вторник, 22 март 2016 г.

Църковен вестник, бр. 6/2016 г.

Църковен вестник,бр.6/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИТЕЛЮ ОТЧЕ СЕРАФИМЕ, МОЛИ БОГА ЗА НАС!
Канонизация на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец  →  стр. 1-8
/Абонамент за печатното издание/

Общ небесен застъпник пред Божия престол

Небивала радост бе обзела душите на хилядите християни, изпълнили до краен предел патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, за да станат съпричастни на това знаменателно духовно тържество ­ прославата на св. Серафим, архиеп. Богучарски, Софийски Чудотворец, състояла се на 26 февруари 2016 г.


Столичани, жители на града на Божията Премъдрост, в който почти 30 години се е подвизавал и светителствал обичаният от всяко българско сърце “владика Серафим” и дошли от всички краища на България духовници и миряни прииждаха от ранна утрин, призовани от празничния камбанен звън, за да станат свидетели и съучастници в този свещен акт ­ прославлението в лика на светиите на този Божий угодник…

Share:

сряда, 9 март 2016 г.

Църковен вестник, бр. 5/2016 г.

Църковен вестник,бр.5/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

“ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016”
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Мисията на Православната църква в съвременния свят →  стр. 1, 4-5
*  Тайнството Брак и препятствията за него →  стр. 2
*  Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят →  стр. 6-7
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2
СТАНОВИЩА
*  Проф. Димитриос Целенгидис :  Официално писмо във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016 →  стр. 3
*  † Лимасолски митрополит Атанасий :  Официално писмо във връзка с проектотекста "Отношенията на православната църква с останалия християнски свят" →  стр. 7-8
/Абонамент за печатното издание/

Мисията на Православната църква в съвременния свят

Църквата Христова живее “в света”, но не е “от света” (Йоан. 17:11, 14-15). Църквата е белег (в гр. ориг. узмеqпн ­ признак, знамение, бел. ред.) и образ на Божието царство в историята, благовестяща една “нова твар” (2 Кор. 5:17), “ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13), един свят, в който “ще отрие Бог всяка сълза от очите им (на човеците) и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка ще има вече” (Откр. 21:4).
Това очакване Църквата вече живее и предвкусва, особено когато извършва божествената Евхаристия, която събира “заедно” (1 Кор. 11:20) разпилените Божии чеда (Йоан. 11:52) в едно тяло без разлика на раса, пол, възраст, социално или друго положение, където “няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11), в един свят на помирение, мир и любов.

Това предвкусване на “новата твар”, на преобразения свят, Църквата преживява също в личностите на своите светии, които чрез подвижничеството и добродетелите си са станали още в този живот образи на Божието царство, като по този начин доказват и удостоверяват, че очакването на един свят на мир, справедливост и любов не е утопия, а “жива представа (в ориг. ­ ипостас, бел. ред.) на онова, за което се надяваме” (Евр. 11:1), [която става] възможна с помощта на Божията благодат и с духовния подвиг (букв. ­ духовната бран, бел. ред.) на човека.

Вдъхновявана постоянно от това очакване и предвкусване на Царството Божие, Църквата не остава безразлична към проблемите на човека от всяка една епоха, а напротив, съпътства го в неговото безпокойство и екзистенциални проблеми, като взема върху себе си, подобно на своя Господ, болката и раните, предизвикани от злото в света, и възливайки, подобно на добрия самарянин, елей и вино върху раните му (Лука. 10:34) чрез словото на “търпението и утехата” (Рим. 15:4; Евр. 13:22) и чрез действена любов. Нейното слово към света няма за цел да съди и осъжда света (срв. Йоан. 3:17 и 12:47), а преди всичко да му даде като пътеводител Евангелието (благовестието) на Царството Божие, надеждата и сигурността, че злото, под каквато и да е форма, няма последната дума в историята и не трябва да бъде оставяно да направлява нейния ход.

Като изхожда от тези принципи и от целия опит и учение на своето светоотеческо, богослужебно и подвижническо предание, Православната църква застава до съвременния човек в неговите проблеми и тревоги, свързани с основните екзистенциални въпроси, които занимават съвременния свят, като желае да допринесе за разрешаването им, за да се възцарят в света Божият мир, “който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7), помирението и любовта...


Тайнството Брак и препятствията за него

I. Православният брак
1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване (на секуларизацията, бел. ред.), а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.
2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци ­ Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от начало не само с духовното общение на двойката ­ на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в (е установен като, станал, бел. ред.) свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил “първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан. 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).
3. И тъй, христоцентричната предобразност (типология, характер, бел. ред.) на тайнството Брак обяснява благославянето на свещения съюз от епископ или презвитер чрез специална молитва (свещенословие). Затова и св. Игнатий Богоносец в посланието си до св. Поликарп Смирненски подчертава, че тези, които пристъпват към брачно общение, трябва “да правят съединяването си (да встъпят в единение, бел. ред.) със съгласието на епископа, за да бъде бракът по Господа, а не по (човешко) желание. Всичко да става за слава Божия” (V, 2). По този начин, както свещеността на богоустановената връзка, така и високото духовно съдържание на брачното съпружество обясняват изискването да се окаже “бракът нещо честно и брачното легло ­ чисто” (Евр. 13:4). Затова и се отхвърля всеки опит (подстъп, натиск, бел. ред.) за нарушаване на неговата чистота (Ефес. 5:2-5; 1 Сол. 4:4; Евр. 13:4 и др.)...


Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят

1. Православната църква, която е Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаване на единството на християните в съвременния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която именно придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от Вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата...


Официални писма във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016


Проф. Димитриос Целенгидис
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТОВЕ ЗА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР’2016

† Лимасолски митрополит Атанасий
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТА “ОТНОШЕНИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА С ОСТАНАЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ”
Share: