ТЕМИТЕ В БРОЯ:
МЪЧЕНИЦИ ЗА ВЯРАТА
Събор на св. Доростолски мъченици - първо честване на празника в Силистра → стр. 1,4
ДОКУМЕНТИ
Патриаршеско приветствие по повод 25 години от най-новата Конституция на България → стр. 3
ХРИСТИЯНИН В СВЕТА
Нека не се заблуждаваме, че времената на св. Отци са отминали → стр. 1, 6
АКТУАЛНО
За дружбата и най-добрия приятел → стр. 1, 6
ДУХОВНО ВЪЗПИТАНИЕ
Малкото дръвче → стр. 6
И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ
* Св. Николай Велимирович: До една благочестива душа
* Старецът Евсевий (Янакакис): Опасен капан е навикът
* Старецът Ефрем(Мораитис): Послушанието към стареца дава увереност в пътя
→ стр. 7
ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Поклонение в Кукленския и Араповския манастир → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Събор на св. Доростолски мъченици
Нов празник вписва в църковния си календар Българската православна църква Събор на св. Доростолски мъченици, който ще се чества в третата неделя след Петдесетница, след празника Неделя на Всички български светии.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит посети Силистра епархийския център на Доростолска епархия, за да оглави светата Литургия в неделния ден, 10 юли, в катедралния храм на града “Св. ап. Петър и Павел” и празненствата по този повод.
Доростолска митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи, формирана е около 390 г. Нейният епархийски център е дн. Силистра античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. Неин първи епископ е Авксентий, ученик на епископ Вулфила, а дръстърският епископ Дамян става пръв български патриарх, светителствал цели 44 години, от 927 до 971 г.
Когато през 927 г. Византия се съгласява да признае царската титла на българския владетел Петър I, тя е принудена да утвърди патриаршеското достойнство на българския първосвещеник. Престолът на първия български патриарх е именно в Дръстър. Това е първата народностна патриаршия в християнския свят, основана и призната след петте древнопросияли патриаршески престола в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Константинопол.
През 1871 г. Доростолска епархия е обединена с Червенска (дн. Русенска). На Петия църковно-народен събор на БПЦ, на 17 декември 2001 г. епархията е канонично възстановена...
Нека не се заблуждаваме, че времената на св. Отци са отминали
Да бъдеш солта на земята това е завещание и изискване от Бога за всеки, който нарича себе си християнин. Да бъдеш този, който придава вкус на безвкусния свят, в който не само ние живеем, но и тези преди нас също са обитавали. Това е доста сложна задача, но е напълно изпълнима от всеки, стига да осъзнаем, че няма невъзможни неща, когато Бог е с нас. Ние не сме сами и никой не изисква от нас да вършим нещо повече от това, което трябва да свършим през земните ни дни. Сигурно толкова лично слаби са се чувствали и светите Отци по времето на Първия вселенски събор. Слаби, защото са се имали за обикновени човеци (което от гледна точка на времето и историята очевидно не е така), но безкрайно силни, защото Сам Бог е бил с тях и им дава Своята подкрепа. Да бъдеш християнин, означава да проповядваш Бога правилно, да се бориш за Него с всички допустими от християнската съвест средства и да не се смущаваш от лукавостта на външния за християните свят. Няма разлика между онова време от четвърти век и днес.
Истината винаги е изисквала гласност и винаги е имало нужда от защита на вярата и проповядване на Евангелието. Съществената разлика е, че сега всъщност се налага да говориш за Този, Който вече е бил проповядван преди. Не е лесно да християнизираш християните. Сещам се за думи, които са казани от блаженопочившия сръбски патриарх Павле (цитатът е по смисъл): “Недей да говориш за Христос на тези, които не искат да те чуят, но живей така, че сами да те попитат за Него”.
Всъщност днес Европа няма нужда от проповед, а от личен пример...
За дружбата и най-добрия приятел
Искате да проверите своите отношения с ближните? Задайте си следния въпрос: колко от старите ви приятели са останали до вас? Известният актьор Вениамин Смехов в своята книга “Когато бях Атос” (заглавието идва от името на един от тримата мускетари, бел.ред.), припомня, че в списъците на най-популярните актьори през 80-те и 90-те години на ХХ век той за своя изненада не открил имената на най-талантливите. Първите места били традиционно заети от “Мускетарите” и “Кадетите”. Причината за избора на публиката е ясна: предпочитане на два филма, които изобразяват силно приятелство, единодушие, взаимовръзка точно това, което липсва на съвременното общество.
Така или иначе, почти всеки от нас ще признае, че близкото, единодушно приятелство е голямо съкровище. И в някакъв момент от живота ни това може да бъде особено важно за нас.
Единственият въпрос е възможно ли е да се намери наистина истинското приятелство.
Преди всичко нека отбележим, че в душата на човека са заложени две потребности за общението с Бога и за общението ни един с друг. Дървото не може да живее без слънце. Така и човекът без Бога не може да има истински живот и това се отразява в липса на нещо повече, на по-висше, истинно и вярно. Но ако едно дърво живее само, то лесно може да стане жертва на неблагоприятните метеорологични условия, например на силния вятър. Човекът без приятели претърпява сам бедите с особено съкрушителна сила, а душата чувства самота, изоставяне в земния свят.
Забелязали ли сте, че след разговор с приятели настроението веднага се повдига, появява се сила и вдъхновение за извършване на ежедневните ни работи?...
Малкото дръвче
Виждаме как малкото дръвче лесно се свежда, накъдето и да го наведеш: защото накъдето и да се сведе, в тази посока и расте. Същото нещо се вижда и при малкото дете, когато то е във възрастта между ранното детство и юношеството: на каквото се научи, към това и привиква; и към каквото привиква, това и ще прави по-нататък. Научи ли се да бъде добро в тази възраст, добро ще бъде и през целия си живот. Но усвои ли лоши неща: както е през тази възраст, така ще бъде и през целия му живот; и от малкото дете може да излезе както дявол, така и ангел. Каквото възпитание то получи, такова и ще бъде: защото от възпитанието, както плодовете от семето, зависи целият му по-нататъшен живот. Поради това Божието Слово съветва, за да вразуми родителите, да възпитават децата си в учение и наставление Господне (Ефес. 6:4)...
До една благочестива душа
Ти разбираш вярата като упражняване в доброто и това разбиране е правилно. Досега си се упражнявала в поста, молитвата и милостинята. Това също е правилно и трите неща са много важни. Постът, молитвата и милостинята са практически израз на вярата, надеждата и любовта. Чрез тях ти показваш преданост на Божията воля. Същото показваш и с изпълнението на всяка друга Христова заповед. Предаността на Божията воля е душата на целия ни духовен труд и не само на духовния ни труд и усилие, но и на целия ни живот на всички наши мисли, чувства и действия. Христос е казал: “Слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил” (Йоан. 6:38). А в навечерието на Своите страдания, облян с кървава пот, Той се обръща към Бог Отец, казвайки: “Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”...
Опасен капан е навикът
Това, което представлява опасност, голяма опасност, е навикването опасен капан е навикът. Не бива да допускаме нито участието ни в Литургията, нито пеенето по време на богослужение, нито пристъпването ни към светата Чаша да ни стане навик!
Трябва всеки път по време на света Литургия да изпитваме благоговение. Нужно е да участваме съзнателно, с чувство и благодарност; да следим светата Литургия като че ни е първата и последната. Затова навикът е най-голямата опасност навикът в правилото на човек, в молитвата му, в Литургията, във всичко. Когато някой се опитва да се приближи до Бога и да живее искрено вярата, той никога не навиква, няма навици при него. Дори този човек да няма време да каже цялото молитвено правило, ако направи дори само част от него добре, спокойно, ясно и с голямо съзнание, Бог ще приеме това като десет правила. Нашите умове и мисли трябва да са с Бога и да усетим, че Бог е тук с нас. И тогава Той благославя и освещава.
Да отдалечим живота си от слабостите, от делението и компромисите. Нека дирим чист живот, напълно чист живот в светите Тайнства! Който да е украсен с молитва, духовна борба и богослужебен живот, така че всичко това да засвидетелства нашата вярност в призванието ни, да се утвърдим във вярата в Господа Иисуса Христа!...
Послушанието към стареца дава увереност в пътя
Ако в живота си човек не вярва, ако не е уверен, то всичко в него е непостоянно, всичко се държи на косъм и може да се разруши всеки момент. А човекът, който е уверен той е спокоен.
Доверието на послушника идва тогава, когато има наставник, който знае пътя на духовния живот и може спокойно да го доведе до края на пътя. А какво означава до края? Край това е намирането на Бога. Когато човек намери Бога, той намира всичко, намира безкрайното блаженство. А човекът, който не знае Бога, той е нещастен.
Ние сме деца на Бога, но не знаем своя Отец. Ние имаме Небесен Отец, но не Го знаем, не Го познаваме. Ние вярваме, че Той е нашият Баща, но сърцето ни мълчи, то не Го познава и очите на душата ни не са Го видели. Ако знаехме какъв е нашият Отец, то щяхме да крещим като луди от радост! Ние сме децата на Великия Отец, велик в смисъл на богатства и дарования...
Поклонение в Кукленския и Араповския манастир
За пореден път през тази година енорийският храм “Св. Богородица Живоприемен източник”, кв. “Подуяне”, организира и осъществи поклонническо пътуване, този път в два от манастирите в Пловдивска епархия, носещи имената на светии, празнувани в началото на м. юли свети Козма и Дамян и св. вмчца Неделя. Автобусът потегли от храма “Св. Богородица”, кв. “Подуяне”, в посока Асеновград и с една кратка почивка, по обед благополучно пристигна пред вратите на Кукленския манастир “Св. св. Козма и Дамян”.
Манастирът е разположен на около 2,5 км югозападно от с. Куклен и на около 15 км южно от гр. Пловдив...
