророци и тъждествеността на този Логос с въплътения Логос на Новия Завет. Това, както видяхме, била общата основа за дебатите при определянето дали Логосът, видян от пророците, е сътворен или несътворен. Именно тъждествеността на Логоса от Стария Завет и от Новия Завет представлява самата основа на ученията на всички римски Вселенски събори...

Радостта - гибел за скръбта

Този, който няма радост, не може ли да говори на Бога? Може.

След като и грешникът може, след като дори и еретикът може чрез “Господи, помилуй” да поиска от Бога да му дари Православието, то няма ли Бог да чуе скърбящия? Само че Бог нищо не може да направи за него, ако той не се откаже от своята меланхолия, не приеме в себе си радостта и не каже: “Господи, Господи, всичко си ми дал! Слава Тебе, Господи!” Тогава е възможно Бог да започне да му говори, да влиза в сърцето му и да го облекчава.

По-нататък свети Нил казва, че радостта е “видение на молещите се”; думи, изпълнени с духовен смисъл. Цяла година бихме могли да говорим за това “видение на молещите се”; то е онова, което търси човешката душа, когато се моли на Бога. Какво е търсил слепецът? “Какво искаш да ти дам?” - попитал Господ. “Да прогледам” - отговорил слепецът (Марк. 10:51). И другите слепци, както и Вартимей, когато Господ ги попитал: “Какво искате да ви сторя?” (Мат. 20:32-33), отговорили: “Да се отворят очите ни”. По хиляди начини се опитвал да възстанови душевното им зрение, за да им възвърне телесното. При положение, че Господ можел да им върне телесното зрение само чрез кимване, само чрез мисълта или намерението Си, или поне с едно докосване. Той ту се навеждал надолу (Йоан. 8:6), ту ги запитвал (Мат. 9:28; 20:32), ту пък правел калчица (Йоан. 9:6) и я поставял върху очите им. Защо? Защото искал през това време да се отворят очите на душата, слепият да повярва и да разбере защо му отворил очите на тялото. Да прогледаме - това искаме всички ние и за това се молим...

Разлика между Велик събор и Всеправославен събор

За разлика от поместния Свети Събор (Свети Синод - в богословски аспект думата събор е напълно еднозначна на синод), който се състои от местните архиереи и се свиква от най-старшия по чест - техния поместен Предстоятел и председател на Поместния събор (Св. Синод), Великият събор се свиква от най-старшия по чест измежду Предстоятелите на поместните Събори (=Св. Синоди) за разглеждане на теми, отнасящи се до цялата Църква. Това именно го и отличава от Всеправославния събор, който се провежда инцидентно по даден конкретен повод, тържествен или чрезвичаен, по покана на един или друг Предстоятел. И както на поместен Свети Синод може да не пристигнат всички синодали, така и във Великия синод може да не се включат всички поканени. Така е било още по времето на Вселенските събори (4-9 век) - както са се наричали тогава Великите събори, така е естествено да бъде и при тези занапред. Защото за Бога няма нищо по-противно от принудата: “Няма нищо да върша по принуда, макар и от силни на деня” (из клетвата при архиерейска хиротония). Понятието за Велик събор е тъждествено на понятието за Вселенски събор, т.е. Синод на архиереите от целия икумен. Първото название започва да измества второто едва след великата схизма от 11 век. Така например, св. Марк Ефески (15 в.) все още ползва названието Вселенски за Константинополския (Фотиевия) събор от 879 г., като го нарича в своите послания Осми вселенски събор. Докато сега за същия събор се ползва названието Велик събор. Великият събор, като свят Велик синод, се явява най-висшият авторитетен орган на Църквата и решенията му имат общоцърковна валидност за нейните членове...

Прочети още...

Църковен вестник бр. 13/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

МЪЧЕНИЦИ ЗА ВЯРАТА
Събор на св. Доростолски мъченици - първо честване на празника в Силистра → стр. 1,4

ДОКУМЕНТИ
Патриаршеско приветствие по повод 25 години от най-новата Конституция на България → стр. 3

ХРИСТИЯНИН В СВЕТА
Нека не се заблуждаваме, че времената на св. Отци са отминали → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
За дружбата и най-добрия приятел → стр. 1, 6

ДУХОВНО ВЪЗПИТАНИЕ
Малкото дръвче → стр. 6

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ
* Св. Николай Велимирович: До една благочестива душа
* Старецът Евсевий (Янакакис): Опасен капан е навикът
* Старецът Ефрем(Мораитис): Послушанието към стареца дава увереност в пътя
 → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Поклонение в Кукленския и Араповския манастир → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Събор на св. Доростолски мъченици

Нов празник вписва в църковния си календар Българската православна църква ­ Събор на св. Доростолски мъченици, който ще се чества в третата неделя след Петдесетница, след празника Неделя на Всички български светии.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит посети Силистра ­ епархийския център на Доростолска епархия, за да оглави светата Литургия в неделния ден, 10 юли, в катедралния храм на града “Св. ап. Петър и Павел” и празненствата по този повод.

Доростолска митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи, формирана е около 390 г. Нейният епархийски център е дн. Силистра ­ античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. Неин първи епископ е Авксентий, ученик на епископ Вулфила, а дръстърският епископ Дамян става пръв български патриарх, светителствал цели 44 години, от 927 до 971 г.

Когато през 927 г. Византия се съгласява да признае царската титла на българския владетел Петър I, тя е принудена да утвърди патриаршеското достойнство на българския първосвещеник. Престолът на първия български патриарх е именно в Дръстър. Това е първата народностна патриаршия в християнския свят, основана и призната след петте древнопросияли патриаршески престола ­ в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Константинопол.
През 1871 г. Доростолска епархия е обединена с Червенска (дн. Русенска). На Петия църковно-народен събор на БПЦ, на 17 декември 2001 г. епархията е канонично възстановена...

Нека не се заблуждаваме, че времената на св. Отци са отминали

Да бъдеш солта на земята ­ това е завещание и изискване от Бога за всеки, който нарича себе си християнин. Да бъдеш този, който придава вкус на безвкусния свят, в който не само ние живеем, но и тези преди нас също са обитавали. Това е доста сложна задача, но е напълно изпълнима от всеки, стига да осъзнаем, че няма невъзможни неща, когато Бог е с нас. Ние не сме сами и никой не изисква от нас да вършим нещо повече от това, което трябва да свършим през земните ни дни. Сигурно толкова лично слаби са се чувствали и светите Отци по времето на Първия вселенски събор. Слаби, защото са се имали за обикновени човеци (което от гледна точка на времето и историята очевидно не е така), но безкрайно силни, защото Сам Бог е бил с тях и им дава Своята подкрепа. Да бъдеш християнин, означава да проповядваш Бога правилно, да се бориш за Него с всички допустими от християнската съвест средства и да не се смущаваш от лукавостта на външния за християните свят. Няма разлика между онова време от четвърти век и днес.

Истината винаги е изисквала гласност и винаги е имало нужда от защита на вярата и проповядване на Евангелието. Съществената разлика е, че сега всъщност се налага да говориш за Този, Който вече е бил проповядван преди. Не е лесно да християнизираш християните. Сещам се за думи, които са казани от блаженопочившия сръбски патриарх Павле (цитатът е по смисъл): “Недей да говориш за Христос на тези, които не искат да те чуят, но живей така, че сами да те попитат за Него”.

Всъщност днес Европа няма нужда от проповед, а от личен пример...

За дружбата и най-добрия приятел

Искате да проверите своите отношения с ближните? Задайте си следния въпрос: колко от старите ви приятели са останали до вас? Известният актьор Вениамин Смехов в своята книга “Когато бях Атос” (заглавието идва от името на един от тримата мускетари, бел.ред.), припомня, че в списъците на най-популярните актьори през 80-те и 90-те години на ХХ век той за своя изненада не открил имената на най-талантливите. Първите места били традиционно заети от “Мускетарите” и “Кадетите”. Причината за избора на публиката е ясна: предпочитане на два филма, които изобразяват силно приятелство, единодушие, взаимовръзка ­ точно това, което липсва на съвременното общество.

Така или иначе, почти всеки от нас ще признае, че близкото, единодушно приятелство е голямо съкровище. И в някакъв момент от живота ни това може да бъде особено важно за нас.

Единственият въпрос е възможно ли е да се намери наистина истинското приятелство.

Преди всичко нека отбележим, че в душата на човека са заложени две потребности ­ за общението с Бога и за общението ни един с друг. Дървото не може да живее без слънце. Така и човекът без Бога не може да има истински живот и това се отразява в липса на нещо повече, на по-висше, истинно и вярно. Но ако едно дърво живее само, то лесно може да стане жертва на неблагоприятните метеорологични условия, например на силния вятър. Човекът без приятели претърпява сам бедите с особено съкрушителна сила, а душата чувства самота, изоставяне в земния свят.

Забелязали ли сте, че след разговор с приятели настроението веднага се повдига, появява се сила и вдъхновение за извършване на ежедневните ни работи?...

Малкото дръвче

Виждаме как малкото дръвче лесно се свежда, накъдето и да го наведеш: защото накъдето и да се сведе, в тази посока и расте. Същото нещо се вижда и при малкото дете, когато то е във възрастта между ранното детство и юношеството: на каквото се научи, към това и привиква; и към каквото привиква, това и ще прави по-нататък. Научи ли се да бъде добро в тази възраст, добро ще бъде и през целия си живот. Но усвои ли лоши неща: както е през тази възраст, така ще бъде и през целия му живот; и от малкото дете може да излезе както дявол, така и ангел. Каквото възпитание то получи, такова и ще бъде: защото от възпитанието, както плодовете от семето, зависи целият му по-нататъшен живот. Поради това Божието Слово съветва, за да вразуми родителите, да възпитават децата си в учение и наставление Господне (Ефес. 6:4)...

До една благочестива душа

Ти разбираш вярата като упражняване в доброто и това разбиране е правилно. Досега си се упражнявала в поста, молитвата и милостинята. Това също е правилно ­ и трите неща са много важни. Постът, молитвата и милостинята са практически израз на вярата, надеждата и любовта. Чрез тях ти показваш преданост на Божията воля. Същото показваш и с изпълнението на всяка друга Христова заповед. Предаността на Божията воля е душата на целия ни духовен труд и не само на духовния ни труд и усилие, но и на целия ни живот ­ на всички наши мисли, чувства и действия. Христос е казал: “Слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил” (Йоан. 6:38). А в навечерието на Своите страдания, облян с кървава пот, Той се обръща към Бог Отец, казвайки: “Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”...

Опасен капан е навикът

Това, което представлява опасност, голяма опасност, е навикването ­ опасен капан е навикът. Не бива да допускаме нито участието ни в Литургията, нито пеенето по време на богослужение, нито пристъпването ни към светата Чаша да ни стане навик!

Трябва всеки път по време на света Литургия да изпитваме благоговение. Нужно е да участваме съзнателно, с чувство и благодарност; да следим светата Литургия като че ни е първата и последната. Затова навикът е най-голямата опасност ­ навикът в правилото на човек, в молитвата му, в Литургията, във всичко. Когато някой се опитва да се приближи до Бога и да живее искрено вярата, той никога не навиква, няма навици при него. Дори този човек да няма време да каже цялото молитвено правило, ако направи дори само част от него добре, спокойно, ясно и с голямо съзнание, Бог ще приеме това като десет правила. Нашите умове и мисли трябва да са с Бога и да усетим, че Бог е тук с нас. И тогава Той благославя и освещава.

