ТЕМА НА БРОЯ:
ОСВЕЩАВАНЕ НА НОВАТА МИТРОПОЛИТСКА КАТЕДРАЛА
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В ЛОВЕЧ
АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
* † Неофит, Патриарх Български: Честит и благословен празник! → стр. 1, 2
* † Гавриил, Ловчански митрополит: Бог помага да успеем в доброто начинание → стр. 5
Анула Христова: Въздвижение към храма небесен -
Вечерня и Велико освещаване → стр. 1-2
ПЪРВА СВ. ЛИТУРГИЯ
Първа св. Евхаристия в новоосветения храм → стр. 4
ИНТЕРВЮ
* † Ловчански митрополит Гавриил: Спасителната мечта е като частичка от рая → стр. 3
* Схиархимандрит Тимотей (Сакас): В радостта на празника → стр. 7
БЪЛГАРСКИ МАТЕРИКОН
Подвижница на благочестието. 39 години от светлата и блажена кончина на приснопаметната велика подвижница на благочестието - схиигумения Мария-Магдалина (Дохторова) Матушка Мария (1896-1978) → стр. 6
МАНАСТИРИ
Манастирът “Параклитос” - историческа справка → стр. 6
КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ
Катедралните храмове в България → стр. 7-8
/Абонамент за печатното издание/
Честит и благословен празник!
Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа високопреосвещени владико Гавриил, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Величество, Уважаеми г-н Борисов, уважаеми представители на българската държавност,Боголюбиви отци, скъпи в Господа братя и сестри,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
В неделята на светите Мироносици, които първи от всички бяха удостоени с вестта за Христовото възкресение, се осъществи мечтата на поколения православни християни от Ловчанска епархия, да имат нов катедрален храм, посветен на светите равноапостолни братя Кирил и Методий просветители на българския народ и небесни покровители на град Ловеч. Възпрепятстван през годините от всевъзможни обстоятелства, този копнеж беше възроден в самото начало на новото столетие, когато по инициативата и с най-активното съдействие на високо-преосвещения Ловчански митрополит и наш събрат Гавриил беше положено началото на величествения градеж, на който всички ние сме свидетели. Настъпи краят на очакванията и благолепният нов Божи дом гостоприемно отваря врати за всички търсещи Бога и жадуващи за спасителната православна вяра.
Да благоволи Бог, щото с времето този прекрасен храм да се превърне в истински църковен център на града и епархията, в средище на активен духовен и културен живот, в слава за ловчанлии и притегателно място за гостите на древния и очарователен Ловеч. Нека, както и в апостолско време, свещенослужителите в този храм всеки ден прибавят към Църквата нови членове, които да се спасяват в Господа (Деян. 2:47). Нека молитвите, които ще се отправят в него, да достигат до небесата, откъдето нашият Господ и Изкупител Иисус Христос да благославя всички Свои верни, поели по пътя на спасението.
В този тържествен ден молитвите и благодарността ни са за онези, които направиха възможно построяването и благоукрасяването на този храм...
Бог помага да успеем в доброто начинание
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Величество, уважаеми г-н Бойко Борисов, уважаема г-жо Маргарита Вучева представител на Президента на България, уважаеми народни представители от област Ловеч, уважаеми г-жо Кмет на гр. Ловеч и г-жо Областен управител на област Ловеч,
Досточтими отци, скъпи в Господа братя и сестри!
“Сей день, его же сотвори Господь, возрадуемся и возвеселимся в онь!”
>p>Така възглася светата Църква, като, празнувайки тържеството на Христовото Възкресение, ни призовава да се възрадваме и възвеселим. Към такава радост ви призоваваме и днес, в Неделята на светите Мироносици, когато се изпълни това наше отдавнашно заветно желание по милост Божия се въздигна този благолепен храм Божий, посветен на светите братя Кирил и Методий, който заедно с Вас, Ваше Светейшество и Високопреосвещени и Преосвещени братя архиереи, осветихме.Да се възрадваме и се възвеселим, братя и сестри, жители на гр. Ловеч и тази богохранима епархия, скъпи гости, защото от днес и занапред ще имаме това свято място, където ще принасяме безкръвна жертва Богу, място за нашето освещение и съборна молитва към Небесния ни Отец! Да се възрадваме, защото под купола на този храм хора от всяка възраст, звание и положение ще могат да се молят Богу, да Му споделят своите нужди и притеснения, в дни на изпитания да просят Неговата благодатна помощ и подкрепа, и да намират утешение, понеже писано е: “Домът Ми дом за молитва ще се нарече” (Мат. 21:13) и “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28)! Да се възрадваме, защото тук ще можем да възнасяме слава и да благодарим Богу за Неговите щедри благодеяния!
