ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ТЕОЛОГИЯ
Д-р Паулина Тодорова: Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа → стр. 1, 6-7
ПРАВОСЛАВНА ДОГМАТИКА
Проф. Йоанис Романидис: Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст → стр. 4-5
ИНТЕРВЮ
† Ириней, архиепископ на Крит: Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците → стр. 3
МЕЖДУПРАВОСЛАВНИ ФОРУМИ
Фундаментализъм - вярност към традицията или модернизъм. IX среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове. Комюнике → стр. 3
НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Архимандрит Евтимий: Покров на Пресвета Богородица в Ресилово → стр. 1-2
ЦЪРКВА И КУЛТУРА
Вълнуваща премиера в двореца "Врана" по случай Деня на Независимостта → стр. 8
/Абонамент за печатното издание/
Тайнствата и богослужението на Църквата - основа за душегрижие и живот в Христа
След св. Петдесетница се появява нова действителност - Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, обладаваща несътворена и неограничена пълнота, която съдържа в себе си божествена и спасителна сила (срв. 2 Кор. 12:9). Поради това Църквата винаги е притежавала благодатни средства за избавление, лечение, помощ и утеха на боледуващата, страдаща и търсеща спасение човешка душа. Това са светите тайнства, в частност Евхаристията и изповедта, а също така и проповедта, постът, молитвите, както и многото други дейности в богослужебния й живот и социална мисия.
Вярата в Бога дава на вярващите в Него основния смисъл и насока на тяхното съществуване, а също така сигурност, психична устойчивост и неизменна подкрепа. В църковната общност изцелението на духа, разума и тялото на търсещите спасение членове на Църквата се извършва благодарение на Светия Дух и основно - посредством благодатта на Светата Троица. Свещенослужителят е съработник Божи в тази терапия на благодатта. Той наставлява, въвежда, свещенодейства и дава ръководни насоки за душепастирско обгрижване на вярващите.
Църквата е богочовешки организъм и в него Божията благодат действа мистично чрез свещенослужителя, който в свещенодействието става проводник на целителното й действие (срв. Йеротей Влахос), митр. Православна психотерапия, ВТ 2005, с. 62). Чрез светите тайнства свещенослужителят има възможност благодатно да приобщава вярващите в тайнството на богообщението и делото на спасението...
Фундаменталната разлика между Изтока и Запада. Филиоквето - Богословски контекст
Текстът е част от лекторията на тема “Фундаменталната разлика между Изтока и Запада”, изнесена през 1981 г. под формата на три лекции в семинарията на Честния Кръст. И по-конкретно, тя е втората от трите части на лекцията “Филиоквето” на известния приснопаметен догматист. Първата - “Исторически контекст”, и третата - “Мащаби на проблема filioque”, сме публикували в “Църковен вестник” бр. 14/2016 г., стр. 2-3.
В основата на filioque-полемиката между франки и римляни стоят заложени съществени разлики в богословския подход, богословската тематика, духовността и поради това също и в разбирането на самото естество на учението и на езиковата разработка, или по-точно на термините, чрез които учението бива изразявано.
Когато четем протоколите, прилежно водени от Смарагд при срещата между пратениците на Шарлеман (Карл Велики) и папа Лъв III, оставаме поразени не само от факта, че франките така дръзко са добавили filioque-то към текста на Веруюто и са го превърнали в догмат, но също и от високомерния начин, по който така авторитарно са се произнесли, че filioque-то е необходимо за спасението и че то е един вид “подобряване” на сравнително доброто, но непълно учение относно Светия Дух. Това било в отговор на строгата забележка на папа Лъв към франкската дързост. Папа Лъв на свой ред предупредил, че ако някой се опитва да подобрява нещо, което е добро, то той трябва първо да е съвсем сигурен, че в опита си към подобрение няма да му навреди (т.е. да го изопачи, бел. прев.). Той подчертал също, че такъв не може да поставя себе си в по-висока позиция от Отците на Съборите, които не са добавили filioque-то не поради небрежност или незнание, а по божествено вдъхновение.
Тук изниква въпросът: Как и откъде изобщо в тази новооснована франкска богословска практика се е родила идеята, че filioque е вид “подобряване” на Символа на вярата и че този пропуск във Веруюто е резултат от небрежност и незнание от страна на Отците от Съборите?
Тъй като Августин от Ипон е единственият представител на римското православно богословие, с когото франките били сравнително добре запознати, ние следва да обърнем поглед към Ипонския епископ, за да открием отговора.
Смятам, че стигнах до отговора чрез една лекция на Августин, изнесена на конференция на Африканските епископи през 393 г. Августин бил помолен да изнесе лекция върху новия Символ на вярата и той изпълнил тази задача. Впоследствие преработил тази своя лекция и я публикувал.
Само че не разбирам защо изложеният в нея Символ на вярата не е този на Никео-Константинополския събор, след като външните рамки на Августиновия доклад и Символа на вярата са еднакви. А вече са били изминали дванадесет години от приемането на новия Символ от Втория вселенски събор, като на практика това било един благоприятен момент събраните там епископи да научат за новия Символ на вярата, официално приет и утвърден за цялата империя. Епископите със сигурност са знаели добре поместния Символ на своята Църква и не са имали потребност от разяснения по него.
Така или иначе Августин допуска три базисни, груби грешки в тази лекция. И си отива от този свят дълги години след това, без въобще да осъзнае своите грешки, които подвеждат франките и цялото тяхно германо-латинско християнство към повтаряне на същите тези грешки...
Заплаха не са мюсюлманите, а фанатиците
- Много се говори напоследък в Крит за приемането на бежанци на острова. Някои категорично не са съгласни, други казват, че ние трябва да им помогнем, доколкото можем. Каква е вашата позиция?
- Поначало винаги трябва да се има предвид, че човек, всеки един човек, е дете на Бога и е Негово творение. Не е правилно да отхвърляме който и да било човек, от какъвто и да е цвят, континент, раса и страна. Всички човешки същества трябва да бъдат уважавани. Ние не можем и не трябва да отхвърляме никого. Дълг и чест за всички нас е да не отхвърляме никого. Но още и да го зачитаме и уважаваме. Отговорът е “Да”, да ги приемем. “Да” - да им помогнем.
- Срещал ли сте се лично с мюсюлмани; имате ли личен опит от това как те живеят и мислят?
- Случвало ми се е през годините. Срещал съм се и съм говорил с мюсюлмани, особено по време на следването ми в Истанбул. Аз лично не съм срещнал фанатизиран мюсюлманин. Тези, които съм срещал там, бяха нормални хора, а не фанатици.
- Мнозина вярват, че появата на мюсюлманите в страната ни е заплаха за християнството и изпитват страх. Какво бихте казали на тези хора?
- Всички мюсюлмани не са едни и същи. Някои от тях са много фанатични, а други не. Силно зависи от нрава и качеството на човека.
Заплаха за нашата страна (Гърция, но се имат предвид и другите европейски страни, бел. прев.) и хората ни са фанатичните и враждебно настроените човеци. Никой не трябва да заплашва никого. Тези, които правят това, грешат - които и да се те. Във всеки случай, ние не можем да съдим за тези хора, ако първо не ги опознаем, ако не поговорим с тях, а след това да си правим заключения.
Аз не познавам лично всички мюсюлмани и не мога да знам какъв е всеки от тях. Но вярвам, че не всички мюсюлмани са фанатици и опасни. Не знам кои и колко от тях са фанатизирани и опасни. Вярвам обаче, че не е нужно да се страхуваме от никого. Нужно е само да обичаме, да уважаваме, но не да се страхуваме. Страхът не е от полза за никого...
Покров на Пресвета Богородица в Ресилово
На 1 октомври Православната църква почита един от Богородичните празници, който се е утвърдил от древни времена, като истинско убежище за християните и подкрепа в трудните моменти на изпитание, а именно Покров Богородичен. По този повод в Ресиловската света обител, посветена на честния Богородичен Покров, край с. Ресилово, Дупнишка духовна околия, Софийска епархия, бе отслужена на 30 септември тържествена вечерна служба, както и архиерейска света Литургия на 1 октомври.
С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и съгласието на Видинския митрополит Дометиан, вечерното богослужение с чина на петохлебието и водосвет бяха оглавени от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп.
В празничното вечерно богослужение съслужиха духовници от Софийска, Видинска и от Неврокопска епархия.
След вечерната молитва, посветена на Божията Майка, епископ Поликарп благослови вярващите и произнесе кратка проповед, с която, припомняйки историческото събитие на празника, насърчи вярващите християни да имат силна вяра в Бога и да бъдат уверени в това, че по молитвите на света Богородица Бог винаги им помага и ги благославя в живота, в радости и беди.
На 1 октомври Ресиловският манастир бе преизпълнен с богомолен народ, който бе дошъл да се помоли на света Богородица и да преклони глава пред величието и милостта на Бога.
Преди литургията, в дворите на светата обител тържествено бе посрещнат Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който взе молитвено участие в празничното богослужение...
