Показват се публикациите с етикет Всеправославен събор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Всеправославен събор. Показване на всички публикации

вторник, 5 юли 2016 г.

Църковен вестник, бр.12 /2016 г.

Църковен вестник,бр.12/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЯТ И ВЕЛИК СЪБОР'2016
* Съборна св. Литургия за Петдесетница → стр. 1-2
* Послание на Руския патриарх Кирил до Предстоятелите на Поместните православни църкви, събрани на о. Крит → стр. 2
* Предложения на Свещ. Кинотис на Св. Гора по темите на Светия и Велик събор на Православната църква 2016 г. → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Схиархим. Емилиян Симонопетритски:Радостта ­- гибел за скръбта → стр. 6-7

ЦЪРКОВНО ИЗКУСТВО
XIII Международен фестивал на православната музика “Достойно есть”, Поморие, 10-14 юни 2016 г. → стр. 4-5, 7-8

АРХИЕРЕЙСКИ СЛУЖЕНИЯ
Патриаршеска св. Литургия за Петдесетница → стр. 2

/Абонамент за печатното издание/

Съборна св. Литургия за Петдесетница

На о. Крит се събраха Предстоятелите на десет от Поместните православни църкви за участие в работата на Светия и Велик събор (16-27 юни 2016 г.)

На 19 юни, Неделя Петдесетница, в деня на рождението на Църквата Христова те отправиха послание за своето единство по вяра и живот чрез тайноведно единение в свята съборна Литургия, в катедралния храм “Св. Мина”, гр. Ираклион. В този исторически ден съслужиха Предстоятелите: Вселенски Вартоломей, Александрийски Теодор, Йерусалимски Теофил, Сърбски Ириней, Румънски Даниил, Кипърски Хризостом, Гръцки Йероним, Полски Сава, Албански Анастасий и на Чешките и Словашките земи Ростислав. Молитвено присъстваха епископите от делегациите на Поместните църкви.

Сред официалните гости бе и президентът на Република Гърция Прокопис Павлопулос, който прочете молитвата “Отче наш”...


Предложения на Свещ. Кинотис на Св. Гора по темите на Светия и Велик събор на Православната църква 2016 г.

На 12 май на извънредно съвещание се събра Двойният състав на Свещения Кинотис на Света Гора Атон, за да направи своите предложения по темите за разглеждане от Великия събор на о. Крит и да определи своя представител за Великия събор.

Предложенията бяха изпратени в писмо-отговор на поканата на Веленската патриаршия и бяха разпратени с придружителни писма до всички Предстоятели на Автокефалните Православни църкви.

Впечатление прави предложението за признаване на Фотиевия събор (относно филиоквето и главенството на папата) и на исихастките събори за Велики събори на Православната църква ­- бел. ред....


Радостта ­- гибел за скръбта

Болката, притеснението, тревогата, душевната трагедия са резултат от грехопадението на човека, което се дължи на неговия егоизъм. Зловонията на егото пораждат в душата притеснение, докато нейното естествено състояние е радостта, защото Бог е мир, радост, а душата е вдъхната от Бога, тя е създадена от Него и върви към Него. Следователно притеснението е чуждо и неоправдано в човешкия живот.

Въпреки това днес не можеш да срещнеш радостен човек, което означава, че никой не може да намери уравновесен, спокоен, естествен човек. Притеснението е ужасна болест, която бичува света, може би е най-голямото мъчение за човечеството, неговата най-голяма драма. То е не просто увертюра към ада, а преживяване на ада в настоящия живот.

Липсата на радост означава липса на Бога, докато радостта е доказателство за Неговото присъствие. Ако някой е светски човек и се наслаждава на преходното...


XIII Международен фестивал на православната музика “Достойно есть”, Поморие, 10-14 юни 2016 г.

За 13-и път Поморие стана домакин на най-големия музикален форум за православна музика на Балканите ­ “Св. Богородица ­ Достойно есть”. Крайморският град, който в тези дни се превръща в столица на православната музика и тази година събра стотици православни от различни Поместни църкви.

На 10 юни, в навечерието на празника Достойно есть, престижният православен музикален форум бе тържествено открит. Специално за форума от София пристигна за трети път Чудотворната икона “Достойно есть ­ Българска”. Тя бе посрещната в началото на главната улица на града от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, духовници и фестивалните участници. Иконата пристигна носена от зам.-кмета на града г-н Илия Джингов и бе придружавана от братя на Поморийския манастир.

С тържествено литийно шествие, предвождано от митрополит Йоаникий и духовенството, тя бе отнесена пред храм “Св. Рождество Богородично”. Шествието премина през централната градска улица и в него се включиха всички участници, облечени в концертните си костюми.

Пред храма бе отслужен празничен водосвет. В него заедно с митрополит Йоаникий взеха участие...


Патриаршеска св. Литургия за Петдесетница

На 19 юни, 8-ма Неделя след Пасха ­ Петдесетница, деня на Светата Единосъщна и Неразделна Троица, когато се основава и земната Църква, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит възглави празничната литургия в столичния храм “Света Троица”, кв. “Разсадника”, който чества своя храмов празник. Заедно с кириарха на Софийска епархия съслужиха Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, храмовото духовенство и столични свещеници. Мнозина, цели семейства заедно с децата си, пристъпиха да се причастят със светите Христови Тайни.

След края на литургийното последование бе отслужена тържествената вечерня със специалните три коленопреклонни молитви към Светата Троица за снизхождане на Духа Светий. Те бяха прочетени последователно от епископ Григорий, протойерей Александър Лашков и протойерей Петър Попов от храмовото духовенство.

По време на вечернята епископът хвърли снопчета орехова шума над богомолците ­ ритуал, който символизира слизането на Светия Дух под вид на огнени езици.

В края на богослужението викарият прочете поздравителното слово от името на Българския патриарх. В него се казва: “В днешния ден на рождението на Христовата Църква призоваваме всички вас, верните чеда на светата Българска православна църква, към единомислие и добра воля, към истинско божествено смирение и усърдна молитва, и най-вече към любовта, която “покрива много грехове” (1 Петр. 4:8)...

Share:

сряда, 22 юни 2016 г.

Църковен вестник, бр.11 /2016 г.

Църковен вестник,бр.11/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ДОКУМЕНТИ
* Решение на Св. Синод от 1 юни 2016 г. относно Всеправославния събор (16-26 юни 2016 г., о-в Крит) → стр. 2
* Изявление на Синодалната канцелария във връзка с Всеправославния събор → стр. 2

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Св. Йоан Кронщадски: Радостта на християните в деня на Възнесението Господне  → стр. 1, 6

БОГОСЛОВИЕ
† Волоколамски митрополит Иларион: Писанието и Преданието → стр. 1, 4-5

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Руски свещеници емигранти, служили в Пловдивска епархия след 1920 г. (по документи от архива и библиотеката на Пловдивска митрополия)  → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Шинев: Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят → стр. 7

ПРАВОСЛАВИЕТО ПО СВЕТА
Александра Карамихалева: Албания, която не познаваме → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Радостта на християните в деня на Възнесението Господне

"А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марк 16:19).

Всички народи се радвайте сега, защото Христос възлезе там, където беше преди - възлезе на небето (Стихира за празника Възнесение).

И така, на празника Възнесение Господне всички християни трябва да се радват! Но за какво да се радват? На пръв поглед изглежда, че по-скоро би трябвало да са опечалени и да скърбят, защото Сладчайшият наш Спасител Иисус Христос ни е изоставил с видимото Си присъствие и се е възнесъл на небесата, откъдето ще дойде отново, но Пришествието Му ще бъде вече като Страшен Съдия на всички земнородни!

Но в действителност не е така! В деня за възпоменаване на Възнесението Господне ние имаме повече причини за радост, отколкото за печал! Нека само да видим защо Господ се възнесе на небето.

Господ Иисус Христос се възнесе на небесата не за да ни опечали със Своето заминаване, а за да устрои за нас най-полезното. Целият Негов живот и всички Негови дела са за наша полза и за наше спасение. Така и Неговото Възнесение е било за наша полза и наше благо. Защото, както от любов към нас Той слезе от небесата и живя с човеците, положи за нас живота Си на...


Писанието и Преданието

Християнството е богооткровена религия. Според православното разбиране Божественото Откровение включва Свещеното Писание и Свещеното Предание. Писанието - това е цялата Библия, тоест всичките книги на Стария и Новия Завет. Що се отнася до Преданието, то този термин изисква специално разясняване, тъй като се употребява в различни значения. Често под Предание се подразбира цялата съвкупност от писмени и устни източници, с чиято помощ християнската вяра се предава от поколение на поколение. Апостол Павел казва: "Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание"(2 Сол. 2:15). Под "слово" тук се разбира устното Предание, под "послание" - писменото. Понякога под Предание се разбира предимно устното предаване на истините на вярата, за разлика от писмените източници от вероучителен характер.

За устното предание говори св. Василий Велики: "От запазените в Църквата догмати и проповядвания някои ние имаме като писмено наставление, а някои сме приели от апостолското предание по приемственост като тайнство; и едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Защото, ако отхвърлим неписаните обичаи като не притежаващи голяма сила, то незабележимо ще повредим Евангелието във фактическата му основа... Например, ще спомена преди всичко...


Изкуството да бъдем вярващи и да живеем в този свят

През 70-те години на ХХ век йеромонах Серафим Роуз написа в Калифорния есе със заинтригуващото заглавие "Животът днес е станал ненормален". То е отражение на действителността, но и диагноза за състоянието на нещата преди повече от 40 г. в една различна и отминала действителност, в една различна и далечна страна, действителност, която е отдалечена от нас с дистанцията на пространството и времето. Тази творба породи много коментари с острия си и критически подход и дисекция на проблемите при сблъсъка на духовното с недуховното, небесното и земното, близкото и далечното. Но най-важното е, че постави болезнени въпроси и ги зададе по начин, който провокира различни анонси за едно бъдещо разглеждане.

Сега, при тази още по-динамична обстановка, ние, вярващите и изповядващи чистото учение на Православието, си задаваме още по-болезнено наложително въпроса - дали е възможно да се спасим в този ХХI век и как това да стане така, че да не изгубим нашата общочовешка нормалност.

Светите отци ни оставиха завет не само да носим...

Share:

петък, 29 април 2016 г.

Църковен вестник, бр. 8/2016 г.

Църковен вестник,бр.8/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016
† Серафим (Кикотис), митрополит на Зимбабве и Ангола: Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор →  стр. 1, 4-5

АМВОН
*  Видински митрополит Неофит (1938 г.): Мощната закрила на страдащите. Проповед при Акатиста на Пресвета Богородица →  стр. 3 
*  Светител Лука (Войно-Ясенецки), митрополит Симферополски и Кримски: Шесто слово за Христовите страдания →  стр. 8

СОЦИАЛНА МИСИЯ НА ЦЪРКВАТА
Обща декларация на Вселенския патриарх Вартоломей I, Гръцкия архиепископ Йероним II и папа Франциск →  стр. 2

IN MEMORIAM
Упокои се в Господа бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон →  стр. 8

ДОСТОЙНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
Иподякон Чарлз-Майкъл: Едно служение с любов и несломима воля за съзидание →  стр. 3
/Абонамент за печатното издание/


Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор

По повод Синаксиса на Предстоятелите на Православните църкви в Женева, си заслужава да изчетем историческата реч по дадения въпрос на приснопаметния митрополит на Мира г-н Хризостом Константинидис (по-сетнешен владика Ефески и екзарх на цяла Азия, 19212006), която той изнесе през 1972 г. на конференция на Солунския Богословски факултет, за да се даде възможност и на по-младите, както и в по-общ план на православните вярващи да научат повече за значението от дейността на Светия и Велик събор.

„В продължение на доста години много се говори за Светия и Велик събор на Православната ни църква. Широк план по подготовката за този Събор е вече поел по пътя на изпълнението.

Нямам желание тук да правя някакво подробно описание на онези фази от него, които вече сме изминали по отношение на шестте теми, избрани от широкия списък с теми на Първата Всеправославна конференция в Родос през 1961 г. Шест от тези теми вече са в процес на предсъборно уточняване. И това, след щателната работа, която извърши Междуправославната подготвителна комисия, която имах честта да председателствам. Междувременно се очаква съответната реакция на нашите Църкви, на православната йерархия и православните богослови, на духовенството и вярващите православни. С една дума, на всеки човек, който ще има основателна причина или възможност да изрази мнение по извършената вече работа. И всичко това, за да може (след извършване на необходимите корекции на подготвените текстове) да се стигне до по-точни определения, които ще дадат възможност на нашите Църкви да продължат към други, следващи фази от подготовката на Събора...


Мощната закрила на страдащите

"Все упование мое на Тя возлагаю, Мати Божия."
(Църк. песен ­ молитва)

Като най-изразителен пример, че кротостта и смирението издигат до недосегаема нравствена висота, ни служи Майката на Христа Спасителя, на която целият християнски свят отдава, както и ние сега отдаваме, такава трогателна почит. Пресвета Дева Мария наистина е съвършен образец на кротост и смирение. Още от малко дете тя расте уединено и се възпитава при храма Божий. Още от крехки младини в нейното смирено сърце се влива росата на благодатта. Затова и архангелът я приветства с думите: "Радвай се, благодатна!" И, когато є известява, че тя е избрана да въплъти Бога Спасителя на света, тя му отговори с езика на смирението: "Аз съм рабиня Божия, нека бъде според твоите думи"...


Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току-що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.
Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!"

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая".
Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника. Нека опитаме и ние да го проумеем...


Обща декларация...

Ние, папа Франциск, Вселенският патриарх Вартоломей и архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, се срещнахме на гръцкия остров Лесбос, за да изразим нашето дълбоко безпокойство за трагичното състояние на многобройните бежанци - мигранти и търсещи убежище хора - които са дошли в Европа в опит да избягат от положенията на сблъсъци и в много случаи от постоянните заплахи за тяхното съществувание. Световното обществено мнение не може да пренебрегне колосалната хуманитарна криза, причинена от разпространението на насилието и въоръжените конфликти, гоненията и дислокацията на религиозните и етнически малцинства, и от изкореняването на семействата от собствените им домове, в нарушаване на човешкото достойнство и на основните човешки права и свободи...


Едно служение с любов и несломима воля за съзидание

Извадки от писма на енориаши на новопреставилия се бивш Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон от автобиографичната му книга „Любовта никога не отпада"

Преди много години един млад човек завинаги променя посоката на жизнения си път. Под закрилата на небесния си ангел св. Симеон Нови Богослов, новият монах Симеон поема кръста на новото си поприще. Мнозина са смаяни от този неочакван обрат.

„Та той е толкова млад, в разцвета на силите си; пред него се открива завидно бъдеще и достойно място в обществото" - са част от коментарите. „Как?", „Защо?", „В името на какво?" - са част от въпросите. Само най-близките са тези, които знаят както за голямата му любов и силна вяра в Бога, така и за непреклонното му желание да посвети живота си на пастирско служение в Църквата Христова.

Църковни нужди и задачи насочват монах Симеон към Рилската света обител, Московската духовна академия, превеждат го през класните стаи на Софийската духовна семинария, за да го отведат накрая до пределите на Новия свят - Америка. Тук, вече архимандрит Симеон, се сблъсква с коренно различна действителност. Дори Православието - по външна структура и практика - е по-различно. С присъщите си упоритост и трудолюбие той бързо успява да се приспособи към условията и поема активна роля в живота на Ню-Йоркската епархия. След време беше учредена нова епархия - Акронска, с административен център в гр. Акрон, Охайо...

Share:

сряда, 9 март 2016 г.

Църковен вестник, бр. 5/2016 г.

Църковен вестник,бр.5/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

“ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016”
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Мисията на Православната църква в съвременния свят →  стр. 1, 4-5
*  Тайнството Брак и препятствията за него →  стр. 2
*  Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят →  стр. 6-7
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2
СТАНОВИЩА
*  Проф. Димитриос Целенгидис :  Официално писмо във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016 →  стр. 3
*  † Лимасолски митрополит Атанасий :  Официално писмо във връзка с проектотекста "Отношенията на православната църква с останалия християнски свят" →  стр. 7-8
/Абонамент за печатното издание/

Мисията на Православната църква в съвременния свят

Църквата Христова живее “в света”, но не е “от света” (Йоан. 17:11, 14-15). Църквата е белег (в гр. ориг. узмеqпн ­ признак, знамение, бел. ред.) и образ на Божието царство в историята, благовестяща една “нова твар” (2 Кор. 5:17), “ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13), един свят, в който “ще отрие Бог всяка сълза от очите им (на човеците) и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка ще има вече” (Откр. 21:4).
Това очакване Църквата вече живее и предвкусва, особено когато извършва божествената Евхаристия, която събира “заедно” (1 Кор. 11:20) разпилените Божии чеда (Йоан. 11:52) в едно тяло без разлика на раса, пол, възраст, социално или друго положение, където “няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11), в един свят на помирение, мир и любов.

Това предвкусване на “новата твар”, на преобразения свят, Църквата преживява също в личностите на своите светии, които чрез подвижничеството и добродетелите си са станали още в този живот образи на Божието царство, като по този начин доказват и удостоверяват, че очакването на един свят на мир, справедливост и любов не е утопия, а “жива представа (в ориг. ­ ипостас, бел. ред.) на онова, за което се надяваме” (Евр. 11:1), [която става] възможна с помощта на Божията благодат и с духовния подвиг (букв. ­ духовната бран, бел. ред.) на човека.

Вдъхновявана постоянно от това очакване и предвкусване на Царството Божие, Църквата не остава безразлична към проблемите на човека от всяка една епоха, а напротив, съпътства го в неговото безпокойство и екзистенциални проблеми, като взема върху себе си, подобно на своя Господ, болката и раните, предизвикани от злото в света, и възливайки, подобно на добрия самарянин, елей и вино върху раните му (Лука. 10:34) чрез словото на “търпението и утехата” (Рим. 15:4; Евр. 13:22) и чрез действена любов. Нейното слово към света няма за цел да съди и осъжда света (срв. Йоан. 3:17 и 12:47), а преди всичко да му даде като пътеводител Евангелието (благовестието) на Царството Божие, надеждата и сигурността, че злото, под каквато и да е форма, няма последната дума в историята и не трябва да бъде оставяно да направлява нейния ход.

Като изхожда от тези принципи и от целия опит и учение на своето светоотеческо, богослужебно и подвижническо предание, Православната църква застава до съвременния човек в неговите проблеми и тревоги, свързани с основните екзистенциални въпроси, които занимават съвременния свят, като желае да допринесе за разрешаването им, за да се възцарят в света Божият мир, “който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7), помирението и любовта...


Тайнството Брак и препятствията за него

I. Православният брак
1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване (на секуларизацията, бел. ред.), а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.
2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци ­ Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от начало не само с духовното общение на двойката ­ на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в (е установен като, станал, бел. ред.) свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил “първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан. 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).
3. И тъй, христоцентричната предобразност (типология, характер, бел. ред.) на тайнството Брак обяснява благославянето на свещения съюз от епископ или презвитер чрез специална молитва (свещенословие). Затова и св. Игнатий Богоносец в посланието си до св. Поликарп Смирненски подчертава, че тези, които пристъпват към брачно общение, трябва “да правят съединяването си (да встъпят в единение, бел. ред.) със съгласието на епископа, за да бъде бракът по Господа, а не по (човешко) желание. Всичко да става за слава Божия” (V, 2). По този начин, както свещеността на богоустановената връзка, така и високото духовно съдържание на брачното съпружество обясняват изискването да се окаже “бракът нещо честно и брачното легло ­ чисто” (Евр. 13:4). Затова и се отхвърля всеки опит (подстъп, натиск, бел. ред.) за нарушаване на неговата чистота (Ефес. 5:2-5; 1 Сол. 4:4; Евр. 13:4 и др.)...


Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят

1. Православната църква, която е Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаване на единството на християните в съвременния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която именно придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от Вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата...


Официални писма във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016


Проф. Димитриос Целенгидис
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТОВЕ ЗА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР’2016

† Лимасолски митрополит Атанасий
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТА “ОТНОШЕНИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА С ОСТАНАЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ”
Share:

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Църковен вестник, бр. 4/2016 г.

Църковен вестник,бр.4/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

"ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016"
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Автономията и начинът за нейното провъзгласяване →  стр. 2
*  Важността на поста и неговото спазване днес →  стр. 3
*  Православната диаспора →  стр. 4
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2

СТАНОВИЩА
† Митрополит на Зимбабве и Ангола Серафим (Кикотис): Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия →  стр. 5-7
/Абонамент за печатното издание/

Автономията и начинът за нейното провъзгласяване

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (МПК, Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст "Автономията и начинът за нейното провъзгласяване", проучи еклисиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия (МПК), се отнасят до:
а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията;
б) предпоставките, въз основа на които дадена Поместна църква да потърси своята автономия от Автокефалната църква, под чиято юрисдикция се намира;...


Важността на поста и неговото спазване днес

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики "постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая". Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.

2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария Завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Йоил. 2:15; Йона. 3:5-7) и е потвърден от Новия Завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на общественото Си служение (Лука. 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно извисяване (Марк. 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолско време Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли, 8, 1), както и поста преди Пасха (свщмчк Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история, 5, 24. PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика...


Православната диаспора

Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на блаженейшите Предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на тяхното свещено Събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.

Това Съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на Предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославната подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид:
1.а. Установи се, че е общо желание на всички светейши Православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклисиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква...


Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия

Проблемите и пречките за укрепване на единството на Поместните православни църкви, които съществуваха някога, продължават да съществуват и днес. Както красноречиво акцентира в своя реч през 1972 г. високопреосвещеният старец Ефески митрополит Хризостом: "Очакваме от Светия и Велик Събор на Православната църква да прояви смелост не само по този или онзи въпрос на съвременната църковна реалност, но най-вече смелост в следното: дали най-различните въпроси, които ще бъдат обсъждани чрез дискусия, ще се опитаме да ги изследваме и да намерим решение особено на тези, които изглежда, че са най-острите за съвременното Православие. И като казваме "остри", влагаме в тази дума нейното истинско значение.

Решаването на тези проблеми ще помогне на Православието да излезе от своята безизходица. Ще ни отведе до възстановяване на нормалните условия на живот в света, както и в единородните институции на християнството. Същевременно, ще си отдъхнат и душите на вярващите, които се намират в криза на своята съвест и се скандализират, когато срещат в Православната църква, с която са не само институционално свързани, но главно в която вярват, аномални и неестествени положения...

Share: