ТЕМИТЕ В БРОЯ:
СВ. СВЩМЧК ЙОАН (ПОМЕР), архиепископ Рижки и на цяла Латвия
* Житие → стр. 6
* Да се помолим за починалите → стр. 1-2
* Когато външният ни човек тлее, вътрешният оживява → стр. 7
* Духовни наставления → стр. 7
АКАДЕМИЧНИ НОВИНИ
Научна конференция на тема „Св. Атанасий, Сердика и късната античност“ → стр. 2-3
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
Св. свщмчк Харалампий → стр. 8
ИНТЕРВЮ
Весела Игнатова: Архимандрит Гервасий - Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро! → стр. 4
АМВОН
* Срещата между два духа - бъдния и световния → стр. 3
* Свещ. Владимир Дойчев: Добрият отговор. Проповед за Неделя Месопустна → стр. 5
/Абонамент за печатното издание/
Да се помолим за починалите
Смъртта на хора, които са близки и скъпи за нас, е едно от най-трудните изпитания, изпратено ни от Бога през този временен живот. Няма сълзи, по-горчиви от сълзите на една майка за любимото є чедо, което отива в гроба твърде рано. Каква мъка може да се сравни с мъката на вдовици и сираци? Независимо от това, нашият Господ и Спасител се обръща към тези хора, най-нещастните в очите на света, казвайки: “Не плачи”. Св. ап. Павел наставлява тези страдащи души с думите: “Не скърбете”.
Какво означава всичко това? Разбира се, това не означава, че ние трябва да забравим онези скъпи наши близки, които са починали или че трябва да ги изгоним от сърцата си. Не. Ние трябва да ги обичаме след тяхната смърт, така както сме ги обичали и докато са били живи. Обаче не трябва да скърбим прекомерно за тяхната смърт. Смъртта не разделя нас, християните, от общение в любов с нашите ближни. Сам Господ ни е дал много благодатни средства, необходими, за да имаме общение с тях. На първо място сред тези средства е молитвата. Молитвата е най-доброто средство за духовно общение сред хората, които са още живи. Св. апостол Павел умолява вярващите да се молят непрестанно за него, за това Господ да го дари със сила и мощ да проповядва. По същия начин св. ап. Павел се моли за другите - Господ да ги укрепи във вярата и в християнския живот. Няма съмнение, че молитвите на вярващите подкрепили апостола и че неговите молитви укрепяват тях.
Ние намираме невероятен пример за силата и действието на взаимната молитва в Деянията на апостолите. Докато свети Петър е бил в затвора, спящ между двама пазачи, Църквата непрестанно се е молела за него (Деян. 12:5). Какъв беше резултатът от тази молитва? В същата тази нощ Ангелът Господен се явил в затвора, събудил спящия апостол и го извел вън от затвора. Продължава на стр. 2...
Духовни наставления
Свещеномъченик архиепископ Йоан (Помер) в течение на няколко години е поддържал кореспонденция със софийския светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски. Подобно на него, той също е оставил в наследство духовни наставления, записани от негови духовни чеда. Публикуваме няколко от наставленията за първи път в превод на български език - бел. ред.
Защо е опасен пътят на компромисите
Когато човек върви по пътя на нравствените компромиси, постепенно опустошава душата си и престава да чувства кога е несправедлив към другия. Затова пък остро усеща всяка несправедливост на другите към себе си.
Средство срещу раздразнителност
Един от белезите на любовта е, че тя “не се сърди” (1 Кор. 13:5). В основата на избухливостта и раздразнителността лежат злобата, ненавистта, гордостта, жестокостта и несправедливостта. Какво самообладание е необходимо, каква трезвост и бдителност! В човешката душа има мощно средство за преодоляване на самолюбието, избухливостта и раздразнителността. То е благоговейната вяра в Божията близост. “Близо е Господ” (Пс. 33:19).
Не се учудвайте на силата на беззаконието
Тези, които се учудват на временната сила на беззаконието, трябва да престанат да го правят и да приемат Христовите слова, че Той ще бъде последният Победител над всичко. Духът на “Вавилон” се опитва да завладее цялото човечество. Само с Името Христово можем да се защитим от това зло. Само в Христовата истина човек може да забележи своята лъжа и лъжата на окръжаващия го свят.
Трябва да се вгледаме дълбоко в себе си
Човек трябва да се научи да се вглежда дълбоко в самия себе си. Само тази личност, която осъзнава дълбочината на своята човешка същност, може да се противопостави на разтварянето в колективизма, който убива душата.
Нищо не е случайно
В света няма и капчица случайност. Всичко е промислително, всичко е чудно. Нищо в живота не е напразно. В него съществува мъдростта на живия Божи Промисъл. Той открива на човека понякога не само неизбежното, но и възможното, а също и зависещото от самия човек, от неговите нравствени пътища.
Истинската вяра и трудностите
Човек трябва да приема и трудностите, за да стане истински вярващ. Да вярваш в Бога само в условията на житейски удобства и да отпадаш през останалото време - това е неукрепнала вяра. А да вярваш така, че непрестанно да виждаш Божия Промисъл, Божията грижа за теб и останалите хора - в радостните и в тъжните моменти - това е истинска вяра и разбиране на Божиите пътища...
Научна конференция на тема „Св. Атанасий, Сердика и късната античност“
В новата конферентна зала на СУ “Св. Климент Охридски” се проведе на 3 февруари конференция на тема “Св. Атанасий, Сердика и късната античност”. Нейни организатори бяха Богословският факултет на СУ, Центърът за изследване на патристичното и византийско наследство на СУ и Гражданското сдружение “Св. Атанасий Велики”.
Поводът бе изпълването на 1690 г. от въдворяването на св. Атанасий Велики на престола на Александрийската катедра. Но истинският мотивационен двигател са дългогодишните усилия на преподаватели от Богословския факултет на СУ и граждани на столицата да се формира традиция в София за почитането на св. Атанасий Велики като един от сердикийските светци.
Свети Атанасий е един от малцината светители, удостоени от съборната Църква да носят наименованието Велики, поради факта, че е основоположник на догмата за Света Троица, а църковното съзнание го определя за “баща на православното богословие”. С целия си светителски живот на архиерей той защитил основния православен догмат сред многобройни гонения и изпитания, с вяра и търпеливост, оставайки пример за епископ. А градът Сердика станал защитник на Защитника на Православието. На Сердикийския събор през 342 г., в който св. Атанасий взима лично участие, той е оправдан срещу своите обвинители и е възстановен на архиепископската му катедра. Академичният форум бе интердисциплинарен, с международно участие. Тематиката му обедини научния интерес на близо 20 научни специалисти от четири факултета на Софийската Алма-матер и от съседна Гърция.
Свои научни проучвания, свързани с делото и личността на св. Атанасий, представиха почти всички академични доайени на Софийския богословски факултет от катедрите “Историческо и систематическо богословие” и “Библеистика”: проф. д-р Александър Омарчевски - декан; проф. дбн Емил Трайчев ръководител катедра Библеистика; проф. д-р Иван Христов ръководител катедра, проф. д-р Иван Желев, доц. д-р Павел Павлов, доц. д-р Димо Пенков, доц. д-р Екатерина Дамянова и доц. д-р Светослав Риболов.
От страна на висшия клир на Българската православна църква официален представител бе Белоградчишкият епископ Поликарп. Негово Преосвещенство благослови участниците във форума и го откри, като се включи в него с доклад на историческа тема: “Св. Атанасий от Никея до Сердика”. Конференцията продължи през целия ден, разделена на шест сесии, групирани тематично: “Исторически контекст”, “Св. Атанасий и Библията”, “Полемика и теология у св. Атанасий Велики”, “Археологически открития”, “Св. Атанасий и съвременните изследвания”, “Паметта за св. Атанасий във Византия”...
Архимандрит Гервасий: Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро!
С “ангела на затворниците” архимандрит Гервасий ме запознава един приятел богослов от съседна Гърция. Гостуваме на гръцкия духовник в основания от него общежитиен манастир, намиращ се в непосредствена близост до малкото градче Касандра, Северна Гърция. Видимо уморен, той ни приема усмихнат и с внимание дава благословията си, опитвайки се сякаш да прочете намеренията ни. Вглеждам се в него и разбирам, че не мога да определя възрастта му. Слушам гласа му и усещам заливащо ме спокойствие и сигурност, които извират от баритоновия му тембър. Поглеждам към очите му и потъвам в ясните сини води, чиято дълбочина не мога да стигна.
Достолепен и мъдър, 85-годишният архимандрит седи на своето място в манастирския архондарик и проявява към нас своята благост и разположение. Обсипан с многобройни ангажименти, той изглежда така сякаш никой не може да го обезпокои, сякаш е извън времето и пространството.
Бавно и спокойно започва да разказва за началото на своята добротворческа дейност, свързана с лишените от свобода. За призванието, което почувствал след като чува евангелския текст на Месопустна неделя: “...странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:36).
- Преди колко години започнахте тази дейност, която, както вече знаем, се е превърнала във Ваша мисия?
- Вече близо 40 години обгрижвам затворници, бедни хора и семействата им. През годината посещавам всички гръцки затвори... Започнах да посещавам затворите заедно с други християни, които имаха желание да общуват и да се грижат за затворници. В началото към затворите тръгнахме изпълнили петнадесет автобуса, а сега достигнахме до осемдесет. Първоначално посещавахме земеделските затвори, където затворниците работят на полето, а и има достатъчно място за паркиране.
- Какво правите там, как протича една Ваша среща в затвора?
- Когато решим да посетим някой затвор, винаги отиваме поне с 3-4 автобуса. Събираме всички лишени от свобода на двора и провеждаме беседа, след което предоставяме на всеки затворник по един пакет (5-6 кг) с различни необходими неща. Навсякъде....
Добрият отговор
Църквата ни въвежда във времето на Великия пост като в храм. Защото какво друго е постът, ако не време на усърдно богослужение? Ако си бил подмамен да обикаляш по улиците на светските помисли и желания, то ето сега идва възможност да се върнеш към достойното за човека поведение. И както храм с богата стенописна програма би те посрещнал с изображение на Страшния съд над вратата, за да си наясно защо влизаш в него, така Църквата е поставила в началото на поста мисълта за този Съд, за да можеш разумно да пристъпиш в дните за подвиг. Ти изобразеният като изплашено голо човече. Не знаеш ли, че си такъв? Такъв си! Ходиш ли често на гробища? На мен ми се налага. Случвало ми се е да прекарам почти целия ден в някой от гробищните паркове. Няма как. Понякога има по 2-3 опела с интервал между тях от час и половина. Къде можеш да се денеш през това време? Ако е хубаво времето, сядам до гроба на някой приятел. Чета молитви, мисля си за разни неща или просто се разхождам. Гледам гробовете. Едни поддържани, други буренясали, забравени... За почти всички хора, чиито паметници виждам, не знам нищо. Прави са отците, които казват, че ходенето на гробища е много полезно. Размислите за смъртта отрезвяват. Показват на хората истинските приоритети. Свети Василий Велики казал на учения езичник Евул, че висшата мъдрост се изразява в помненето на смъртта.
Благодарение на тези думи езичникът станал християнин. Избрал живота, размишлявайки за смъртта...