ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ЮБИЛЕЙ. 1070 години от Успението на св. Йоан Рилски
* Патриаршеско и синодално послание → стр. 1,4
* Ангел Карадаков: Всебългарски светилник! → стр. 1,4
* Божин Дончев: Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия → стр. 5
ДОКУМЕНТИ
† Ловчански митрополит Гавриил: Писмо на КПО при Св. Синод относно нормативните документи, касаещи религиозното образование в училище → стр. 3
* Съболезнования по повод жертвите на бедствието в района на Скопие и катастрофалното земетресение в Италия → стр. 3
ДУХОВЕН ЖИВОТ
* Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си. Из “Да се учим със св. Никодим”, гл. 3, изд. манастир Параклита. Превод: Асен Андонов → стр. 7
* Татарски принц - пръв игумен на Кожеозерския манастир. Превод: Георги Германов → стр. 7
НРАВСТВЕНО БОГОСЛОВИЕ
Свещ. Ясен Шинев: Адът – това съм аз → стр. 6
ПОКЛОННИЧЕСТВО
Александра Карамихалева: Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия
В Санкт Петербург, столицата на царска Русия, се намира един манастир - свето-Йоановският женски ставропигиален манастир, основан в края на ХIХ в. от св. Йоан Кронщадски, чиито мощи се покоят в манастира днес, и посветен на св. Йоан Рилски - небесния покровител на Кронщадския чудотворец.
Нормално е Рилският чудотворец да е почитан в съседните ни страни - Сърбия, Македония, Гърция, но в далечна Русия, където има не един храм посветен на него, е учудващо.
Как започва всичко?
Най-ранното писмено свидетелство за св. Йоан Рилски в руските земи, представлява отреденото му място в месецослов, от края на ХIII и началото на ХIV в., добавен към Галицкото евангелие. Според руските изследователи този факт съвсем не свидетелства за някакво общонародно почитание към Рилския светец в югозападните руски княжества, а е плод на връзките между българската и галицката държава, тъй като месецословът е препис от българския месецослов към Търновското евангелие от 1273 г. Паметта на свети Йоан Рилски започнала да се чества в Русия (предимно на северо-изток) по-особено в края на ХIV и началото на ХV век...
Писмо на КПО при Св. Синод
На свое разширено заседание, проведено на 10 август 2016 г. и оглавено от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, Културно-просветният отдел (КПО) при Св. Синод разгледа влезлия в сила от 1 август т.г. Закон за предучилищното и училищното образование. По отношение на религиозното образование в българското училище бяха отчетени редица несъответствия между действащите държавни нормативни документи, което отново поставя учебния предмет “Религия” в неравностойно положение и затормозява неговото практическо приложение и развитие.
Във връзка с това ръководителят на КПО Ловчански митрополит Гавриил отправи официално писмо, адресирано до г-жа Меглена Кунева - министър на образованието и науката, г-жа Мая Манолова - омбудсман на Р България и г-жа Цецка Цачева - председател на 43-то Народно събрание...
Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си
Братя и сестри, нека се замислим, че и Господарят на вселената, на Когото всички създания служат, Сам е живял в послушание към Своята “по естество” майка, св. Богородица, която Го е носила 9 месеца в утробата си и Го е хранила с млякото си. Имал е задължението да я слуша, като неин истински Син и като Създател на десетте Божии заповеди, една от които гласи: “почитай... майка си, (за да ти бъде добре)” (Изх. 20:12). Въпреки че не е бил длъжен да се подчинява на праведния Йосиф, тъй като той не е Негов баща “по естество”, без значение на това Господ е пребивавал в послушание и към двамата. Заради това и ев. Лука казва: “и им се покоряваше” (2:51).
Господ със свръхестественото Си послушание надминал всички човешки правила и закони на естеството. Според същите, децата са длъжни да се подчиняват на родителите си дотогава, докато не се научат да разграничават доброто от злото, т.е., докато не навършат петнадесет или най-много двадесет години, както е написано в книга Числа: “от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло) (32:11). След тази възраст тези деца са свободни и могат самостоятелно да определят избора си. Христос обаче спазвал не само този закон...
Татарски принц - пръв игумен на Кожеозерския манастир
Кожеозерският манастир е православен руски манастир, основан от Нифонт Кожеозерски и Серапион Кожеозерски през 1550 година. Този манастир е един от най-изолираните в Русия; няма път, който да води до манастира, така че единственият начин да се стигне до него е да се извървят 30 километра.
През ХVI в. долината на река Онега била вече доста населена и монасите, които искали да водят аскетичен начин на живот търсели отдалечено място, за да избягат от хората и да се посветят на Бога. Нифонт Кожеозерски, монах в Сирянския манастир близо до село Чекуево, в долната част на река Онега, стигнал до река Кожеозеро. Според преданието това се случило през 1552 г. През 1557 г. Сергей, кръстен татарски принц, пристигнал при река Кожеозеро и станал монах, приемайки името Серапион. По-късно той станал и първият игумен на манастира.
Тъй като земите около река Кожеозеро не били добри за земеделие, отначало манастирът бил доста беден и условията за живот в него не били добри. През 1585 г. цар Теодор Иванович дарил земи около река Кожеозеро на манастира, на които били построени две църкви. Отец Серапион починал през 1611 г. Следващият игумен бил Авраам, духовно чадо на вече покойния Серапион. Авраам починал през 1634 г. Единственият светец обитавал в манастира бил Никодим Хозюгски (Кожеозерски), който дошъл в Кожеозеро през 1607 г., но през 1609 г. напуснал манастира, за да води аскетичен живот на около 14 км от него...
Адът – това съм аз
В средата на XX в. известният френски философ и екзистенциалист Жан Пол Сартр изрече мисъл, която се възприе постепенно от тогавашното поколение, превръщайки се в лайтмотив на хиляди хора по света. Думите: “Адът - това са другите!” бързо се разтвориха в духа на обществото, по много гъвкав начин се социализираха и заразиха със своята първична откровеност и завладяваща директност хиляди души.
На практика се постигна изместване от центъра на човешката личност към външността, освобождаване от проблемите на многопластовия “Аз” към безличното “ние”, изтласкване на драмата на личностното съществуване към необятния простор на общественото битие.
Всички, които познават духа на християнството и ценят неговата духовна мощ, обаче знаят, че то винаги е било изправено пред болезнения проблем “Аз и Бог”, а другите като неизбежно обкръжение са поставени настрани. Думите: “Лекарю, излекувай себе си!” са вътрешен мотив, “светая-светих” на учението на Спасителя Иисус Христос.
Християнинът има една единствена задача - да спаси душата си от хилядите съблазни на този свят в непрекъснато общение с Божията благодат и да заслужи място в Царството Божие. Той се бори неотстъпно на два фронта - вътрешен и външен - и тази невидима бран осмисля цялото му съзнателно съществуване в стихията на връхлитащите дни. Приел е дълга си да се пребори със старата си природа, повредена от първородния грях, като я очисти от плевелите на греха. Взирайки се в образа на Богочовека Христос, да освети своята душа, дух и тяло и да се превърне в Негова икона, изобразявайки “новия човек”, “новата твар”, родена свише. С упорит, но благословен труд да пресуши блатото на страстите в ужасна битка с поднебесните духове на злобата. Обожението е целта на неговия живот, най-съкровеният смисъл на неговата житейска мисия...
Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски
Потеглихме за Република Македония рано сутринта и два часа по-късно вече бяхме на границата. Преминаването през граничния контрол ни отне само броени минути, а пътят, въпреки завоите заради планинския терен, беше хубав - широк и добре асфалтиран.
Намерихме лесно разклона към Осоговския манастир - първата цел на нашето пътуване. Разклонът е указан с табела и малко крайпътно параклисче, вляво, преди големия мост, по който шосето преминава през р. Крива река на влизане в Крива паланка. От там по стръмен асфалтов път, с остри завои, след километър-два видяхме вляво дивния амфитеатрално разположен манастир с надвисналите му над планинската река сгради. Поспряхме, за да се порадваме на приказната му красота и да благодарим на Бога, че е довел стъпките ни до това благословено място, осветено от молитвите на преподобния св. Йоаким Осоговски. Спряхме колата малко след отбивката за манастира и продължихме пеша, за да подготвим душите си за досега с обителта и светинята, пазена от основаването й в нея.
Центърът на манастирския комплекс са двата храма. По-старият - “Рождество на Пресвета Богородица”, и по-големият, увенчан с 12 купола, посветен на светеца, в който се съхраняват мощите на преподобния...