Това е действително знаменателно събитие и велик ден, повод за радост и благодарение! Храмът Божий е небе на земята, престол Божий и земно жилище на Небесния Цар. Храмът е сърцето на едно селище, от него струят живителните сили на благодатта Божия, които освещават и животворят човешките души и всичко наоколо. Затова и естественото място на съборния храм винаги е било в центъра на населеното място. А катедралният храм на една епархия е нейният централен храм сърцето на цялата епархия, и той трябва да бъде най-големият, най-благолепният. Ето такъв храм имаме днес ние клирът и пасомите на епархийската ни църква, православните жители на областта истинско украшение за престолния град на епархията и обиталище на Светия Дух...
Въздвижение към храма небесен
Вечерня
В навечерието на големия ден, 29 април, в нововъздигнатата митрополитска катедрала се отслужи вечерната служба “Обновление на Йерусалимския храм”, подготвяща с умилителните си песнопения за предстоящото духовно и историческо събитие, когато храмът от обикновено здание ще стане здание от друг, нов свят.
Основният двигател на цялостната инициатива, деятелят за реализацията на отдавана лелеяната мечта на ловчанските епархиоти за митрополитска катедрала, Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил, в монашеска прибраност застана на певницата, присъединявайки тих молитвен глас към вечерното служение. Свещенослужеше председателят на църковното настоятелство протойерей Михаил Ковачев. В храма бяха и първите гости, дошли в града за неговото освещаване.
Велико освещаване
Тържественото освещаване на новия Ловчански катедрален храм се извърши в затрогващата атмосфера на пасхалната радост. Духовници, монаси и миряни, местни и гостуващи от цялата страна, от рано сутринта на неделния ден, 30 април, се стичаха за участие в знаменателното за цялата Българска църква събитие.
Кириархът на престолния град Ловеч, митр. Гавриил, възглави пълния чин на Велико освещаване на храм. В архиерейското съслужение на “Йерусалимското обновление” влязоха Техни Преосвещенства Знеполски еп. Арсений викарий на Пловдивския митрополит, и Белоградчишки Поликарп викарий на Видинския митрополит.
Подир тях участие в освещаването на храма взеха свещенослужителите: схиархимандрит Тимотей Сакас, архим. Викентий Митев, архим. Йоан Страшников, йером. Михаил игумен на Чекотинския манастир, ставр. ик. Любомир Казашки секретар на Ловчанска св. митрополия, ставр. ик. Кънчо Кабадийски председател на местния катедрален храм “Света Троица”, свещ. Владимир Дойчев директор на Синодално издателство, и множество др. духовници.
След литийното шествие със св. мощи около храма, влизайки в олтара, епархийският кириарх помаза св. мощи с миро и ги заля с восхомастих, полагайки ги в основата на престола. После (както някога вярващите внесли залога за Завета Божий с Израиля непристъпната светиня, вътре в храма, в Святая Святих, и целият храм се изпълнил с облака на славата Господня, а Соломон извикал пред целия народ към Бога на отците си) кириархът заедно с целия клир и народ в коленопреклонение отправи молитва към Господа, Твореца на светлината, обновил ни чрез Своя Син в благодатта на Светия Дух, да погледне милостиво на рабите Си в новото жилище на Своята слава и да ги обнови със Светия Дух по молитвите на Пресвета Богородица и всички светии...
Първа св. Евхаристия в новоосветения храм
Освещаването на новата митрополитска катедрала в Ловеч, въздигната в прослава на Светата Единосъщна Троица и в чест на светите Солунски братя, равноапостоли и просветители на славянските народи, Кирил и Методий, се превърна в истинско тържество на мирната победа на Христовото учение и просвета над този временен и постоянно враждуващ свят. Ангелският пасхален възглас: “Радвайте се”, отправен към жените Мироносици, бе празничният лозунг на събитието, понесен с “едни уста и от едно сърце”.
В този празничен ден, 30 април, старият престолен град Ловеч посрещна в своята обновена духовна сърцевина новоосветения митрополитски храм, православни от близо и далеч от северните Русия и Румъния и южната ни съседка Гърция, явявайки се в своята радост домакин и средоточие на единно съборно Православие.
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и митрополитите на Св. Синод на БПЦ-БП предвождаха сонма на Божията общност - архиереи и верен народ, дошли да влязат в радостта на тържествуващата Ловчанска епархия...
Спасителната мечта е като частичка от рая
- Ваше Високопреосвещенство, сега, като вече служите в новата катедрала на Ловеч “Св. св. Кирил и Методий”, като я гледате, какво мислите, какво чувствате?
- Чувствам радост! И благодарност към Бога, че Господ ни сподоби да извършим такова дело с Неговата благодат и помощ. Благодаря на Бога, че Той удостои мене, по мое време като митрополит, да се издигне тази прекрасна катедрала, този великолепен Божи дом. Радваме се, че и хората много харесват храма. Това означава, че делото е благословено от Бога.
- Какво е да сбъднеш мечта? Казват, че това е сбъдната мечта за Ловеч...
- Ако мечтата ти е спасителна, това е нещо като частичка от Рая. Защото не всички мечти са спасителни. Някои са вредни...
- 12 години строеж на една катедрала... Имаше ли моменти, в които унивахте и си мислехте, че няма да стане? На мен ми беше казал истински духовен старец, че има Божие благословение аз да строя катедралата. Но, естествено, имаше трудности. Когато не знаехме кога и какво да направим, проблеми, свързани с липсата на средства и други неща, свързани със строителни специалисти... Но никога не съм губил надежда, че ще я построим, защото вярвах, че има Божие благословение за това дело. Да, имало е и тежки моменти... Но без изпитания, без кръст Божие дело няма.
- На мен ми беше казал истински духовен старец, че има Божие благословение аз да строя катедралата. Но, естествено, имаше трудности. Когато не знаехме кога и какво да направим, проблеми, свързани с липсата на средства и други неща, свързани със строителни специалисти... Но никога не съм губил надежда, че ще я построим, защото вярвах, че има Божие благословение за това дело. Да, имало е и тежки моменти... Но без изпитания, без кръст Божие дело няма...
В радостта на празника
Схиархимандрит Тимотей (Сакас) е игумен на манастира “Параклитос” (Дух Свети Утешител) в Оропос, обл. Атика, Гърция. Манастирът е по светогорски типик и е достъпен за жени само във външните му двори.С духовния старец разговаряме в деня на освещаването на новата Ловчанска катедрала.
- Ваше Високопреподобие, гостувате в България по повод освещаването на новия катедрален храм в Ловеч. Какво пожелание бихте отправили към всички тук?
- Ще им пожелая да се радват. Да се радват, да ценят храма. Да се молят в него и да благодарят винаги на Бога.
- Храмът е посветен на двамата Солунски братя св. св. Кирил и Методий, просветители на славянските народи. Виждате ли в това някакъв духовен символ?
- Да. И той е в това да знаем, че в Христос няма националности, няма национална принадлежност. Всички са Христови. “Няма ни елин, ни юдеин, нито мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа Иисуса” (срв. Гал. 3:28). Всички са Христови, от едно семе Авраамово, и по обещание наследници на горния Йерусалим (Царството Божие).
- А какво бихте пожелали на всички православни по света?
- Да се обичат. Всички в светото Православие да пребивават в единомислие и разбирателство. Да са в единство и обич...
Подвижница на благочестието
На 8 май, в периода на светлите Пасхални празници, се навършват 39 години от светлата и блажена кончина на приснопаметната велика подвижница на благочестието схиигумения Мария-Магдалина (Дохторова) Матушка Мария (1896-1978). По неведомите Божии пътища тя се преставя, сякаш по промислително съвпадение, точно когато се празнува паметта на светия славен и всехвален апостол и евангелист Йоан Богослов, към когото тя от младостта си духовно се привързва и се отнасяла към него със сърдечен възторг и дълбока почит.
Преминала своя трънлив път в “години на странничество”, тя тръгва от Русия съвсем невръстна девойка, която въпреки своята крехка младост проявява особено мъжество и дръзновение, вървейки по тесния път на суровия подвижнически живот, изпълнен с изпитания. Всичко това успявала да преодолее с особено смирение и търпение заради силния си устрем (подобно на кошута, жадуваща за водни потоци) в търсене на Бога. През годините неуморно се е трудила да достигне своя пристан във вечния живот, преминавайки през манастири в Румъния, Югославия (сегашни Сърбия и Черна гора), Албания. Имала е послушание в Бога да основава и възобновява обители, в които с духовна грижа е ограждала множество монашески души в сигурното прибежище на нейните жертвени усилия и майчинска любов...
Манастирът “Параклитос”
Манастирът “Параклитос” - “Св. Дух Утешител” се намира под юрисдикцията на св. митрополия Кифисия, Амарусио и Оропос, Гръцка архиепископия. Негов настоящ игумен e схиархимандрит Тимотей (Сакас), който бе сред почетните гости за освещаването на новата катедрала в Ловеч.
В началото на август 1938 г. корабът “Самос” акостира в залива Дафни, Света Гора. Сред малкото слизащи там пътници е 18-годишният Георги Карамбелас от Месиния. Единствен син на вдовицата Димитра, той напуска завинаги майчиния дом, за да заживее като монах, “между небето и земята”, в Градината на Пресвета Богородица (Света Гора). След кратка поклонническа обиколка на Атонската земя, той решава да се замонаши в общежитийната агиананитска калива “Рождество Богородично”, където се подвизава строг аскет старецът Григорий. Две години е послушник, а през есента на 1940 г. той е постриган за монах с името Херувим.
Но Бог имал друг промисъл за него. През октомври 1942 г., след сериозно заболяване (остър тонзилит с поражения на сърцето и бъбреците), застрашаващо живота му, старецът го изпратил в Атина за хирургическа операция. Сложната ситуация в тези години (немско-италианска окупация, гръцка съпротива, гражданска война) не му позволила да се завърне в срок. Междувременно и братството на стареца Григорий се разпръснало. Затова отец Херувим бил принуден да остане временно в дома си в Пирея. Там той се свързал със значими за времето си църковни лица, по чиито настойчиви увещания бил ръкоположен за дякон през Великата Четиридесетница на 1944 г.
През 1947 г., в Пирея, заедно с приятели богослови (посетнешни архимандрити), той основал монашеското мисионерско братство “Параклитос” (Св. Дух Утешител), с киновийна организация и цел: служение на църковното изпълнение в рамките на пастирско-катехизационната дейност на Църквата.
Името на братството било избрано, като възложили това на Господа Бога. За целта, след като горещо се помолили, отец Херувим разтворил Свещ. Писание на Новия Завет. Очите му веднага попаднали на пасажа: “Когато дойде Утешителят... Духът на истината ...” (Йоан. 15:26). Тогава всички вътрешно се убедили, че Божията воля е братството да получи името на Третото Лице на Св. Троица Дух Свети Утешител...
Катедралните храмове в България
Катедралите са главните храмове на епархийските архиереи, където се намира тяхната катедра и най-често извършват празничните богослужения. По думите на светителя Инокентий, архиепископ Херсонски, „катедралният храм е глава на всички останали храмове, място за ръкоположение на свещенослужителите и място на всеобщо събиране в празничните дни в годината“.
В този смисъл във всяка епархия може да има само един катедрален храм. Но в по-широк смисъл катедрален храм в град, който не е епархийски център, се нарича главният, най-голям храм и в него най-често служи архиереят при посещение в града. Тук може да се отбележи и значението на понятието митрополитски храм, използвано за храмове, които са били катедрални, но вече не са. С него се назовава:
- храм, който е бил катедрален за вече несъществуваща епархия - примери за такъв са „Успение Богородично“ в Самоков и „Св. Николай Чудотворец“ в Мелник;
- храм в съществуваща епархия, в която друг храм е определен за катедрален - примери са „Св. вмчца Марина“ в Пловдив и „Св. Николай Чудотворец“ във Враца.
Катедралните храмове най-често се отличават с мащабност и богата украса. Важна характеристика на катедралните храмове е наличието на синтрон в олтара - възвишение с място за сядане на архиерея в центъра - катедра - и места за сядане на служещите заедно с него, разположени от двете страни на архиерейското място.
Друга характерна особеност е наличието на повече от един св. Престол - в България най-често три. Някои катедрални храмове са двуетажни - с крипта, като ако в нея има олтар, над него на горния етаж също трябва да е разположен олтар.
Първите катедрални храмове, за чието съществуване има информация, са от IV в. и са били построени на териториите на Близкия и Средния Изток, и на Балканския полуостров, включително на територията на днешна България...
