ТЕМА НА БРОЯ:
ХРИСТОС СЕ РОДИ - СЛАВЕТЕ ГО!
Благословен е Идещият в име Господне!
Синодално Рождественско послание → стр. 1-2
АМВОН
Св. Теофан Затворник: Нека благодарно славословим Господа → стр. 1, 4
Ставрофорен иконом Иван Кондаков: Христос се ражда, славете Го! (Проповед за Неделя преди Рождество Христово) → стр. 3
Свещеник Стефан Паликаров: Рождественски размисли за надеждата и възкресението → стр. 3
ЦЪРКОВНИ ОТЛИЧИЯ
* Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата → стр. 6
* Патриарх Неофит с отличие „Следовник на народните будители“ за 2016 г. → стр. 6
ХРОНИКА ОТ СВЕТА
Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина → стр. 7
Александра Карамихалева: Храмов празник на Руското подворие; Представяне на нова книга и хоров концерт за празника на Руското подворие в София
Историческото установяване на празника Рождество Христово → стр. 5
Ангел Карадаков: Най-съкровеното желание; Историята на една от най-известните рождественски песни → стр. 4-5
/Абонамент за печатното издание/
Нека благодарно славословим Господа
Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и да се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!
Ангелите Го славят - но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята - мир и благоволение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва - Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ като Пастир се е вдигнал от небесната висота и оставяйки деветдесетте и девет овци - ангелските множества, слиза, за да търси едната - заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен, заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света до сега работиш - и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: “Адаме, где си?”...
Христос се ражда, славете Го!
“Христос се ражда, славете Го! Христос идва от небето, посрещнете Го!” (Църковна песен)
Братя и сестри,
Така ни подканя св. Църква вече няколко седмици. Тези думи звучат настойчиво и някак прилягат на настроението ни през тези дни и особено днес, когато ни се разказва в светото евангелие за раждането на нашия Господ Иисус Христос.
Бог идва от небето. Какво значи това? - По предвечния Божи промисъл, след грехопадението и постепенното затъване в поквара и отдалечаване на човеците от истинското богопочитание Бог изпраща Своя Единороден Син на земята. Той приема всички човешки качества, без греха, облича се в нашата плът и се подхвърля на унижения и оскърбления. Св. Йоан Богослов изяснява тази мисъл с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото... Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците... Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии... И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан. 1:1, 3, 11-12, 14).
Бог Слово идва на земята като човек. Той ни разкрива Своята безкрайна обич с въплъщението Си. Кой е Този Бог Слово? - Ние посрещаме раждането на Христа Спасителя...
Рождественски размисли за надеждата и възкресението
Ето, идва краят на постите, макар и още да не сме стигнали и до средата им. Да кажем, че това е породено от личното ми нетърпение да се зарадвам на тази случка, която се повтаря всяка година на този благословен Рожден ден. Ама, докато стигнем до събитието, пак преминаваме през познатите теми - за смисъла на постите, за това какво точно празнуваме и какъв е целият смисъл на всичко.
През изминалите седмици и дни се случиха тъжни събития за мен - почина един прекрасен млад духовник в лицето на отец Даниил, който, мисля, че не доживя до 40 години. Сега се случи, че отмина във вечността и друг мой приятел - прекрасен певец, добър човек, който търсеше надеждата и любовта. Той е Иван, когото всички от Богословския факултет познаваме. Не успя да доживее и до трийсет години дори. Отминавайки от този свят, той намери своя смисъл, своята надежда и своята любов именно в Този, Когото очакваме отново да се роди. Въпреки че ми е мъчно за тях двамата, няма да се оставя на тъгата, защото смисълът на живота е именно да се намериш във вечността на Божието царство, а и само “мъртвите погребват своите мъртъвци”. В Христос всички сме живи, а и как да ми е тъжно за тези, които са на по-добро място от нас, които тепърва трябва да си “заслужим” спасението, а знаем, че то така или иначе е по милост Божия, а не по заслуги. Поне да се постараем както трябва, ако не друго!...
Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата
Историята на българската култура е дълбоко и неразривно свързана с Българската православна църква и православната духовност” каза професор Климентина Иванова пред патриарх Неофит и митрополитите от Светия Синод при награждаването й с църковен орден “Св. Климент Охридски” I степен. По решение на Светият Синод в пълен състав във връзка с 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски в знак на внимание и за църковни заслуги бяха удостоени с орден “Св. Климент Охрид-ски” I степен ик. Кирил Попов и проф. д-р Климентина Иванова, а с орден “Св. св. Кирил и Методий” I ст. проф. д-р Георги Попов.
Церемонията по връчване на отличието се проведе в приемния салон на Синодната палата на 15 декември 2016 г...
Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина
На 11.12.2016 г. особена бе радостта на всички българи, живеещи в гръцката столица. В този ден, Неделя на Светите праотци, с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Илион и Петруполи Атинагор, под чиято юрисдикция духовно се намира българският храм “Св. Йоан Рилски” в Атина, и по покана на предстоятеля му, архимандрит Атанасий (Султанов), светата Литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит.
С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, eп. Поликарп извърши свещеническото ръкоположение на дякон Стефан Данчев, дългогодишен певец при храма, който ще замести архим. Атанасий в обязаностите му в Атина, тъй като архимандритът вече е назначен като предстоятел на българския храм “Св. св. Кирил и Методий” в Будапеща и протосингел на Западно- и Средноевропейска митрополия.
В уречения час архиереят бе посрещнат от архимандрит Атанасий и дякон Стефан, заедно със специално дошлите за събитието иконом Фотий Паунов, клирик на Лариска митрополия, и протойерей Петър Хубенов, клирик на Пловдивска митрополия...
Храмов празник на Руското подворие
На 6 декември, когато всенародно се отбелязва паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец, по решение на Св. Синод божествената св. Литургия в Руския храм-подворие “Св. Николай” бе оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с Петерхофския архиепископ Амвросий, който бе в България с благословението на Руския патриарх Кирил и по покана на Българския патриарх Неофит за участие в престолния празник на храма-подворие и тържествата по случай 135-годишнината от рождението на св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец. Участваха също гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим, представителят на Московската патриаршия при Българската патриаршия архим. Филип (Василцев), храмовото свещенство и гости.
Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил предаде в дар на Подворието частица от мощите на св. Митрофан Воронежки. Мощите са дадени на митрополит Гавриил от схиигумения Мария (Дохторова), която му е била духовна майка...
Историята на една от най-известните рождественски песни
Отново сме в пределите на празничните дни и отново ще чуем празничните песни, които винаги съпровождат празничните дни. Представяме ви историята на една от най-известните песни, които ще чуем по Рождество - “Тиха нощ, свята нощ”.
Има една песен, която всички знаем още от деца. Пели сме я по коледни тържества в училище, чували сме я по радиото, телевизията, както и дори в супермаркета. Тази песен се пее по цял свят, но ние рядко се питаме от къде идва тя и кой е нейният автор.
Любопитен факт е, че тази песен е преведена на повече от 330 езика, пее се по цял свят. Родина на песента е Бавария, родила се е през далечната 1818 г. Автори са поетът Йозеф Мор, който е свещеник в Оберндорф, и композиторът Франи Грубер, органист и учител по музика.
Но нека се запознаем с историята й.
В навечерието на Рождество Христово местният свещеник Йозеф Мор посетил един болен енориаш, който живеел доста далече от града. Нощното небе, луната и величественият тих пейзаж, както и двете села Арнсдорф и Оберндорф, разположени ниско в долината, при вечерното осветление му създали чудно настроение, подобно на видение. Като седнал на един пън, му се сторило, че близкото село Арнсдорф през святата нощ прилича на Витлеем. На свещеник Йозеф му се сторило, че долината наоколо е пасбището с овчарите, които пазели стадата си и с копнеещи сърца очаквали обещания Спасител...
