ТЕМИТЕ В БРОЯ:
СИНОДАЛНИ ПОСЛАНИЯ
† Неофит, Патриарх Български: Патриаршеско новогодишно послание → стр. 1, 3
ПОДВИЖНИЦИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Св. Серафим Саровски: Любим духовен отец и пазител → стр. 1, 5-6
АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Шинев: Професия просяк → стр. 1, 7
ДУХОВНА СЪКРОВИЩНИЦА
* Св. Теофан Затворник: За житейските грижи → стр. 6
* Св. Паисий Светогорец: Дързостта прогонва благоговението → стр. 7
ПРАВОСЛАВИЕТО ПО СВЕТА
* Александра Карамихалева: Албания, която не познаваме → стр. 8
* Александра Карамихалева: Драгоценен дар за православните българи → стр. 1, 4-5
/Абонамент за печатното издание/
Патриаршеско новогодишно послание
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Колко бързопреходно е времето! Това ни заставя по-дълбоко да се замисляме за всяка извървяна от нас стъпка, за всяка изречена от нас дума, за всяко взето от нас решение. Обръщайки поглед назад, ние виждаме колко много неща, които сме били длъжни да направим като християни, не сме съумели да осъществим поради човешка немощ, поради леност или поради недостатъчна проява на добра воля от наша страна.
Църквата увещава всички ни да избягваме враждите, понякога прерастващи в обществени противоборства. Много конфликти могат да бъдат избeгнати и преодолени, ако изграждаме отношенията в семейството и обществото върху основата на взаимното уважение и зачитане правата и достойнството на другите. Нали смисълът на живота се състои в това да обичаме Бога, да обичаме ближния и да вършим всичко в името на тази любов...
Серафим Саровски - любим духовен отец и пазител
Преподобни Серафим, Саровският старец, бил родом от Курск и произхождал от благочестиви и състоятелни родители, по фамилия Мошнини, принадлежащи към известно търговско съсловие в града. Той се родил на 19 юли 1759 г. и в светото Кръщение бил наречен Прохор. Баща му Исидор имал голямо усърдие към Божиите храмове, а майка му Агатия още повече от мъжа си; била почитана за своето благочестие и благотворителност. В третата година от живота си Прохор загубил баща си и негова единствена възпитателка останала благочестивата му майка, под чието ръководство израснал в християнско благочестие, в любов към молитвата и Божия храм. От ранно детство над блажения се проявявал дивният Божи покров, явно посочвайки в него благодатен Божи избраник...
Професия просяк
Свещеното Писание преподава на човека закваската на вечния живот, поднася елексира за търсещите ни души и препоръчва рецепти за едно духовно преобразяване през отредения му от Твореца дял на неговото лично странстване в този свят. То е светилник в мрака на вечно лутащия се човек между временното и вечното, низкото и възвишеното, преходното и непреходното. Нещо повече със своята бликаща благодат е най-добър ориентир в бурното море чрез препоръките за един пълноценен и пълен с духовна радост живот! В истинския смисъл на думата е откровение Божие за осмисляне и обожение на неспокойния човешки дух! Но всички, които го познават в дълбочина, знаят, че неговите наставления не бива да се разбират и прилагат пряко и безусловно, без духовно разсъждение, защото невинаги могат да въздействат правилно и душеспасително за онези, които искат да ги последват. Те са като лекарство, което не трябва да бъде приемано, без да е определена съответстващата за възрастта и състоянието на болния концентрация на дозата...
За житейските грижи
Продължавам да говоря върху вашето оплакване за наплива на мисли, породени от житейски занятия. Как може да стоим без работа? Ще бъде грешна празност. Трябва нещо да се работи, а и някои къщни работи да се вършат. Това е ваш дълг. И външните отношения не бива да се прекъсват. Трябва да се поддържат, и то както трябва. Това е дълг на човешкото общежитие. Но всички занятия от този род могат и трябва да бъдат изпълнявани така, щото да не отдалечават мислите от Бога. Как така? У нас съществува едва ли не всеобщо поверие, че щом се заловиш с нещо в дома или извън него, вече излизаш от онези Божии дела, които са Му угодни. Поради това, когато се породи желание да живеем богоугодно или при разговор стане дума за това, обикновено то се съпровожда от мисълта, че ако е наистина така, тогава бягай от обществото, бягай от къщи в пустинята или в гората. Междувременно и едното, и другото не е правилно...
Дързостта прогонва благоговението
Отче, откъде произхожда дързостта? От Париж... Дързостта е безсрамие и прогонва надалеч страха Божий, подобно на пушека, който пускаме на пчелите, за да се отдалечат от кошера. Отче, как да избегна дързостта? Като чувстваш себе си по-ниско от всички. Необходимо е голямо смирение. Ти като най-малка трябва да чувстваш уважение и благоговение към всички сестри. Изказвай мисълта си смирено, а не демонстрирайки, че всичко знаеш. Тогава Бог ще ти дава Своята благодат и ще напредваш. Най-големият враг за послушника е дързостта, защото прогонва благоговението. Обикновено след дързостта следва непокорността, а след тях безчувствието отначало за малките грехове, с които постепенно човек свиква и започва да гледа на тях като на естествени. Обаче в дъното на душата си той няма покой, а смут и тревога. Но не може да разбере от какво страда, защо сърцето му е обгърнато отвсякъде с една кора и не чувства кривиците си. Отче, каква е разликата между простотата и дързостта? Едно нещо е душевната простота, а друго дързостта. Простотата съдържа в себе си и благоговение, и нещо детинско. В дързостта има безочие. И в прямотата често пъти може да има нахалство. Често в прямотата и простотата може да е скрито много безсрамие, когато човек не внимава. Казва: "Аз съм прям характер" или "Аз съм прост човек" и говори безочливо, без да го осъзнава. Едно нещо е обаче простотата, друго безочливостта. Отче, какво е духовната скромност?
Албания, която не познаваме
Продължение от бр. 22
В полумрака на отиващия си ден Гирокастро, с накацали по склона на планината каменни къщи, сгушени под покривите си от каменни плочи, на пръв поглед е като неравна сива скала. Едва свивайки от главния път и тръгвайки нагоре, започваш да различаваш сгушените една над друга сгради. Спираме в самото начало на Стария град и пред очите ни плъзва като огромна змия главната улица, покрита със сив калдъръм и ромбоидни шарки по средата. Магазинчета, кокетни кафенета, бръснарница, обменно бюро... тук можеш да намериш всичко, най-вече един особен уют на едно отминало време, в което животът е течал бавно, като по калдъръми. Разходката по тези улици е като пътуване във времето. И илюзията би била пълна, ако от време на време не префучаваше шумно поредният мерцедес кой знае защо най-разпространената марка автомобили в днешна Албания...
Драгоценен дар за православните българи
В деня, в който отбелязваме блажената кончина на св. Серафим Саровски 2 януари, в годината, в която се навършват 230 години от монашеското пострижение на този дивен подвижник на светата Църква, православните българи получиха драгоценен дар частица от мощите на светеца бе положена за поклонение и молитва в патриаршеския ставропигиален храм "Св. Александър Невски". Мощите на св. Серафим един от най-обичаните подвижници в православния свят и в България, са дар за благочестивия български народ от Руската православна църква по молба, която патриарх Неофит отправи към Руския патриарх Кирил по време на мирното си посещение в Москва през 2014 г. Броени дни след като отбелязахме 1150 години от Покръстването на българския народ и 1145 години от основаването на...
