Църковен вестник, бр. 2/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

БОГОСЛОВИЕ
*  Георгиос Мандзаридис: Календарното време и животът според св. Василий Велики →  стр. 1, 4-5
* Протойерей Алексий Умински: Как да узнаем каква е волята Божия →  стр. 3
* Протопрезвитер Александър Шмеман: Свободата от Бога е робство →  стр. 7

ИНТЕРВЮ
† Марк, архиепископ Берлинско-Германски и Великобритански: Ние, християните, не сме от този свят. Не бива да се пригаждаме към него →  стр. 1, 6-7

ДОКУМЕНТИ
Решение на Св. Синод на БПЦ от 12.01.2016 г. за създаване на междуведомствена комисия за възстановяването на ПКСХП "Св. Александър Невски" →  стр. 3

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ...
† Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Старецът Софроний рече: "Всяка божествена Литургия е Богоявление" →  стр. 5
/Абонамент за печатното издание/

Календарното време и животът според св. Василий Велики

Свети Василий Велики преживява и представя по проникновен начин връзката между времето и живота в своите творения. Съответното негово учение, повлияло издълбоко върху сетнешното богословие и интелектуална мисъл, остава изключително актуално и днес. Разбира се, този велик кападокийски йерарх не е написал нито един значим труд върху тази тема. Но когато тълкува Свещеното Писание и особено "Шестоднев" от Ветхия Завет, а и когато съкрушава ереста на Евномий относно личността на Христос, той много пъти говори за календарното време и свързаните с него теми.

Обикновено ние разделяме времето на три части ­ минало, настояще и бъдеще. Само че това разделение съвсем не се вижда да има някакво обективно изражение. Наистина, ако поискаме да дадем обективно определение за настоящето, ще се уверим, че то не представлява нищо повече от една разделителна линия между минало и бъдеще. Така триделното разделение на времето автоматично става двуделно. Затова и Аристотел говори само за две времеви измерения на времето -­ минало и бъдеще. "Във времето, казва той, едни неща вече са се случили, а други тепърва ще се случат... тоест няма сегашна част"...

Ние, християните, не сме от този свят. Не бива да се пригаждаме към него

-­ Ваше Високопреосвещенство, Вие сте председател на Комисията за Междусъборно присъствие по църковно право. В наши дни на практика почти всички обичат да говорят за своите права, а за отговорностите си обикновено забравят. Какви са нашите първостепенни задължения?

-­ Едно е нашето задължение: да бъдем православни християни, и то не само в съботните и неделните дни. Във всеки час от нашето съществуване ние трябва да свидетелстваме за своята вяра, навсякъде и през целия си живот.
-­ Съществуват различни епохи, те имат различни белези. Какво е характерното за нашето съвремие? По Ваше мнение, кое е най-сериозното предизвикателство за днешните християни?

-­ На първо място ще посоча проблема с възпитаването на младежите. В наши дни в живота ни нахлуват множество неща с не-православен, антихристиянски дух, с които всяко дете се сблъсква още от първите си години. Църквата и родителите са длъжни, разбира се, да бранят децата, да ги предпазват от всичко това. И не само да ги предпазват ­ това ще им бъде недостатъчно, трябва да ги зареждат с положителни неща. Още от най-ранна възраст децата трябва да участват в св. Тайнства на Църквата, за да осъзнаят своята изключителност.
Ние, християните, не сме от този свят....

Как да узнаем каква е волята Божия

Продължение от бр. 24/2015 г.

А така също и в това: "Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете" (Лука. 6:37).

Евангелското и апостолско слово, словото на Новия Завет ­ това е все израз на волята Божия за всекиго от нас. Няма воля Божия за извършване на грях, оскърбяване на другите, унижаването им, нито за това ­ хората да се избиват взаимно, даже и когато на знамената им е изписано "С нами Бог".

Това ще рече, че по време на война се извършва нарушаване на заповедта "Не убивай". Но ето, примерно, войниците от Великата отечествена война, нима те са вършили нещо против волята Божия, защитавайки род и родина?

Очевидно, че съществува воля Божия за защита от насилието, за защита в това число и на отечеството от "нападението на враговете", от погубване и поробване на собствения народ. Но едновременно с това няма воля Божия за подхранване на ненавист, извършване на убийства и отмъщения...

Свободата от Бога е робство

Религията поробва човека. Боже мой, колко пъти сме чували това твърдение, което е залегнало в основите на антирелигиозната пропаганда. Но наблюдавайки сега мирогледа на обществото, което, както непрестанно се твърди, най-сетне се е освободило от религията и е отхвърлило средновековното бреме, става очевидно, че именно с това освобождаване и изгонване на религията в тясната категория на "личната работа" е започнало такова поробване на човека, каквото досега не е имало в човешката история.

Поробването е започнало, защото обществото, отказало се от религиозното разбиране за човека, неизбежно започва да провъзгласява себе си като висша и абсолютна ценност; да се провъзгласява като единствена цел и история на всичко в света, с което фактически заменя Бога със себе си. И затова не само изисква от човека да служи на това общество, но и претендира човекът безрезервно да му принадлежи и да му се покланя. Но доколкото обществото е понятие размито и отвлечено, то от негово име говори партията или държавата...

Старецът Софроний рече: "Всяка божествена Литургия е Богоявление"

За нас, християните, център на всичко и най-велико по смисъл събитие в историята на света е идването на Иисус Христос, Който не отхвърли архетипите на Стария Завет, но ги изпълни, като ни откри тяхното истинско величие и даде ново измерение на всичко ­ вечно и нескончаемо. Новият Завет на Христос благовести началото на нов период в историята на човешкия род. Днес божествените зари сияят, разкривайки неизследимото величие на любовта и смирението на нашия Бог и Отец, като идването на Христос ще промени всичко, ще донесе новото откровение, което ще повлияе участта на цялото творение, на целия свят.

И тъй, Той се яви. Той, Комуто светът дължи своето съществуване, и с редки изключения "светът Го не позна" (Йоан. 1:10). Това събитие безмерно надвишава всяко възприятие на обикновения човек. Първият, който Го позна, бе Йоан Кръстител и затова Той рече за него: "Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя" и че "е краят на закона и на пророците" (Мат. 11:9-13)...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 1/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СИНОДАЛНИ ПОСЛАНИЯ
† Неофит, Патриарх Български: Патриаршеско новогодишно послание →  стр. 1, 3

ПОДВИЖНИЦИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Св. Серафим Саровски: Любим духовен отец и пазител →  стр. 1, 5-6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Шинев: Професия просяк → стр. 1, 7

ДУХОВНА СЪКРОВИЩНИЦА
*  Св. Теофан Затворник: За житейските грижи →  стр. 6
*  Св. Паисий Светогорец: Дързостта прогонва благоговението →  стр. 7

ПРАВОСЛАВИЕТО ПО СВЕТА
*  Александра Карамихалева: Албания, която не познаваме →  стр. 8
*  Александра Карамихалева: Драгоценен дар за православните българи →  стр. 1, 4-5
/Абонамент за печатното издание/

Патриаршеско новогодишно послание

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Колко бързопреходно е времето! Това ни заставя по-дълбоко да се замисляме за всяка извървяна от нас стъпка, за всяка изречена от нас дума, за всяко взето от нас решение. Обръщайки поглед назад, ние виждаме колко много неща, които сме били длъжни да направим като християни, не сме съумели да осъществим ­ поради човешка немощ, поради леност или поради недостатъчна проява на добра воля от наша страна.
Църквата увещава всички ни да избягваме враждите, понякога прерастващи в обществени противоборства. Много конфликти могат да бъдат избeгнати и преодолени, ако изграждаме отношенията в семейството и обществото върху основата на взаимното уважение и зачитане правата и достойнството на другите. Нали смисълът на живота се състои в това да обичаме Бога, да обичаме ближния и да вършим всичко в името на тази любов...

Серафим Саровски ­- любим духовен отец и пазител

Преподобни Серафим, Саровският старец, бил родом от Курск и произхождал от благочестиви и състоятелни родители, по фамилия Мошнини, принадлежащи към известно търговско съсловие в града. Той се родил на 19 юли 1759 г. и в светото Кръщение бил наречен Прохор. Баща му Исидор имал голямо усърдие към Божиите храмове, а майка му Агатия ­ още повече от мъжа си; била почитана за своето благочестие и благотворителност. В третата година от живота си Прохор загубил баща си и негова единствена възпитателка останала благочестивата му майка, под чието ръководство израснал в християнско благочестие, в любов към молитвата и Божия храм. От ранно детство над блажения се проявявал дивният Божи покров, явно посочвайки в него благодатен Божи избраник...

Професия просяк

Свещеното Писание преподава на човека закваската на вечния живот, поднася елексира за търсещите ни души и препоръчва рецепти за едно духовно преобразяване през отредения му от Твореца дял на неговото лично странстване в този свят. То е светилник в мрака на вечно лутащия се човек между временното и вечното, низкото и възвишеното, преходното и непреходното. Нещо повече ­ със своята бликаща благодат е най-добър ориентир в бурното море чрез препоръките за един пълноценен и пълен с духовна радост живот! В истинския смисъл на думата е откровение Божие за осмисляне и обожение на неспокойния човешки дух! Но всички, които го познават в дълбочина, знаят, че неговите наставления не бива да се разбират и прилагат пряко и безусловно, без духовно разсъждение, защото невинаги могат да въздействат правилно и душеспасително за онези, които искат да ги последват. Те са като лекарство, което не трябва да бъде приемано, без да е определена съответстващата за възрастта и състоянието на болния концентрация на дозата...

За житейските грижи

Продължавам да говоря върху вашето оплакване за наплива на мисли, породени от житейски занятия. Как може да стоим без работа? Ще бъде грешна празност. Трябва нещо да се работи, а и някои къщни работи да се вършат. Това е ваш дълг. И външните отношения не бива да се прекъсват. Трябва да се поддържат, и то както трябва. Това е дълг на човешкото общежитие. Но всички занятия от този род могат и трябва да бъдат изпълнявани така, щото да не отдалечават мислите от Бога. Как така? У нас съществува едва ли не всеобщо поверие, че щом се заловиш с нещо в дома или извън него, вече излизаш от онези Божии дела, които са Му угодни. Поради това, когато се породи желание да живеем богоугодно или при разговор стане дума за това, обикновено то се съпровожда от мисълта, че ако е наистина така, тогава бягай от обществото, бягай от къщи в пустинята или в гората. Междувременно и едното, и другото не е правилно...

Дързостта прогонва благоговението

Отче, откъде произхожда дързостта? ­От Париж... Дързостта е безсрамие и прогонва надалеч страха Божий, подобно на пушека, който пускаме на пчелите, за да се отдалечат от кошера. ­Отче, как да избегна дързостта? ­Като чувстваш себе си по-ниско от всички. Необходимо е голямо смирение. Ти като най-малка трябва да чувстваш уважение и благоговение към всички сестри. Изказвай мисълта си смирено, а не демонстрирайки, че всичко знаеш. Тогава Бог ще ти дава Своята благодат и ще напредваш. Най-големият враг за послушника е дързостта, защото прогонва благоговението. Обикновено след дързостта следва непокорността, а след тях безчувствието ­ отначало за малките грехове, с които постепенно човек свиква и започва да гледа на тях като на естествени. Обаче в дъното на душата си той няма покой, а смут и тревога. Но не може да разбере от какво страда, защо сърцето му е обгърнато отвсякъде с една кора и не чувства кривиците си. ­Отче, каква е разликата между простотата и дързостта? ­Едно нещо е душевната простота, а друго дързостта. Простотата съдържа в себе си и благоговение, и нещо детинско. В дързостта има безочие. И в прямотата често пъти може да има нахалство. Често в прямотата и простотата може да е скрито много безсрамие, когато човек не внимава. Казва: "Аз съм прям характер" или "Аз съм прост човек" и говори безочливо, без да го осъзнава. Едно нещо е обаче простотата, друго ­ безочливостта. ­Отче, какво е духовната скромност?

Албания, която не познаваме

Продължение от бр. 22

В полумрака на отиващия си ден Гирокастро, с накацали по склона на планината каменни къщи, сгушени под покривите си от каменни плочи, на пръв поглед е като неравна сива скала. Едва свивайки от главния път и тръгвайки нагоре, започваш да различаваш сгушените една над друга сгради. Спираме в самото начало на Стария град и пред очите ни плъзва като огромна змия главната улица, покрита със сив калдъръм и ромбоидни шарки по средата. Магазинчета, кокетни кафенета, бръснарница, обменно бюро... ­ тук можеш да намериш всичко, най-вече един особен уют на едно отминало време, в което животът е течал бавно, като по калдъръми. Разходката по тези улици е като пътуване във времето. И илюзията би била пълна, ако от време на време не префучаваше шумно поредният мерцедес ­ кой знае защо най-разпространената марка автомобили в днешна Албания...

Драгоценен дар за православните българи

В деня, в който отбелязваме блажената кончина на св. Серафим Саровски ­ 2 януари, в годината, в която се навършват 230 години от монашеското пострижение на този дивен подвижник на светата Църква, православните българи получиха драгоценен дар ­ частица от мощите на светеца бе положена за поклонение и молитва в патриаршеския ставропигиален храм "Св. Александър Невски". Мощите на св. Серафим ­ един от най-обичаните подвижници в православния свят и в България, са дар за благочестивия български народ от Руската православна църква по молба, която патриарх Неофит отправи към Руския патриарх Кирил по време на мирното си посещение в Москва през 2014 г. Броени дни след като отбелязахме 1150 години от Покръстването на българския народ и 1145 години от основаването на...

Прочети още...