Да отдалечим живота си от слабостите, от делението и компромисите. Нека дирим чист живот, напълно чист живот в светите Тайнства! Който да е украсен с молитва, духовна борба и богослужебен живот, така че всичко това да засвидетелства нашата вярност в призванието ни, да се утвърдим във вярата в Господа Иисуса Христа!...

Послушанието към стареца дава увереност в пътя

Ако в живота си човек не вярва, ако не е уверен, то всичко в него е непостоянно, всичко се държи на косъм и може да се разруши всеки момент. А човекът, който е уверен ­ той е спокоен.

Доверието на послушника идва тогава, когато има наставник, който знае пътя на духовния живот и може спокойно да го доведе до края на пътя. А какво означава до края? Край ­ това е намирането на Бога. Когато човек намери Бога, той намира всичко, намира безкрайното блаженство. А човекът, който не знае Бога, той е нещастен.

Ние сме деца на Бога, но не знаем своя Отец. Ние имаме Небесен Отец, но не Го знаем, не Го познаваме. Ние вярваме, че Той е нашият Баща, но сърцето ни мълчи, то не Го познава и очите на душата ни не са Го видели. Ако знаехме какъв е нашият Отец, то щяхме да крещим като луди от радост! Ние сме децата на Великия Отец, велик в смисъл на богатства и дарования...

Поклонение в Кукленския и Араповския манастир

За пореден път през тази година енорийският храм “Св. Богородица ­ Живоприемен източник”, кв. “Подуяне”, организира и осъществи поклонническо пътуване, този път в два от манастирите в Пловдивска епархия, носещи имената на светии, празнувани в началото на м. юли ­ свети Козма и Дамян и св. вмчца Неделя. Автобусът потегли от храма “Св. Богородица”, кв. “Подуяне”, в посока Асеновград и с една кратка почивка, по обед благополучно пристигна пред вратите на Кукленския манастир “Св. св. Козма и Дамян”.

Манастирът е разположен на около 2,5 км югозападно от с. Куклен и на около 15 км южно от гр. Пловдив...

Прочети още...

Църковен вестник, бр.12 /2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЯТ И ВЕЛИК СЪБОР'2016
* Съборна св. Литургия за Петдесетница → стр. 1-2
* Послание на Руския патриарх Кирил до Предстоятелите на Поместните православни църкви, събрани на о. Крит → стр. 2
* Предложения на Свещ. Кинотис на Св. Гора по темите на Светия и Велик събор на Православната църква 2016 г. → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Схиархим. Емилиян Симонопетритски:Радостта ­- гибел за скръбта → стр. 6-7

ЦЪРКОВНО ИЗКУСТВО
XIII Международен фестивал на православната музика “Достойно есть”, Поморие, 10-14 юни 2016 г. → стр. 4-5, 7-8

АРХИЕРЕЙСКИ СЛУЖЕНИЯ
Патриаршеска св. Литургия за Петдесетница → стр. 2

/Абонамент за печатното издание/

Съборна св. Литургия за Петдесетница

На о. Крит се събраха Предстоятелите на десет от Поместните православни църкви за участие в работата на Светия и Велик събор (16-27 юни 2016 г.)

На 19 юни, Неделя Петдесетница, в деня на рождението на Църквата Христова те отправиха послание за своето единство по вяра и живот чрез тайноведно единение в свята съборна Литургия, в катедралния храм “Св. Мина”, гр. Ираклион. В този исторически ден съслужиха Предстоятелите: Вселенски Вартоломей, Александрийски Теодор, Йерусалимски Теофил, Сърбски Ириней, Румънски Даниил, Кипърски Хризостом, Гръцки Йероним, Полски Сава, Албански Анастасий и на Чешките и Словашките земи Ростислав. Молитвено присъстваха епископите от делегациите на Поместните църкви.

Сред официалните гости бе и президентът на Република Гърция Прокопис Павлопулос, който прочете молитвата “Отче наш”...

Предложения на Свещ. Кинотис на Св. Гора по темите на Светия и Велик събор на Православната църква 2016 г.

На 12 май на извънредно съвещание се събра Двойният състав на Свещения Кинотис на Света Гора Атон, за да направи своите предложения по темите за разглеждане от Великия събор на о. Крит и да определи своя представител за Великия събор.

Предложенията бяха изпратени в писмо-отговор на поканата на Веленската патриаршия и бяха разпратени с придружителни писма до всички Предстоятели на Автокефалните Православни църкви.

Впечатление прави предложението за признаване на Фотиевия събор (относно филиоквето и главенството на папата) и на исихастките събори за Велики събори на Православната църква ­- бел. ред....

Радостта ­- гибел за скръбта

Болката, притеснението, тревогата, душевната трагедия са резултат от грехопадението на човека, което се дължи на неговия егоизъм. Зловонията на егото пораждат в душата притеснение, докато нейното естествено състояние е радостта, защото Бог е мир, радост, а душата е вдъхната от Бога, тя е създадена от Него и върви към Него. Следователно притеснението е чуждо и неоправдано в човешкия живот.

Въпреки това днес не можеш да срещнеш радостен човек, което означава, че никой не може да намери уравновесен, спокоен, естествен човек. Притеснението е ужасна болест, която бичува света, може би е най-голямото мъчение за човечеството, неговата най-голяма драма. То е не просто увертюра към ада, а преживяване на ада в настоящия живот.

Липсата на радост означава липса на Бога, докато радостта е доказателство за Неговото присъствие. Ако някой е светски човек и се наслаждава на преходното...

XIII Международен фестивал на православната музика “Достойно есть”, Поморие, 10-14 юни 2016 г.

За 13-и път Поморие стана домакин на най-големия музикален форум за православна музика на Балканите ­ “Св. Богородица ­ Достойно есть”. Крайморският град, който в тези дни се превръща в столица на православната музика и тази година събра стотици православни от различни Поместни църкви.

На 10 юни, в навечерието на празника Достойно есть, престижният православен музикален форум бе тържествено открит. Специално за форума от София пристигна за трети път Чудотворната икона “Достойно есть ­ Българска”. Тя бе посрещната в началото на главната улица на града от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, духовници и фестивалните участници. Иконата пристигна носена от зам.-кмета на града г-н Илия Джингов и бе придружавана от братя на Поморийския манастир.

С тържествено литийно шествие, предвождано от митрополит Йоаникий и духовенството, тя бе отнесена пред храм “Св. Рождество Богородично”. Шествието премина през централната градска улица и в него се включиха всички участници, облечени в концертните си костюми.

Пред храма бе отслужен празничен водосвет. В него заедно с митрополит Йоаникий взеха участие...

Патриаршеска св. Литургия за Петдесетница

На 19 юни, 8-ма Неделя след Пасха ­ Петдесетница, деня на Светата Единосъщна и Неразделна Троица, когато се основава и земната Църква, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит възглави празничната литургия в столичния храм “Света Троица”, кв. “Разсадника”, който чества своя храмов празник. Заедно с кириарха на Софийска епархия съслужиха Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, храмовото духовенство и столични свещеници. Мнозина, цели семейства заедно с децата си, пристъпиха да се причастят със светите Христови Тайни.

След края на литургийното последование бе отслужена тържествената вечерня със специалните три коленопреклонни молитви към Светата Троица за снизхождане на Духа Светий. Те бяха прочетени последователно от епископ Григорий, протойерей Александър Лашков и протойерей Петър Попов от храмовото духовенство.

По време на вечернята епископът хвърли снопчета орехова шума над богомолците ­ ритуал, който символизира слизането на Светия Дух под вид на огнени езици.

В края на богослужението викарият прочете поздравителното слово от името на Българския патриарх. В него се казва: “В днешния ден на рождението на Христовата Църква призоваваме всички вас, верните чеда на светата Българска православна църква, към единомислие и добра воля, към истинско божествено смирение и усърдна молитва, и най-вече към любовта, която “покрива много грехове” (1 Петр. 4:8)...

Прочети още...