сряда, 20 януари 2016 г.

Църковен вестник, бр. 2/2016 г.

Църковен вестник,бр.2/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

БОГОСЛОВИЕ
Георгиос Мандзаридис: Календарното време и животът според св. Василий Велики →  стр. 1, 4-5
Протойерей Алексий Умински: Как да узнаем каква е волята Божия →  стр. 3
Протопрезвитер Александър Шмеман: Свободата от Бога е робство →  стр. 7

ИНТЕРВЮ
Марк, архиепископ Берлинско-Германски и Великобритански: Ние, християните, не сме от този свят. Не бива да се пригаждаме към него →  стр. 1, 6-7

ДОКУМЕНТИ
Решение на Св. Синод на БПЦ от 12.01.2016 г. за създаване на междуведомствена комисия за възстановяването на ПКСХП "Св. Александър Невски" →  стр. 3

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ...
Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Старецът Софроний рече: "Всяка божествена Литургия е Богоявление" →  стр. 5
/Абонамент за печатното издание/

Календарното време и животът според св. Василий Велики

Свети Василий Велики преживява и представя по проникновен начин връзката между времето и живота в своите творения. Съответното негово учение, повлияло издълбоко върху сетнешното богословие и интелектуална мисъл, остава изключително актуално и днес. Разбира се, този велик кападокийски йерарх не е написал нито един значим труд върху тази тема. Но когато тълкува Свещеното Писание и особено "Шестоднев" от Ветхия Завет, а и когато съкрушава ереста на Евномий относно личността на Христос, той много пъти говори за календарното време и свързаните с него теми.

Обикновено ние разделяме времето на три части ­ минало, настояще и бъдеще. Само че това разделение съвсем не се вижда да има някакво обективно изражение. Наистина, ако поискаме да дадем обективно определение за настоящето, ще се уверим, че то не представлява нищо повече от една разделителна линия между минало и бъдеще. Така триделното разделение на времето автоматично става двуделно. Затова и Аристотел говори само за две времеви измерения на времето -­ минало и бъдеще. "Във времето, казва той, едни неща вече са се случили, а други тепърва ще се случат... тоест няма сегашна част"...


Ние, християните, не сме от този свят. Не бива да се пригаждаме към него

-­ Ваше Високопреосвещенство, Вие сте председател на Комисията за Междусъборно присъствие по църковно право. В наши дни на практика почти всички обичат да говорят за своите права, а за отговорностите си обикновено забравят. Какви са нашите първостепенни задължения?

-­ Едно е нашето задължение: да бъдем православни християни, и то не само в съботните и неделните дни. Във всеки час от нашето съществуване ние трябва да свидетелстваме за своята вяра, навсякъде и през целия си живот.
-­ Съществуват различни епохи, те имат различни белези. Какво е характерното за нашето съвремие? По Ваше мнение, кое е най-сериозното предизвикателство за днешните християни?

-­ На първо място ще посоча проблема с възпитаването на младежите. В наши дни в живота ни нахлуват множество неща с не-православен, антихристиянски дух, с които всяко дете се сблъсква още от първите си години. Църквата и родителите са длъжни, разбира се, да бранят децата, да ги предпазват от всичко това. И не само да ги предпазват ­ това ще им бъде недостатъчно, трябва да ги зареждат с положителни неща. Още от най-ранна възраст децата трябва да участват в св. Тайнства на Църквата, за да осъзнаят своята изключителност.
Ние, християните, не сме от този свят....


Как да узнаем каква е волята Божия

Продължение от бр. 24/2015 г.

А така също и в това: "Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете" (Лука. 6:37).

Евангелското и апостолско слово, словото на Новия Завет ­ това е все израз на волята Божия за всекиго от нас. Няма воля Божия за извършване на грях, оскърбяване на другите, унижаването им, нито за това ­ хората да се избиват взаимно, даже и когато на знамената им е изписано "С нами Бог".

Това ще рече, че по време на война се извършва нарушаване на заповедта "Не убивай". Но ето, примерно, войниците от Великата отечествена война, нима те са вършили нещо против волята Божия, защитавайки род и родина?

Очевидно, че съществува воля Божия за защита от насилието, за защита в това число и на отечеството от "нападението на враговете", от погубване и поробване на собствения народ. Но едновременно с това няма воля Божия за подхранване на ненавист, извършване на убийства и отмъщения...


Свободата от Бога е робство

Религията поробва човека. Боже мой, колко пъти сме чували това твърдение, което е залегнало в основите на антирелигиозната пропаганда. Но наблюдавайки сега мирогледа на обществото, което, както непрестанно се твърди, най-сетне се е освободило от религията и е отхвърлило средновековното бреме, става очевидно, че именно с това освобождаване и изгонване на религията в тясната категория на "личната работа" е започнало такова поробване на човека, каквото досега не е имало в човешката история.

Поробването е започнало, защото обществото, отказало се от религиозното разбиране за човека, неизбежно започва да провъзгласява себе си като висша и абсолютна ценност; да се провъзгласява като единствена цел и история на всичко в света, с което фактически заменя Бога със себе си. И затова не само изисква от човека да служи на това общество, но и претендира човекът безрезервно да му принадлежи и да му се покланя. Но доколкото обществото е понятие размито и отвлечено, то от негово име говори партията или държавата...


Старецът Софроний рече: "Всяка божествена Литургия е Богоявление"

За нас, християните, център на всичко и най-велико по смисъл събитие в историята на света е идването на Иисус Христос, Който не отхвърли архетипите на Стария Завет, но ги изпълни, като ни откри тяхното истинско величие и даде ново измерение на всичко ­ вечно и нескончаемо. Новият Завет на Христос благовести началото на нов период в историята на човешкия род. Днес божествените зари сияят, разкривайки неизследимото величие на любовта и смирението на нашия Бог и Отец, като идването на Христос ще промени всичко, ще донесе новото откровение, което ще повлияе участта на цялото творение, на целия свят.

И тъй, Той се яви. Той, Комуто светът дължи своето съществуване, и с редки изключения "светът Го не позна" (Йоан. 1:10). Това събитие безмерно надвишава всяко възприятие на обикновения човек. Първият, който Го позна, бе Йоан Кръстител и затова Той рече за него: "Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя" и че "е краят на закона и на пророците" (Мат. 11:9-13)...

Share: