петък, 29 април 2016 г.

Църковен вестник, бр. 8/2016 г.

Църковен вестник,бр.8/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016
Серафим (Кикотис), митрополит на Зимбабве и Ангола: Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор →  стр. 1, 4-5

АМВОН
*  Видински митрополит Неофит (1938 г.): Мощната закрила на страдащите. Проповед при Акатиста на Пресвета Богородица →  стр. 3 
*  Светител Лука (Войно-Ясенецки), митрополит Симферополски и Кримски: Шесто слово за Христовите страдания →  стр. 8

СОЦИАЛНА МИСИЯ НА ЦЪРКВАТА
Обща декларация на Вселенския патриарх Вартоломей I, Гръцкия архиепископ Йероним II и папа Франциск →  стр. 2

IN MEMORIAM
Упокои се в Господа бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон →  стр. 8

ДОСТОЙНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
Иподякон Чарлз-Майкъл: Едно служение с любов и несломима воля за съзидание →  стр. 3
/Абонамент за печатното издание/


Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор

По повод Синаксиса на Предстоятелите на Православните църкви в Женева, си заслужава да изчетем историческата реч по дадения въпрос на приснопаметния митрополит на Мира г-н Хризостом Константинидис (по-сетнешен владика Ефески и екзарх на цяла Азия, 19212006), която той изнесе през 1972 г. на конференция на Солунския Богословски факултет, за да се даде възможност и на по-младите, както и в по-общ план на православните вярващи да научат повече за значението от дейността на Светия и Велик събор.

„В продължение на доста години много се говори за Светия и Велик събор на Православната ни църква. Широк план по подготовката за този Събор е вече поел по пътя на изпълнението.

Нямам желание тук да правя някакво подробно описание на онези фази от него, които вече сме изминали по отношение на шестте теми, избрани от широкия списък с теми на Първата Всеправославна конференция в Родос през 1961 г. Шест от тези теми вече са в процес на предсъборно уточняване. И това, след щателната работа, която извърши Междуправославната подготвителна комисия, която имах честта да председателствам. Междувременно се очаква съответната реакция на нашите Църкви, на православната йерархия и православните богослови, на духовенството и вярващите православни. С една дума, на всеки човек, който ще има основателна причина или възможност да изрази мнение по извършената вече работа. И всичко това, за да може (след извършване на необходимите корекции на подготвените текстове) да се стигне до по-точни определения, които ще дадат възможност на нашите Църкви да продължат към други, следващи фази от подготовката на Събора...


Мощната закрила на страдащите

"Все упование мое на Тя возлагаю, Мати Божия."
(Църк. песен ­ молитва)

Като най-изразителен пример, че кротостта и смирението издигат до недосегаема нравствена висота, ни служи Майката на Христа Спасителя, на която целият християнски свят отдава, както и ние сега отдаваме, такава трогателна почит. Пресвета Дева Мария наистина е съвършен образец на кротост и смирение. Още от малко дете тя расте уединено и се възпитава при храма Божий. Още от крехки младини в нейното смирено сърце се влива росата на благодатта. Затова и архангелът я приветства с думите: "Радвай се, благодатна!" И, когато є известява, че тя е избрана да въплъти Бога Спасителя на света, тя му отговори с езика на смирението: "Аз съм рабиня Божия, нека бъде според твоите думи"...


Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току-що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.
Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!"

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая".
Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника. Нека опитаме и ние да го проумеем...


Обща декларация...

Ние, папа Франциск, Вселенският патриарх Вартоломей и архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, се срещнахме на гръцкия остров Лесбос, за да изразим нашето дълбоко безпокойство за трагичното състояние на многобройните бежанци - мигранти и търсещи убежище хора - които са дошли в Европа в опит да избягат от положенията на сблъсъци и в много случаи от постоянните заплахи за тяхното съществувание. Световното обществено мнение не може да пренебрегне колосалната хуманитарна криза, причинена от разпространението на насилието и въоръжените конфликти, гоненията и дислокацията на религиозните и етнически малцинства, и от изкореняването на семействата от собствените им домове, в нарушаване на човешкото достойнство и на основните човешки права и свободи...


Едно служение с любов и несломима воля за съзидание

Извадки от писма на енориаши на новопреставилия се бивш Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон от автобиографичната му книга „Любовта никога не отпада"

Преди много години един млад човек завинаги променя посоката на жизнения си път. Под закрилата на небесния си ангел св. Симеон Нови Богослов, новият монах Симеон поема кръста на новото си поприще. Мнозина са смаяни от този неочакван обрат.

„Та той е толкова млад, в разцвета на силите си; пред него се открива завидно бъдеще и достойно място в обществото" - са част от коментарите. „Как?", „Защо?", „В името на какво?" - са част от въпросите. Само най-близките са тези, които знаят както за голямата му любов и силна вяра в Бога, така и за непреклонното му желание да посвети живота си на пастирско служение в Църквата Христова.

Църковни нужди и задачи насочват монах Симеон към Рилската света обител, Московската духовна академия, превеждат го през класните стаи на Софийската духовна семинария, за да го отведат накрая до пределите на Новия свят - Америка. Тук, вече архимандрит Симеон, се сблъсква с коренно различна действителност. Дори Православието - по външна структура и практика - е по-различно. С присъщите си упоритост и трудолюбие той бързо успява да се приспособи към условията и поема активна роля в живота на Ню-Йоркската епархия. След време беше учредена нова епархия - Акронска, с административен център в гр. Акрон, Охайо...

Share:

понеделник, 18 април 2016 г.

Църковен вестник, бр. 7/2016 г.

Църковен вестник,бр.7/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПОЧЕТНИ ОТЛИЧИЯ
*  Официална патриаршеска визита. Българският патриарх Неофит получи премията за 2015 г. на МОФ ЕПН → стр. 1, 8
*  Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски" → стр. 3

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Ставроф. ик. Павел Гърбов: Великото чудо и забравеният празник → стр. 1, 6

ДОКУМЕНТИ
Патриарх Неофит изпрати съболезнователно писмо до краля на Белгия → стр. 3

ДУХОВНА СЪКРОВИЩНИЦА
Св. Тихон Задонски: "Ще дойда утре" → стр. 7
/Абонамент за печатното издание/

Официална патриаршеска визита. Двама патриарси почетоха двама светии

Светейшият патриарх Неофит бе на петдневно официално посещение от 7 до 11 март в диоцеза на Руската православна църква по покана на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и ръководството на Международния обществен фонд "Единство на православните народи", за да получи присъдената му от Фонда премия за 2015 г. за изключителни заслуги и принос към единството между православните народи и утвърждаване на християнските нравствени ценности в съвременния свят…


Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски"

Най-висшият църковен орден "Св. Йоан Рилски" ­ първа степен, бе връчен на видния български политик, народен представител в осем поредни народни събрания (3 преди 10 ноември и 5 след това) и първи национален омбудсман на България ­ г-н Гиньо Ганев. Церемонията по награждаването се състоя на 31 март в Синодната палата. Отличието бе връчено лично от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит на г-н Г. Ганев по решение на Светия Синод на БПЦ-БП за неговите заслуги за възстановяване единството на Българската православна църква и укрепването на нейния авторитет, както чрез законодателни инициативи, така и чрез публично заявени от него позиции. Повод за награждаването му е 25-годишнината от приемането на Конституцията от 1991 г., с която се гарантира правото на вероизповедание на българските граждани и се утвърди източното православие като традиционно вероизповедание за България...


Великото чудо и забравеният празник

На 28 март, в понеделник на Третата седмица на Великия пост, се навършват 1150 години от паметно събитие в историята на Българската православна църква ­ съдбоносно за разпространението на християнството у нас. Събитие, което не дало възможност св. Борис да стане поредният хан (подобно на Кормисош, Винех, Телец, Умор, Паган), обвинен от боилите в неспособност да управлява и екзекутиран. Събитие, което е явно чудо, поредна победа на Кръста Христов (в съвсем буквален смисъл), свидетелство за свръхестествената сила на християнския Бог и за истинността на вярата в Него.

Изворът, който най-подробно ни разказва за случилото се тогава в България, са Бертинските летописи, където по това време Реймският архиепископ Хинкмар отбелязва: "866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй,…


"Ще дойда утре"

От хората често чуваме думите: ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го: ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и не-престанно: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). В дадения случай Христос Господ призовава към покаяние и чрез покаяние всички грешници при Себе Си. Но мнозина от християните отлагат това покаяние и сякаш отказват на Христа, и макар да не го изричат на глас, но в сърцето си казват: ще дойда утре. Всички са обладани от тази мисъл и думите: ще дойда утре са се загнездили в сърцата на онези, които постоянно отлагат за следващия ден истинното си покаяние и обръщане...

Share: