Показват се публикациите с етикет становища. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет становища. Показване на всички публикации

сряда, 9 март 2016 г.

Църковен вестник, бр. 5/2016 г.

Църковен вестник,бр.5/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

“ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016”
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Мисията на Православната църква в съвременния свят →  стр. 1, 4-5
*  Тайнството Брак и препятствията за него →  стр. 2
*  Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят →  стр. 6-7
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2
СТАНОВИЩА
*  Проф. Димитриос Целенгидис :  Официално писмо във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016 →  стр. 3
*  † Лимасолски митрополит Атанасий :  Официално писмо във връзка с проектотекста "Отношенията на православната църква с останалия християнски свят" →  стр. 7-8
/Абонамент за печатното издание/

Мисията на Православната църква в съвременния свят

Църквата Христова живее “в света”, но не е “от света” (Йоан. 17:11, 14-15). Църквата е белег (в гр. ориг. узмеqпн ­ признак, знамение, бел. ред.) и образ на Божието царство в историята, благовестяща една “нова твар” (2 Кор. 5:17), “ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13), един свят, в който “ще отрие Бог всяка сълза от очите им (на човеците) и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка ще има вече” (Откр. 21:4).
Това очакване Църквата вече живее и предвкусва, особено когато извършва божествената Евхаристия, която събира “заедно” (1 Кор. 11:20) разпилените Божии чеда (Йоан. 11:52) в едно тяло без разлика на раса, пол, възраст, социално или друго положение, където “няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11), в един свят на помирение, мир и любов.

Това предвкусване на “новата твар”, на преобразения свят, Църквата преживява също в личностите на своите светии, които чрез подвижничеството и добродетелите си са станали още в този живот образи на Божието царство, като по този начин доказват и удостоверяват, че очакването на един свят на мир, справедливост и любов не е утопия, а “жива представа (в ориг. ­ ипостас, бел. ред.) на онова, за което се надяваме” (Евр. 11:1), [която става] възможна с помощта на Божията благодат и с духовния подвиг (букв. ­ духовната бран, бел. ред.) на човека.

Вдъхновявана постоянно от това очакване и предвкусване на Царството Божие, Църквата не остава безразлична към проблемите на човека от всяка една епоха, а напротив, съпътства го в неговото безпокойство и екзистенциални проблеми, като взема върху себе си, подобно на своя Господ, болката и раните, предизвикани от злото в света, и възливайки, подобно на добрия самарянин, елей и вино върху раните му (Лука. 10:34) чрез словото на “търпението и утехата” (Рим. 15:4; Евр. 13:22) и чрез действена любов. Нейното слово към света няма за цел да съди и осъжда света (срв. Йоан. 3:17 и 12:47), а преди всичко да му даде като пътеводител Евангелието (благовестието) на Царството Божие, надеждата и сигурността, че злото, под каквато и да е форма, няма последната дума в историята и не трябва да бъде оставяно да направлява нейния ход.

Като изхожда от тези принципи и от целия опит и учение на своето светоотеческо, богослужебно и подвижническо предание, Православната църква застава до съвременния човек в неговите проблеми и тревоги, свързани с основните екзистенциални въпроси, които занимават съвременния свят, като желае да допринесе за разрешаването им, за да се възцарят в света Божият мир, “който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7), помирението и любовта...


Тайнството Брак и препятствията за него

I. Православният брак
1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване (на секуларизацията, бел. ред.), а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.
2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци ­ Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от начало не само с духовното общение на двойката ­ на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в (е установен като, станал, бел. ред.) свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил “първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан. 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).
3. И тъй, христоцентричната предобразност (типология, характер, бел. ред.) на тайнството Брак обяснява благославянето на свещения съюз от епископ или презвитер чрез специална молитва (свещенословие). Затова и св. Игнатий Богоносец в посланието си до св. Поликарп Смирненски подчертава, че тези, които пристъпват към брачно общение, трябва “да правят съединяването си (да встъпят в единение, бел. ред.) със съгласието на епископа, за да бъде бракът по Господа, а не по (човешко) желание. Всичко да става за слава Божия” (V, 2). По този начин, както свещеността на богоустановената връзка, така и високото духовно съдържание на брачното съпружество обясняват изискването да се окаже “бракът нещо честно и брачното легло ­ чисто” (Евр. 13:4). Затова и се отхвърля всеки опит (подстъп, натиск, бел. ред.) за нарушаване на неговата чистота (Ефес. 5:2-5; 1 Сол. 4:4; Евр. 13:4 и др.)...


Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят

1. Православната църква, която е Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаване на единството на християните в съвременния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която именно придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от Вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата...


Официални писма във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016


Проф. Димитриос Целенгидис
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТОВЕ ЗА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР’2016

† Лимасолски митрополит Атанасий
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТА “ОТНОШЕНИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА С ОСТАНАЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ”
Share:

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Църковен вестник, бр. 4/2016 г.

Църковен вестник,бр.4/2016г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

"ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016"
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Автономията и начинът за нейното провъзгласяване →  стр. 2
*  Важността на поста и неговото спазване днес →  стр. 3
*  Православната диаспора →  стр. 4
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2

СТАНОВИЩА
† Митрополит на Зимбабве и Ангола Серафим (Кикотис): Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия →  стр. 5-7
/Абонамент за печатното издание/

Автономията и начинът за нейното провъзгласяване

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (МПК, Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст "Автономията и начинът за нейното провъзгласяване", проучи еклисиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия (МПК), се отнасят до:
а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията;
б) предпоставките, въз основа на които дадена Поместна църква да потърси своята автономия от Автокефалната църква, под чиято юрисдикция се намира;...


Важността на поста и неговото спазване днес

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики "постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая". Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.

2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария Завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Йоил. 2:15; Йона. 3:5-7) и е потвърден от Новия Завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на общественото Си служение (Лука. 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно извисяване (Марк. 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолско време Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли, 8, 1), както и поста преди Пасха (свщмчк Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история, 5, 24. PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика...


Православната диаспора

Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на блаженейшите Предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на тяхното свещено Събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.

Това Съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на Предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославната подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид:
1.а. Установи се, че е общо желание на всички светейши Православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклисиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква...


Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия

Проблемите и пречките за укрепване на единството на Поместните православни църкви, които съществуваха някога, продължават да съществуват и днес. Както красноречиво акцентира в своя реч през 1972 г. високопреосвещеният старец Ефески митрополит Хризостом: "Очакваме от Светия и Велик Събор на Православната църква да прояви смелост не само по този или онзи въпрос на съвременната църковна реалност, но най-вече смелост в следното: дали най-различните въпроси, които ще бъдат обсъждани чрез дискусия, ще се опитаме да ги изследваме и да намерим решение особено на тези, които изглежда, че са най-острите за съвременното Православие. И като казваме "остри", влагаме в тази дума нейното истинско значение.

Решаването на тези проблеми ще помогне на Православието да излезе от своята безизходица. Ще ни отведе до възстановяване на нормалните условия на живот в света, както и в единородните институции на християнството. Същевременно, ще си отдъхнат и душите на вярващите, които се намират в криза на своята съвест и се скандализират, когато срещат в Православната църква, с която са не само институционално свързани, но главно в която вярват, аномални и неестествени положения...

Share: