Църковен вестник, бр. 2/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
НОВИ ЕПИСКОПИ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

ХИРОТОНИИ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 2
Константийски епископ Яков  → стр. 5

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 3
Константийски епископ Яков  → стр. 6-7

БИОГРАФИИ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 3
Константийски епископ Яков  → стр. 6

ИНТЕРВЮ
Мелнишки епископ Герасим  → стр. 4
Константийски епископ Яков  → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Биография на Мелнишки епископ Герасим

Новоръкоположеният Мелнишки епископ Герасим е роден на 2 ноември 1979 г. в гр. София, в семейството на Георги и Иванка Георгиеви. Кръщелното му име е Александър и има двама родни братя. Средното си образование той придобива в 31 СОУ за чужди езици и мениджмънт “Иван Вазов” в София, а висшето ­- в Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. Владее свободно три езика ­- немски, руски и английски. На 9 декември 2009 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир “Света Троица”, над кв. Банкя, Софийска духовна околия. В йеродяконски и в йеромонашески чин е ръкоположен от тогавашния викарий на Софийския митрополит, Знеполския епископ Йоан (нинездравстващия Варненски и Великопреславски митрополит). По решение на Св. Синод е изпратен на специализация в Московската духовна академия. На 17 септември 2014 г. е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и по решение на Св. Синод е назначен за главен секретар на Св. Синод. Считано от 20 май 2016 г. е назначен за председател на църковното настоятелство на ПКСХП “Св. Александър Невски”. По решение на Св. Синод в пълен състав, на 14 декември 2016 г. над архимандрит Герасим е извършено наречение за Мелнишки епископ. А на 18 декември 2016 г. той е ръкоположен в епископство в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

Биография на Константийски епископ Яков

Новият епископ Константийски Яков (със светско име Росен Стоичков Дончев) е роден на 7 март 1971 г. в гр. София. През 1989 г. завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”. Продължава богословското си обучение в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, която впоследствие се трансформира в Богословски факултет на СУ. Дипломира се през 1995 г. През следващата година отбива военната си служба. Преминавайки различни послушания, през 2007 г. с благословението на Пловдивския митрополит Николай той постъпва в Баткунския манастир “Св. апостоли Петър и Павел”, край с. Паталеница, Пазарджишка духовна околия. На 9 октомври 2007 г. е постриган в монашески чин от духовния си старец, Пловдивския митрополит Николай. При пострижението му е дадено името Яков, в чест на св. апостол Яков Алфеев, празнуван в този ден. Оттогава е назначен и за игумен на манастира. Ръкоположен е за йеродякон на 23. 12. 2007 г., а за йеромонах ­- на 26. 12. 2007 г. От 2010 г. до 2012 г. е епархийски съветник на Пловдивска св. митрополия. На 18 март 2012 г. е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за секретар на Пазарджишка духовна околия. През 2013 г. със заповед на Пловдивския митрополит е назначен за архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. Участва в Патриаршеския избирателен църковен събор като епархийски избирател от Пловдивска епархия. На 14 декември 2016 г., по решение на Св. Синод в пълен състав, над архимандрит Яков е извършено наречение за Константийски епископ. А на 20 декември 2016 г., Игнажден, той е ръкоположен в епископство, в катедралния храм на гр. Пазарджик “Пресвета Богородица”. След хиротонията Константийският епископ Яков поема служение като втори викарий на Пловдивския митрополит Николай.

Архиерейски слова

Мелнишки епископ Герасим

Слово на Българския патриарх Неофит

Слово-отговор на Мелнишкия епископ Герасим

Константийски епископ Яков

Слово на Българския патриарх Неофит

Слово на Пловдивския митрополит Николай

Слово-отговор на Константийския епископ Яков

Интервю с Мелнишкия епископ Герасим

­ - Ваше Преосвещенство, във времената на тотална секуларизация, която последва силно атеистичните режими, Вие как намерихте пътя към храма, а още повече ­- към манастира?

-­ Струва ми се, че всеки вярващ човек и кръстен християнин, който има възможност да се ползва от св. Тайнства, има и свой личен път към Бога. Разбира се, пътят на всеки човек може да бъде категоризиран, т.е. да се проследи и дефинира по някакъв начин. При някои още от ученическата им възраст той минава през духовните семинарии или пък е тръгнал от самото им вярващо семейство. Тогава нещата при тях (в личната им връзка с Бога) се случват някак по-естествено и плавно, наподобявайки по-скоро процес на еволюция. Докато при други, които са живели отдалечени от изповедта в Христа, дори понякога по начин, който е неподобяващ за вярващ християнин, този процес протича по-революционно, случва се сякаш изведнъж ­- разбира се, винаги под действието на Светия Дух и Неговата благодат. Но въпреки тези две основни категоризации на обръщане към Бога, убеден съм, пътят за всеки един индивид е и индивидуален. При мен той се случи естествено, още от малък, от майчината зададеност.

-­ Кой или какво най-вече изигра роля за това да се посветите всецяло на служение на Бога, т.е. да поемете по пътя на монашеството?

-­ По принцип, вътрешно имах убедеността, че искам да стана монах и търсех да намеря някъде място да осъществя това свое намерение. Само че още не разбирах какво точно значи това... Сами знаете, човек чете нещо в книги, в Патерика например, добива някаква представа, която обаче впоследствие се оказва някак твърде илюзорна и не кореспондира с реалността, и особено с реалността в България.

Интервю с Константийския епископ Яков

­­ - Ваше Преосвещенство, десет години вече се подвизавате в диоцеза на Пловдивска епархия, първо като монах, после като йеромонах, архимандрит, вече и като епископ. С какво вярващите от Пловдивския край Ви впечатлиха и спечелиха така, че Вие всячески да се трудите за тяхното духовно издигане?

-­ Всеки един духовник, тръгвайки по пътя на свещенството, ясно осъзнава какъв кръст възлага на плещите му Господ. За да може достойно да се носи този кръст, се изискват много неща. Ние не можем всичко накратко тук да упоменем, защото духовната лествица има много стъпала, които трябва едно по едно да се преминат. Колкото повече тя се изкачва нагоре, толкова повече доближава до Всеподателя Бога и усъвършенства поелия по нея.

Най-важното е духовникът да има страх Божий и послушание. Нивата Господня е една. Където и да е духовникът, трябва да сее Господнето семе. Наистина почвата е различна, но Сеячът е един. Защото колкото и да сее духовникът, без Божията помощ семето няма да поникне.

Що се отнася до Пловдивска епархия, то почвата е благодатна. Хората носят в сърцето си Бога, имат и послушание към Църквата. С радост помагат, всеки според силите си. Духовенството обгрижва повереното му стадо, предпазва го от злото. Където и да отида из нея, винаги се изпълвам с духовна радост, виждайки в изпълнение евангелските думи: “Колко хубаво е братя да живеят наедно”.

-­ Какъв е духовният урок, който никога не забравяте и който винаги си припомняте в трудни моменти?

-­ Много са духовните уроци, но пред мене винаги стои въпросът какъв отговор ще дам в съдния си ден. Когато срещна трудности, възлагам грижите си на Бога, защото “всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява”.

Не бива да забравяме и светото Евангелие, в което се крият и много от отговорите на нашите трудности. То ни утешава, облагородява сърцето ни, дава ни сили да продължим с духовна бодрост напред...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 1/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
ИЗБОР НА НОВ СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА

Биография на Старозагорски митрополит Киприан  → стр. 1

Епархийски избирателен събор  → стр. 2

Канонически избор  → стр. 3

Слово на Българския патриарх Неофит  → стр. 4

Слово-отговор на митрополит Киприан  → стр. 4

Посрещане в Старозагорска епархия  → стр. 5-6

Интервю с новоизбрания митрополит  → стр. 6

Да имаме благодат и мир.
Встъпително слово на митрополит Киприан при интронизацията  → стр. 7

Първа архиерейска литургия  → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Биография на Старозагорски митрополит Киприан

Старозагорски митрополит Киприан (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в гр. Казанлък. Завършва средно музикално образование през 1995 г. в родния си град.

Приема монашество на 1 септември 1996 г. в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския епископ Йоан и с духовeн старец Старозагорския митрополит Панкратий.

Ръкоположен е за йеродякон на 8 септември 1996 г. в гр. Павел баня, а за йеромонах на 14 септември 1996 г. в храм “Св. Николай”, гр. Стара Загора.

От м. октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушание като ефимерий в Казанлъшкия манастир “Св. Богородица” и паралелно завършва двугодишния курс на СДС “Св. Йоан Рилски”. Приет е в клира на Врачанска епархия като и. д. игумен на Тържишкия манастир “Св. прор. Илия”, а от 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска митрополия. По време на следването му в Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”, по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство на 31 август 2003 г.

Заемал е различни длъжности във Врачанска епархия. През февруари 2006 г. по решение на Св. Синод е изпратен на послушание като протосингел на епархията на САЩ, Канада и Австралия на която длъжност е до 1 август 2007 г., когато е назначен отново за протосингел на Врачанска митрополия.

По решение на Св. Синод е хиротонисан за епископ с титлата “Траянополски” на 3 март 2008 г. в катедралния храм на гр. Враца и назначен за викарий на Врачанския митрополит, която длъжност изпълнява и до днес. Носител е на църковни отличия и множество музикални награди.

На 4 декември 2016 г. е избран, а на 11 декември канонично утвърден за Старозагорски митрополит...

Епархийски избирателен събор

С архиерейска св. Литургия започна изборният ден, 4 декември, за епархиотите на Старозагорска епархия. Тя бе оглавена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, наместник на овакантения Старозагорски митрополитски престол, натоварен от Светия Синод на БПЦ да организира и проведе изборите за нов Старозагорски митрополит на мястото на бившия Старозагорски митрополит Галактион, освободен поради здравословни проблеми. В съслужение с него бяха храмовото свещенство и епархийските съветници.

В храма от всички краища на епархията се събраха епархийските избиратели и много старозагорци, за да изпросят от Бога Неговата благодатна помощ и вразумление в предстоящото важно за епархията и цялата Църква дело - избора на нов архипастир на Старозагорска епархия.

В края на богослужението митрополит Антоний, като благодари на Бога, че в този ден е отслужил последната си св. Литургия в тази епархия като неин наместник. Той призова присъстващите богомолци в следващите часове да усилят своите молитви, “за да освети Бог сърцата, мислите и чувствата на всички епархийски избиратели, в чиито ръце е бъдещето на епархията, да изберат достойни кандидати за Старозагорски митрополит, за да може бъдещият предстоятел на Старозагорската катедра да води богоспасаемата Старозагорска епархия и боголюбивия є народ по пътя на вярата и спасението”.

Митрополит Антоний каза още, че избирателите трябва да се водят от Устава на БПЦ-БП, личната си християнска съвест и каноните на Православната църква...

Канонически избор

На 11 декември 2016 г., 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Праотци, синодният параклис “Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител” се изпълни с духовенство и богомолен народ, за да станат свидетели и съучастници в историческото събитие - избор на нов Старозагорски митрополит за овакантената по здравословни причини катедра от досегашния епархийски митрополит Галактион.

Утренята и светата Златоустова литургия в този ден по решение на Св. Синод бяха отслужени от протосингела на Софийска св. митрополия ставр. ик. Ангел Ангелов в съслужение със софийския митрополитски протодякон Иван Петков. В молитва преди отговорния избор в синодния параклис заедно с Българския патриарх Неофит застанаха Техни Високопреосвещенства митрополитите от Светия Синод на БПЦ-БП...

Посрещане в Старозагорска епархия

На 17 декември 2016 г. (събота) Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, след като участва в синодния параклис в заупокойните богослужения в памет на йерарсите, благодетелите и тружениците на БПЦ, отпътува от София за пределите на богодаруваната му епархия. Там предстоеше неговото тържествено посрещане и интронизиране като правоправещ митрополит на Старозагорската катедра.

Митрополит Киприан бе придружаван от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който бе натоварен от Св. Синод с отговорната задача в периода септември - декември 2016 г. да организира и проведе епархийския избор на двама кандидат-митрополити за Старозагорската катедра, да докладва на Св. Синод за проведения избор и да въдвори новоизбрания Старозагорски митрополит...

Интервю с новоизбрания митрополит

­- Вие сте новият Старозагорски митрополит. Очакван ли беше изборът за Вас, или бе изненада?

- Промисълът Божи е бил такъв. Божията воля е била такава, волята на епархийските избиратели от Старозагорска епархия, волята на Св. Синод на Българската православна църква е била такава.

Ние сме монаси преди всичко, както казах, ние сме войни на Христа в земната Църква и винаги трябва да бъдем подготвени за ситуациите в живота, в които Бог ни е определил да бъдем.

Дали е било изненада, или не, не бих могъл да отговоря конкретно, но волята Божия щом е такава, а ние сме вярващи християни и като такива приемам, че нашият живот се ръководи от Бога. И щом Неговата воля е била такава, няма как да бъде изненада...

Първа архиерейска литургия

­След тържественото посрещане в пределите на богодаруваната му епархия на 18 декември (неделя) новоизбраният и канонично утвърден Старозагорски митрополит Киприан отслужи първата си света Литургия със своите клирици от епархията и сред богомолния народ. Светата Литургия той отслужи в катедралния храм “Св. Димитрий” в престолния си град Стара Загора. Роденият в гр. Казанлък митрополит Киприан съслужи в този важен за родната ни Църква ден с още двама архиереи на БПЦ, родени в Старозагорска епархия - със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, доскорошен наместник на епархията, който по решение на Св. Синод извърши интронизирането и въдворяването на новоизбрания Старозагорски митрополит и представи митрополит Киприан на клира и народа на Старозагорска епархия, както и със Знеполския епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит.

В тържествената богослужба взеха участие и протосингелът архим. Богослов (Димитров), старшият епархийски съветник свещеноиконом Емилиян Кирчев Димов, членът на Епархийския съвет ик. Борис Станов, архиерейските наместници на шестте духовни околии на епархията - иконом Петко Иванов Мотев - на Казанлък, иконом Цветан Николаев Димитров - на Нова Загора, иконом Иван Колев Иванов - на Чирпан, иконом Живко Делев Петров - на Харманли, иконом Костадин Димитров Георгиев - на Свиленград. Участва и духовенството при катедралния храм - председателят ик. Петър Радев, иконом Николай Колев, иконом Илия Илиев и прот. Илиян Илиев, както и патриаршеският протодякон Александър Нешев и дякон Любен Невенов. По покана на новоизбрания митрополит и по решение на Светия Синод на БПЦ, специално за въдворяването на Старозагорския митрополит Киприан в града беше пристигнал хорът при патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” с диригент доц. Димитър Димитров, който украси с великолепните си изпълнения тържествените богослужби - вечерното богослужение на 17 декември и празничната св. Литургия в неделния ден на 18 декември...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 24/2016 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
ХРИСТОС СЕ РОДИ ­- СЛАВЕТЕ ГО!
Благословен е Идещият в име Господне!

Синодално Рождественско послание  → стр. 1-2

АМВОН
Св. Теофан Затворник: Нека благодарно славословим Господа → стр. 1, 4

Ставрофорен иконом Иван Кондаков: Христос се ражда, славете Го! (Проповед за Неделя преди Рождество Христово)  → стр. 3

Свещеник Стефан Паликаров: Рождественски размисли за надеждата и възкресението  → стр. 3

ЦЪРКОВНИ ОТЛИЧИЯ
* Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата  → стр. 6
* Патриарх Неофит с отличие „Следовник на народните будители“ за 2016 г.  → стр. 6

ХРОНИКА ОТ СВЕТА
Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина  → стр. 7

Александра Карамихалева: Храмов празник на Руското подворие; Представяне на нова книга и хоров концерт за празника на Руското подворие в София

Историческото установяване на празника Рождество Христово  → стр. 5

Ангел Карадаков: Най-съкровеното желание; Историята на една от най-известните рождественски песни  → стр. 4-5

/Абонамент за печатното издание/

Нека благодарно славословим Господа

Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и да се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!

Ангелите Го славят ­- но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята -­ мир и благоволение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва ­- Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ като Пастир се е вдигнал от небесната висота и оставяйки деветдесетте и девет овци -­ ангелските множества, слиза, за да търси едната ­- заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен, заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света до сега работиш -­ и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: “Адаме, где си?”...

Христос се ражда, славете Го!

“Христос се ражда, славете Го! Христос идва от небето, посрещнете Го!” (Църковна песен)

Братя и сестри,

Така ни подканя св. Църква вече няколко седмици. Тези думи звучат настойчиво и някак прилягат на настроението ни през тези дни и особено днес, когато ни се разказва в светото евангелие за раждането на нашия Господ Иисус Христос.

Бог идва от небето. Какво значи това? -­ По предвечния Божи промисъл, след грехопадението и постепенното затъване в поквара и отдалечаване на човеците от истинското богопочитание Бог изпраща Своя Единороден Син на земята. Той приема всички човешки качества, без греха, облича се в нашата плът и се подхвърля на унижения и оскърбления. Св. Йоан Богослов изяснява тази мисъл с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото... Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците... Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, ­- на вярващите в Неговото име, -­ даде възможност да станат чеда Божии... И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан. 1:1, 3, 11-12, 14).

Бог Слово идва на земята като човек. Той ни разкрива Своята безкрайна обич с въплъщението Си. Кой е Този Бог Слово? -­ Ние посрещаме раждането на Христа Спасителя...

Рождественски размисли за надеждата и възкресението

Ето, идва краят на постите, макар и още да не сме стигнали и до средата им. Да кажем, че това е породено от личното ми нетърпение да се зарадвам на тази случка, която се повтаря всяка година на този благословен Рожден ден. Ама, докато стигнем до събитието, пак преминаваме през познатите теми ­- за смисъла на постите, за това какво точно празнуваме и какъв е целият смисъл на всичко.

През изминалите седмици и дни се случиха тъжни събития за мен -­ почина един прекрасен млад духовник в лицето на отец Даниил, който, мисля, че не доживя до 40 години. Сега се случи, че отмина във вечността и друг мой приятел ­- прекрасен певец, добър човек, който търсеше надеждата и любовта. Той е Иван, когото всички от Богословския факултет познаваме. Не успя да доживее и до трийсет години дори. Отминавайки от този свят, той намери своя смисъл, своята надежда и своята любов именно в Този, Когото очакваме отново да се роди. Въпреки че ми е мъчно за тях двамата, няма да се оставя на тъгата, защото смисълът на живота е именно да се намериш във вечността на Божието царство, а и само “мъртвите погребват своите мъртъвци”. В Христос всички сме живи, а и как да ми е тъжно за тези, които са на по-добро място от нас, които тепърва трябва да си “заслужим” спасението, а знаем, че то така или иначе е по милост Божия, а не по заслуги. Поне да се постараем както трябва, ако не друго!...

Църковни ордени за изтъкнати дейци на науката и културата

Историята на българската култура е дълбоко и неразривно свързана с Българската православна църква и православната духовност” ­ каза професор Климентина Иванова пред патриарх Неофит и митрополитите от Светия Синод при награждаването й с църковен орден “Св. Климент Охридски” ­ I степен. По решение на Светият Синод в пълен състав във връзка с 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски ­ в знак на внимание и за църковни заслуги бяха удостоени с орден “Св. Климент Охрид-ски” ­ I степен ­ ик. Кирил Попов и проф. д-р Климентина Иванова, а с орден “Св. св. Кирил и Методий” ­ I ст. ­ проф. д-р Георги Попов.

Церемонията по връчване на отличието се проведе в приемния салон на Синодната палата на 15 декември 2016 г...

Радост за българската църковна община “Св. преп. Йоан Рилски” в Атина

­На 11.12.2016 г. особена бе радостта на всички българи, живеещи в гръцката столица. В този ден, Неделя на Светите праотци, с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Илион и Петруполи Атинагор, под чиято юрисдикция духовно се намира българският храм “Св. Йоан Рилски” в Атина, и по покана на предстоятеля му, архимандрит Атанасий (Султанов), светата Литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит.

С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, eп. Поликарп извърши свещеническото ръкоположение на дякон Стефан Данчев, дългогодишен певец при храма, който ще замести архим. Атанасий в обязаностите му в Атина, тъй като архимандритът вече е назначен като предстоятел на българския храм “Св. св. Кирил и Методий” в Будапеща и протосингел на Западно- и Средноевропейска митрополия.

В уречения час архиереят бе посрещнат от архимандрит Атанасий и дякон Стефан, заедно със специално дошлите за събитието иконом Фотий Паунов, клирик на Лариска митрополия, и протойерей Петър Хубенов, клирик на Пловдивска митрополия...

Храмов празник на Руското подворие

­На 6 декември, когато всенародно се отбелязва паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец, по решение на Св. Синод божествената св. Литургия в Руския храм-подворие “Св. Николай” бе оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с Петерхофския архиепископ Амвросий, който бе в България с благословението на Руския патриарх Кирил и по покана на Българския патриарх Неофит за участие в престолния празник на храма-подворие и тържествата по случай 135-годишнината от рождението на св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец. Участваха също гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим, представителят на Московската патриаршия при Българската патриаршия архим. Филип (Василцев), храмовото свещенство и гости.

Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил предаде в дар на Подворието частица от мощите на св. Митрофан Воронежки. Мощите са дадени на митрополит Гавриил от схиигумения Мария (Дохторова), която му е била духовна майка...

Историята на една от най-известните рождественски песни

Отново сме в пределите на празничните дни и отново ще чуем празничните песни, които винаги съпровождат празничните дни. Представяме ви историята на една от най-известните песни, които ще чуем по Рождество -­ “Тиха нощ, свята нощ”.

Има една песен, която всички знаем още от деца. Пели сме я по коледни тържества в училище, чували сме я по радиото, телевизията, както и дори в супермаркета. Тази песен се пее по цял свят, но ние рядко се питаме от къде идва тя и кой е нейният автор.

Любопитен факт е, че тази песен е преведена на повече от 330 езика, пее се по цял свят. Родина на песента е Бавария, родила се е през далечната 1818 г. Автори са поетът Йозеф Мор, който е свещеник в Оберндорф, и композиторът Франи Грубер, органист и учител по музика.

Но нека се запознаем с историята й.

В навечерието на Рождество Христово местният свещеник Йозеф Мор посетил един болен енориаш, който живеел доста далече от града. Нощното небе, луната и величественият тих пейзаж, както и двете села Арнсдорф и Оберндорф, разположени ниско в долината, при вечерното осветление му създали чудно настроение, подобно на видение. Като седнал на един пън, му се сторило, че близкото село Арнсдорф през святата нощ прилича на Витлеем. На свещеник Йозеф му се сторило, че долината наоколо е пасбището с овчарите, които пазели стадата си и с копнеещи сърца очаквали обещания Спасител...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 23/2016 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
1100 години от Успението на св. Климент Охридски

Патриаршеско и Синодално приветствие → стр. 1-2
† Теофилакт Охридски: За божествената и свещена глава на св. Климент Охридски  → стр. 2
Анула Христова: Честната глава на Охридския светител в България → стр. 1

АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ
Международна конференция → стр. 2

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
* † Варненски и Великопреславски митрополит Йоан: Духовният образ на св. Климент Охридски и значението му днес  → стр. 3
* † Пловдивски митрополит Николай: Слово  → стр. 7

ИНТЕРВЮ
Архимандрит Порфирий, игумен на скита “Св. Йоан Предтеча” ­- Верия: Вземете от духа на учение и послушание на свети Климент → стр. 6

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
* България посрещна честната глава на св. Климент Охридски → стр. 1, 4-5
* Бачковският манастир посрещна светите мощи на св. Климент Охридски → стр. 7
* Тържествен духовен концерт → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

За божествената и свещена глава на св. Климент Охридски

О, божествена и свещена глава, върху която Духът си създаде непоклатимо седалище! О, светило, което водиш не само денем или само нощем, а нощем и денем ни освещаваш с благодатни дарове! Ако се борим с изкушения и мракът на изкушенията ни обвива като някаква нощ, или ако се наслаждаваме на тишина, и се развеселяваме като от някаква светлина, и в двата случая ние се удостояваме с твоите благодатни дарове. О, тръба, чрез която ни повика Утешителят! О, добри пастирю, който пожертва светата си душа за нас, твоите овци (Йоан. 10:11), и чрез много старания ти събра стадо на Бога, настани ни на тревисто място -­ обяснените с твоя език писания, отхрани ни върху тихата вода на божественото кръщение и ни изведе на пътеката на правдата, за да вършим добри дела.

Чрез тебе цялата българска страна позна Бога! Ти сам снабди богато църквите с песни и псалмопения, а празниците обясни с поучения. Чрез тебе с житията на светиите монасите се напътстват към подвижничество! Чрез тебе свещениците се приучват да живеят в съгласие с каноните! О, земен ангел и небесен човек! О, маслина, която с нищо не е по-долу от предопределената от пророка (Йерем. 11:16; Осия. 14:7), понеже си създал много повече синове на благочестието! (Пс. 137:4; Зах. 4:12-14). О, водач на слепци, независимо каква слепота и водачество би имал някой предвид! О, ти, който приготви на Господа избран народ, ревностен в добрите дела (Тит. 2:14), които те видяха в тебе!...

Честната глава на Охридския светител в България

По повод изпълването през тази година на 11 века от блаженото успение на свети Климент Охридски, Светият Синод на БПЦ-Българска патриаршия организира в почит на неговата пресветла памет провеждането на тържествени богослужения и празнични прояви в дните от 24 до 27 ноември. Те бяха духовно подплатени от посрещането, присъствието и поклонението през този период на честната глава на светия наш отец, светител и чудотворец Климент, Охридски архиепископ.

След отправена покана от страна на Св. Синод на БПЦ-БП, честната глава на Първия български светител пристигна в България по благословението на Вселенската патриаршия (под чиято духовна обгриженост се намира обителта на нейното съхранение) и решението на Св. Синод на Гръцката архиепископия делегацията по нейното пренасяне да бъде възглавена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Верия, Науса и Кампания г-н Пантелеймон.

Близо девет века тези св.-Климентови мощи пребивават в древната исихастка ставропигия на Вселенската патриаршия -­ Верийския скит “Св. Йоан Предтеча”. Известна като кърмителка на просветлени подвижници на молитвата, според църковното предание тя е и мястото на пострижението в монашество на св. Климент, в което той сам пожелал да бъде пренесена неговата честна глава. От страна на ставропигията, светинята бе придружавана от игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Порфирий Продромит и монаси.

В България честната глава на св. Климент Охридски идва за трети път след възвръщането на БПЦ в единството на съборната Православна църква, като първият път е през 1992-ра, а вторият ­- през 2009 г...

Вземете от духа на учение и послушание на свети Климент

­- Откога честната глава на св. Климент Охридски се съхранява във вашия манастир?

-­ Вие знаете, че за Църквата Свещеното Предание има същата тежест, както и Светото Писание. На тази основа, опирайки се на местното ни църковно предание, можем да кажем, че тя е в манастира поне от 13 век. Съществува запазено и конкретно място, където според преданието се е спрял конят, който е пренасял честната глава. И пак според местното предание свети Климент произхожда именно от този край. С други думи, той е роден в древно иматийско семейство (Иматия е район в централната Егейска част на Р Гърция). Неговият баща е бил значим търговец, който е владеел езици, за да извършва успешно занаята си. Така той имал възможността да научи славянския език, а от него и синът му (св. Климент) овладял езика на славяните.

Дори съществува и една пещера, която местните хора наричат “Климентовата пещера”. Само че тя се намира в много изолирана и труднодостъпна местност. Затова не е и останало записано в църковното предание точното є място. Като цяло, по отношение на древната история на манастира, едва сега ние се опитваме да я покажем, като събираме данни за нея. Така например, най-древният стенопис, който имаме запазен, датира отпреди 17 век. Но откога точно, не можем да кажем, защото не е извършено научно-изследователско проучване за този исторически паметник...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 22/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
† Неофит, Патриарх Български: Радват се небето и земята, като виждат духовното Небе да идва в божествения дом → стр. 1-2

ЮБИЛЕЙ
Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* ИЗБОРИ за църковни настоятелства и проверителни комисии
* ОБРЪЩЕНИЕ на наместника на овакантения Старозагорски митрополитски престол Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний към епархийските избиратели от Старозагорска епархия  → стр. 2

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
Прот. Джордж Албъртс: Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот → стр. 3

ПОКЛОННИЧЕСТВО
Манастирът с 365-те параклиса. В памет на архим. Никодим Павлопулос  → стр. 4-5

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Празненства по повод Въведение Богородично → стр. 5, 8

БИОЕТИКА
Кремацията ­- ЗА и ПРОТИВ  → стр. 6

АМВОН
Свет. Теофан Затворник: Дойде Освободителят и счупи нашите окови  → стр. 7

/Абонамент за печатното издание/

Предстоятелите на Поместните православни църкви в единството на Любовта

На 20 ноември Александрийският патриарх Теодор оглави Всеправославна патриаршеска св. Литургия в централния храм на Москва “Христос Спасител” по случай 70-годишния юбилей на Руския патриарх Кирил.

Съслужиха му Предстоятелите на Поместни православни църкви: патриарсите Йерусалимски Теофил, Руски Кирил, Грузински Илия, Сръбски Ириней, Кипърски Хризостом; архиепископите Албански Анастасий и Полски Сава; митрополитите на Чешките земи и Словакия Ростислав и на Православната църква в Америка Тихон. Във всеправославното богослужение участваха още: френският митрополит Емануил (Вселенска патриаршия), Търговищки митрополит Нифон (Румънска патриаршия), Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний (Българска патриаршия) и митрополитът на Димитриада Игнатий (Гръцка архиепископия).

Всички присъстващи архиереи се причастиха със св. Христови Тайни.

По време на богослужението редица епископи на Руската църква бяха възведени в архиепископски сан. По време на престоя си в Москва Предстоятелите на Поместните православни църкви имаха отделни срещи с Руския патриарх...

Животът на Христос като образец за нашия собствен семеен живот

Ролята, която семейството има в нашето общество, като че ли е извънредно отслабнала. Съществуват много проучвания, изказани са много мнения, очертани са много предположения по въпроса какво въздействие оказва това обстоятелство върху нас като общество. За нас, в Православната църква, семейството е от огромно значение, но за света около нас то сякаш се превръща в нещо като отживелица. Ние гледаме на семейството като на свещена институция и основа на Църквата, докато обществото се отнася към него като към старомодна, разпадаща се, постоянно променяща се структура, която трябва да бъде непрекъснато отново осмисляна, преправяна в нови форми, наново определяна и променяна, за да посрещне “нуждите” на подвластното на изменение време. Именно по тази своя позиция Църквата още веднъж се оказва в сблъсък със света.

В един местен общински колеж водя занятия по направление “Брак и семейство”. Има две неща, които намирам едновременно интересни, но и смущаващи. Първото нещо е, че всяка година учебното пособие се променя, “за да е в крак с променящото се семейство”. Има дълги списъци с различни видове семейство, вариращо от основополагащата клетка на семейството от миналото, което в очите на Църквата е еталон за семейство, до всички видове нови и наскоро определени типове семейство, които ние биваме енергично поощрявани да приемем. Всяко ново пособие се стреми да легитимира, да оправдае и узакони тези разнообразни видове семейство. Това, което се говори или на което човек бива учен, се свежда в основни линии до следното, що се отнася до семейството: всяко едно нещо и всичко като цяло е в движение и се развива, и ако не приемеш това, ти си тесногръд фанатик, който е лишен от чувството за справедливост...

Манастирът с 365-те параклиса

След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос -­ Митилини, преминава в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира “Панагия Мирсиниотиса”, а наляво -­ към манастира “Св. Игнатий -­ Лимонас”, който е и нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпваща за първи път на о. Лесбос ­- острова на св. Рафаил, Николай и Ирина, и на толкова още много знайни и незнайни за нас, православните българи, светци на вселенското православие.

Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите, може би най-добре говорят думите: “Господ е Бог велик и Цар велик... В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал...” (Пс. 94:3-5).

“Дълбочините земни” ширнали се пред нас са просторното поле, дало името си и на манастира - Лимонас (от гр.ез.- поле, ливада). “Върховете планински” са споменатите възвишения, а морето... Морето е като една гигантска капка морска вода, събрана от Бог в залива Калони, за да бъде обиталище на стотици фламинго и други морски птици. Както и да дарява жителите на о. Лесбос с най-важната подправка -­ солта. В центъра на тази жива природна картина е манастирът, разгърнал се с всичките си външни и вътрешни постройки на площ от двадесет декара.

Игуменът му -­ архимандрит Никодим Павлопулос, го нарича “истинско духовно поле”, чиито напояващи го “води са молитвите на монасите, а растителността -­ добродетелите им”. Около него, приличащи на големи кошери са построени множество каменни параклиси, всички издигнати от ръцете на о. Никодим, с желанието му техният брой да бъде 365 - за всеки един ден от годината...

Кремацията ­- ЗА и ПРОТИВ

По повод отминалата Голяма задушница -­ Архангелова, и зачестилите в България случаи на кремиране на починали, с настоящата публикация запознаваме читателите с православния възглед относно кремирането на починали, представен през погледа на Гръцката църква, отразен в официалните є синодални становища, предвид това, че досега БПЦ-Българска патриаршия не се е произнасяла по въпросите на кремирането на нашите починали близки ­- бел. ред.

Гръцката църква за първи път се изправя пред въпроса за кремирането на починали през 1960 г., когато тя официално отказва да се отслужи опело на погребението на Димитрис Митропулос -­ музикант с национална слава и признание, който в завещанието си пожелал да бъде изгорен в пещ и прахът му да се постави в урна. Отказът на Църквата, чрез издаването на специално синодално решение, бил категоричен, въпреки молбите на множество известни хора, които умолявали тя да прояви снизхождение и да удостои погребението поне със своето присъствие, макар и без извършване на каквито и да е заупокойни служби.

Процедура на кремацията

Процедурата по кремирането на починалите е следната: тялото на починалия се поставя в пещ и се изгаря на висока температура (760 до 1150о С). В пещта изгарят само веществата на трупа, като те се превръщат предимно в пушек. Но в нея остават твърдите останки на трупа, т.е. тленните останки на починалия. Те се изваждат от там и се стриват в мелачница, така че максимално да се намали размерът на трупа. И после във вид на прах те се поставят в урна.

Терминът, който се използва в световен мащаб за тази процедура, е кремация, от латинския глагол cremare, който означава разрушително и насилствено унищожаване посредством огън. Веднага проличава негативният смисъл на този термин, както и жестокостта, която отразява.

Тук, разбира се, сме длъжни да споменем, че практиката за изгаряне на мъртвите се е прилагала още в древността, както свидетелстват за това извори на древни писатели. Но трябва да се обърне внимание, че винаги е съществувало правото на избор между изгаряне и погребение. Изгарянето било избирано обикновено в периоди на войни, когато мъртвите са се намирали далеч от своята родина. Само че тогава то се извършвало със свещени ритуали, при които телата на мъртвите съвсем не били унищожавани напълно чрез стриването им на прах. Техните тленни останки (костите им) били събирани след изгарянето, поставяни в скъпоценни мощехранителници и погребвани после в специални гробове. Тоест изгарянето на мъртвите в древността коренно се отличава от модела на изгарянето в нашето съвремие...

Дойде Освободителят и счупи нашите окови

Преподобният Макарий Египетски разказва следното:

Бог поругаван не бива, и знаейки това, веселете се и се радвайте в тези дни със страх. Осветете светлия празник със светли дела, занятия и увеселения, за да може всички, гледайки Ви, да си кажат: “Те имат свети празници, а не някакви си буйни празненства на непознаващи Бога нечестивци и развратници. Амин.

Слава Тебе, Господи! Дочакахме още светли дни от Христовото Рождество. Сега да се повеселим и да се порадваме! Светата ни Църква нарочно е учредила преди тях пост ­- известно ограничение, за да може, встъпвайки в тях, да се почувстваме излизащи на свобода. При все това тя изобщо не иска ние да се отдаваме само на чувства и само на плътски удоволствия. Но от стари времена, наименувайки дните между Рождество Христово и Богоявление “свети”, изисква, самото наше веселие през тези дни да е свято. За да не се самозабравяме, веселейки се, тя е вложила в устата ни кратка песен за слава на раждащия се Христос, която успокоява плътта и възвисява духа, указвайки му достойното за тези дни занятие: “Христос се ражда, славете Го!”...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 21/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКО ПРИВЕТСТВИЕ
† Неофит, Патриарх Български: Приветствие за Деня на народните будители → стр. 1

ПРИСНОПАМЕТНИ АРХИЕРЕИ НА БПЦ
* Панихида за патриарх Максим в Троянския манастир → стр. 1
* Ставр. иконом Ангел Ангелов: Патриарх, преминал през времена на много трудности → стр. 3
* Паметта на праведника е с похвали → стр. 8

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Чествания на празниците "Събор на св. архангел Михаил" и "Св. вмчк Мина" → стр. 4-5

ДОКУМЕНТИ
Св. Синод определи листата на епископите за нов Старозагорски митрополит → стр. 2

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО
Свещ. Андрея Агатоклеос: За кого е Църквата → стр. 6

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ
Авва Макарий и Ангелът-пазител → стр. 6

АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ
VII Международен семинар по систематическо богословие → стр. 7

ИНТЕРВЮ
Весела ИГНАТОВА: Съвременни будители → стр. 7

/Абонамент за печатното издание/

Приветствие за Деня на народните будители

Скъпи сънародници, Денят на народните будители ни подканва да се обърнем назад към времето, когато с живота и делата си христоименитите наши предци сочеха на благочестивия ни народ пътя на непримиримостта и достойнството, на онази истинска свобода, която се дава само на търсещите Христа Спасителя, Който е казал: “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). Вдъхновявани от този божествен идеал за свободата, строителите на днешна България полагаха всички свои дарования, сили и способности, а понякога дори собствения си живот, за бъдещето на своите братя и сестри по вяра и род, с които споделяха съдбата на вековното робство.

В деня, определен за светлата памет на всички тези колоси на българския дух -­ ние отново прекланяме глави пред тяхното дело, свеждаме чела пред техния подвиг и възнасяме нашите молитви към небесата в моление за вечната им памет и за пребъдването на техния идеал - духовно и политически свободната и независима наша родина България, която е наш дом и наше отечество, наша радост, утеха и опора в дни на изпитания и криза на ценностите и духовността, които преживяваме в началото на третото хилядолетие.

Денят на будителите на съвременна България е тясно свързан с Църквата, което не е случайно. В Църквата са скрити силите и способностите на свободния български дух и в нея те намират своите основания, своето оправдание и своето бъдеще. Възраждането на благочестивия ни народ започна от делото на един монах - преподобния Паисий Хилендарски ­- чадо както на своя народ, така и на Христовата Църква, за да премине през всички онези колоси на православието у нас, без които българската духовност щеше да е лишена от съдържание особено днес, когато благочестивият български дух отново намира своето съдържание и своята свобода не другаде, а именно в Църквата ­- кораба на нашето спасение. Честит и благословен празник! 01.11.2016 г....

Панихида за патриарх Максим в Троянския манастир

На 6 ноември се изпълниха 4 години от кончината на приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Максим. По този повод в Троянската св. обител, където започна и завърши земния си път патриарх Максим, бяха отслужени заупокойна св. Литургия и панихида в негова памет.

Св. Литургия бе предстоявана от Ловчанския митрополит Гавриил, с когото съслужиха високопреосвещените митрополити: Пловдивски Николай, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум и преосвещените: Велички епископ Сионий, игумен на Троянската св. обител, Драговитийски епископ Даниил, викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, и Знеполски епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. В богослужението участие взеха и архим. Герасим, главен секретар на Св. Синод, архим. Филип Василцев, представител на Руския патриарх у нас, и духовници от страната.

В края на богослужението митрополит Гавриил произнесе слово за блаженопочиналия патриарх. Той разказа свои лични спомени за патриарх Максим, припомни житейския му път и отношението на покойния патриарх към околните. Митрополит Гавриил отбеляза, че в живота на патриарх Максим се откроява любовта му към Бога и хората, както и неговата твърдост и безкомпромисност, що се касае до делата на Църквата и Вярата.

Панихидата за патриарх Максим бе възглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Той заедно с митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Варненски и Велико-преславски Йоан, Неврокопски Серафим и Русенски Наум се помоли за душата на приснопаметния патриарх, който в паметта и сърцата ни ще остане като молитвеник и верен служител на Христа...

За кого е Църквата

Дионисий Савопулос (гръцки автор на социално-политически песни, б. пр.) е казал: “Ние живеем в свят на отмъщения, тревоги и т. н., и това е разбираемо. Но открай време в него съществуват три топли прегръдки, които не искат нищо повече от това, освен да дават, и те са: на майката, на влюбените и на Църквата”. Именно на това е изразител нашата православна традиция, която предоставя онова пространство, в което човек може да живее, да съществува като личност, да бъде приет “такъв, какъвто е”. Защото трите топли прегръдки не познават “трябва”. Те не са закон, а отдаване на любов, която “покрива множество грехове”.

Явяването на Иисус Христос сред иудейското обкръжение на книжниците и фарисеите, като религиозни представители на своето време, категорично е било предизвикателно. Нима не бе предизвикателство, когато Той защити жената прелюбодейка чрез отношението Си към обезумялата тълпа, която искаше да я пребие с камъни? Нима не ги предизвикваше, когато поучаваше с притчите за Блудния син, изгубената овца, за Митаря и Фарисея? Не бяха ли предизвикателство Неговите думи: “Митарите и блудниците ще ви преварят в царството небесно” (срв. Мт 21:31)? Свети Исаак Сириец по-късно ще каже: “Църквата е спасението на онези, които са се изгубили”. Наистина,...

Св. Синод определи листата на епископите за нов Старозагорски митрополит

На своето редовно заседание на 2 ноември Светият Синод на БПЦ-БП (протокол 19) разгледа внесеното писмо от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, наместник на овакантения Старозагорски епархийски престол, и на основание чл. 85, ал. 1 от Устава на БПЦ-БП определи следната листа на кандидати за митрополитски избор: Месемврийски Иаков, Велички Сионий, Драговитийски Даниил, Траянополски Киприан, Браницки Григорий, Главиницки Йоан, Белоградчишки Поликарп, Агатополски Йеротей.

Предстои, съгласно Устава на БПЦ-БП, чл. 85, наместникът да разпрати с окръжно писмо листата с достоизбираемите епископи до всички епархийски избиратели и да се определят дати за епархийски избор и за каноничен избор. На епархийския избор избирателите ще излъчат двамата кандидати събрали най-много гласове.

След това на свое заседание Св. Синод ще разгледа изборните книжа и ако епархийският избор бъде преценен като изрядно проведен, в следващата неделя в параклиса на Св. Синод ще се проведе каноничният избор, на който митрополитите от Светия Синод, с гласуване, ще изберат един от двамата епископи за нов Старозагорски митрополит...

Авва Макарий и Ангелът-пазител

Преподобният Макарий Египетски разказва следното:

Когато пристигнах в Константинопол, ме обхвана силно желание да опозная града. И така, разхождайки се из някакъв квартал (съвестта ми тук е свидетел, че всичко, което разказвам сега, е самата истина), виждам чрез очите на ума си (т.е. с духовните си очи, б.пр.), които Господ Бог ми дари, за да проумявам Неговите чудеса, виждам някакъв човек, приличащ на евнух, да стои пред един дом на блудници. Той изглеждаше толкова притеснен, че бе закрил с длани своето лице и така жално стенеше, че сякаш и небето застена заедно с него.

Аз се приближих и го запитах:

­

- Каква е причината за този плач и притеснение? И защо не се махнеш от тук, от този дом на блудници и нечестиви жени? Отговори ми, моля те, защото много ме съкрушава твоят плач!

И той ми отговори:

-­ Що се отнася до моята природа, славни рабе Божи, аз съм ангел ­- както знаеш, всички християни от часа на своето кръщение получават от Бога и по един ангел-пазител, за тяхна защита и закрила. А човекът, на когото аз съм ангел-пазител, сега е тук вътре и аз много жалея, както виждаш, като го гледам да върши беззаконие и разпътство с тази блудница. И как да не плача, като виждам как Божият образ се заличава в толкова дълбок мрак?...

VII Международен семинар по систематическо богословие

От 3 до 5 ноември т.г. в старопрестолния град Търново се проведе Седмият Международен научен семинар по систематическо богословие и християнска философия. Той се организира от Богословския факултет на Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”, по инициатива на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет, а домакин е Православен център “Проф. Тотю Коев”.

Форумът, който се провежда за седма поредна година, е единствен по рода си в България и събира на дискусионна среща православни богослови и философи, работещи в областта на систематическото и догматическото богословие. Тази година специализираният богословски форум се радва на голям интерес. В него взеха участие представители на университетите на Велико Търново, София, Белград, Скопие, Атина и Париж. Те представиха 20 научни доклада, свързани с темата за Божието творение.

Темата “Богословие на творението” се поставя за първи път и предизвика интересни дискусии свързани с нея...

Прочети още...