понеделник, 29 февруари 2016 г.

Църковен вестник, бр. 4/2016 г.

Църковен вестник,бр.4/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

"ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016"
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Автономията и начинът за нейното провъзгласяване →  стр. 2
*  Важността на поста и неговото спазване днес →  стр. 3
*  Православната диаспора →  стр. 4
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2

СТАНОВИЩА
Митрополит на Зимбабве и Ангола Серафим (Кикотис): Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия →  стр. 5-7
/Абонамент за печатното издание/

Автономията и начинът за нейното провъзгласяване

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (МПК, Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст "Автономията и начинът за нейното провъзгласяване", проучи еклисиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия (МПК), се отнасят до:
а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията;
б) предпоставките, въз основа на които дадена Поместна църква да потърси своята автономия от Автокефалната църква, под чиято юрисдикция се намира;...


Важността на поста и неговото спазване днес

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики "постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая". Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.

2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария Завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Йоил. 2:15; Йона. 3:5-7) и е потвърден от Новия Завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на общественото Си служение (Лука. 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно извисяване (Марк. 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолско време Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли, 8, 1), както и поста преди Пасха (свщмчк Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история, 5, 24. PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика...


Православната диаспора

Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на блаженейшите Предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на тяхното свещено Събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.

Това Съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на Предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославната подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид:
1.а. Установи се, че е общо желание на всички светейши Православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклисиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква...


Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия

Проблемите и пречките за укрепване на единството на Поместните православни църкви, които съществуваха някога, продължават да съществуват и днес. Както красноречиво акцентира в своя реч през 1972 г. високопреосвещеният старец Ефески митрополит Хризостом: "Очакваме от Светия и Велик Събор на Православната църква да прояви смелост не само по този или онзи въпрос на съвременната църковна реалност, но най-вече смелост в следното: дали най-различните въпроси, които ще бъдат обсъждани чрез дискусия, ще се опитаме да ги изследваме и да намерим решение особено на тези, които изглежда, че са най-острите за съвременното Православие. И като казваме "остри", влагаме в тази дума нейното истинско значение.

Решаването на тези проблеми ще помогне на Православието да излезе от своята безизходица. Ще ни отведе до възстановяване на нормалните условия на живот в света, както и в единородните институции на християнството. Същевременно, ще си отдъхнат и душите на вярващите, които се намират в криза на своята съвест и се скандализират, когато срещат в Православната църква, с която са не само институционално свързани, но главно в която вярват, аномални и неестествени положения...

Share:

вторник, 16 февруари 2016 г.

Църковен вестник, бр. 3/2016 г.

Църковен вестник,бр.3/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Доц. Костадин Нушев: Свети Тихон Задонски и духовното възраждане на Православието в руската църковна традиция →  стр. 1,5
Анула Христова: Успение Богородично - Панигирът на Троянската св. обител  →  стр. 1,4-5

ХРИСТИЯНСКА НРАВСТВЕНОСТ
⚹ Свещ. Ясен Шинев: Страннолюбието ­— една позабравена добродетел →  стр. 7
⚹ Валерий Лукянов: Неосъждането е спасение без усилия →  стр. 1,6

ЮБИЛЕЙ
1000-годишнината от Успението на св. княз Владимир →  стр. 8

Св. Тихон Задонски: Наставления за вечен живот → стр. 7

ДОКУМЕНТИ
*  Писмо на Българския патриарх Неофит до г-жа Цецка Цачева за сътрудничество между институциите →  стр. 3
*  Доклад за дейността на Върховния църковен съвет към Св. Синод за периода 2009-2015 г. →  стр. 3
/Абонамент за печатното издание/


Свети Тихон Задонски и духовното възраждане на Православието в руската църковна традиция

На 13 август Църквата почита паметта на свети Тихон Задонски (1724-1783). Животът и делото на този светител са свързани дълбоко и неразривно с процесите на християнско просвещение и духовно възраждане, които протичат в Русия и славянските страни през целия ХVIII век. Това са преди всичко процеси на духовно обновление и пробуждане, християнско просвещение и научно разгръщане на православното богословие, които в лицето на самия светител Тихон Задонски и неговото книжовно дело придобиват ново, но също така и твърде типично и характерно за Православието направление. Според проф. Василий Зенковски тази оригинална новост се открива особено в съчинението на св. Тихон Задонски "Духовно съкровище", в което "не се отхвърля светът, но и не се изпада в плен на света, а е налице стремеж за духовно превъзмогване на света" (1:62-63)...


Успение Богородично - Панигирът на Троянската св. обител

За най-големия светийски празник ­ този на най-славната измежду човеците, по-честна от херувимите и по-славна от серафимите, на Майката на целия човешки род Пресвета Богородица, Негово Светейшество Неофит, патриарх Български и митрополит Софийски, посети ставропигиалната света обител Троянски манастир "Успение Богородично". Брат на обителта, светейшият синодален предстоятел остана там за през целия Успенски богослужебен празничен цикъл.

Всред обкръжението на своите обични събратя, той имаше възможността да се запознае с подобренията и новите придобивки на манастира, направени при игуменството на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий. Според стара философска мъдрост един народ си личи от неговото отношение към смъртта, към историята, към тези, които са били преди него. Верен на любомъдрата традиция, преосвещеният игумен е почел и в смъртта им почиващите в обителта монаси и православни християни, умивайки костите им и полагайки ги в нарочна костница, която може да бъде посетена от всеки поклонник.

Така и според манастирския типик, празничният цикъл на Успението на пресветата Дева започва с отслужване последованието на нейното Опело. Тази година при благословеното молитвено участие на Негово Светейшество Неофит...


Страннолюбието ­— една позабравена добродетел

Живеем във време, което не проповядва ценности. Патосът на морала е вече чужд на настоящата атмосфера, вибрираща от динамиката на връхлитащите мигове. Интересът във всичко и над всичко отдавна преобладава в сложната система от обществени отношения. Егоизмът е програмата на съвременния човек, лична концепция за оцеляване и победа над околните. Затова е и толкова трудно да бъдеш християнин на практика, защото обричаш себе си на възвишена самота, неразбираема и дори подигравана от другите. Християнството си поставя за цел да облагороди този свят, да го одухотвори, като го изведе от рамката на крайния индивидуализъм на битието и го въведе във вечните истини на Вселената. Християнската идея не просто побеждава, а преодолява света. Повтаря и пак повтаря своите изконни истини, за да подготви човечеството за живот в пълнота, в светлината на Царството Божие!...


Неосъждането е спасение без усилия

Грехът на осъждането на другите е един от най-разпространените, защото много лесно можем да паднем в него: порицаването на чуждите действия може да бъде изречено доста лекомислено и то дори съдържа в себе си определено удоволствие. При съденето на другите обикновено осъждащият намира оправдание за себе си, като сам подмамва съвестта си с егоистичното си мислене, че няма действително осъждане, а той само правилно обвинява другия поради греховете му. Докато не забелязваме нашите собствени недостатъци и пороци, които ние обикновено извиняваме в себе си, ние строго осъждаме същите пороци в другите...


1000-годишнината от Успението на св. княз Владимир

Българска църковна делегация начело с Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан отпътува на 25 юли за Москва, за да вземе участие в тържествата по повод 1000 г. от кончината на св. благоверен княз Владимир ­ покръстител на руския народ.

На 26 юли митрополит Дометиан отслужи св. Литургия в храм "Успение Богородично" на Българското подворие в Москва. На архиерея съслужиха: архим. Теоктист (Димитров) ­ представител на БПЦ при Московската патриаршия, архим. Антим (Маноилов) ­ протосингел при Видинска митрополия, и архим. Филип (Василцев) ­ представител на Московския и на цяла Русия патриарх при Българската патриаршия. Архим. Теоктист топло приветства митрополит Дометиан, като подчерта дългогодишните му връзки с Българското подворие в Москва. В отговор архиереят, като благодари за радостта от съвместната молитва, отбеляза, че за първи път е служил в този храм през 1959 г. Митрополит Дометиан дари на Подворието икона на св. Йоан Рилски ­ небесен покровител на Българската православна църква...

Share: