понеделник, 29 февруари 2016 г.

Църковен вестник, бр. 4/2016 г.

Църковен вестник,бр.4/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

"ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016"
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Автономията и начинът за нейното провъзгласяване →  стр. 2
*  Важността на поста и неговото спазване днес →  стр. 3
*  Православната диаспора →  стр. 4
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2

СТАНОВИЩА
Митрополит на Зимбабве и Ангола Серафим (Кикотис): Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия →  стр. 5-7
/Абонамент за печатното издание/

Автономията и начинът за нейното провъзгласяване

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (МПК, Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст "Автономията и начинът за нейното провъзгласяване", проучи еклисиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия (МПК), се отнасят до:
а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията;
б) предпоставките, въз основа на които дадена Поместна църква да потърси своята автономия от Автокефалната църква, под чиято юрисдикция се намира;...


Важността на поста и неговото спазване днес

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики "постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая". Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.

2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария Завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Йоил. 2:15; Йона. 3:5-7) и е потвърден от Новия Завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на общественото Си служение (Лука. 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно извисяване (Марк. 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолско време Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли, 8, 1), както и поста преди Пасха (свщмчк Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история, 5, 24. PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика...


Православната диаспора

Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на блаженейшите Предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на тяхното свещено Събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.

Това Съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на Предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославната подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид:
1.а. Установи се, че е общо желание на всички светейши Православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклисиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква...


Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия

Проблемите и пречките за укрепване на единството на Поместните православни църкви, които съществуваха някога, продължават да съществуват и днес. Както красноречиво акцентира в своя реч през 1972 г. високопреосвещеният старец Ефески митрополит Хризостом: "Очакваме от Светия и Велик Събор на Православната църква да прояви смелост не само по този или онзи въпрос на съвременната църковна реалност, но най-вече смелост в следното: дали най-различните въпроси, които ще бъдат обсъждани чрез дискусия, ще се опитаме да ги изследваме и да намерим решение особено на тези, които изглежда, че са най-острите за съвременното Православие. И като казваме "остри", влагаме в тази дума нейното истинско значение.

Решаването на тези проблеми ще помогне на Православието да излезе от своята безизходица. Ще ни отведе до възстановяване на нормалните условия на живот в света, както и в единородните институции на християнството. Същевременно, ще си отдъхнат и душите на вярващите, които се намират в криза на своята съвест и се скандализират, когато срещат в Православната църква, с която са не само институционално свързани, но главно в която вярват, аномални и неестествени положения...

Share: