ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ПОЧЕТНИ ОТЛИЧИЯ
* Официална патриаршеска визита. Българският патриарх Неофит получи премията за 2015 г. на МОФ ЕПН → стр. 1, 8
* Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски" → стр. 3
ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Ставроф. ик. Павел Гърбов: Великото чудо и забравеният празник → стр. 1, 6
ДОКУМЕНТИ
Патриарх Неофит изпрати съболезнователно писмо до краля на Белгия → стр. 3
ДУХОВНА СЪКРОВИЩНИЦА
Св. Тихон Задонски: "Ще дойда утре" → стр. 7
/Абонамент за печатното издание/
Официална патриаршеска визита. Двама патриарси почетоха двама светии
Светейшият патриарх Неофит бе на петдневно официално посещение от 7 до 11 март в диоцеза на Руската православна църква по покана на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и ръководството на Международния обществен фонд "Единство на православните народи", за да получи присъдената му от Фонда премия за 2015 г. за изключителни заслуги и принос към единството между православните народи и утвърждаване на християнските нравствени ценности в съвременния свят…
Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски"
Най-висшият църковен орден "Св. Йоан Рилски" първа степен, бе връчен на видния български политик, народен представител в осем поредни народни събрания (3 преди 10 ноември и 5 след това) и първи национален омбудсман на България г-н Гиньо Ганев. Церемонията по награждаването се състоя на 31 март в Синодната палата. Отличието бе връчено лично от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит на г-н Г. Ганев по решение на Светия Синод на БПЦ-БП за неговите заслуги за възстановяване единството на Българската православна църква и укрепването на нейния авторитет, както чрез законодателни инициативи, така и чрез публично заявени от него позиции. Повод за награждаването му е 25-годишнината от приемането на Конституцията от 1991 г., с която се гарантира правото на вероизповедание на българските граждани и се утвърди източното православие като традиционно вероизповедание за България...
Великото чудо и забравеният празник
На 28 март, в понеделник на Третата седмица на Великия пост, се навършват 1150 години от паметно събитие в историята на Българската православна църква съдбоносно за разпространението на християнството у нас. Събитие, което не дало възможност св. Борис да стане поредният хан (подобно на Кормисош, Винех, Телец, Умор, Паган), обвинен от боилите в неспособност да управлява и екзекутиран. Събитие, което е явно чудо, поредна победа на Кръста Христов (в съвсем буквален смисъл), свидетелство за свръхестествената сила на християнския Бог и за истинността на вярата в Него.
Изворът, който най-подробно ни разказва за случилото се тогава в България, са Бертинските летописи, където по това време Реймският архиепископ Хинкмар отбелязва: "866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй,…
"Ще дойда утре"
От хората често чуваме думите: ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го: ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и не-престанно: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). В дадения случай Христос Господ призовава към покаяние и чрез покаяние всички грешници при Себе Си. Но мнозина от християните отлагат това покаяние и сякаш отказват на Христа, и макар да не го изричат на глас, но в сърцето си казват: ще дойда утре. Всички са обладани от тази мисъл и думите: ще дойда утре са се загнездили в сърцата на онези, които постоянно отлагат за следващия ден истинното си покаяние и обръщане...
