понеделник, 6 февруари 2017 г.

Църковен вестник, бр. 3/2017 г.

Църковен вестник,бр.3/2017г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
IN MEMORIAM
* БПЦ загуби свой достоен архиерей
† Врачански митрополит Калиник.
Биография
Опело и погребение.
Патриаршеско слово при опелото → стр. 2

Почина Негово Преосвещенство Деволски епископ Теодосий → стр. 3

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Молебен за новия президент на България  → стр. 1, 4
Патриаршеско благословение за новоизбраната президентска двойка → стр. 4
Имен ден на Негово Светейшество патриарх Неофит  → стр. 1, 5

Слово от името на Св. Синод на БПЦ на Старозагорски митрополит Киприан  → стр. 6

Голямо признание за Българската православна църква → стр. 7

АМВОН
Свещ. Владимир Дойчев: Каещи се грешници или мними светци → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Синев: Комплексът за вина - недостатък в живота на съвременния православен християнин → стр. 7

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Мощи на светите Три светители в дар на столичен храм → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

БПЦ загуби свой достоен архиерей - Врачански митрополит Калиник

Рано сутринта на 26 декември 2016 г. след тежко боледуване се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Калиник. Погребението бе насрочено за 28 декември (сряда) във Враца.

Същия ден сутринта съгласно чл. 84, ал. 1 от Устава на Българската православна църква ­- Българска Патриаршия, архиереите от Светия Синод в пълен състав се събраха на извънредно заседание в Синодната палата в София, за да определят временно управляващ митрополит на овдовялата епархия, който да организира и проведе изборите за нов Врачански митрополит.

За наместник на овдовелия митрополитски престол бе определен Старозагорският митрополит Киприан, доскорошният дългогодишен викарен епископ на Врачанския митрополит.

По обяд синодалните митрополити отпътуваха за Враца, където взеха участие в опелото и погребението на своя събрат. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на преставилия се в Христа Господа Врачански митрополит Калиник! Бог да го прости! Продължава на стр. 2...


Каещи се грешници или мними светци

Когато човек е в началото на духовния си живот, той често минава през едно изкушение. Шокира се, че и в Църквата, както в света, среща грешници. И в нея хората изглеждат сякаш толкова ежедневни... При правилно развитие този помисъл се надживява. След време обаче, той може да се върне под друга форма и с много по-страшна сила.

Истински смут и тъга предизвикват не грешниците, а тези, които възприемат себе си като праведници. Само се огледайте, и ще видите толкова много “светци”, хора с чувство за “заслужено” превъзходство. Доста често ще чуете някой да казва, че е много духовен. А дори и да не казва ­- показва го с цялото си поведение. “Ето какъв съм аз, възпитан, грамотен богословски, съвременен, диалогичен, не като вас!” Сякаш вече е седнал отдясно на Бога и е готов да съди израилевите колена: “Този е такъв, онзи е онакъв...” Всички са криви пред “справедливите” му изобличения ­- семейство, приятели, колеги, свещеници, епископи. Не са пощадени дори светците. Но пък когато стане дума за собствените му грехове, махва с ръка пренебрежително и казва: “Кой не греши? Но истината е, че нито съм крал, нито съм убивал... Аз съм добър човек! Обичам целия свят”. Продължава на стр. 6...


Комплексът за вина - недостатък в живота на съвременния православен християнин

­ Живеем във време, в което няма пълнота. Както в областта на духа, така и в сферата на чувствата. Напротив ­- всичко около нас и в нас е някак си разкъсано, фрагментарно, пулсиращо с някакъв неестествен ритъм, неразбираем за самите нас. Ние се лутаме като птици в мрака на връхлитащото ни ежедневие и се опитваме да съберем като от счупена мозайка парченцата на собствената си природа. Духовният ни живот е твърде лесно нараним, за да очакваме да дадем зрели духовни плодове, а радостта от него бързо изчезва, ако не напрегнем духовната си воля и не събудим мисловната си дисциплина. Поради всичко това се превръща в благоприятна почва за развъждане на множество бурени и тръни, които черпят от живителната струя на чистото общуване на вярващата душа с нетварните енергии на Бога.

Един от най-често срещаните недъзи в духовния живот на съвременния православен християнин е усещането за прекомерна печал, или комплекса за вина на религиозна основа. Той много често изсушава корените на истинското лично благочестие, отклонява живия извор на вярата в душегубителна посока.

Още в Златния IV век на светата Църква св. Йоан Златоуст предупреждава: “Прекалената скръб е от дявола, дори и да е за греховете ни!” Даже и тогава -­ във времето на харизматичното възраждане и творчество на религиозни гении, се е проявила тази особена зараза на духа, която засяга добрия ритъм на духовен живот на християнина....



Share: