Църковен вестник, бр. 6/2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
Монах Мойсей Светогорец: Вседобродетелната Пресвета Богородица → стр. 1, 6

ЮБИЛЕЙ
* Тържествено отбелязване паметта на светителя Серафим, Софийски Чудотворец → стр. 1
* † Старозагорски митрополит Киприан: Спомен за един "безотечественик" → стр. 5, 7

ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
* Св. Кирил Йерусалимски (IV в.): И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви → стр. 3
* Св. Тихон Задонски (XVIII в.): Лозата и пръчките → стр. 3

Неделите на св. Четиридесетница в образни символи → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Вседобродетелната Пресвета Богородица

Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата.

Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат Божия. Тя заема отличително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева, тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения образ.

Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид.

Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ тя изобразява и който тя (чрез себе си) свързва с това приемане на спасението, което Бог ґ предоставя. Така Христос става Новият Адам, Пресветата – Новата Ева.

Светите Отци на Църквата проследяват следите на Пресветата през целия Ветхи Завет. Те говорят за нейните предобрази и символи.

Първото съобщаване за нейната честна личност става в т. нар. „Първоевангелие”...

Тържествено отбелязване паметта на светителя Серафим, Софийски Чудотворец

През месец февруари т.г. се изпълни една година от причисляването към лика на светците (чрез Акта на Св. Архиерейски събор на РПЦ от 03. 02. 2016 г.) на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев, 1881-1950), както и от тържественото му прославление на 26 февруари -­ деня на неговото успение.

Благата и благодатна радост от прославлението на новоканонизирания Божи угодник, станал духовен баща и наставник на руси и българи в нелекото време на властващия атеизъм, се случи по единомисленото желание на двете братски православни църкви -­ Руската и Българската. То се отбеляза чрез съборни празнични богослужения в първопрестолните градове и на двете, като най-тържествените бяха в София -­ града на мирния плод на неговата праведност (срв. Евр. 12:11), в който е и мястото за поклонение пред честните му чудотворни останки.

За целта беше изписана икона на новопрославения светец, бяха съставени на църковнославянски език тропари, кондак, величание и молитва към него, както и житие (и кратко, и разширено), на руски и на български. Те бяха включени в специалното по повода издание на Синодално издателство на БПЦ-Българска патриаршия - ­“Житие, аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец.

Неговата памет тази година бе почетена в София чрез архиерейски богослужения в празничния ден, 26 февруари, едновременно в ПКСХП “Св. Александър Невски” и в Руското подворие ­- храм “Св. Николай”, научна богословска конференция “Възвръщане на забравените имена” на 25 февруари, празничен концерт ­- вечерта на 26 февруари, освещаване на нова изписана икона в криптата със светите му мощи и тридневни непрекъснати молебени пред неговия гроб...

Спомен за един "безотечественик"

­“Разнообразни радости има по житейския път на човека. Има радост от семейния живот... Има радост от учението. Радост от добра професия. Радост от богатството, от здравето, от земното благополучие и какви ли не още човешки радости. Но има радост, която стои много по-горе от всички радости на човека. Тази радост е радостта в Господа”.

Тези прости, но дълбоки по съдържание думи, принадлежат на енорийския свещеник на с. Долни Воден, Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия ­- Сергей Анатолиевич Белоусов. Писани са от православен свещеник, чийто живот е бил повече в скърби, отколкото в радости, и стоят написани в съставената от него Летописна книга на Долно-воденския храм “Св. Кирил и Методий”, която се съхранява в библиотеката на Пловдивска св. митрополия.

Въпреки наивния стил на изложението, тази изстрадана летопис е безспорен исторически документ. Същевременно тя е и една много искрена автобиография, от която научаваме не само за произхода на о. Сергей, но се сдобиваме и с възможността да съпреживеем изпълнения с много трудности, изпитания и дори разочарования живот на един руски православен свещеник, на когото Божият промисъл отредил жребия да сее Неговото слово сред православните българи...

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви

Съгласно вярата на нашата Църква, ние ви учим и проповядваме, че Христос ще ни се яви два пъти, а не само веднъж, и че в сравнение с първото Му идване Неговото второ идване ще бъде несравнимо по-величествено и славно. Защото при първото бе явено Христовото търпение в най-дълбока пълнота, докато при второто ще се открие цялата сила и слава на Неговото Царство.

Ето защо нека да не мислим единствено за първото явяване, но да се замислим и за второто. И ако при първото идване, по време на Неговото тържествено влизане в Йерусалим, сме казвали: “Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 21:9), то и при Неговото второ идване, както Сам Той ни е казал, ние пак ще изречем с благоговение: “Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 23:39).

Спасителят ще дойде не за да бъде осъден отново, но за да съди онези, които не Го приеха. Този, Който при Своето първо идване беше безмълвен, когато Го подлагаха на мъчения, изрече в пророческо откровение на иудейските закононарушители, извършили тези изумителни неща при разпъването Му на Кръста: “Ти върши това, и Аз мълчах” (Пс. 49:21). При първото Му идване Неговата цел беше да ни даде възможност за спасение и поради това Той ни наставляваше с убедителни слова. При второто Му идване обаче, без значение дали желаят това, или не, хората ще се окажат принудени да приемат, че единствено Той е “Цар на царете и Господар на господаруващите” (1Тим. 6:15)...

Лозата и пръчките

Каквато е връзката на лозата с пръчките, такава е и на Христос с християните. Пръчките са съединени с лозата -­ по същия начин християните са духовно съединени с Христос. Пръчките приемат сок от лозата и дават плод -­ също така и християните приемат от Христос живителната сила на добронравието и добродетелите и творят плодовете на добрите дела. Макар да се вижда, че плодът е по пръчките, то той [правилно] се приписва на лозата. Така макар християните да принасят плодовете на добродетелите, то на Христос ­- Сина Божий те биват приписвани. Сами по себе си пръчките не могат да дават плод без лозата. Така и християните без Христос нищо не могат да вършат. Пръчките, за да принасят повече и по-добри плодове, биват подрязвани и очиствани от ненужните си клонки от лозаря. Така и християните биват най-строго възпитавани от небесния свой Отец, за да могат да принесат възможно най-изобилните, доставящи велика радост, плодове на добродетелите. Пръчките, колкото повече натежават от плод, толкова повече се свеждат към земята и се спускат над нея. Така и християните, колкото повече добри дела вършат, толкова повече се смиряват. Пръчките дават плод заради труда на лозаря. Така и християните вършат добри дела по словото на Небесния Отец, от Когото произтича всяко добро...

Неделите на св. Четиридесетница в образни символи

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 5/2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ДНИ, ПОСВЕТЕНИ НА СВ. ЛУКА-СИМФЕРОПОЛСКИ В ПЛОВДИВ
* Слово на Пловдивския митрополит Николай: "Не нам, не нам, а имени твоему" → стр. 1-5
* Доклад на Ловчанския митрополит Гавриил: "Пастирът-мъченик" → стр. 6
* Проповед на св. Лука Войно-Ясенецки: "Силата ми в немощ се проявява" → стр. 7

ПОДВИЖНИЦИ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО
* Новопреставилия се архим. Кирил Павлов: За завистта → стр. 3

* Неуморим в служението: Подвигът на скромното житие на св. Никола Плана → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Силата ми в немощ се проявява

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който го ненавиждал, преследвал го винаги и навсякъде, причинявал му всякакви неприятности, подигравал го със зли думи. И три пъти се молел свети Павел на Бог, просейки да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: “Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:9-10). Но как, как е възможно това ­ немощният да бъде силен?

Нашето християнско и светско разбиране за духовната сила са съвсем различни. Духовната сила на светските люде има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването. Тази сила е често огромна, но в основата є лежи гордостта, лежи отхвърлянето на всяка Божия помощ, самоутвърждаването, безусловната вяра в своите човешки сили. А Бог се противи на горделиви и само на смирени дава благодат…

28 октомври 1951 г.

Из книгата “Силата Ми в немощ се проявява” (със съкращения). Източник: pravoslaven-sviat.org

За завистта

­В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Христа братя и сестри! Веднъж, по Своя обичай, Господ влязъл в събота в иудейска синагога и започнал да проповядва там словото Божие. Видял жена, която осемнадесет години страдала от тежък телесен недъг ­ тя била прегърбена и не можела да се изправи. Господ се съжалил над нея и като я повикал при Себе Си, казал: “Жено, освобождаваш се от недъга си” (Лука. 13:12). Той възложил ръцете Си върху нея, и тя тозчас се изправила и започнала да слави Бога.

Началникът пък на синагогата, хранейки в сърцето си скрита завист към Спасителя, виждайки с какво уважение се ползва Той сред народа и с каква любов народът Го заобикаля, възнегодувал против чудесното изцеление на нещастната жена от Божествения Чудотворец и започнал строго да говори на народа: “Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден” (Лука. 13:14).

Усетил в тези думи притворството и лицемерието на началника на синагогата, Спасителят всенародно разобличава маската на неговата мнима ревност по Закона Мойсеев: “Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” (Лука. 13:15-16).

След такова изобличение пред всички, изведнъж се разкрила злобата в душата на мнимия ревнител от иудейската синагога...

Превод: ик. Йоан КАРАМИХАЛЕВ

Неуморим в служението

­В Гърция на 2 март се празнува паметта на св. Николай Плана ­ все още непознат за нас, българите, светец, характерен със своя обикновен живот на свещенослужител в беден квартал на Атина. Подвигът в неговото, на пръв поглед скромно, житие е в постигането на най-великата християнска добродетел ­ смирението.

С ежедневно отслужване на св. Литургия в малки църквички на Атина, св. Николай изора духовната нива и облагороди душите на жителите на столицата, освещавайки ги с благодатта на Божието слово и правейки ги причастни на Тайните Христови.

Днес, десетилетия след кончината му, вярващите християни призовават неговата молитвена помощ и се покланят на светите му мощи, положени в красив саркофаг в една от централните църкви на Атина ­ “Св. Йоан Предтеча”.

Животът и делото на св. Николай Плана са висок пример за истинско служение в Христа за всеки истински християнин и най-вече за свещенослужителите.

ЖИТИЕ: Свети Николай е роден през 1851 г., на красивия гръцки остров Наксос, от който е и друг наш съвременен подвижник ­ св. Никодим Светогорец.

Родителите му, капитан Янис и майка му Августина, отрано го наставили и възпитали в благочестие към Бога. Още от детството си св. Николай Плана започнал да проявява своята наклонност и любов към тайнствата и светините на вярата. Обичайки църковните служби, той със сърдечен трепет помагал като иподякон в храма, където служел неговият дядо, свещеник Георги Мелисургос. Често си играел, обличайки чаршаф вместо фелон, и подражавал на свещенослужителите. Един ден в църква пял с такова молитвено чувство, че предизвикал удивление у минаващите. Предопределен от Бога да бъде служител на Светите Тайни, малкият Николай непрекъснато участвал в литургичния живот на Църквата с пост, молитва и бдение.

От рано надарен с дара на прозорливост, той съобщил на домашните си за корабокрушението на бащиния му търговски кораб в същия момент, в който плавателният съд се разбивал до Цариград. Загубата на кораба им, заедно с целия товар и екипаж, била силен финансов и емоционален удар за неговия баща. Честният капитан от тревоги по изгубените човешки животи на младите моряци и от настъпилите финансови притеснения и задължения се поминал...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 4/2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
СВ. СВЩМЧК ЙОАН (ПОМЕР), архиепископ Рижки и на цяла Латвия
* Житие → стр. 6
* Да се помолим за починалите → стр. 1-2
* Когато външният ни човек тлее, вътрешният оживява → стр. 7
* Духовни наставления → стр. 7

АКАДЕМИЧНИ НОВИНИ
Научна конференция на тема „Св. Атанасий, Сердика и късната античност“ → стр. 2-3

ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
Св. свщмчк Харалампий → стр. 8

ИНТЕРВЮ
Весела Игнатова: Архимандрит Гервасий - Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро! → стр. 4

АМВОН
* Срещата между два духа ­- бъдния и световния → стр. 3
* Свещ. Владимир Дойчев: Добрият отговор. Проповед за Неделя Месопустна → стр. 5

/Абонамент за печатното издание/

Да се помолим за починалите

Смъртта на хора, които са близки и скъпи за нас, е едно от най-трудните изпитания, изпратено ни от Бога през този временен живот. Няма сълзи, по-горчиви от сълзите на една майка за любимото є чедо, което отива в гроба твърде рано. Каква мъка може да се сравни с мъката на вдовици и сираци? Независимо от това, нашият Господ и Спасител се обръща към тези хора, най-нещастните в очите на света, казвайки: “Не плачи”. Св. ап. Павел наставлява тези страдащи души с думите: “Не скърбете”.

Какво означава всичко това? Разбира се, това не означава, че ние трябва да забравим онези скъпи наши близки, които са починали или че трябва да ги изгоним от сърцата си. Не. Ние трябва да ги обичаме след тяхната смърт, така както сме ги обичали и докато са били живи. Обаче не трябва да скърбим прекомерно за тяхната смърт. Смъртта не разделя нас, християните, от общение в любов с нашите ближни. Сам Господ ни е дал много благодатни средства, необходими, за да имаме общение с тях. На първо място сред тези средства е молитвата. Молитвата е най-доброто средство за духовно общение сред хората, които са още живи. Св. апостол Павел умолява вярващите да се молят непрестанно за него, за това Господ да го дари със сила и мощ да проповядва. По същия начин св. ап. Павел се моли за другите ­- Господ да ги укрепи във вярата и в християнския живот. Няма съмнение, че молитвите на вярващите подкрепили апостола и че неговите молитви укрепяват тях.

Ние намираме невероятен пример за силата и действието на взаимната молитва в Деянията на апостолите. Докато свети Петър е бил в затвора, спящ между двама пазачи, Църквата непрестанно се е молела за него (Деян. 12:5). Какъв беше резултатът от тази молитва? В същата тази нощ Ангелът Господен се явил в затвора, събудил спящия апостол и го извел вън от затвора. Продължава на стр. 2...

Духовни наставления

Свещеномъченик архиепископ Йоан (Помер) в течение на няколко години е поддържал кореспонденция със софийския светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски. Подобно на него, той също е оставил в наследство духовни наставления, записани от негови духовни чеда. Публикуваме няколко от наставленията за първи път в превод на български език ­- бел. ред.

Защо е опасен пътят на компромисите

Когато човек върви по пътя на нравствените компромиси, постепенно опустошава душата си и престава да чувства кога е несправедлив към другия. Затова пък остро усеща всяка несправедливост на другите към себе си.

Средство срещу раздразнителност

Един от белезите на любовта е, че тя “не се сърди” (1 Кор. 13:5). В основата на избухливостта и раздразнителността лежат злобата, ненавистта, гордостта, жестокостта и несправедливостта. Какво самообладание е необходимо, каква трезвост и бдителност! В човешката душа има мощно средство за преодоляване на самолюбието, избухливостта и раздразнителността. То е благоговейната вяра в Божията близост. “Близо е Господ” (Пс. 33:19).

Не се учудвайте на силата на беззаконието

Тези, които се учудват на временната сила на беззаконието, трябва да престанат да го правят и да приемат Христовите слова, че Той ще бъде последният Победител над всичко. Духът на “Вавилон” се опитва да завладее цялото човечество. Само с Името Христово можем да се защитим от това зло. Само в Христовата истина човек може да забележи своята лъжа и лъжата на окръжаващия го свят.

Трябва да се вгледаме дълбоко в себе си

Човек трябва да се научи да се вглежда дълбоко в самия себе си. Само тази личност, която осъзнава дълбочината на своята човешка същност, може да се противопостави на разтварянето в колективизма, който убива душата.

Нищо не е случайно

В света няма и капчица случайност. Всичко е промислително, всичко е чудно. Нищо в живота не е напразно. В него съществува мъдростта на живия Божи Промисъл. Той открива на човека понякога не само неизбежното, но и възможното, а също и зависещото от самия човек, от неговите нравствени пътища.

Истинската вяра и трудностите

Човек трябва да приема и трудностите, за да стане истински вярващ. Да вярваш в Бога само в условията на житейски удобства и да отпадаш през останалото време -­ това е неукрепнала вяра. А да вярваш така, че непрестанно да виждаш Божия Промисъл, Божията грижа за теб и останалите хора - ­в радостните и в тъжните моменти -­ това е истинска вяра и разбиране на Божиите пътища...

Научна конференция на тема „Св. Атанасий, Сердика и късната античност“

­ В новата конферентна зала на СУ “Св. Климент Охридски” се проведе на 3 февруари конференция на тема “Св. Атанасий, Сердика и късната античност”. Нейни организатори бяха Богословският факултет на СУ, Центърът за изследване на патристичното и византийско наследство на СУ и Гражданското сдружение “Св. Атанасий Велики”.

Поводът бе изпълването на 1690 г. от въдворяването на св. Атанасий Велики на престола на Александрийската катедра. Но истинският мотивационен двигател са дългогодишните усилия на преподаватели от Богословския факултет на СУ и граждани на столицата да се формира традиция в София за почитането на св. Атанасий Велики като един от сердикийските светци.

Свети Атанасий е един от малцината светители, удостоени от съборната Църква да носят наименованието Велики, поради факта, че е основоположник на догмата за Света Троица, а църковното съзнание го определя за “баща на православното богословие”. С целия си светителски живот на архиерей той защитил основния православен догмат сред многобройни гонения и изпитания, с вяра и търпеливост, оставайки пример за епископ. А градът Сердика станал защитник на Защитника на Православието. На Сердикийския събор през 342 г., в който св. Атанасий взима лично участие, той е оправдан срещу своите обвинители и е възстановен на архиепископската му катедра. Академичният форум бе интердисциплинарен, с международно участие. Тематиката му обедини научния интерес на близо 20 научни специалисти от четири факултета на Софийската Алма-матер и от съседна Гърция.

Свои научни проучвания, свързани с делото и личността на св. Атанасий, представиха почти всички академични доайени на Софийския богословски факултет от катедрите “Историческо и систематическо богословие” и “Библеистика”: проф. д-р Александър Омарчевски ­- декан; проф. дбн Емил Трайчев ­ ръководител катедра Библеистика; проф. д-р Иван Христов ­ ръководител катедра, проф. д-р Иван Желев, доц. д-р Павел Павлов, доц. д-р Димо Пенков, доц. д-р Екатерина Дамянова и доц. д-р Светослав Риболов.

От страна на висшия клир на Българската православна църква официален представител бе Белоградчишкият епископ Поликарп. Негово Преосвещенство благослови участниците във форума и го откри, като се включи в него с доклад на историческа тема: “Св. Атанасий ­ от Никея до Сердика”. Конференцията продължи през целия ден, разделена на шест сесии, групирани тематично: “Исторически контекст”, “Св. Атанасий и Библията”, “Полемика и теология у св. Атанасий Велики”, “Археологически открития”, “Св. Атанасий и съвременните изследвания”, “Паметта за св. Атанасий във Византия”...

Архимандрит Гервасий: Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро!

­ С “ангела на затворниците” архимандрит Гервасий ме запознава един приятел богослов от съседна Гърция. Гостуваме на гръцкия духовник в основания от него общежитиен манастир, намиращ се в непосредствена близост до малкото градче Касандра, Северна Гърция. Видимо уморен, той ни приема усмихнат и с внимание дава благословията си, опитвайки се сякаш да прочете намеренията ни. Вглеждам се в него и разбирам, че не мога да определя възрастта му. Слушам гласа му и усещам заливащо ме спокойствие и сигурност, които извират от баритоновия му тембър. Поглеждам към очите му и потъвам в ясните сини води, чиято дълбочина не мога да стигна.

Достолепен и мъдър, 85-годишният архимандрит седи на своето място в манастирския архондарик и проявява към нас своята благост и разположение. Обсипан с многобройни ангажименти, той изглежда така сякаш никой не може да го обезпокои, сякаш е извън времето и пространството.

Бавно и спокойно започва да разказва за началото на своята добротворческа дейност, свързана с лишените от свобода. За призванието, което почувствал след като чува евангелския текст на Месопустна неделя: “...странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:36).

-­ Преди колко години започнахте тази дейност, която, както вече знаем, се е превърнала във Ваша мисия?

-­ Вече близо 40 години обгрижвам затворници, бедни хора и семействата им. През годината посещавам всички гръцки затвори... Започнах да посещавам затворите заедно с други християни, които имаха желание да общуват и да се грижат за затворници. В началото към затворите тръгнахме изпълнили петнадесет автобуса, а сега достигнахме до осемдесет. Първоначално посещавахме земеделските затвори, където затворниците работят на полето, а и има достатъчно място за паркиране.

-­ Какво правите там, как протича една Ваша среща в затвора?

-­ Когато решим да посетим някой затвор, винаги отиваме поне с 3-4 автобуса. Събираме всички лишени от свобода на двора и провеждаме беседа, след което предоставяме на всеки затворник по един пакет (5-6 кг) с различни необходими неща. Навсякъде....

Добрият отговор

­Църквата ни въвежда във времето на Великия пост като в храм. Защото какво друго е постът, ако не време на усърдно богослужение? Ако си бил подмамен да обикаляш по улиците на светските помисли и желания, то ето сега идва възможност да се върнеш към достойното за човека поведение. И както храм с богата стенописна програма би те посрещнал с изображение на Страшния съд над вратата, за да си наясно защо влизаш в него, така Църквата е поставила в началото на поста мисълта за този Съд, за да можеш разумно да пристъпиш в дните за подвиг. Ти ­ изобразеният като изплашено голо човече. Не знаеш ли, че си такъв? Такъв си! Ходиш ли често на гробища? На мен ми се налага. Случвало ми се е да прекарам почти целия ден в някой от гробищните паркове. Няма как. Понякога има по 2-3 опела с интервал между тях от час и половина. Къде можеш да се денеш през това време? Ако е хубаво времето, сядам до гроба на някой приятел. Чета молитви, мисля си за разни неща или просто се разхождам. Гледам гробовете. Едни поддържани, други буренясали, забравени... За почти всички хора, чиито паметници виждам, не знам нищо. Прави са отците, които казват, че ходенето на гробища е много полезно. Размислите за смъртта отрезвяват. Показват на хората истинските приоритети. Свети Василий Велики казал на учения езичник Евул, че висшата мъдрост се изразява в помненето на смъртта.

Благодарение на тези думи езичникът станал християнин. Избрал живота, размишлявайки за смъртта...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 3/2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
IN MEMORIAM
* БПЦ загуби свой достоен архиерей
† Врачански митрополит Калиник.
Биография
Опело и погребение.
Патриаршеско слово при опелото → стр. 2

Почина Негово Преосвещенство Деволски епископ Теодосий → стр. 3

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Молебен за новия президент на България  → стр. 1, 4
Патриаршеско благословение за новоизбраната президентска двойка → стр. 4
Имен ден на Негово Светейшество патриарх Неофит  → стр. 1, 5

Слово от името на Св. Синод на БПЦ на Старозагорски митрополит Киприан  → стр. 6

Голямо признание за Българската православна църква → стр. 7

АМВОН
Свещ. Владимир Дойчев: Каещи се грешници или мними светци → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
Свещ. Ясен Синев: Комплексът за вина - недостатък в живота на съвременния православен християнин → стр. 7

СВЕТИЛНИЦИ НА ВЯРАТА
Мощи на светите Три светители в дар на столичен храм → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

БПЦ загуби свой достоен архиерей - Врачански митрополит Калиник

Рано сутринта на 26 декември 2016 г. след тежко боледуване се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Калиник. Погребението бе насрочено за 28 декември (сряда) във Враца.

Същия ден сутринта съгласно чл. 84, ал. 1 от Устава на Българската православна църква ­- Българска Патриаршия, архиереите от Светия Синод в пълен състав се събраха на извънредно заседание в Синодната палата в София, за да определят временно управляващ митрополит на овдовялата епархия, който да организира и проведе изборите за нов Врачански митрополит.

За наместник на овдовелия митрополитски престол бе определен Старозагорският митрополит Киприан, доскорошният дългогодишен викарен епископ на Врачанския митрополит.

По обяд синодалните митрополити отпътуваха за Враца, където взеха участие в опелото и погребението на своя събрат. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на преставилия се в Христа Господа Врачански митрополит Калиник! Бог да го прости! Продължава на стр. 2...

Каещи се грешници или мними светци

Когато човек е в началото на духовния си живот, той често минава през едно изкушение. Шокира се, че и в Църквата, както в света, среща грешници. И в нея хората изглеждат сякаш толкова ежедневни... При правилно развитие този помисъл се надживява. След време обаче, той може да се върне под друга форма и с много по-страшна сила.

Истински смут и тъга предизвикват не грешниците, а тези, които възприемат себе си като праведници. Само се огледайте, и ще видите толкова много “светци”, хора с чувство за “заслужено” превъзходство. Доста често ще чуете някой да казва, че е много духовен. А дори и да не казва ­- показва го с цялото си поведение. “Ето какъв съм аз, възпитан, грамотен богословски, съвременен, диалогичен, не като вас!” Сякаш вече е седнал отдясно на Бога и е готов да съди израилевите колена: “Този е такъв, онзи е онакъв...” Всички са криви пред “справедливите” му изобличения ­- семейство, приятели, колеги, свещеници, епископи. Не са пощадени дори светците. Но пък когато стане дума за собствените му грехове, махва с ръка пренебрежително и казва: “Кой не греши? Но истината е, че нито съм крал, нито съм убивал... Аз съм добър човек! Обичам целия свят”. Продължава на стр. 6...

Комплексът за вина - недостатък в живота на съвременния православен християнин

­ Живеем във време, в което няма пълнота. Както в областта на духа, така и в сферата на чувствата. Напротив ­- всичко около нас и в нас е някак си разкъсано, фрагментарно, пулсиращо с някакъв неестествен ритъм, неразбираем за самите нас. Ние се лутаме като птици в мрака на връхлитащото ни ежедневие и се опитваме да съберем като от счупена мозайка парченцата на собствената си природа. Духовният ни живот е твърде лесно нараним, за да очакваме да дадем зрели духовни плодове, а радостта от него бързо изчезва, ако не напрегнем духовната си воля и не събудим мисловната си дисциплина. Поради всичко това се превръща в благоприятна почва за развъждане на множество бурени и тръни, които черпят от живителната струя на чистото общуване на вярващата душа с нетварните енергии на Бога.

Един от най-често срещаните недъзи в духовния живот на съвременния православен християнин е усещането за прекомерна печал, или комплекса за вина на религиозна основа. Той много често изсушава корените на истинското лично благочестие, отклонява живия извор на вярата в душегубителна посока.

Още в Златния IV век на светата Църква св. Йоан Златоуст предупреждава: “Прекалената скръб е от дявола, дори и да е за греховете ни!” Даже и тогава -­ във времето на харизматичното възраждане и творчество на религиозни гении, се е проявила тази особена зараза на духа, която засяга добрия ритъм на духовен живот на християнина....

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 2/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
НОВИ ЕПИСКОПИ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

ХИРОТОНИИ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 2
Константийски епископ Яков  → стр. 5

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 3
Константийски епископ Яков  → стр. 6-7

БИОГРАФИИ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 3
Константийски епископ Яков  → стр. 6

ИНТЕРВЮ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 4
Константийски епископ Яков  → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Биография на Мелнишки епископ Герасим

Новоръкоположеният Мелнишки епископ Герасим е роден на 2 ноември 1979 г. в гр. София, в семейството на Георги и Иванка Георгиеви. Кръщелното му име е Александър и има двама родни братя. Средното си образование той придобива в 31 СОУ за чужди езици и мениджмънт “Иван Вазов” в София, а висшето ­- в Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. Владее свободно три езика ­- немски, руски и английски. На 9 декември 2009 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир “Света Троица”, над кв. Банкя, Софийска духовна околия. В йеродяконски и в йеромонашески чин е ръкоположен от тогавашния викарий на Софийския митрополит, Знеполския епископ Йоан (нинездравстващия Варненски и Великопреславски митрополит). По решение на Св. Синод е изпратен на специализация в Московската духовна академия. На 17 септември 2014 г. е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и по решение на Св. Синод е назначен за главен секретар на Св. Синод. Считано от 20 май 2016 г. е назначен за председател на църковното настоятелство на ПКСХП “Св. Александър Невски”. По решение на Св. Синод в пълен състав, на 14 декември 2016 г. над архимандрит Герасим е извършено наречение за Мелнишки епископ. А на 18 декември 2016 г. той е ръкоположен в епископство в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

Биография на Константийски епископ Яков

Новият епископ Константийски Яков (със светско име Росен Стоичков Дончев) е роден на 7 март 1971 г. в гр. София. През 1989 г. завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”. Продължава богословското си обучение в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, която впоследствие се трансформира в Богословски факултет на СУ. Дипломира се през 1995 г. През следващата година отбива военната си служба. Преминавайки различни послушания, през 2007 г. с благословението на Пловдивския митрополит Николай той постъпва в Баткунския манастир “Св. апостоли Петър и Павел”, край с. Паталеница, Пазарджишка духовна околия. На 9 октомври 2007 г. е постриган в монашески чин от духовния си старец, Пловдивския митрополит Николай. При пострижението му е дадено името Яков, в чест на св. апостол Яков Алфеев, празнуван в този ден. Оттогава е назначен и за игумен на манастира. Ръкоположен е за йеродякон на 23. 12. 2007 г., а за йеромонах ­- на 26. 12. 2007 г. От 2010 г. до 2012 г. е епархийски съветник на Пловдивска св. митрополия. На 18 март 2012 г. е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за секретар на Пазарджишка духовна околия. През 2013 г. със заповед на Пловдивския митрополит е назначен за архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. Участва в Патриаршеския избирателен църковен събор като епархийски избирател от Пловдивска епархия. На 14 декември 2016 г., по решение на Св. Синод в пълен състав, над архимандрит Яков е извършено наречение за Константийски епископ. А на 20 декември 2016 г., Игнажден, той е ръкоположен в епископство, в катедралния храм на гр. Пазарджик “Пресвета Богородица”. След хиротонията Константийският епископ Яков поема служение като втори викарий на Пловдивския митрополит Николай.

Архиерейски слова

Мелнишки епископ Герасим

Слово на Българския патриарх Неофит

Слово-отговор на Мелнишкия епископ Герасим

Константийски епископ Яков

Слово на Българския патриарх Неофит

Слово на Пловдивския митрополит Николай

Слово-отговор на Константийския епископ Яков

Интервю с Мелнишкия епископ Герасим

­ - Ваше Преосвещенство, във времената на тотална секуларизация, която последва силно атеистичните режими, Вие как намерихте пътя към храма, а още повече ­- към манастира?

-­ Струва ми се, че всеки вярващ човек и кръстен християнин, който има възможност да се ползва от св. Тайнства, има и свой личен път към Бога. Разбира се, пътят на всеки човек може да бъде категоризиран, т.е. да се проследи и дефинира по някакъв начин. При някои още от ученическата им възраст той минава през духовните семинарии или пък е тръгнал от самото им вярващо семейство. Тогава нещата при тях (в личната им връзка с Бога) се случват някак по-естествено и плавно, наподобявайки по-скоро процес на еволюция. Докато при други, които са живели отдалечени от изповедта в Христа, дори понякога по начин, който е неподобяващ за вярващ християнин, този процес протича по-революционно, случва се сякаш изведнъж ­- разбира се, винаги под действието на Светия Дух и Неговата благодат. Но въпреки тези две основни категоризации на обръщане към Бога, убеден съм, пътят за всеки един индивид е и индивидуален. При мен той се случи естествено, още от малък, от майчината зададеност.

-­ Кой или какво най-вече изигра роля за това да се посветите всецяло на служение на Бога, т.е. да поемете по пътя на монашеството?

-­ По принцип, вътрешно имах убедеността, че искам да стана монах и търсех да намеря някъде място да осъществя това свое намерение. Само че още не разбирах какво точно значи това... Сами знаете, човек чете нещо в книги, в Патерика например, добива някаква представа, която обаче впоследствие се оказва някак твърде илюзорна и не кореспондира с реалността, и особено с реалността в България.

Интервю с Константийския епископ Яков

­­ - Ваше Преосвещенство, десет години вече се подвизавате в диоцеза на Пловдивска епархия, първо като монах, после като йеромонах, архимандрит, вече и като епископ. С какво вярващите от Пловдивския край Ви впечатлиха и спечелиха така, че Вие всячески да се трудите за тяхното духовно издигане?

-­ Всеки един духовник, тръгвайки по пътя на свещенството, ясно осъзнава какъв кръст възлага на плещите му Господ. За да може достойно да се носи този кръст, се изискват много неща. Ние не можем всичко накратко тук да упоменем, защото духовната лествица има много стъпала, които трябва едно по едно да се преминат. Колкото повече тя се изкачва нагоре, толкова повече доближава до Всеподателя Бога и усъвършенства поелия по нея.

Най-важното е духовникът да има страх Божий и послушание. Нивата Господня е една. Където и да е духовникът, трябва да сее Господнето семе. Наистина почвата е различна, но Сеячът е един. Защото колкото и да сее духовникът, без Божията помощ семето няма да поникне.

Що се отнася до Пловдивска епархия, то почвата е благодатна. Хората носят в сърцето си Бога, имат и послушание към Църквата. С радост помагат, всеки според силите си. Духовенството обгрижва повереното му стадо, предпазва го от злото. Където и да отида из нея, винаги се изпълвам с духовна радост, виждайки в изпълнение евангелските думи: “Колко хубаво е братя да живеят наедно”.

-­ Какъв е духовният урок, който никога не забравяте и който винаги си припомняте в трудни моменти?

-­ Много са духовните уроци, но пред мене винаги стои въпросът какъв отговор ще дам в съдния си ден. Когато срещна трудности, възлагам грижите си на Бога, защото “всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява”.

Не бива да забравяме и светото Евангелие, в което се крият и много от отговорите на нашите трудности. То ни утешава, облагородява сърцето ни, дава ни сили да продължим с духовна бодрост напред...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 1/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
ИЗБОР НА НОВ СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА

Биография на Старозагорски митрополит Киприан  → стр. 1

Епархийски избирателен събор  → стр. 2

Канонически избор  → стр. 3

Слово на Българския патриарх Неофит  → стр. 4

Слово-отговор на митрополит Киприан  → стр. 4

Посрещане в Старозагорска епархия  → стр. 5-6

Интервю с новоизбрания митрополит  → стр. 6

Да имаме благодат и мир.
Встъпително слово на митрополит Киприан при интронизацията  → стр. 7

Първа архиерейска литургия  → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Биография на Старозагорски митрополит Киприан

Старозагорски митрополит Киприан (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в гр. Казанлък. Завършва средно музикално образование през 1995 г. в родния си град.

Приема монашество на 1 септември 1996 г. в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския епископ Йоан и с духовeн старец Старозагорския митрополит Панкратий.

Ръкоположен е за йеродякон на 8 септември 1996 г. в гр. Павел баня, а за йеромонах на 14 септември 1996 г. в храм “Св. Николай”, гр. Стара Загора.

От м. октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушание като ефимерий в Казанлъшкия манастир “Св. Богородица” и паралелно завършва двугодишния курс на СДС “Св. Йоан Рилски”. Приет е в клира на Врачанска епархия като и. д. игумен на Тържишкия манастир “Св. прор. Илия”, а от 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска митрополия. По време на следването му в Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”, по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство на 31 август 2003 г.

Заемал е различни длъжности във Врачанска епархия. През февруари 2006 г. по решение на Св. Синод е изпратен на послушание като протосингел на епархията на САЩ, Канада и Австралия на която длъжност е до 1 август 2007 г., когато е назначен отново за протосингел на Врачанска митрополия.

По решение на Св. Синод е хиротонисан за епископ с титлата “Траянополски” на 3 март 2008 г. в катедралния храм на гр. Враца и назначен за викарий на Врачанския митрополит, която длъжност изпълнява и до днес. Носител е на църковни отличия и множество музикални награди.

На 4 декември 2016 г. е избран, а на 11 декември канонично утвърден за Старозагорски митрополит...

Епархийски избирателен събор

С архиерейска св. Литургия започна изборният ден, 4 декември, за епархиотите на Старозагорска епархия. Тя бе оглавена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, наместник на овакантения Старозагорски митрополитски престол, натоварен от Светия Синод на БПЦ да организира и проведе изборите за нов Старозагорски митрополит на мястото на бившия Старозагорски митрополит Галактион, освободен поради здравословни проблеми. В съслужение с него бяха храмовото свещенство и епархийските съветници.

В храма от всички краища на епархията се събраха епархийските избиратели и много старозагорци, за да изпросят от Бога Неговата благодатна помощ и вразумление в предстоящото важно за епархията и цялата Църква дело - избора на нов архипастир на Старозагорска епархия.

В края на богослужението митрополит Антоний, като благодари на Бога, че в този ден е отслужил последната си св. Литургия в тази епархия като неин наместник. Той призова присъстващите богомолци в следващите часове да усилят своите молитви, “за да освети Бог сърцата, мислите и чувствата на всички епархийски избиратели, в чиито ръце е бъдещето на епархията, да изберат достойни кандидати за Старозагорски митрополит, за да може бъдещият предстоятел на Старозагорската катедра да води богоспасаемата Старозагорска епархия и боголюбивия є народ по пътя на вярата и спасението”.

Митрополит Антоний каза още, че избирателите трябва да се водят от Устава на БПЦ-БП, личната си християнска съвест и каноните на Православната църква...

Канонически избор

На 11 декември 2016 г., 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Праотци, синодният параклис “Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител” се изпълни с духовенство и богомолен народ, за да станат свидетели и съучастници в историческото събитие - избор на нов Старозагорски митрополит за овакантената по здравословни причини катедра от досегашния епархийски митрополит Галактион.

Утренята и светата Златоустова литургия в този ден по решение на Св. Синод бяха отслужени от протосингела на Софийска св. митрополия ставр. ик. Ангел Ангелов в съслужение със софийския митрополитски протодякон Иван Петков. В молитва преди отговорния избор в синодния параклис заедно с Българския патриарх Неофит застанаха Техни Високопреосвещенства митрополитите от Светия Синод на БПЦ-БП...

Посрещане в Старозагорска епархия

На 17 декември 2016 г. (събота) Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, след като участва в синодния параклис в заупокойните богослужения в памет на йерарсите, благодетелите и тружениците на БПЦ, отпътува от София за пределите на богодаруваната му епархия. Там предстоеше неговото тържествено посрещане и интронизиране като правоправещ митрополит на Старозагорската катедра.

Митрополит Киприан бе придружаван от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който бе натоварен от Св. Синод с отговорната задача в периода септември - декември 2016 г. да организира и проведе епархийския избор на двама кандидат-митрополити за Старозагорската катедра, да докладва на Св. Синод за проведения избор и да въдвори новоизбрания Старозагорски митрополит...

Интервю с новоизбрания митрополит

­- Вие сте новият Старозагорски митрополит. Очакван ли беше изборът за Вас, или бе изненада?

- Промисълът Божи е бил такъв. Божията воля е била такава, волята на епархийските избиратели от Старозагорска епархия, волята на Св. Синод на Българската православна църква е била такава.

Ние сме монаси преди всичко, както казах, ние сме войни на Христа в земната Църква и винаги трябва да бъдем подготвени за ситуациите в живота, в които Бог ни е определил да бъдем.

Дали е било изненада, или не, не бих могъл да отговоря конкретно, но волята Божия щом е такава, а ние сме вярващи християни и като такива приемам, че нашият живот се ръководи от Бога. И щом Неговата воля е била такава, няма как да бъде изненада...

Първа архиерейска литургия

­След тържественото посрещане в пределите на богодаруваната му епархия на 18 декември (неделя) новоизбраният и канонично утвърден Старозагорски митрополит Киприан отслужи първата си света Литургия със своите клирици от епархията и сред богомолния народ. Светата Литургия той отслужи в катедралния храм “Св. Димитрий” в престолния си град Стара Загора. Роденият в гр. Казанлък митрополит Киприан съслужи в този важен за родната ни Църква ден с още двама архиереи на БПЦ, родени в Старозагорска епархия - със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, доскорошен наместник на епархията, който по решение на Св. Синод извърши интронизирането и въдворяването на новоизбрания Старозагорски митрополит и представи митрополит Киприан на клира и народа на Старозагорска епархия, както и със Знеполския епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит.

В тържествената богослужба взеха участие и протосингелът архим. Богослов (Димитров), старшият епархийски съветник свещеноиконом Емилиян Кирчев Димов, членът на Епархийския съвет ик. Борис Станов, архиерейските наместници на шестте духовни околии на епархията - иконом Петко Иванов Мотев - на Казанлък, иконом Цветан Николаев Димитров - на Нова Загора, иконом Иван Колев Иванов - на Чирпан, иконом Живко Делев Петров - на Харманли, иконом Костадин Димитров Георгиев - на Свиленград. Участва и духовенството при катедралния храм - председателят ик. Петър Радев, иконом Николай Колев, иконом Илия Илиев и прот. Илиян Илиев, както и патриаршеският протодякон Александър Нешев и дякон Любен Невенов. По покана на новоизбрания митрополит и по решение на Светия Синод на БПЦ, специално за въдворяването на Старозагорския митрополит Киприан в града беше пристигнал хорът при патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” с диригент доц. Димитър Димитров, който украси с великолепните си изпълнения тържествените богослужби - вечерното богослужение на 17 декември и празничната св. Литургия в неделния ден на 18 декември...

Прочети още...