Църковен вестник, бр. 8/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016
† Серафим (Кикотис), митрополит на Зимбабве и Ангола: Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор →  стр. 1, 4-5

АМВОН
*  Видински митрополит Неофит (1938 г.): Мощната закрила на страдащите. Проповед при Акатиста на Пресвета Богородица →  стр. 3 
*  Светител Лука (Войно-Ясенецки), митрополит Симферополски и Кримски: Шесто слово за Христовите страдания →  стр. 8

СОЦИАЛНА МИСИЯ НА ЦЪРКВАТА
Обща декларация на Вселенския патриарх Вартоломей I, Гръцкия архиепископ Йероним II и папа Франциск →  стр. 2

IN MEMORIAM
Упокои се в Господа бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон →  стр. 8

ДОСТОЙНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
Иподякон Чарлз-Майкъл: Едно служение с любов и несломима воля за съзидание →  стр. 3
/Абонамент за печатното издание/

Очакванията в Православната църква от Светия и Велик събор

По повод Синаксиса на Предстоятелите на Православните църкви в Женева, си заслужава да изчетем историческата реч по дадения въпрос на приснопаметния митрополит на Мира г-н Хризостом Константинидис (по-сетнешен владика Ефески и екзарх на цяла Азия, 19212006), която той изнесе през 1972 г. на конференция на Солунския Богословски факултет, за да се даде възможност и на по-младите, както и в по-общ план на православните вярващи да научат повече за значението от дейността на Светия и Велик събор.

„В продължение на доста години много се говори за Светия и Велик събор на Православната ни църква. Широк план по подготовката за този Събор е вече поел по пътя на изпълнението.

Нямам желание тук да правя някакво подробно описание на онези фази от него, които вече сме изминали по отношение на шестте теми, избрани от широкия списък с теми на Първата Всеправославна конференция в Родос през 1961 г. Шест от тези теми вече са в процес на предсъборно уточняване. И това, след щателната работа, която извърши Междуправославната подготвителна комисия, която имах честта да председателствам. Междувременно се очаква съответната реакция на нашите Църкви, на православната йерархия и православните богослови, на духовенството и вярващите православни. С една дума, на всеки човек, който ще има основателна причина или възможност да изрази мнение по извършената вече работа. И всичко това, за да може (след извършване на необходимите корекции на подготвените текстове) да се стигне до по-точни определения, които ще дадат възможност на нашите Църкви да продължат към други, следващи фази от подготовката на Събора...

Мощната закрила на страдащите

"Все упование мое на Тя возлагаю, Мати Божия."
(Църк. песен ­ молитва)

Като най-изразителен пример, че кротостта и смирението издигат до недосегаема нравствена висота, ни служи Майката на Христа Спасителя, на която целият християнски свят отдава, както и ние сега отдаваме, такава трогателна почит. Пресвета Дева Мария наистина е съвършен образец на кротост и смирение. Още от малко дете тя расте уединено и се възпитава при храма Божий. Още от крехки младини в нейното смирено сърце се влива росата на благодатта. Затова и архангелът я приветства с думите: "Радвай се, благодатна!" И, когато є известява, че тя е избрана да въплъти Бога Спасителя на света, тя му отговори с езика на смирението: "Аз съм рабиня Божия, нека бъде според твоите думи"...

Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току-що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.
Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!"

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая".
Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника. Нека опитаме и ние да го проумеем...

Обща декларация...

Ние, папа Франциск, Вселенският патриарх Вартоломей и архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, се срещнахме на гръцкия остров Лесбос, за да изразим нашето дълбоко безпокойство за трагичното състояние на многобройните бежанци - мигранти и търсещи убежище хора - които са дошли в Европа в опит да избягат от положенията на сблъсъци и в много случаи от постоянните заплахи за тяхното съществувание. Световното обществено мнение не може да пренебрегне колосалната хуманитарна криза, причинена от разпространението на насилието и въоръжените конфликти, гоненията и дислокацията на религиозните и етнически малцинства, и от изкореняването на семействата от собствените им домове, в нарушаване на човешкото достойнство и на основните човешки права и свободи...

Едно служение с любов и несломима воля за съзидание

Извадки от писма на енориаши на новопреставилия се бивш Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон от автобиографичната му книга „Любовта никога не отпада"

Преди много години един млад човек завинаги променя посоката на жизнения си път. Под закрилата на небесния си ангел св. Симеон Нови Богослов, новият монах Симеон поема кръста на новото си поприще. Мнозина са смаяни от този неочакван обрат.

„Та той е толкова млад, в разцвета на силите си; пред него се открива завидно бъдеще и достойно място в обществото" - са част от коментарите. „Как?", „Защо?", „В името на какво?" - са част от въпросите. Само най-близките са тези, които знаят както за голямата му любов и силна вяра в Бога, така и за непреклонното му желание да посвети живота си на пастирско служение в Църквата Христова.

Църковни нужди и задачи насочват монах Симеон към Рилската света обител, Московската духовна академия, превеждат го през класните стаи на Софийската духовна семинария, за да го отведат накрая до пределите на Новия свят - Америка. Тук, вече архимандрит Симеон, се сблъсква с коренно различна действителност. Дори Православието - по външна структура и практика - е по-различно. С присъщите си упоритост и трудолюбие той бързо успява да се приспособи към условията и поема активна роля в живота на Ню-Йоркската епархия. След време беше учредена нова епархия - Акронска, с административен център в гр. Акрон, Охайо...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 7/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПОЧЕТНИ ОТЛИЧИЯ
*  Официална патриаршеска визита. Българският патриарх Неофит получи премията за 2015 г. на МОФ ЕПН → стр. 1, 8
*  Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски" → стр. 3

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Ставроф. ик. Павел Гърбов: Великото чудо и забравеният празник → стр. 1, 6

ДОКУМЕНТИ
Патриарх Неофит изпрати съболезнователно писмо до краля на Белгия → стр. 3

ДУХОВНА СЪКРОВИЩНИЦА
Св. Тихон Задонски: "Ще дойда утре" → стр. 7
/Абонамент за печатното издание/

Официална патриаршеска визита. Двама патриарси почетоха двама светии

Светейшият патриарх Неофит бе на петдневно официално посещение от 7 до 11 март в диоцеза на Руската православна църква по покана на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и ръководството на Международния обществен фонд "Единство на православните народи", за да получи присъдената му от Фонда премия за 2015 г. за изключителни заслуги и принос към единството между православните народи и утвърждаване на християнските нравствени ценности в съвременния свят…

Награждаване на г-н Гиньо Ганев с църковен орден "Св. Йоан Рилски"

Най-висшият църковен орден "Св. Йоан Рилски" ­ първа степен, бе връчен на видния български политик, народен представител в осем поредни народни събрания (3 преди 10 ноември и 5 след това) и първи национален омбудсман на България ­ г-н Гиньо Ганев. Церемонията по награждаването се състоя на 31 март в Синодната палата. Отличието бе връчено лично от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит на г-н Г. Ганев по решение на Светия Синод на БПЦ-БП за неговите заслуги за възстановяване единството на Българската православна църква и укрепването на нейния авторитет, както чрез законодателни инициативи, така и чрез публично заявени от него позиции. Повод за награждаването му е 25-годишнината от приемането на Конституцията от 1991 г., с която се гарантира правото на вероизповедание на българските граждани и се утвърди източното православие като традиционно вероизповедание за България...

Великото чудо и забравеният празник

На 28 март, в понеделник на Третата седмица на Великия пост, се навършват 1150 години от паметно събитие в историята на Българската православна църква ­ съдбоносно за разпространението на християнството у нас. Събитие, което не дало възможност св. Борис да стане поредният хан (подобно на Кормисош, Винех, Телец, Умор, Паган), обвинен от боилите в неспособност да управлява и екзекутиран. Събитие, което е явно чудо, поредна победа на Кръста Христов (в съвсем буквален смисъл), свидетелство за свръхестествената сила на християнския Бог и за истинността на вярата в Него.

Изворът, който най-подробно ни разказва за случилото се тогава в България, са Бертинските летописи, където по това време Реймският архиепископ Хинкмар отбелязва: "866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй,…

"Ще дойда утре"

От хората често чуваме думите: ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го: ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и не-престанно: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). В дадения случай Христос Господ призовава към покаяние и чрез покаяние всички грешници при Себе Си. Но мнозина от християните отлагат това покаяние и сякаш отказват на Христа, и макар да не го изричат на глас, но в сърцето си казват: ще дойда утре. Всички са обладани от тази мисъл и думите: ще дойда утре са се загнездили в сърцата на онези, които постоянно отлагат за следващия ден истинното си покаяние и обръщане...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 6/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИТЕЛЮ ОТЧЕ СЕРАФИМЕ, МОЛИ БОГА ЗА НАС!
Канонизация на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец  →  стр. 1-8
/Абонамент за печатното издание/

Общ небесен застъпник пред Божия престол

Небивала радост бе обзела душите на хилядите християни, изпълнили до краен предел патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, за да станат съпричастни на това знаменателно духовно тържество ­ прославата на св. Серафим, архиеп. Богучарски, Софийски Чудотворец, състояла се на 26 февруари 2016 г.

Столичани, жители на града на Божията Премъдрост, в който почти 30 години се е подвизавал и светителствал обичаният от всяко българско сърце “владика Серафим” и дошли от всички краища на България духовници и миряни прииждаха от ранна утрин, призовани от празничния камбанен звън, за да станат свидетели и съучастници в този свещен акт ­ прославлението в лика на светиите на този Божий угодник…

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 5/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

“ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016”
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Мисията на Православната църква в съвременния свят →  стр. 1, 4-5
*  Тайнството Брак и препятствията за него →  стр. 2
*  Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят →  стр. 6-7
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2
СТАНОВИЩА
*  Проф. Димитриос Целенгидис :  Официално писмо във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016 →  стр. 3
*  † Лимасолски митрополит Атанасий :  Официално писмо във връзка с проектотекста "Отношенията на православната църква с останалия християнски свят" →  стр. 7-8
/Абонамент за печатното издание/

Мисията на Православната църква в съвременния свят

Църквата Христова живее “в света”, но не е “от света” (Йоан. 17:11, 14-15). Църквата е белег (в гр. ориг. узмеqпн ­ признак, знамение, бел. ред.) и образ на Божието царство в историята, благовестяща една “нова твар” (2 Кор. 5:17), “ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13), един свят, в който “ще отрие Бог всяка сълза от очите им (на човеците) и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка ще има вече” (Откр. 21:4).
Това очакване Църквата вече живее и предвкусва, особено когато извършва божествената Евхаристия, която събира “заедно” (1 Кор. 11:20) разпилените Божии чеда (Йоан. 11:52) в едно тяло без разлика на раса, пол, възраст, социално или друго положение, където “няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11), в един свят на помирение, мир и любов.

Това предвкусване на “новата твар”, на преобразения свят, Църквата преживява също в личностите на своите светии, които чрез подвижничеството и добродетелите си са станали още в този живот образи на Божието царство, като по този начин доказват и удостоверяват, че очакването на един свят на мир, справедливост и любов не е утопия, а “жива представа (в ориг. ­ ипостас, бел. ред.) на онова, за което се надяваме” (Евр. 11:1), [която става] възможна с помощта на Божията благодат и с духовния подвиг (букв. ­ духовната бран, бел. ред.) на човека.

Вдъхновявана постоянно от това очакване и предвкусване на Царството Божие, Църквата не остава безразлична към проблемите на човека от всяка една епоха, а напротив, съпътства го в неговото безпокойство и екзистенциални проблеми, като взема върху себе си, подобно на своя Господ, болката и раните, предизвикани от злото в света, и възливайки, подобно на добрия самарянин, елей и вино върху раните му (Лука. 10:34) чрез словото на “търпението и утехата” (Рим. 15:4; Евр. 13:22) и чрез действена любов. Нейното слово към света няма за цел да съди и осъжда света (срв. Йоан. 3:17 и 12:47), а преди всичко да му даде като пътеводител Евангелието (благовестието) на Царството Божие, надеждата и сигурността, че злото, под каквато и да е форма, няма последната дума в историята и не трябва да бъде оставяно да направлява нейния ход.

Като изхожда от тези принципи и от целия опит и учение на своето светоотеческо, богослужебно и подвижническо предание, Православната църква застава до съвременния човек в неговите проблеми и тревоги, свързани с основните екзистенциални въпроси, които занимават съвременния свят, като желае да допринесе за разрешаването им, за да се възцарят в света Божият мир, “който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7), помирението и любовта...

Тайнството Брак и препятствията за него

I. Православният брак
1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване (на секуларизацията, бел. ред.), а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.
2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци ­ Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от начало не само с духовното общение на двойката ­ на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в (е установен като, станал, бел. ред.) свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил “първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан. 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).
3. И тъй, христоцентричната предобразност (типология, характер, бел. ред.) на тайнството Брак обяснява благославянето на свещения съюз от епископ или презвитер чрез специална молитва (свещенословие). Затова и св. Игнатий Богоносец в посланието си до св. Поликарп Смирненски подчертава, че тези, които пристъпват към брачно общение, трябва “да правят съединяването си (да встъпят в единение, бел. ред.) със съгласието на епископа, за да бъде бракът по Господа, а не по (човешко) желание. Всичко да става за слава Божия” (V, 2). По този начин, както свещеността на богоустановената връзка, така и високото духовно съдържание на брачното съпружество обясняват изискването да се окаже “бракът нещо честно и брачното легло ­ чисто” (Евр. 13:4). Затова и се отхвърля всеки опит (подстъп, натиск, бел. ред.) за нарушаване на неговата чистота (Ефес. 5:2-5; 1 Сол. 4:4; Евр. 13:4 и др.)...

Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят

1. Православната църква, която е Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаване на единството на християните в съвременния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която именно придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от Вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата...

Официални писма във връзка с проектотекстове за Всеправославния Събор'2016

Проф. Димитриос Целенгидис
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТОВЕ ЗА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР’2016

† Лимасолски митрополит Атанасий
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОТЕКСТА “ОТНОШЕНИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА С ОСТАНАЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ”

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 4/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

"ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР'2016"
ПРОЕКТОДОКУМЕНТИ
*  Автономията и начинът за нейното провъзгласяване →  стр. 2
*  Важността на поста и неговото спазване днес →  стр. 3
*  Православната диаспора →  стр. 4
*  Комюнике на Св. Синаксис, Шамбези’2016 →  стр. 2

СТАНОВИЩА
† Митрополит на Зимбабве и Ангола Серафим (Кикотис): Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия →  стр. 5-7
/Абонамент за печатното издание/

Автономията и начинът за нейното провъзгласяване

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (МПК, Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст "Автономията и начинът за нейното провъзгласяване", проучи еклисиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия (МПК), се отнасят до:
а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията;
б) предпоставките, въз основа на които дадена Поместна църква да потърси своята автономия от Автокефалната църква, под чиято юрисдикция се намира;...

Важността на поста и неговото спазване днес

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики "постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая". Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.

2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария Завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Йоил. 2:15; Йона. 3:5-7) и е потвърден от Новия Завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на общественото Си служение (Лука. 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно извисяване (Марк. 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолско време Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли, 8, 1), както и поста преди Пасха (свщмчк Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история, 5, 24. PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика...

Православната диаспора

Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на блаженейшите Предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на тяхното свещено Събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.

Това Съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на Предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославната подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид:
1.а. Установи се, че е общо желание на всички светейши Православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклисиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква...

Всеправославният събор и темите за православната диаспора и провъзгласяването на автономия

Проблемите и пречките за укрепване на единството на Поместните православни църкви, които съществуваха някога, продължават да съществуват и днес. Както красноречиво акцентира в своя реч през 1972 г. високопреосвещеният старец Ефески митрополит Хризостом: "Очакваме от Светия и Велик Събор на Православната църква да прояви смелост не само по този или онзи въпрос на съвременната църковна реалност, но най-вече смелост в следното: дали най-различните въпроси, които ще бъдат обсъждани чрез дискусия, ще се опитаме да ги изследваме и да намерим решение особено на тези, които изглежда, че са най-острите за съвременното Православие. И като казваме "остри", влагаме в тази дума нейното истинско значение.

Решаването на тези проблеми ще помогне на Православието да излезе от своята безизходица. Ще ни отведе до възстановяване на нормалните условия на живот в света, както и в единородните институции на християнството. Същевременно, ще си отдъхнат и душите на вярващите, които се намират в криза на своята съвест и се скандализират, когато срещат в Православната църква, с която са не само институционално свързани, но главно в която вярват, аномални и неестествени положения...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 3/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
*  Доц. Костадин Нушев: Свети Тихон Задонски и духовното възраждане на Православието в руската църковна традиция →  стр. 1,5
* Анула Христова: Успение Богородично - Панигирът на Троянската св. обител  →  стр. 1,4-5

ХРИСТИЯНСКА НРАВСТВЕНОСТ
⚹ Свещ. Ясен Шинев: Страннолюбието ­— една позабравена добродетел →  стр. 7
⚹ Валерий Лукянов: Неосъждането е спасение без усилия →  стр. 1,6

ЮБИЛЕЙ
1000-годишнината от Успението на св. княз Владимир →  стр. 8

Св. Тихон Задонски: Наставления за вечен живот → стр. 7

ДОКУМЕНТИ
*  Писмо на Българския патриарх Неофит до г-жа Цецка Цачева за сътрудничество между институциите →  стр. 3
*  Доклад за дейността на Върховния църковен съвет към Св. Синод за периода 2009-2015 г. →  стр. 3
/Абонамент за печатното издание/

Свети Тихон Задонски и духовното възраждане на Православието в руската църковна традиция

На 13 август Църквата почита паметта на свети Тихон Задонски (1724-1783). Животът и делото на този светител са свързани дълбоко и неразривно с процесите на християнско просвещение и духовно възраждане, които протичат в Русия и славянските страни през целия ХVIII век. Това са преди всичко процеси на духовно обновление и пробуждане, християнско просвещение и научно разгръщане на православното богословие, които в лицето на самия светител Тихон Задонски и неговото книжовно дело придобиват ново, но също така и твърде типично и характерно за Православието направление. Според проф. Василий Зенковски тази оригинална новост се открива особено в съчинението на св. Тихон Задонски "Духовно съкровище", в което "не се отхвърля светът, но и не се изпада в плен на света, а е налице стремеж за духовно превъзмогване на света" (1:62-63)...

Успение Богородично - Панигирът на Троянската св. обител

За най-големия светийски празник ­ този на най-славната измежду човеците, по-честна от херувимите и по-славна от серафимите, на Майката на целия човешки род Пресвета Богородица, Негово Светейшество Неофит, патриарх Български и митрополит Софийски, посети ставропигиалната света обител Троянски манастир "Успение Богородично". Брат на обителта, светейшият синодален предстоятел остана там за през целия Успенски богослужебен празничен цикъл.

Всред обкръжението на своите обични събратя, той имаше възможността да се запознае с подобренията и новите придобивки на манастира, направени при игуменството на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий. Според стара философска мъдрост един народ си личи от неговото отношение към смъртта, към историята, към тези, които са били преди него. Верен на любомъдрата традиция, преосвещеният игумен е почел и в смъртта им почиващите в обителта монаси и православни християни, умивайки костите им и полагайки ги в нарочна костница, която може да бъде посетена от всеки поклонник.

Така и според манастирския типик, празничният цикъл на Успението на пресветата Дева започва с отслужване последованието на нейното Опело. Тази година при благословеното молитвено участие на Негово Светейшество Неофит...

Страннолюбието ­— една позабравена добродетел

Живеем във време, което не проповядва ценности. Патосът на морала е вече чужд на настоящата атмосфера, вибрираща от динамиката на връхлитащите мигове. Интересът във всичко и над всичко отдавна преобладава в сложната система от обществени отношения. Егоизмът е програмата на съвременния човек, лична концепция за оцеляване и победа над околните. Затова е и толкова трудно да бъдеш християнин на практика, защото обричаш себе си на възвишена самота, неразбираема и дори подигравана от другите. Християнството си поставя за цел да облагороди този свят, да го одухотвори, като го изведе от рамката на крайния индивидуализъм на битието и го въведе във вечните истини на Вселената. Християнската идея не просто побеждава, а преодолява света. Повтаря и пак повтаря своите изконни истини, за да подготви човечеството за живот в пълнота, в светлината на Царството Божие!...

Неосъждането е спасение без усилия

Грехът на осъждането на другите е един от най-разпространените, защото много лесно можем да паднем в него: порицаването на чуждите действия може да бъде изречено доста лекомислено и то дори съдържа в себе си определено удоволствие. При съденето на другите обикновено осъждащият намира оправдание за себе си, като сам подмамва съвестта си с егоистичното си мислене, че няма действително осъждане, а той само правилно обвинява другия поради греховете му. Докато не забелязваме нашите собствени недостатъци и пороци, които ние обикновено извиняваме в себе си, ние строго осъждаме същите пороци в другите...

1000-годишнината от Успението на св. княз Владимир

Българска църковна делегация начело с Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан отпътува на 25 юли за Москва, за да вземе участие в тържествата по повод 1000 г. от кончината на св. благоверен княз Владимир ­ покръстител на руския народ.

На 26 юли митрополит Дометиан отслужи св. Литургия в храм "Успение Богородично" на Българското подворие в Москва. На архиерея съслужиха: архим. Теоктист (Димитров) ­ представител на БПЦ при Московската патриаршия, архим. Антим (Маноилов) ­ протосингел при Видинска митрополия, и архим. Филип (Василцев) ­ представител на Московския и на цяла Русия патриарх при Българската патриаршия. Архим. Теоктист топло приветства митрополит Дометиан, като подчерта дългогодишните му връзки с Българското подворие в Москва. В отговор архиереят, като благодари за радостта от съвместната молитва, отбеляза, че за първи път е служил в този храм през 1959 г. Митрополит Дометиан дари на Подворието икона на св. Йоан Рилски ­ небесен покровител на Българската православна църква...

Прочети още...