Църковен вестник, бр.11 /2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ДОКУМЕНТИ
* Решение на Св. Синод от 1 юни 2016 г. относно Всеправославния събор (16-26 юни 2016 г., о-в Крит) → стр. 2
* Изявление на Синодалната канцелария във връзка с Всеправославния събор → стр. 2

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Св. Йоан Кронщадски: Радостта на християните в деня на Възнесението Господне  → стр. 1, 6

БОГОСЛОВИЕ
† Волоколамски митрополит Иларион: Писанието и Преданието → стр. 1, 4-5

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Руски свещеници емигранти, служили в Пловдивска епархия след 1920 г. (по документи от архива и библиотеката на Пловдивска митрополия)  → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Шинев: Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят → стр. 7

ПРАВОСЛАВИЕТО ПО СВЕТА
Александра Карамихалева: Албания, която не познаваме → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Радостта на християните в деня на Възнесението Господне

"А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марк 16:19).

Всички народи се радвайте сега, защото Христос възлезе там, където беше преди - възлезе на небето (Стихира за празника Възнесение).

И така, на празника Възнесение Господне всички християни трябва да се радват! Но за какво да се радват? На пръв поглед изглежда, че по-скоро би трябвало да са опечалени и да скърбят, защото Сладчайшият наш Спасител Иисус Христос ни е изоставил с видимото Си присъствие и се е възнесъл на небесата, откъдето ще дойде отново, но Пришествието Му ще бъде вече като Страшен Съдия на всички земнородни!

Но в действителност не е така! В деня за възпоменаване на Възнесението Господне ние имаме повече причини за радост, отколкото за печал! Нека само да видим защо Господ се възнесе на небето.

Господ Иисус Христос се възнесе на небесата не за да ни опечали със Своето заминаване, а за да устрои за нас най-полезното. Целият Негов живот и всички Негови дела са за наша полза и за наше спасение. Така и Неговото Възнесение е било за наша полза и наше благо. Защото, както от любов към нас Той слезе от небесата и живя с човеците, положи за нас живота Си на...

Писанието и Преданието

Християнството е богооткровена религия. Според православното разбиране Божественото Откровение включва Свещеното Писание и Свещеното Предание. Писанието - това е цялата Библия, тоест всичките книги на Стария и Новия Завет. Що се отнася до Преданието, то този термин изисква специално разясняване, тъй като се употребява в различни значения. Често под Предание се подразбира цялата съвкупност от писмени и устни източници, с чиято помощ християнската вяра се предава от поколение на поколение. Апостол Павел казва: "Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание"(2 Сол. 2:15). Под "слово" тук се разбира устното Предание, под "послание" - писменото. Понякога под Предание се разбира предимно устното предаване на истините на вярата, за разлика от писмените източници от вероучителен характер.

За устното предание говори св. Василий Велики: "От запазените в Църквата догмати и проповядвания някои ние имаме като писмено наставление, а някои сме приели от апостолското предание по приемственост като тайнство; и едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Защото, ако отхвърлим неписаните обичаи като не притежаващи голяма сила, то незабележимо ще повредим Евангелието във фактическата му основа... Например, ще спомена преди всичко...

Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят

През 70-те години на ХХ век йеромонах Серафим Роуз написа в Калифорния есе със заинтригуващото заглавие "Животът днес е станал ненормален". То е отражение на действителността, но и диагноза за състоянието на нещата преди повече от 40 г. в една различна и отминала действителност, в една различна и далечна страна, действителност, която е отдалечена от нас с дистанцията на пространството и времето. Тази творба породи много коментари с острия си и критически подход и дисекция на проблемите при сблъсъка на духовното с недуховното, небесното и земното, близкото и далечното. Но най-важното е, че постави болезнени въпроси и ги зададе по начин, който провокира различни анонси за едно бъдещо разглеждане.

Сега, при тази още по-динамична обстановка, ние, вярващите и изповядващи чистото учение на Православието, си задаваме още по-болезнено наложително въпроса - дали е възможно да се спасим в този ХХI век и как това да стане така, че да не изгубим нашата общочовешка нормалност.

Светите отци ни оставиха завет не само да носим...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 10/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКИ СЛОВА
† Неофит, патриарх Български: Нека бъдем верни следовници на завета на светите Братя!  → стр. 1,3

„Сборник православни песнопения" с музикална адаптация и нотация на Българския патриарх Неофит → стр. 5

ДОСТОЙНИ АРХИЕРЕИ
Нина Комарова: 80 години от кончината на архиепископ Дамян (Говоров) → стр. 1,4-5
Архим. Филип Василцев: Архиепископ Царицински Дамян (Говоров) – един архиерей в емиграция  → стр. 4-5

АКТУАЛНО
Прот. Серафим Петров: Християнското разбиране по проблема за бежанците в светлината на актуалната ситуация → стр. 7

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ...
Поучения от св. Николай Велимирович и стареца Евсевий Янакакис → стр. 6-7

ЮБИЛЕЙ
Весела Игнатова: 100 години Българска православна църковна община в Будапеща → стр. 8

ДОКУМЕНТИ
* Патриарх Неофит изпрати поздравителен адрес по повод 70-годишнината на ОВЦВ на РПЦР → стр. 3
* Позиция на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний по повод 15 май – Световния ден на климата → стр. 3

/Абонамент за печатното издание/

80 години от кончината на архиепископ Дамян (Говоров)

На 19 април 1936 г. в София престава да тупти сърцето на един от най-видните йерарси на Руската задгранична църква – Царицинския архиепископ Дамян. Прощаването с обичания духовник се състояло на 22 април в храма „Св. Николай" на ул. „Цар Калоян", който преди да бъде разрушен при англо-американските бомбардировки през Втората световна война, бил многократно по-голям и благолепен и приютявал голяма част от руската белоемигрантска общност. Опелото било особено тържествено и лично Българският екзарх и Софийски митрополит Стефан го отслужил, заедно със св. архиепископ Серафим (Соболев), един епископ, 12 свещеници и четирима дякони, в присъствието на многоброен богомолен народ.

Архиепископ Дамян (Говоров) оставя забележителна диря не само в историята на Руската православна църква, но и в паметта на българското духовенство и паство с неуморната си архипастирска и педагогическа дейност в Пловдивска духовна околия, където в манастира „Свети Кирик и Юлита" създава първото у нас Духовно пастирско-богословско училище за подготовка на свещеници и мисионери както за руските, така и за българските енории...

Християнското разбиране по проблема за бежанците в светлината на актуалната ситуация

„Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си..." (Ис. 58:7)

Да благодарим на Пресветата Троица, че ни милува и удостоява като членове на светата Православна църква да живеем в спасителния кораб на светото Православие! Живеем в такива времена, когато религията също е предмет на преследване както от съвременното безбожие, така и от радикално изявени военни и религиозни групировки. Бих искал да насоча вашето внимание върху тази трудна и важна тема, а именно отношението на всички нас, православните християни, към бежанците от различен произход, заливащи нашите земи! Тези хора са прокудени от домовете си. Далече от роднините си. Заспиват под чужда стряха, ако въобще има такава. Децата им нямат топло легло.

Господ Иисус Христос, Който също е бил гонен, проповядва любов към бедните и Сам е милостив към всички хора. Той започва Своята проповед от Назаретската синагога, като цитира откъс от Книга на св. пророк Исаия: „защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница" (Ис. 61:1)...

100 години Българска православна църковна община в Будапеща

По повод стогодишнината на Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий" и празника на едноименния храм в Будапеща, Унгария, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит бе специален гост на тържествата. На 10 май, в навечерието на празника на св. равноапостолни братя Кирил и Методий, Негово Светейшество бе тържествено посрещнат в храма на БПЦО, където вечерното празнично богослужение бе възглавено от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний.

На самия празник божествената св. Литургия бе предстоявана от височайшия гост в съслужение с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Техни Преосвещенства: Подолския епископ Тихон от РПЦ-МП, Австрийско-Швейцарския епископ Андрей от СПЦ, епископ Силуан, отговарящ за Унгария от Румънската православна църква, архим. Герасим, главен секретар на Св. Синод, архим. Атанасий (Султанов), председател на БПЦО в Атина, Гърция, свещеници от епархията в Западна и Средна Европа и храмовото духовенство...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 9/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПОСЛАНИЯ
Патриаршеско и синодално пасхално послание →  стр. 1

ТЕМА НА БРОЯ
Свет Христов просвещает всех
Загадката на Торинската плащаница (нови научни сведения)  →  стр. 4-6

ЧУДОТО НА СВЕТОСТТА
Аристидис Панотис : За тайноведното посрещане на Благодатния огън →  стр. 7

АМВОН
Ставр. ик. Иван Кондаков : Подвигът на жените Мироносици. Проповед за Неделя на мироносиците →  стр. 3

БЛАГОДАТЕН ОГЪН'2016
Посрещането на благодатния огън при Гроба Господен →  стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Загадката на Торинската плащаница (нови научни сведения)

Православният народ е пазител на тайнството на Чудото на чудесата – на Благодатния огън, на Светлината на Духа във Възкресението Христово, която гори, но не изгаря; която блести, но не заслепява, а просвещава. Тази благодатна Светлина посрещаме вече близо 2000 г. и всеки православен дом се освещава от нея. Православните съхраняват изобилието на Благодатната Светлина на Възкресението, а римокатолиците съхраняват нейното отображение в погребалния саван на Възкръсналия от мъртвите – Христовата плащаница. Мнозина са невярващите в Светлината, още повече пък подозрителните към нейните следи в тварни изображения. Но все пак: „Свет Христов просвещает всех" и нека проследим сега последните научни разкрития по дебата за достоверността на Свещената Христова плащаница – бел. ред.

Бърз преглед на дебата дотук

* Свещената плащаница е била предмет на сериозни противоречия между религиозната и научната общност в продължение на векове.

* Тя представлява ленен плат с жълтеникав цвят, на дължина 4,36 м и ширина 1,09 м. Намира се защитена зад бронирана витрина в Торинската катедрала. Там е от 1578 г. За да можеш да видиш изображението върху нея на млад мъж, за което се твърди, че е на Христос, трябва да се отдалечиш на разстояние 2,5 метра от нея.

* Голямото изпитание за изследователите и за Ватикана започва през 1983 г., когато Римокатолическата църква получава реликвата в наследство от последния крал на Италия Умберто Втори.

* Научните анализи и датировки на ленения плат започват от края на XIX век. През 1988 г. Торинската плащаница е подложена на датиране чрез радиовъглерод (С-14) от три различни лаборатории. И трите я датират в периода между 1260 – 1390 година,т.е. с по-късен произход.

* Въпреки това, през февруари 2014 г. професор по механика и топлотехника в Университета на Падуа, Джулио Фанти, публикува книга, озаглавена „Плащаницата: 1-ви век след Христа". Тази книга наново отваря научния дебат за датирането на Светия саван и поставя под съмнение направените датирания по радиовъглеродния метод. Всъщност в нея се посочва, че резултатите от анализите, извършени от групата на проф. Фанти, доказват, че плащаницата датира от времето на разпването на Иисус Христос в Йерусалим.

* Тези нови публикации очевидно ще предизвикат възобновяващи дебата реакции, както и нови изследвания. Но едно е сигурно – загадката на Свещената плащаница не е свършила, а продължава...

За тайноведното посрещане на Благодатния огън

Достоверността на разтърсващото богослужение, което се случва в Йерусалим на Велика събота, занимава умовете не само на вярващи и невярващи, подобно апостол Тома, но и на всички, които се стремят да подкопаят вековните убеждения на православните народи. Затова е полезно да споменем някои факти от най-древната история на това мистагогично посрещане на Благодатния огън.

Малко история

В детските ми години Благодатният огън пристигаше от Йерусалим в Пирея с кораба от поклонници, завръщащи се към средата на Светлата седмица. От там той бе пренасян в Екзархията на Божи Гроб, намираща се в кв. „Плака", откъдето благочестивите атински свещеници го получаваха и запалваха с него „негаснещото кандило" в храмовете си на Неделя Антипасха (Томина неделя, б.пр.). Като „попско чадо" живеех в близост до старите почитани свещеници и натрупах личен опит в подготовката по посрещането на Благодатния огън в моята енория за нощта на Възкресението в Атина, преди да пристигнат поклонниците от Йерусалим...

Подвигът на жените Мироносици

„След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат" (Марк. 16:1)

Братя и сестри,

Има нещо велико и непреходно в евангелския разказ за погребението и възкресението Христово. Колкото по-дълбоко се замисляме в подробностите от случилото се, толкова повече се налагат истинността и правотата на описаното събитие. Ето, например, жертвеният подвиг на светите жени мироносици и на праведните Йосиф и Никодим, които спомня днес св. Църква. Трогателно, завладяващо действат тези, които послужили на Господа Иисуса, докато Той изпълнявал Своята земна мисия, и при последните Му мъчителни страдания и погребение. Ние знаем ...

Посрещането на благодатния огън при Гроба Господен

От векове установеното последование по посрещането на Благодатния огън се извърши и тази година по обяд на Велика събота, 30 април 2016 г., съгласно правилото на типика и приетия ред за улесняване на поклонничеството, който обезпечава сигурността на поклонниците в това свято място.

Израелската полиция, работеща в сътрудничество с Патриаршеската поклонническа комисия, бе поставила заграждения по пътищата към пресвещения храм „Възкресение Христово", към християнския район и Патриаршията. Ставропигиалният манастир „Св. Иаков, брат Господен" (където се намира и Патриаршията, б.р.) бе приютил поклонници от Гърция, Сърбия, Русия, Румъния и др. страни и на тях бе осигурен безпрепятствен достъп до двора на храма на Възкресението...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 8/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016
† Серафим (Кикотис), митрополит на Зимбабве и Ангола: Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор →  стр. 1, 4-5

АМВОН
*  Видински митрополит Неофит (1938 г.): Мощната закрила на страдащите. Проповед при Акатиста на Пресвета Богородица →  стр. 3 
*  Светител Лука (Войно-Ясенецки), митрополит Симферополски и Кримски: Шесто слово за Христовите страдания →  стр. 8

СОЦИАЛНА МИСИЯ НА ЦЪРКВАТА
Обща декларация на Вселенския патриарх Вартоломей I, Гръцкия архиепископ Йероним II и папа Франциск →  стр. 2

IN MEMORIAM
Упокои се в Господа бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон →  стр. 8

ДОСТОЙНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
Иподякон Чарлз-Майкъл: Едно служение с любов и несломима воля за съзидание →  стр. 3
/Абонамент за печатното издание/

Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор

По повод Синаксиса на Предстоятелите на Православните църкви в Женева, си заслужава да изчетем историческата реч по дадения въпрос на приснопаметния митрополит на Мира г-н Хризостом Константинидис (по-сетнешен владика Ефески и екзарх на цяла Азия, 19212006), която той изнесе през 1972 г. на конференция на Солунския Богословски факултет, за да се даде възможност и на по-младите, както и в по-общ план на православните вярващи да научат повече за значението от дейността на Светия и Велик събор.

„В продължение на доста години много се говори за Светия и Велик събор на Православната ни църква. Широк план по подготовката за този Събор е вече поел по пътя на изпълнението.

Нямам желание тук да правя някакво подробно описание на онези фази от него, които вече сме изминали по отношение на шестте теми, избрани от широкия списък с теми на Първата Всеправославна конференция в Родос през 1961 г. Шест от тези теми вече са в процес на предсъборно уточняване. И това, след щателната работа, която извърши Междуправославната подготвителна комисия, която имах честта да председателствам. Междувременно се очаква съответната реакция на нашите Църкви, на православната йерархия и православните богослови, на духовенството и вярващите православни. С една дума, на всеки човек, който ще има основателна причина или възможност да изрази мнение по извършената вече работа. И всичко това, за да може (след извършване на необходимите корекции на подготвените текстове) да се стигне до по-точни определения, които ще дадат възможност на нашите Църкви да продължат към други, следващи фази от подготовката на Събора...

Мощната закрила на страдащите

"Все упование мое на Тя возлагаю, Мати Божия."
(Църк. песен ­ молитва)

Като най-изразителен пример, че кротостта и смирението издигат до недосегаема нравствена висота, ни служи Майката на Христа Спасителя, на която целият християнски свят отдава, както и ние сега отдаваме, такава трогателна почит. Пресвета Дева Мария наистина е съвършен образец на кротост и смирение. Още от малко дете тя расте уединено и се възпитава при храма Божий. Още от крехки младини в нейното смирено сърце се влива росата на благодатта. Затова и архангелът я приветства с думите: "Радвай се, благодатна!" И, когато є известява, че тя е избрана да въплъти Бога Спасителя на света, тя му отговори с езика на смирението: "Аз съм рабиня Божия, нека бъде според твоите думи"...

Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току-що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.
Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!"

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая".
Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника. Нека опитаме и ние да го проумеем...

Обща декларация...

Ние, папа Франциск, Вселенският патриарх Вартоломей и архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, се срещнахме на гръцкия остров Лесбос, за да изразим нашето дълбоко безпокойство за трагичното състояние на многобройните бежанци - мигранти и търсещи убежище хора - които са дошли в Европа в опит да избягат от положенията на сблъсъци и в много случаи от постоянните заплахи за тяхното съществувание. Световното обществено мнение не може да пренебрегне колосалната хуманитарна криза, причинена от разпространението на насилието и въоръжените конфликти, гоненията и дислокацията на религиозните и етнически малцинства, и от изкореняването на семействата от собствените им домове, в нарушаване на човешкото достойнство и на основните човешки права и свободи...

Едно служение с любов и несломима воля за съзидание

Извадки от писма на енориаши на новопреставилия се бивш Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон от автобиографичната му книга „Любовта никога не отпада"

Преди много години един млад човек завинаги променя посоката на жизнения си път. Под закрилата на небесния си ангел св. Симеон Нови Богослов, новият монах Симеон поема кръста на новото си поприще. Мнозина са смаяни от този неочакван обрат.

„Та той е толкова млад, в разцвета на силите си; пред него се открива завидно бъдеще и достойно място в обществото" - са част от коментарите. „Как?", „Защо?", „В името на какво?" - са част от въпросите. Само най-близките са тези, които знаят както за голямата му любов и силна вяра в Бога, така и за непреклонното му желание да посвети живота си на пастирско служение в Църквата Христова.

Църковни нужди и задачи насочват монах Симеон към Рилската света обител, Московската духовна академия, превеждат го през класните стаи на Софийската духовна семинария, за да го отведат накрая до пределите на Новия свят - Америка. Тук, вече архимандрит Симеон, се сблъсква с коренно различна действителност. Дори Православието - по външна структура и практика - е по-различно. С присъщите си упоритост и трудолюбие той бързо успява да се приспособи към условията и поема активна роля в живота на Ню-Йоркската епархия. След време беше учредена нова епархия - Акронска, с административен център в гр. Акрон, Охайо...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 7/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПОЧЕТНИ ОТЛИЧИЯ
*  Официална патриаршеска визита. Българският патриарх Неофит получи премията за 2015 г. на МОФ ЕПН → стр. 1, 8
*  Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски" → стр. 3

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Ставроф. ик. Павел Гърбов: Великото чудо и забравеният празник → стр. 1, 6

ДОКУМЕНТИ
Патриарх Неофит изпрати съболезнователно писмо до краля на Белгия → стр. 3

ДУХОВНА СЪКРОВИЩНИЦА
Св. Тихон Задонски: "Ще дойда утре" → стр. 7
/Абонамент за печатното издание/

Официална патриаршеска визита. Двама патриарси почетоха двама светии

Светейшият патриарх Неофит бе на петдневно официално посещение от 7 до 11 март в диоцеза на Руската православна църква по покана на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и ръководството на Международния обществен фонд "Единство на православните народи", за да получи присъдената му от Фонда премия за 2015 г. за изключителни заслуги и принос към единството между православните народи и утвърждаване на християнските нравствени ценности в съвременния свят…

Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски"

Най-висшият църковен орден "Св. Йоан Рилски" ­ първа степен, бе връчен на видния български политик, народен представител в осем поредни народни събрания (3 преди 10 ноември и 5 след това) и първи национален омбудсман на България ­ г-н Гиньо Ганев. Церемонията по награждаването се състоя на 31 март в Синодната палата. Отличието бе връчено лично от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит на г-н Г. Ганев по решение на Светия Синод на БПЦ-БП за неговите заслуги за възстановяване единството на Българската православна църква и укрепването на нейния авторитет, както чрез законодателни инициативи, така и чрез публично заявени от него позиции. Повод за награждаването му е 25-годишнината от приемането на Конституцията от 1991 г., с която се гарантира правото на вероизповедание на българските граждани и се утвърди източното православие като традиционно вероизповедание за България...

Великото чудо и забравеният празник

На 28 март, в понеделник на Третата седмица на Великия пост, се навършват 1150 години от паметно събитие в историята на Българската православна църква ­ съдбоносно за разпространението на християнството у нас. Събитие, което не дало възможност св. Борис да стане поредният хан (подобно на Кормисош, Винех, Телец, Умор, Паган), обвинен от боилите в неспособност да управлява и екзекутиран. Събитие, което е явно чудо, поредна победа на Кръста Христов (в съвсем буквален смисъл), свидетелство за свръхестествената сила на християнския Бог и за истинността на вярата в Него.

Изворът, който най-подробно ни разказва за случилото се тогава в България, са Бертинските летописи, където по това време Реймският архиепископ Хинкмар отбелязва: "866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй,…

"Ще дойда утре"

От хората често чуваме думите: ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го: ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и не-престанно: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). В дадения случай Христос Господ призовава към покаяние и чрез покаяние всички грешници при Себе Си. Но мнозина от християните отлагат това покаяние и сякаш отказват на Христа, и макар да не го изричат на глас, но в сърцето си казват: ще дойда утре. Всички са обладани от тази мисъл и думите: ще дойда утре са се загнездили в сърцата на онези, които постоянно отлагат за следващия ден истинното си покаяние и обръщане...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 6/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИТЕЛЮ ОТЧЕ СЕРАФИМЕ, МОЛИ БОГА ЗА НАС!
Канонизация на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец  →  стр. 1-8
/Абонамент за печатното издание/

Общ небесен застъпник пред Божия престол

Небивала радост бе обзела душите на хилядите християни, изпълнили до краен предел патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, за да станат съпричастни на това знаменателно духовно тържество ­ прославата на св. Серафим, архиеп. Богучарски, Софийски Чудотворец, състояла се на 26 февруари 2016 г.

Столичани, жители на града на Божията Премъдрост, в който почти 30 години се е подвизавал и светителствал обичаният от всяко българско сърце “владика Серафим” и дошли от всички краища на България духовници и миряни прииждаха от ранна утрин, призовани от празничния камбанен звън, за да станат свидетели и съучастници в този свещен акт ­ прославлението в лика на светиите на този Божий угодник…

Прочети още...