Църковен вестник, бр. 20/2016

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
* Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец → стр. 4-5
* Александра Карамихалева: Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България → стр. 1

ВЯРА И МЕДИЦИНА
* Свети Лука Войно-Ясенецки: Сърцето като орган на висшето познание → стр. 7
* Дария Захариева: Хирург в расо лекува и след смъртта си → стр. 1, 7

БОГОСЛОВИЕ
† Волоколамски митрополит Иларион: Небе на земята → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Пловдивска епархия тържествено посрещна мощите на свети Лука Симферополски Чудотворец

Велика радост и висока чест споходиха по Божия милост богоспасяемата Пловдивска епархия. На 22 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай заедно със стотици благочестиви християни посрещнаха с огромно вълнение, благоговение и сълзи на радост пред митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в Пловдив частица от мощите на свети Лука (Войно-Ясенецки) Симферополски Чудотворец, дар от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Мощите бяха донесени от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на патриарх Кирил.

Богородският епископ Антоний възглави празнична архиерейска вечерня. В светата богослужба молитвено участие взеха високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай, преосвещените епископи: Велички Сионий - ­игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий ­- викарий на Софийския митрополит, Белоградчишки Поликарп ­- викарий на Видинския митрополит, Агатополски Йеротей ­- викарий на Сливенския митрополит, Знеполски Арсений ­- викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Герасим -­ гл. секретар на Св. Синод, архим. Филип (Василцев) ­- предстоятел на Руското подворие в София, прот. Андрей Бойцов ­- предстоятел на Руското подворие в гр. Бари (Италия), йером. Зотик (Гаевски), архим. Евтимий от Видинска епархия, архиерейските наместници и духовници от епархията и страната. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор “Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене “Нектарий ­- протопсалт” от Букурещ.

Стотици хора бяха препълнили митрополитския храм “Св. вмчца Марина”, в който завинаги ще остане частицата от мощите на светителя Лука, архиепископ Симферополски Чудотворец...

Мощи на св. Лука Симферополски пристигнаха в България

Мощи на св. Лука Симферополски (27 април 1877 - 11 юни 1961 г.) пристигнаха в България. Частицата от мощите на светеца хирург, лечител на душите и телата, живял в наше време, са дар от Руската православна църква за Пловдивска епархия на Българската православна църква и всички българи по молба от Българския патриарх Неофит и с благословението на Руския патриарх Кирил.

Мощите бяха донесени на 21 октомври от Негово Преосвещенство Богородски епископ Антоний, викарий на Руския патриарх. Първо светинята бе донесена в Синодната палата на БПЦ-БП. Там, върху светия Престол в синодалния параклис мощите бяха поставени от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в специално изработена мощехранителница във форма на десница, чрез която св. Лука невидимо ще благославя пристъпилите към светинята за поклонение християни. Първи пред светите мощи на изповедника за Христа се поклониха служителите от Синодалната администрация начело с главния секретар на Светия Синод архим. Герасим...

Хирург в расо лекува и след смъртта си

По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва -­ за хирурга архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите и сестрите, с йод помазвал мястото, където трябвало да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели ­- науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!

На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите ­- с панагия. Този човек е бил и епископ, и съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.

Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното -­ вярата и науката са съвместими...

Сърцето като орган на висшето познание

­Съвременният цивилизован човек чрез работа над себе си се приучва да прикрива мускулните си рефлексии и само промените в сърдечната дейност все още могат да ни разкрият неговите преживявания. Така сърцето си остава за нас орган на чувствата, който фино указва нашето субективно състояние и винаги го изобличава. Като лекар трябва да отбележа, че докато сърдечната дейност, обусловена от мускулна, може да се регулира относително добре, то да се регулира сърдечната дейност, предизвикана от различни вълнения, е изключително трудно. Затова и толкова лесно се поразява сърцето у лица със свободни професии, не свързани с тежък физически труд, но свързани с голямо психическо натоварване.

Инервацията на сърцето е изключително богата и сложна. То цялото е оплетено с мрежа от влакна на симпатиковата нервна система, чрез която е тясно свързано с главния и гръбначния мозък. Функциите на симпатиковата и вегетативната нервна система са все още слабо изучени и напълно неизвестни, но вече е напълно ясно, че те са изключително важни и многостранни. Тези нервни възли и влакна несъмнено притежават изключително важна роля във физиологията на чувствителността. Така че нашите анатомо-физиологически знания за сърцето не само че не пречат, а дори ни подтикват да считаме сърцето не само за централен орган на кръвообращението, а и за най-важния орган на чувствата. Но Свещеното Писание ни казва за сърцето значително повече...

Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски

Продължение от бр. 19
Благодарение на други местни ктитори били направени и други обновявания на манастира през този период. Но когато през 1805 г. бившият Дечански монах Теодосий дошъл тук, заварил манастира запустял. С помощта на местните той препокрил и ремонтирал църквата и изградил 12 килии. През 1808 г. към него се присъединил и йером. Гавриил от Рилския манастир, с когото изградили и нови конаци за поклонници. Оттогава датира и сегашният дърворезбен иконостас, изработен от прочутия Дебърски майстор дърворезбар и иконописец Петре Филипович, дело на когото са едни от най-прекрасните дърворезбени образци, като тези в Бигорския манастир, Рилския и Лесновския манастир, в църквата “Пресв. Богородица” в Скопие, в Крушево и др.

Изработил иконостаса и на църквата “Св. Спас” в Скопие, където е оставил портрети на себе си и на помощниците си пред работната маса с длета в ръка, а под образите им стои надпис, потвърждаващ българската му народност: “Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа -­ от Галичник. Бугари дебрани от Мала река 1824” (Йордан Иванов. “Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика”, С., 1917, стр. 215.)...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 19/2016 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
Честване на св. Йоан Рилски

* Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир; Патриаршеско приветствие → стр. 3
* Св. Йоан Рилски - покровител на Софийската духовна семинария  → стр. 1, 6
* † Неофит, Патриарх Български: "Завещавам ви да пазите светата вяра"  → стр. 6
* Александра Карамихалева: Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител  → стр. 5

ИЗ ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА
* Ангел Карадаков: Празник в Троянския манастир  → стр. 1, 4
* † Ловчански митрополит Гавриил: Приветствие към Българския патриарх Неофит от името на Св. Синод  → стр. 1, 4

МОНАШЕСТВО
* † Волоколамски митрополит Иларион: Радостта на монасите → стр. 6
* Монашеството - живот в Христа  → стр. 7

IN MEMORIAM
Възпоменание за Пловдивския митрополит Арсений  → стр. 3

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Архиерейска св. Литургия по повод празника на Рилския манастир

На 19 октомври, когато отдаваме богослужебна почит на св. Йоан Рилски Чудотворец - великия наш небесен закрилник и покровител на целия български народ, по решение на Светия Синод на БПЦ ­- БП Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната архиерейска св. Литургия в храма “Рождество Богородично” в Рилския манастир.

С владиката съслужиха преосвещените епископи: Адрианополски Евлогий ­- игумен на Рилския манастир, Браницки Григорий -­ викарий на Българския патриарх Неофит, Траянополски Киприан -­ викарий на Врачанския митрополит Калиник, Главиницки Йоан, Знеполски Арсений ­- викарий на Пловдивския митрополит Николай, гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим и още множество български духовници от цяла България. Песнопенията изпълниха антифонно софийският хор “Св. Наум Охридски” с диригент протопсалт Андрей Касабов и гръцкият църковен хор от гр. Драма с диригент протопсалт Григорий Папаемануил.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете Патриаршеско слово за празника на св. Йоан Рилски Чудотворец, в което Негово Светейшество патриарх Неофит честити празника. (Публикуваме словото ­ б.р.)...

Празник в Троянския манастир

На 15 октомври преди 71 години е роден Българският патриарх Неофит. Той посрещна рождения си ден в Троянската св. обител, където преди повече от 30 години е постриган за монах от тогавашния патриарх Максим.

За да уважат Негово Светейшество, в ставропигиалната обител дойдоха високопреосвещените митрополити: Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум; преосвещените епископи: Велички Сионий ­- игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий ­- викарий на Софийския митрополит, Траянополски Киприян ­- викарий на Врачанския митрополит, Белоградчишки Поликарп ­- викарий на Видинския митрополит, архим. Герасим ­- гл. секретар на Св. Синод, архим. Симон ­- игумен на Бачковската св. обител, архим. Филип Василцев ­- предстоятел на Руското патриаршеско подворие в София, свещеници и монаси.

Празничната св. Литургия бе възглавена от Негово Светейшество, а след нея бе извършен и благодарствен молебен към Бога. По време на причастния канон, за да поздрави патриарх Неофит, дойде и руският посланик Анатолий Макаров. От името на Св. Синод слово прочете Ловчанският митрополит Гавриил. (Словото четете на стр. 4.)...

Българската православна църковна общност в Атина чества своя покровител

“Естествен център на българската общност в Атина” -­ така нарекоха българския храм “Св. Йоан Рилски” в гръцката столица.

От ранна утрин в неделния ден на 16 октомври българи от всички възрасти, живеещи в Атина започнаха да се събират в храма и околохрамовото пространство ­- много от тях в народни носии от различни региони на България. По решение на църковното настоятелство на храма Българската православна църковна община чества своя небесен покровител св. Йоан Рилски и храмовия празник в най-близкия неделен ден до 19 октомври ­- когато Църквата чества св. Йоан Рилски.

Празничната св. Литургия отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Атанасий. В своето слово за празника той говори върху евангелското четиво за сеяча и житието на св. Йоан Рилски.

Като призова вярващите да следват примера на преподобни Йоан и светите Божии угодници, да се стараят да бъдат “добра почва” за семената на вярата и да дават добри и богати плодове, отец Атанасий каза, че Бог не очаква от нас да отидем в пустинята, за да се спасим, а да живеем в благочестие там, където ни е поставил, да благодарим за всичко и да Му служим с всичките си сили и дарования, като изпълняваме Неговите заповеди...

Радостта на монасите

­Популярната представа за монашеството като за съществуване, лишено от всяка радост, сурово и мрачно, е дълбоко невярно и почива върху пълно непознаване на духа на монашеството. «Радостта на монасите... е тиха, чиста, това е тъкмо веселието на добродетелната душа ­- пише архиепископ Иларион (Троицки). - Та нали онази отровна омая, онова пиянско упоение, които обикновено наричаме «радости на живота», са всъщност нещо мрачно, водещо до пресищане и отврата... Ние, монасите, от радост и умиление плачем и благодарим на Господа... Сълзите на умилението са познати на всеки монах; бедни и жалки му изглеждат мирските радости в сравнение с тези сълзи... Самият аз съм минал през пострижение и мисля, че вече няма да преживея друга такава радост като на този ден... Аз бях изпълнен с радост цели два месеца. Тъй ликуваше всичко в душата ми, толкова радостно ми беше... Ненапразно по време на ритуала замонашващият, вземайки расото в ръце, казва: «Нашият брат (името) ще се облече в дрехата на веселието и духовната радост, за да се отърси и да потъпче всички тъги и смущения»... Колкото по-далеч от страстите, толкова по-голяма е радостта в сърцето. Чистотата на сърцето е свързана неразривно с веселие».

Ритуалът на замонашването се извършва в храма. Извършва го епископът или игуменът на манастира. В началото свалят всички дрехи от замонашвания и го обличат в дълга бяла риза. Замонашваният произнася обетите и изслушва поучението на игумена, след което игуменът символично подстригва косата му и го облича в черни монашески дрехи. Цялото братство на манастира се доближава до новопосветения монах, питайки го: «Как ти е името, брате?» За една или няколко нощи монахът остава в храма, където чете Псалтира и Евангелието...

Отвъд границите. В манастира на св. Гавриил Лесновски

Продължение от бр. 17
“Свети Гавриил Лесновски живял в Лесновската пустиня, в Щипска епархия, много години водел постнически и свят живот и се представил на Бога”. Св. Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”

Хубаво нещо са старините. Затаяваме дъх, когато влезем в храмове, оцелели през превратностите на историята от векове, благоговейно мълчим, взрели се в стенописи от Средновековието, пред древни ръкописи и утвар... Но това, което прави един манастир истински ценен, е не оцелелите старини, а оцелялата жива традиция, усилието, с което днешните монаси залягат да подражават в подвизаването и благочестието на основателя на своя манастир и най-достойните му следовници. А именно това безценно съкровище открихме в древния Лесновски манастир.

Следвайки указанията на старейшината на Осоговския манастир, въоръжени с карта и, не без напътствия от страна на отзивчивите местни жители, след ок. 90 км хубав асфалтов път през Кратово, Пробищип, Злетово и Лесново спряхме пред портите на манастира, основан от св. Гавриил Лесновски. Посрещна ни, както по-късно узнахме, игуменът на обителта йером. Дамаскин. Отвори канаскията, за да ни даде свещи, заведе ни в храма и ни разказа историята на манастира, а после ни запозна и със съвременното му състояние...

Прочети още...

Църковен вестник бр. 18/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ТЕОЛОГИЯ
Д-р Паулина Тодорова: Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа → стр. 1, 6-7

ПРАВОСЛАВНА ДОГМАТИКА
Проф. Йоанис Романидис: Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст → стр. 4-5

ИНТЕРВЮ
† Ириней, архиепископ на Крит: Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците → стр. 3

МЕЖДУПРАВОСЛАВНИ ФОРУМИ
Фундаментализъм - вярност към традицията или модернизъм. IX среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове. Комюнике → стр. 3

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Архимандрит Евтимий: Покров на Пресвета Богородица в Ресилово → стр. 1-2

ЦЪРКВА И КУЛТУРА
Вълнуваща премиера в двореца "Врана" по случай Деня на Независимостта → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа

След св. Петдесетница се появява нова действителност -­ Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, обладаваща несътворена и неограничена пълнота, която съдържа в себе си божествена и спасителна сила (срв. 2 Кор. 12:9). Поради това Църквата винаги е притежавала благодатни средства за избавление, лечение, помощ и утеха на боледуващата, страдаща и търсеща спасение човешка душа. Това са светите тайнства, в частност Евхаристията и изповедта, а също така и проповедта, постът, молитвите, както и многото други дейности в богослужебния й живот и социална мисия.

Вярата в Бога дава на вярващите в Него основния смисъл и насока на тяхното съществуване, а също така сигурност, психична устойчивост и неизменна подкрепа. В църковната общност изцелението на духа, разума и тялото на търсещите спасение членове на Църквата се извършва благодарение на Светия Дух и основно -­ посредством благодатта на Светата Троица. Свещенослужителят е съработник Божи в тази терапия на благодатта. Той наставлява, въвежда, свещенодейства и дава ръководни насоки за душепастирско обгрижване на вярващите.

Църквата е богочовешки организъм и в него Божията благодат действа мистично чрез свещенослужителя, който в свещенодействието става проводник на целителното й действие (срв. Йеротей Влахос), митр. Православна психотерапия, ВТ 2005, с. 62). Чрез светите тайнства свещенослужителят има възможност благодатно да приобщава вярващите в тайнството на богообщението и делото на спасението...

Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст

Текстът е част от лекторията на тема “Фундаменталната разлика между Изтока и Запада”, изнесена през 1981 г. под формата на три лекции в семинарията на Честния Кръст. И по-конкретно, тя е втората от трите части на лекцията “Филиоквето” на известния приснопаметен догматист. Първата ­- “Исторически контекст”, и третата ­- “Мащаби на проблема filioque”, сме публикували в “Църковен вестник” бр. 14/2016 г., стр. 2-3.

В основата на filioque-полемиката между франки и римляни стоят заложени съществени разлики в богословския подход, богословската тематика, духовността и поради това също и в разбирането на самото естество на учението и на езиковата разработка, или по-точно на термините, чрез които учението бива изразявано.

Когато четем протоколите, прилежно водени от Смарагд при срещата между пратениците на Шарлеман (Карл Велики) и папа Лъв III, оставаме поразени не само от факта, че франките така дръзко са добавили filioque-то към текста на Веруюто и са го превърнали в догмат, но също и от високомерния начин, по който така авторитарно са се произнесли, че filioque-то е необходимо за спасението и че то е един вид “подобряване” на сравнително доброто, но непълно учение относно Светия Дух. Това било в отговор на строгата забележка на папа Лъв към франкската дързост. Папа Лъв на свой ред предупредил, че ако някой се опитва да подобрява нещо, което е добро, то той трябва първо да е съвсем сигурен, че в опита си към подобрение няма да му навреди (т.е. да го изопачи, бел. прев.). Той подчертал също, че такъв не може да поставя себе си в по-висока позиция от Отците на Съборите, които не са добавили filioque-то не поради небрежност или незнание, а по божествено вдъхновение.

Тук изниква въпросът: Как и откъде изобщо в тази новооснована франкска богословска практика се е родила идеята, че filioque е вид “подобряване” на Символа на вярата и че този пропуск във Веруюто е резултат от небрежност и незнание от страна на Отците от Съборите?

Тъй като Августин от Ипон е единственият представител на римското православно богословие, с когото франките били сравнително добре запознати, ние следва да обърнем поглед към Ипонския епископ, за да открием отговора.

Смятам, че стигнах до отговора чрез една лекция на Августин, изнесена на конференция на Африканските епископи през 393 г. Августин бил помолен да изнесе лекция върху новия Символ на вярата и той изпълнил тази задача. Впоследствие преработил тази своя лекция и я публикувал.

Само че не разбирам защо изложеният в нея Символ на вярата не е този на Никео-Константинополския събор, след като външните рамки на Августиновия доклад и Символа на вярата са еднакви. А вече са били изминали дванадесет години от приемането на новия Символ от Втория вселенски събор, като на практика това било един благоприятен момент събраните там епископи да научат за новия Символ на вярата, официално приет и утвърден за цялата империя. Епископите със сигурност са знаели добре поместния Символ на своята Църква и не са имали потребност от разяснения по него.

Така или иначе Августин допуска три базисни, груби грешки в тази лекция. И си отива от този свят дълги години след това, без въобще да осъзнае своите грешки, които подвеждат франките и цялото тяхно германо-латинско християнство към повтаряне на същите тези грешки...

Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците

­ - Много се говори напоследък в Крит за приемането на бежанци на острова. Някои категорично не са съгласни, други казват, че ние трябва да им помогнем, доколкото можем. Каква е вашата позиция?

- Поначало винаги трябва да се има предвид, че човек, всеки един човек, е дете на Бога и е Негово творение. Не е правилно да отхвърляме който и да било човек, от какъвто и да е цвят, континент, раса и страна. Всички човешки същества трябва да бъдат уважавани. Ние не можем и не трябва да отхвърляме никого. Дълг и чест за всички нас е да не отхвърляме никого. Но още и да го зачитаме и уважаваме. Отговорът е “Да”, да ги приемем. “Да” - да им помогнем.

- Срещал ли сте се лично с мюсюлмани; имате ли личен опит от това как те живеят и мислят?

- Случвало ми се е през годините. Срещал съм се и съм говорил с мюсюлмани, особено по време на следването ми в Истанбул. Аз лично не съм срещнал фанатизиран мюсюлманин. Тези, които съм срещал там, бяха нормални хора, а не фанатици.

- Мнозина вярват, че появата на мюсюлманите в страната ни е заплаха за християнството и изпитват страх. Какво бихте казали на тези хора?

- Всички мюсюлмани не са едни и същи. Някои от тях са много фанатични, а други не. Силно зависи от нрава и качеството на човека.

Заплаха за нашата страна (Гърция, но се имат предвид и другите европейски страни, бел. прев.) и хората ни са фанатичните и враждебно настроените човеци. Никой не трябва да заплашва никого. Тези, които правят това, грешат - които и да се те. Във всеки случай, ние не можем да съдим за тези хора, ако първо не ги опознаем, ако не поговорим с тях, а след това да си правим заключения.

Аз не познавам лично всички мюсюлмани и не мога да знам какъв е всеки от тях. Но вярвам, че не всички мюсюлмани са фанатици и опасни. Не знам кои и колко от тях са фанатизирани и опасни. Вярвам обаче, че не е нужно да се страхуваме от никого. Нужно е само да обичаме, да уважаваме, но не да се страхуваме. Страхът не е от полза за никого...

Покров на Пресвета Богородица в Ресилово

На 1 октомври Православната църква почита един от Богородичните празници, който се е утвърдил от древни времена, като истинско убежище за християните и подкрепа в трудните моменти на изпитание, а именно Покров Богородичен. По този повод в Ресиловската света обител, посветена на честния Богородичен Покров, край с. Ресилово, Дупнишка духовна околия, Софийска епархия, бе отслужена на 30 септември тържествена вечерна служба, както и архиерейска света Литургия на 1 октомври.

С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и съгласието на Видинския митрополит Дометиан, вечерното богослужение с чина на петохлебието и водосвет бяха оглавени от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп.

В празничното вечерно богослужение съслужиха духовници от Софийска, Видинска и от Неврокопска епархия.

След вечерната молитва, посветена на Божията Майка, епископ Поликарп благослови вярващите и произнесе кратка проповед, с която, припомняйки историческото събитие на празника, насърчи вярващите християни да имат силна вяра в Бога и да бъдат уверени в това, че по молитвите на света Богородица Бог винаги им помага и ги благославя в живота, в радости и беди.

На 1 октомври Ресиловският манастир бе преизпълнен с богомолен народ, който бе дошъл да се помоли на света Богородица и да преклони глава пред величието и милостта на Бога.

Преди литургията, в дворите на светата обител тържествено бе посрещнат Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който взе молитвено участие в празничното богослужение...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 17/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ
* Архимандрит Евтимий: Живот, дело и служение → стр. 1, 6
* Слово на Българския патриарх Неофит → стр. 5
* Слово на Видинския митрополит Дометиан → стр. 5
* Александра Карамихалева: 200 години от рождението на екзарх Антим Първи → стр. 1, 4-5

МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ. Международна среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове - 22.09.2016 г., Благоевград
Ангел Карадаков, Александра Карамихалева: Да ходим по правите стъпки на правата вяра → стр. 1, 3

АКТУАЛНО
Александра Карамихалева: Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан → стр. 7

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Освещаване на новия храм "Св. Преображение Господне" в Басарбовския манастир → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Йоаким Осоговски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

200 години от рождението на екзарх Антим Първи

Навършват се 200 години от рождението на Негово Блаженство Антим Първи ­ Видински митрополит, пръв екзарх на самостойната Българска църква, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот, който е роден в Лозенград през 1816 г.

По този повод във Видин, където е погребан великият българин и където се намира неговата гробница-мавзолей, осветена на 16.IX.1934 г., през цялата 2016 г. с различни инициативи се отбелязва тази годишнина.

По покана на Високопреосвещения Видински митрополит Дометиан Негово Светейшество Българският патриарх Неофит взе участие в празненствата, организирани от Видинска света митрополия. Предстоятелят на Българската православна църква пристигна в епархията още предния ден. Програмата за честванията предвиждаше посещение на патриарх Неофит на 15 септември на новостроящия се храм “Св. Дух” в Монтана...

Живот, дело и служение

Негово Блаженство Антим е първият Видински митрополит и пръв български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята като истински проповедник на евангелското слово, изявител на Христовата свобода, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: “Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!”

Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия, със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашески постриг в манастира “Каракал” на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим, епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември. Впоследствие е зачислен в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя.

През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г., става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски, професор по славянска филология...

Да ходим по правите стъпки на правата вяра

“Всички трябва да ходим по правите стъпки на правата вяра” ­ каза пред журналисти Негово Светейшество Българският патриарх Неофит при пристигането си в Благоевград. Той допълни, че “трябва да положим старание и да се ориентираме в духовния живот, в различните религиозни учения. Трябва да бъдем внимателни, когато се контактува с недобре подготвени вярващи. Да ходим по правите стъпки на правата вяра. Да си помагаме взаимно, защото служим на Бога и на нашия народ”.

Патриарх Неофит пристигна в областния център за участие в Международната среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове на 22 септември ­ Деня на Независимостта на България. По този повод Светейшият патриарх пожела: “Нека да се радваме години напред на една истинска, достойна независимост! Да имаме независимост на нашето Отечество, което толкова е изстрадало. Нека да бягаме от лошите дела и лошите пътища!” Минути преди да влезе в сградата на Община Благоевград, за да се срещне с местната власт, патриарх Неофит сподели пред представителите на средствата за масова информация, че най-доброто, което може да се очаква е Църквата да получава помощта и подкрепата на другите институции.

“Огромна чест за общината ни е, че сте в нашия град, както и че сме домакини на тази международна конференция. Особена радост за нас е, че Ви посрещаме в такъв важен за страната ни ден ­ Деня на Независимостта на България” ­ каза кметът на гр. Благоевград Атанас Камбитов при срещата си с Българския патриарх Неофит...

Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан

Сто години след една от най-епичните битки в българската история ­ тази на Каймакчалан ­ на върха бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите. Отдаването на почит към героите и отслужване на заупокойна молитва се прави за първи път на това историческо от времето на Първата световна война място.

На 20 септември по инициатива на Министерството на отбраната бе организирано поклонение и заупокойна молитва на връх Каймакчалан ­ намиращ се днес на гръцко-македонската граница. Там в далечната 1916 г. по време на Първата световна война намират смъртта си 3 120 български воини, сражавали се в неравностойна битка със сръбските си противници и отстоявали достойно българските позиции.

Трудният преход и ниската температура на върха (около 2 градуса) не уплашиха дошлите да се преклонят пред героичния подвиг на българските воини, дали живота си за нашето Отечество. За пръв път от сто години насам българска военна тръба зазвуча отново на заветния връх.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреос-вещенство Флорински митрополит Теоклит, в чийто диоцез се намира върхът, високопреподобният архимандрит Атанасий (Султанов), предстоятел на българския храм “Св. Иван Рилски” в Атина, отслужи заупокойна молитва за загиналите...

Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Продължение от бр. 15. Впрочем, според житието сам светецът известява за това на първия игумен Теофан, като му казва: “Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места.

Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение”.

Отец Добрислав ни показва една малка каменна колонка пред храма и ни разказва, че поради голямото стечение на поклонници при мощите на светеца, султан Хамид (1876-1909) изпратил войска, за да разгонят народа. Водачът им взима мощите и тръгват към Крива паланка, но при портите на манастира му става лошо и започва да се олюлява на коня си. Питат го какво му е, а той дори няма глас да отговори, само дава знак с ръка да се връщат обратно към манастира. Оставят мощите и уведомяват султана какво се е случило. В отговор на това султан Хамид изпраща този знак, който да пази манастира от посегателства.

През 1570 г. турците правят цялостен опис на Кюстендилския санджак, в който документ Осоговският манастир е заведен като “Свети Отец”. Там подробно са описани сградите и имотите на манастира, между които: 3 църкви (вероятно като трета църква са записали старата камбанария с кръщелна), 12 параклиса, двуетажна гостоприемница, фурна, изба, хамбар, 900 овце, 500 кози, 130 едър рогат добитък, 3 ниви, зеленчукова градина, лозе и ливада, кошери и т.н. Споменават се и монасите: Степан (игумен), Теофил, Лука, Алпад, Матей, Игнатий, Стоян, Стефан, Варлаам, Василий, Теодосий, Герасим, Атанасий, Иларион...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 16/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКИ СЛОВА
† Неофит, Патриарх Български: Патриаршеско слово за Кръстовден → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* † Русенски митрополит Наум: Послание относно разпространявани внушения, съпътствали провеждането на Събора на о. Крит → стр. 3
* Да бъдем човеколюбиви към нашите събратя-друговерци → стр. 3

XVIII СЕДМИЦА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА - Варна'2016 → стр. 1, 4-5
* Анула Христова: Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна → стр. 6

* Д-р Паулина Тодорова: Църквата и психичното здраве на човека. Представяне на книгата "Духовно ориентирана психологична помощ и подкрепа" → стр. 7

НОВИ КНИГИ
Св. Нектарий Егински: Опознай себе си. Текстове по себепознание → стр. 5

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Откриване на новата учебна година в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

XVIII седмица на православната книга - Варна'2016

Осемнадесетото издание на Седмицата на православната книга бе посветено на 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски.

Почитта към книжовното дело на епископа Седмочисленик, сугубо отхранил в себе си благодатна святост ­ на монашеско подвижничество и на възсияване в мисионерското дело на просвещаване на българския род чрез проповед и писменост на роден език, създавайки и първата българска книжовна школа, събра на тазгодишния форум представители на всички богословски школи у нас. Така това събитие, утвърдило се като православно и от международен характер, тази година бе насочено най-вече към представяне на българската православна книга и богословския размисъл на днешните православни български книжовници.

Поради това и първите представени книги на форума бяха на естествения приемник на Охридската книжовна дейност ­ Синодално издателство. Заглавията, издадени по решение на Св. Синод на БПЦ ­ Българска патриаршия, бяха две: “Аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим Софийски, архиепископ Богучарски, и “Опознай себе си” на свети Нектарий (Егински), митрополит Пентаполски. Авторите и на двете са съвременни светители и чудотворци, просияли в своя живот чрез дела на вярата и трудове на богословското поприще.

Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна

За 9 септември домакините на XVIII Седмица на православната книга бяха организирали за гостите и участниците в нея посещение на разкрития средновековен манастирски комплекс в местността Пчелина, над гр. Варна. Археологическите разкопки се провеждат под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов.

Църковният археолог посрещна любознателната група книжовници ­ духовници, преподаватели и книгоиздатели, и ги поведе из руините на древния манастир. Разбира се, започва от централната сграда ­ съборния манастирски храм.

Ето какво разказа проф. Попконстантинов за направените досега разкрития там:

Манастирският храм. Храмът е бил богато стенописван. По време на разкопките ­ възстановихме ги точно преди двадесет години (1996 г.) и от тогава до сега сме тук непрекъснато близо по два месеца всяка година ­ открихме над три хиляди фрагмента от стенописи, което подсказва, че това е един от малкото храмове от Първото българско царство, който е бил стенописван.

Жилищна част с трапезария (двуетажна сграда). На север от храма виждате руините на продълговата сграда, която е дълга 42 м. Това по всяка вероятност е била жилищна част на манастира. Тя е с интересна архитектура. Виждате, че стълбовата конструкция е разположена шахматно, а не в една линия. Като всички мраморни детайли (в стените), които виждате, са взети не от тук, а от място, намиращо се на около 1,5 км. Това сега е кв. “Възраждане”. Там, много години преди застрояването на квартала, откриха базилика от ранновизантийския период (V-VI в.). Базиликата е била унищожена. Но по-късните заселници са знаели за нея и са използвали част от богатия й мраморен материал, като са го вложили в изграждането на тези стълбове...

Църквата и психичното здраве на човека

Често пъти се задава въпросът, защо в мисията на Църквата с такава актуалност и острота се налага свещенослужителят или специалистът богослов ­ с професионална квалификация в областта на психологията ­ да се обърне към научната психология, пастирската психология и науките за духа, за да може да протегне ръка за помощ на неуверения, страдащ и психично обременен човек. Отговорът може да се намери в съществуващата в наши дни всеобхватна и дълбока криза на духа, както и в обстоятелството, че Църквата Христова никога не може да остане равнодушна към конкретната съдба на човека, който в пътеката към храма или в нейната еклезиална общност търси духовно ръководство и утеха, психологична помощ и подкрепа, за да преодолее възникналата собствена личностна безпътица или психосоциална криза, съпътстващи неизбежно и много често жизнения път на всеки един от нас. И нещо повече ­ тази специализирана грижа и помощ за човешката душа като душегрижие не е само вид терапия. Тук става въпрос за най-важната и вярна насока по пътя на духовно-нравственото съвършенство, която в сотериологичната си проекция като живот в Христос е пътят на спасението в Царството (срв. Дан. 2:44; Мат.7:21) и на живот в бъдещия век (срв. Лука. 20:35).

Много трудно е да се дефинира по най-кратък начин душегрижието като научна дисциплина в състава на Пастирската психология, защото това, което се разбира като душегрижие (лат. Сura animarum, нем. Seelsorge, англ. Pastoral Care), има комплексен характер и се описва обикновено от различни перспективи и измерения:

Богословски... Психологично... Феноменологично... Еклезиологично...

Опознай себе си. Текстове по себепознание

Св. Нектарий Егински е велик светец в църковната история на ХХ век, когото Бог е прославил с многобройните му чудеса и приживе, и след смъртта. Богатото наследство от негови проповеди, съчинения и писма до духовните му чеда са ценен извор на богословски идеи и практически съвети, които се явяват неимоверно потребни за съвременния човек. Този велик светец е прославен християнски учител чрез личния си пример, дълбокото си богословие и духовно наставничество.

В новоиздадената на български език негова книга “Опознай себе си” той ни дава ценни насоки как още в земния си живот да се обръщаме към Господа, как да Му отдаваме достойна почит и да следваме волята Му. Отличавайки се със забележителна благост, доброта, търпение, благодатно смирение и дълбоко познаване на човешката душа, той ни учи как да се стремим към нравствено усъвършенстване като към нещо възвишено и велико, но не и невъзможно за човека, познаващ себе си и стремящ се истинно към благодатта на Бога.

От книгата разбираме, че у този човек, който в дълбини познава себе си, истината се явява като божествено свойство и по такъв начин той бива привличан от нея...

Прочети още...

Църковен вестник бр. 15/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ. 1070 години от Успението на св. Йоан Рилски
* Патриаршеско и синодално послание → стр. 1,4

* Ангел Карадаков: Всебългарски светилник! → стр. 1,4

* Божин Дончев: Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия → стр. 5

ДОКУМЕНТИ
† Ловчански митрополит Гавриил: Писмо на КПО при Св. Синод относно нормативните документи, касаещи религиозното образование в училище → стр. 3

* Съболезнования по повод жертвите на бедствието в района на Скопие и катастрофалното земетресение в Италия → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
* Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си. Из “Да се учим със св. Никодим”, гл. 3, изд. манастир Параклита. Превод: Асен Андонов → стр. 7

* Татарски принц -­ пръв игумен на Кожеозерския манастир. Превод: Георги Германов → стр. 7

НРАВСТВЕНО БОГОСЛОВИЕ
Свещ. Ясен Шинев: Адът – това съм аз → стр. 6

ПОКЛОННИЧЕСТВО
Александра Карамихалева: Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия

В Санкт Петербург, столицата на царска Русия, се намира един манастир - свето-Йоановският женски ставропигиален манастир, основан в края на ХIХ в. от св. Йоан Кронщадски, чиито мощи се покоят в манастира днес, и посветен на св. Йоан Рилски ­- небесния покровител на Кронщадския чудотворец.

Нормално е Рилският чудотворец да е почитан в съседните ни страни ­- Сърбия, Македония, Гърция, но в далечна Русия, където има не един храм посветен на него, е учудващо.

Как започва всичко?

Най-ранното писмено свидетелство за св. Йоан Рилски в руските земи, представлява отреденото му място в месецослов, от края на ХIII и началото на ХIV в., добавен към Галицкото евангелие. Според руските изследователи този факт съвсем не свидетелства за някакво общонародно почитание към Рилския светец в югозападните руски княжества, а е плод на връзките между българската и галицката държава, тъй като месецословът е препис от българския месецослов към Търновското евангелие от 1273 г. Паметта на свети Йоан Рилски започнала да се чества в Русия (предимно на северо-изток) по-особено в края на ХIV и началото на ХV век...

Писмо на КПО при Св. Синод

На свое разширено заседание, проведено на 10 август 2016 г. и оглавено от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, Културно-просветният отдел (КПО) при Св. Синод разгледа влезлия в сила от 1 август т.г. Закон за предучилищното и училищното образование. По отношение на религиозното образование в българското училище бяха отчетени редица несъответствия между действащите държавни нормативни документи, което отново поставя учебния предмет “Религия” в неравностойно положение и затормозява неговото практическо приложение и развитие.

Във връзка с това ръководителят на КПО Ловчански митрополит Гавриил отправи официално писмо, адресирано до г-жа Меглена Кунева ­- министър на образованието и науката, г-жа Мая Манолова ­- омбудсман на Р България и г-жа Цецка Цачева ­- председател на 43-то Народно събрание...

Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си

Братя и сестри, нека се замислим, че и Господарят на вселената, на Когото всички създания служат, Сам е живял в послушание към Своята “по естество” майка, св. Богородица, която Го е носила 9 месеца в утробата си и Го е хранила с млякото си. Имал е задължението да я слуша, като неин истински Син и като Създател на десетте Божии заповеди, една от които гласи: “почитай... майка си, (за да ти бъде добре)” (Изх. 20:12). Въпреки че не е бил длъжен да се подчинява на праведния Йосиф, тъй като той не е Негов баща “по естество”, без значение на това Господ е пребивавал в послушание и към двамата. Заради това и ев. Лука казва: “и им се покоряваше” (2:51).

Господ със свръхестественото Си послушание надминал всички човешки правила и закони на естеството. Според същите, децата са длъжни да се подчиняват на родителите си дотогава, докато не се научат да разграничават доброто от злото, т.е., докато не навършат петнадесет или най-много двадесет години, както е написано в книга Числа: “от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло) (32:11). След тази възраст тези деца са свободни и могат самостоятелно да определят избора си. Христос обаче спазвал не само този закон...

Татарски принц ­- пръв игумен на Кожеозерския манастир

Кожеозерският манастир е православен руски манастир, основан от Нифонт Кожеозерски и Серапион Кожеозерски през 1550 година. Този манастир е един от най-изолираните в Русия; няма път, който да води до манастира, така че единственият начин да се стигне до него е да се извървят 30 километра.

През ХVI в. долината на река Онега била вече доста населена и монасите, които искали да водят аскетичен начин на живот търсели отдалечено място, за да избягат от хората и да се посветят на Бога. Нифонт Кожеозерски, монах в Сирянския манастир близо до село Чекуево, в долната част на река Онега, стигнал до река Кожеозеро. Според преданието това се случило през 1552 г. През 1557 г. Сергей, кръстен татарски принц, пристигнал при река Кожеозеро и станал монах, приемайки името Серапион. По-късно той станал и първият игумен на манастира.

Тъй като земите около река Кожеозеро не били добри за земеделие, отначало манастирът бил доста беден и условията за живот в него не били добри. През 1585 г. цар Теодор Иванович дарил земи около река Кожеозеро на манастира, на които били построени две църкви. Отец Серапион починал през 1611 г. Следващият игумен бил Авраам, духовно чадо на вече покойния Серапион. Авраам починал през 1634 г. Единственият светец обитавал в манастира бил Никодим Хозюгски (Кожеозерски), който дошъл в Кожеозеро през 1607 г., но през 1609 г. напуснал манастира, за да води аскетичен живот на около 14 км от него...

Адът – това съм аз

В средата на XX в. известният френски философ и екзистенциалист Жан Пол Сартр изрече мисъл, която се възприе постепенно от тогавашното поколение, превръщайки се в лайтмотив на хиляди хора по света. Думите: “Адът -­ това са другите!” бързо се разтвориха в духа на обществото, по много гъвкав начин се социализираха и заразиха със своята първична откровеност и завладяваща директност хиляди души.

На практика се постигна изместване от центъра на човешката личност към външността, освобождаване от проблемите на многопластовия “Аз” към безличното “ние”, изтласкване на драмата на личностното съществуване към необятния простор на общественото битие.

Всички, които познават духа на християнството и ценят неговата духовна мощ, обаче знаят, че то винаги е било изправено пред болезнения проблем “Аз и Бог”, а другите като неизбежно обкръжение са поставени настрани. Думите: “Лекарю, излекувай себе си!” са вътрешен мотив, “светая-светих” на учението на Спасителя Иисус Христос.

Християнинът има една единствена задача ­- да спаси душата си от хилядите съблазни на този свят в непрекъснато общение с Божията благодат и да заслужи място в Царството Божие. Той се бори неотстъпно на два фронта -­ вътрешен и външен -­ и тази невидима бран осмисля цялото му съзнателно съществуване в стихията на връхлитащите дни. Приел е дълга си да се пребори със старата си природа, повредена от първородния грях, като я очисти от плевелите на греха. Взирайки се в образа на Богочовека Христос, да освети своята душа, дух и тяло и да се превърне в Негова икона, изобразявайки “новия човек”, “новата твар”, родена свише. С упорит, но благословен труд да пресуши блатото на страстите в ужасна битка с поднебесните духове на злобата. Обожението е целта на неговия живот, най-съкровеният смисъл на неговата житейска мисия...

Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Потеглихме за Република Македония рано сутринта и два часа по-късно вече бяхме на границата. Преминаването през граничния контрол ни отне само броени минути, а пътят, въпреки завоите заради планинския терен, беше хубав -­ широк и добре асфалтиран.

Намерихме лесно разклона към Осоговския манастир -­ първата цел на нашето пътуване. Разклонът е указан с табела и малко крайпътно параклисче, вляво, преди големия мост, по който шосето преминава през р. Крива река на влизане в Крива паланка. От там по стръмен асфалтов път, с остри завои, след километър-два видяхме вляво дивния амфитеатрално разположен манастир с надвисналите му над планинската река сгради. Поспряхме, за да се порадваме на приказната му красота и да благодарим на Бога, че е довел стъпките ни до това благословено място, осветено от молитвите на преподобния св. Йоаким Осоговски. Спряхме колата малко след отбивката за манастира и продължихме пеша, за да подготвим душите си за досега с обителта и светинята, пазена от основаването й в нея.

Центърът на манастирския комплекс са двата храма. По-старият ­- “Рождество на Пресвета Богородица”, и по-големият, увенчан с 12 купола, посветен на светеца, в който се съхраняват мощите на преподобния...

Прочети още...