сряда, 22 юни 2016 г.

Църковен вестник, бр.11 /2016 г.

Църковен вестник,бр.11/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ДОКУМЕНТИ
* Решение на Св. Синод от 1 юни 2016 г. относно Всеправославния събор (16-26 юни 2016 г., о-в Крит) → стр. 2
* Изявление на Синодалната канцелария във връзка с Всеправославния събор → стр. 2

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Св. Йоан Кронщадски: Радостта на християните в деня на Възнесението Господне  → стр. 1, 6

БОГОСЛОВИЕ
Волоколамски митрополит Иларион: Писанието и Преданието → стр. 1, 4-5

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Руски свещеници емигранти, служили в Пловдивска епархия след 1920 г. (по документи от архива и библиотеката на Пловдивска митрополия)  → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Шинев: Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят → стр. 7

ПРАВОСЛАВИЕТО ПО СВЕТА
Александра Карамихалева: Албания, която не познаваме → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Радостта на християните в деня на Възнесението Господне

"А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марк 16:19).

Всички народи се радвайте сега, защото Христос възлезе там, където беше преди - възлезе на небето (Стихира за празника Възнесение).

И така, на празника Възнесение Господне всички християни трябва да се радват! Но за какво да се радват? На пръв поглед изглежда, че по-скоро би трябвало да са опечалени и да скърбят, защото Сладчайшият наш Спасител Иисус Христос ни е изоставил с видимото Си присъствие и се е възнесъл на небесата, откъдето ще дойде отново, но Пришествието Му ще бъде вече като Страшен Съдия на всички земнородни!

Но в действителност не е така! В деня за възпоменаване на Възнесението Господне ние имаме повече причини за радост, отколкото за печал! Нека само да видим защо Господ се възнесе на небето.

Господ Иисус Христос се възнесе на небесата не за да ни опечали със Своето заминаване, а за да устрои за нас най-полезното. Целият Негов живот и всички Негови дела са за наша полза и за наше спасение. Така и Неговото Възнесение е било за наша полза и наше благо. Защото, както от любов към нас Той слезе от небесата и живя с човеците, положи за нас живота Си на...


Писанието и Преданието

Християнството е богооткровена религия. Според православното разбиране Божественото Откровение включва Свещеното Писание и Свещеното Предание. Писанието - това е цялата Библия, тоест всичките книги на Стария и Новия Завет. Що се отнася до Преданието, то този термин изисква специално разясняване, тъй като се употребява в различни значения. Често под Предание се подразбира цялата съвкупност от писмени и устни източници, с чиято помощ християнската вяра се предава от поколение на поколение. Апостол Павел казва: "Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание"(2 Сол. 2:15). Под "слово" тук се разбира устното Предание, под "послание" - писменото. Понякога под Предание се разбира предимно устното предаване на истините на вярата, за разлика от писмените източници от вероучителен характер.

За устното предание говори св. Василий Велики: "От запазените в Църквата догмати и проповядвания някои ние имаме като писмено наставление, а някои сме приели от апостолското предание по приемственост като тайнство; и едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Защото, ако отхвърлим неписаните обичаи като не притежаващи голяма сила, то незабележимо ще повредим Евангелието във фактическата му основа... Например, ще спомена преди всичко...


Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят

През 70-те години на ХХ век йеромонах Серафим Роуз написа в Калифорния есе със заинтригуващото заглавие "Животът днес е станал ненормален". То е отражение на действителността, но и диагноза за състоянието на нещата преди повече от 40 г. в една различна и отминала действителност, в една различна и далечна страна, действителност, която е отдалечена от нас с дистанцията на пространството и времето. Тази творба породи много коментари с острия си и критически подход и дисекция на проблемите при сблъсъка на духовното с недуховното, небесното и земното, близкото и далечното. Но най-важното е, че постави болезнени въпроси и ги зададе по начин, който провокира различни анонси за едно бъдещо разглеждане.

Сега, при тази още по-динамична обстановка, ние, вярващите и изповядващи чистото учение на Православието, си задаваме още по-болезнено наложително въпроса - дали е възможно да се спасим в този ХХI век и как това да стане така, че да не изгубим нашата общочовешка нормалност.

Светите отци ни оставиха завет не само да носим...

Share: