Църковен вестник, бр. 17/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ
* Архимандрит Евтимий: Живот, дело и служение → стр. 1, 6
* Слово на Българския патриарх Неофит → стр. 5
* Слово на Видинския митрополит Дометиан → стр. 5
* Александра Карамихалева: 200 години от рождението на екзарх Антим Първи → стр. 1, 4-5

МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ. Международна среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове - 22.09.2016 г., Благоевград
Ангел Карадаков, Александра Карамихалева: Да ходим по правите стъпки на правата вяра → стр. 1, 3

АКТУАЛНО
Александра Карамихалева: Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан → стр. 7

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Освещаване на новия храм "Св. Преображение Господне" в Басарбовския манастир → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Александра Карамихалева: Отвъд границите. В манастира на св. Йоаким Осоговски (Следва) → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

200 години от рождението на екзарх Антим Първи

Навършват се 200 години от рождението на Негово Блаженство Антим Първи ­ Видински митрополит, пръв екзарх на самостойната Българска църква, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот, който е роден в Лозенград през 1816 г.

По този повод във Видин, където е погребан великият българин и където се намира неговата гробница-мавзолей, осветена на 16.IX.1934 г., през цялата 2016 г. с различни инициативи се отбелязва тази годишнина.

По покана на Високопреосвещения Видински митрополит Дометиан Негово Светейшество Българският патриарх Неофит взе участие в празненствата, организирани от Видинска света митрополия. Предстоятелят на Българската православна църква пристигна в епархията още предния ден. Програмата за честванията предвиждаше посещение на патриарх Неофит на 15 септември на новостроящия се храм “Св. Дух” в Монтана...

Живот, дело и служение

Негово Блаженство Антим е първият Видински митрополит и пръв български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята като истински проповедник на евангелското слово, изявител на Христовата свобода, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: “Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!”

Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия, със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашески постриг в манастира “Каракал” на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим, епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември. Впоследствие е зачислен в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя.

През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г., става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски, професор по славянска филология...

Да ходим по правите стъпки на правата вяра

“Всички трябва да ходим по правите стъпки на правата вяра” ­ каза пред журналисти Негово Светейшество Българският патриарх Неофит при пристигането си в Благоевград. Той допълни, че “трябва да положим старание и да се ориентираме в духовния живот, в различните религиозни учения. Трябва да бъдем внимателни, когато се контактува с недобре подготвени вярващи. Да ходим по правите стъпки на правата вяра. Да си помагаме взаимно, защото служим на Бога и на нашия народ”.

Патриарх Неофит пристигна в областния център за участие в Международната среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове на 22 септември ­ Деня на Независимостта на България. По този повод Светейшият патриарх пожела: “Нека да се радваме години напред на една истинска, достойна независимост! Да имаме независимост на нашето Отечество, което толкова е изстрадало. Нека да бягаме от лошите дела и лошите пътища!” Минути преди да влезе в сградата на Община Благоевград, за да се срещне с местната власт, патриарх Неофит сподели пред представителите на средствата за масова информация, че най-доброто, което може да се очаква е Църквата да получава помощта и подкрепата на другите институции.

“Огромна чест за общината ни е, че сте в нашия град, както и че сме домакини на тази международна конференция. Особена радост за нас е, че Ви посрещаме в такъв важен за страната ни ден ­ Деня на Независимостта на България” ­ каза кметът на гр. Благоевград Атанас Камбитов при срещата си с Българския патриарх Неофит...

Възпоменание на загиналите воини на връх Каймакчалан

Сто години след една от най-епичните битки в българската история ­ тази на Каймакчалан ­ на върха бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите. Отдаването на почит към героите и отслужване на заупокойна молитва се прави за първи път на това историческо от времето на Първата световна война място.

На 20 септември по инициатива на Министерството на отбраната бе организирано поклонение и заупокойна молитва на връх Каймакчалан ­ намиращ се днес на гръцко-македонската граница. Там в далечната 1916 г. по време на Първата световна война намират смъртта си 3 120 български воини, сражавали се в неравностойна битка със сръбските си противници и отстоявали достойно българските позиции.

Трудният преход и ниската температура на върха (около 2 градуса) не уплашиха дошлите да се преклонят пред героичния подвиг на българските воини, дали живота си за нашето Отечество. За пръв път от сто години насам българска военна тръба зазвуча отново на заветния връх.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреос-вещенство Флорински митрополит Теоклит, в чийто диоцез се намира върхът, високопреподобният архимандрит Атанасий (Султанов), предстоятел на българския храм “Св. Иван Рилски” в Атина, отслужи заупокойна молитва за загиналите...

Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Продължение от бр. 15. Впрочем, според житието сам светецът известява за това на първия игумен Теофан, като му казва: “Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места.

Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение”.

Отец Добрислав ни показва една малка каменна колонка пред храма и ни разказва, че поради голямото стечение на поклонници при мощите на светеца, султан Хамид (1876-1909) изпратил войска, за да разгонят народа. Водачът им взима мощите и тръгват към Крива паланка, но при портите на манастира му става лошо и започва да се олюлява на коня си. Питат го какво му е, а той дори няма глас да отговори, само дава знак с ръка да се връщат обратно към манастира. Оставят мощите и уведомяват султана какво се е случило. В отговор на това султан Хамид изпраща този знак, който да пази манастира от посегателства.

През 1570 г. турците правят цялостен опис на Кюстендилския санджак, в който документ Осоговският манастир е заведен като “Свети Отец”. Там подробно са описани сградите и имотите на манастира, между които: 3 църкви (вероятно като трета църква са записали старата камбанария с кръщелна), 12 параклиса, двуетажна гостоприемница, фурна, изба, хамбар, 900 овце, 500 кози, 130 едър рогат добитък, 3 ниви, зеленчукова градина, лозе и ливада, кошери и т.н. Споменават се и монасите: Степан (игумен), Теофил, Лука, Алпад, Матей, Игнатий, Стоян, Стефан, Варлаам, Василий, Теодосий, Герасим, Атанасий, Иларион...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 16/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ПАТРИАРШЕСКИ СЛОВА
† Неофит, Патриарх Български: Патриаршеско слово за Кръстовден → стр. 1-2

ДОКУМЕНТИ
* † Русенски митрополит Наум: Послание относно разпространявани внушения, съпътствали провеждането на Събора на о. Крит → стр. 3
* Да бъдем човеколюбиви към нашите събратя-друговерци → стр. 3

XVIII СЕДМИЦА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА - Варна'2016 → стр. 1, 4-5
* Анула Христова: Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна → стр. 6

* Д-р Паулина Тодорова: Църквата и психичното здраве на човека. Представяне на книгата "Духовно ориентирана психологична помощ и подкрепа" → стр. 7

НОВИ КНИГИ
Св. Нектарий Егински: Опознай себе си. Текстове по себепознание → стр. 5

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Откриване на новата учебна година в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

XVIII седмица на православната книга - Варна'2016

Осемнадесетото издание на Седмицата на православната книга бе посветено на 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски.

Почитта към книжовното дело на епископа Седмочисленик, сугубо отхранил в себе си благодатна святост ­ на монашеско подвижничество и на възсияване в мисионерското дело на просвещаване на българския род чрез проповед и писменост на роден език, създавайки и първата българска книжовна школа, събра на тазгодишния форум представители на всички богословски школи у нас. Така това събитие, утвърдило се като православно и от международен характер, тази година бе насочено най-вече към представяне на българската православна книга и богословския размисъл на днешните православни български книжовници.

Поради това и първите представени книги на форума бяха на естествения приемник на Охридската книжовна дейност ­ Синодално издателство. Заглавията, издадени по решение на Св. Синод на БПЦ ­ Българска патриаршия, бяха две: “Аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим Софийски, архиепископ Богучарски, и “Опознай себе си” на свети Нектарий (Егински), митрополит Пентаполски. Авторите и на двете са съвременни светители и чудотворци, просияли в своя живот чрез дела на вярата и трудове на богословското поприще.

Средновековният Царски манастир "Пресвета Богородица" над гр. Варна

За 9 септември домакините на XVIII Седмица на православната книга бяха организирали за гостите и участниците в нея посещение на разкрития средновековен манастирски комплекс в местността Пчелина, над гр. Варна. Археологическите разкопки се провеждат под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов.

Църковният археолог посрещна любознателната група книжовници ­ духовници, преподаватели и книгоиздатели, и ги поведе из руините на древния манастир. Разбира се, започва от централната сграда ­ съборния манастирски храм.

Ето какво разказа проф. Попконстантинов за направените досега разкрития там:

Манастирският храм. Храмът е бил богато стенописван. По време на разкопките ­ възстановихме ги точно преди двадесет години (1996 г.) и от тогава до сега сме тук непрекъснато близо по два месеца всяка година ­ открихме над три хиляди фрагмента от стенописи, което подсказва, че това е един от малкото храмове от Първото българско царство, който е бил стенописван.

Жилищна част с трапезария (двуетажна сграда). На север от храма виждате руините на продълговата сграда, която е дълга 42 м. Това по всяка вероятност е била жилищна част на манастира. Тя е с интересна архитектура. Виждате, че стълбовата конструкция е разположена шахматно, а не в една линия. Като всички мраморни детайли (в стените), които виждате, са взети не от тук, а от място, намиращо се на около 1,5 км. Това сега е кв. “Възраждане”. Там, много години преди застрояването на квартала, откриха базилика от ранновизантийския период (V-VI в.). Базиликата е била унищожена. Но по-късните заселници са знаели за нея и са използвали част от богатия й мраморен материал, като са го вложили в изграждането на тези стълбове...

Църквата и психичното здраве на човека

Често пъти се задава въпросът, защо в мисията на Църквата с такава актуалност и острота се налага свещенослужителят или специалистът богослов ­ с професионална квалификация в областта на психологията ­ да се обърне към научната психология, пастирската психология и науките за духа, за да може да протегне ръка за помощ на неуверения, страдащ и психично обременен човек. Отговорът може да се намери в съществуващата в наши дни всеобхватна и дълбока криза на духа, както и в обстоятелството, че Църквата Христова никога не може да остане равнодушна към конкретната съдба на човека, който в пътеката към храма или в нейната еклезиална общност търси духовно ръководство и утеха, психологична помощ и подкрепа, за да преодолее възникналата собствена личностна безпътица или психосоциална криза, съпътстващи неизбежно и много често жизнения път на всеки един от нас. И нещо повече ­ тази специализирана грижа и помощ за човешката душа като душегрижие не е само вид терапия. Тук става въпрос за най-важната и вярна насока по пътя на духовно-нравственото съвършенство, която в сотериологичната си проекция като живот в Христос е пътят на спасението в Царството (срв. Дан. 2:44; Мат.7:21) и на живот в бъдещия век (срв. Лука. 20:35).

Много трудно е да се дефинира по най-кратък начин душегрижието като научна дисциплина в състава на Пастирската психология, защото това, което се разбира като душегрижие (лат. Сura animarum, нем. Seelsorge, англ. Pastoral Care), има комплексен характер и се описва обикновено от различни перспективи и измерения:

Богословски... Психологично... Феноменологично... Еклезиологично...

Опознай себе си. Текстове по себепознание

Св. Нектарий Егински е велик светец в църковната история на ХХ век, когото Бог е прославил с многобройните му чудеса и приживе, и след смъртта. Богатото наследство от негови проповеди, съчинения и писма до духовните му чеда са ценен извор на богословски идеи и практически съвети, които се явяват неимоверно потребни за съвременния човек. Този велик светец е прославен християнски учител чрез личния си пример, дълбокото си богословие и духовно наставничество.

В новоиздадената на български език негова книга “Опознай себе си” той ни дава ценни насоки как още в земния си живот да се обръщаме към Господа, как да Му отдаваме достойна почит и да следваме волята Му. Отличавайки се със забележителна благост, доброта, търпение, благодатно смирение и дълбоко познаване на човешката душа, той ни учи как да се стремим към нравствено усъвършенстване като към нещо възвишено и велико, но не и невъзможно за човека, познаващ себе си и стремящ се истинно към благодатта на Бога.

От книгата разбираме, че у този човек, който в дълбини познава себе си, истината се явява като божествено свойство и по такъв начин той бива привличан от нея...

Прочети още...

Църковен вестник бр. 15/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ЮБИЛЕЙ. 1070 години от Успението на св. Йоан Рилски
* Патриаршеско и синодално послание → стр. 1,4

* Ангел Карадаков: Всебългарски светилник! → стр. 1,4

* Божин Дончев: Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия → стр. 5

ДОКУМЕНТИ
† Ловчански митрополит Гавриил: Писмо на КПО при Св. Синод относно нормативните документи, касаещи религиозното образование в училище → стр. 3

* Съболезнования по повод жертвите на бедствието в района на Скопие и катастрофалното земетресение в Италия → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
* Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си. Из “Да се учим със св. Никодим”, гл. 3, изд. манастир Параклита. Превод: Асен Андонов → стр. 7

* Татарски принц -­ пръв игумен на Кожеозерския манастир. Превод: Георги Германов → стр. 7

НРАВСТВЕНО БОГОСЛОВИЕ
Свещ. Ясен Шинев: Адът – това съм аз → стр. 6

ПОКЛОННИЧЕСТВО
Александра Карамихалева: Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Св. Йоан Рилски, гр. Рилск и почитта към българския светец в Русия

В Санкт Петербург, столицата на царска Русия, се намира един манастир - свето-Йоановският женски ставропигиален манастир, основан в края на ХIХ в. от св. Йоан Кронщадски, чиито мощи се покоят в манастира днес, и посветен на св. Йоан Рилски ­- небесния покровител на Кронщадския чудотворец.

Нормално е Рилският чудотворец да е почитан в съседните ни страни ­- Сърбия, Македония, Гърция, но в далечна Русия, където има не един храм посветен на него, е учудващо.

Как започва всичко?

Най-ранното писмено свидетелство за св. Йоан Рилски в руските земи, представлява отреденото му място в месецослов, от края на ХIII и началото на ХIV в., добавен към Галицкото евангелие. Според руските изследователи този факт съвсем не свидетелства за някакво общонародно почитание към Рилския светец в югозападните руски княжества, а е плод на връзките между българската и галицката държава, тъй като месецословът е препис от българския месецослов към Търновското евангелие от 1273 г. Паметта на свети Йоан Рилски започнала да се чества в Русия (предимно на северо-изток) по-особено в края на ХIV и началото на ХV век...

Писмо на КПО при Св. Синод

На свое разширено заседание, проведено на 10 август 2016 г. и оглавено от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, Културно-просветният отдел (КПО) при Св. Синод разгледа влезлия в сила от 1 август т.г. Закон за предучилищното и училищното образование. По отношение на религиозното образование в българското училище бяха отчетени редица несъответствия между действащите държавни нормативни документи, което отново поставя учебния предмет “Религия” в неравностойно положение и затормозява неговото практическо приложение и развитие.

Във връзка с това ръководителят на КПО Ловчански митрополит Гавриил отправи официално писмо, адресирано до г-жа Меглена Кунева ­- министър на образованието и науката, г-жа Мая Манолова ­- омбудсман на Р България и г-жа Цецка Цачева ­- председател на 43-то Народно събрание...

Даже и Христос е пребивавал в послушание към майка Си

Братя и сестри, нека се замислим, че и Господарят на вселената, на Когото всички създания служат, Сам е живял в послушание към Своята “по естество” майка, св. Богородица, която Го е носила 9 месеца в утробата си и Го е хранила с млякото си. Имал е задължението да я слуша, като неин истински Син и като Създател на десетте Божии заповеди, една от които гласи: “почитай... майка си, (за да ти бъде добре)” (Изх. 20:12). Въпреки че не е бил длъжен да се подчинява на праведния Йосиф, тъй като той не е Негов баща “по естество”, без значение на това Господ е пребивавал в послушание и към двамата. Заради това и ев. Лука казва: “и им се покоряваше” (2:51).

Господ със свръхестественото Си послушание надминал всички човешки правила и закони на естеството. Според същите, децата са длъжни да се подчиняват на родителите си дотогава, докато не се научат да разграничават доброто от злото, т.е., докато не навършат петнадесет или най-много двадесет години, както е написано в книга Числа: “от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло) (32:11). След тази възраст тези деца са свободни и могат самостоятелно да определят избора си. Христос обаче спазвал не само този закон...

Татарски принц ­- пръв игумен на Кожеозерския манастир

Кожеозерският манастир е православен руски манастир, основан от Нифонт Кожеозерски и Серапион Кожеозерски през 1550 година. Този манастир е един от най-изолираните в Русия; няма път, който да води до манастира, така че единственият начин да се стигне до него е да се извървят 30 километра.

През ХVI в. долината на река Онега била вече доста населена и монасите, които искали да водят аскетичен начин на живот търсели отдалечено място, за да избягат от хората и да се посветят на Бога. Нифонт Кожеозерски, монах в Сирянския манастир близо до село Чекуево, в долната част на река Онега, стигнал до река Кожеозеро. Според преданието това се случило през 1552 г. През 1557 г. Сергей, кръстен татарски принц, пристигнал при река Кожеозеро и станал монах, приемайки името Серапион. По-късно той станал и първият игумен на манастира.

Тъй като земите около река Кожеозеро не били добри за земеделие, отначало манастирът бил доста беден и условията за живот в него не били добри. През 1585 г. цар Теодор Иванович дарил земи около река Кожеозеро на манастира, на които били построени две църкви. Отец Серапион починал през 1611 г. Следващият игумен бил Авраам, духовно чадо на вече покойния Серапион. Авраам починал през 1634 г. Единственият светец обитавал в манастира бил Никодим Хозюгски (Кожеозерски), който дошъл в Кожеозеро през 1607 г., но през 1609 г. напуснал манастира, за да води аскетичен живот на около 14 км от него...

Адът – това съм аз

В средата на XX в. известният френски философ и екзистенциалист Жан Пол Сартр изрече мисъл, която се възприе постепенно от тогавашното поколение, превръщайки се в лайтмотив на хиляди хора по света. Думите: “Адът -­ това са другите!” бързо се разтвориха в духа на обществото, по много гъвкав начин се социализираха и заразиха със своята първична откровеност и завладяваща директност хиляди души.

На практика се постигна изместване от центъра на човешката личност към външността, освобождаване от проблемите на многопластовия “Аз” към безличното “ние”, изтласкване на драмата на личностното съществуване към необятния простор на общественото битие.

Всички, които познават духа на християнството и ценят неговата духовна мощ, обаче знаят, че то винаги е било изправено пред болезнения проблем “Аз и Бог”, а другите като неизбежно обкръжение са поставени настрани. Думите: “Лекарю, излекувай себе си!” са вътрешен мотив, “светая-светих” на учението на Спасителя Иисус Христос.

Християнинът има една единствена задача ­- да спаси душата си от хилядите съблазни на този свят в непрекъснато общение с Божията благодат и да заслужи място в Царството Божие. Той се бори неотстъпно на два фронта -­ вътрешен и външен -­ и тази невидима бран осмисля цялото му съзнателно съществуване в стихията на връхлитащите дни. Приел е дълга си да се пребори със старата си природа, повредена от първородния грях, като я очисти от плевелите на греха. Взирайки се в образа на Богочовека Христос, да освети своята душа, дух и тяло и да се превърне в Негова икона, изобразявайки “новия човек”, “новата твар”, родена свише. С упорит, но благословен труд да пресуши блатото на страстите в ужасна битка с поднебесните духове на злобата. Обожението е целта на неговия живот, най-съкровеният смисъл на неговата житейска мисия...

Отвъд границите - в манастира на свети Йоаким Осоговски

Потеглихме за Република Македония рано сутринта и два часа по-късно вече бяхме на границата. Преминаването през граничния контрол ни отне само броени минути, а пътят, въпреки завоите заради планинския терен, беше хубав -­ широк и добре асфалтиран.

Намерихме лесно разклона към Осоговския манастир -­ първата цел на нашето пътуване. Разклонът е указан с табела и малко крайпътно параклисче, вляво, преди големия мост, по който шосето преминава през р. Крива река на влизане в Крива паланка. От там по стръмен асфалтов път, с остри завои, след километър-два видяхме вляво дивния амфитеатрално разположен манастир с надвисналите му над планинската река сгради. Поспряхме, за да се порадваме на приказната му красота и да благодарим на Бога, че е довел стъпките ни до това благословено място, осветено от молитвите на преподобния св. Йоаким Осоговски. Спряхме колата малко след отбивката за манастира и продължихме пеша, за да подготвим душите си за досега с обителта и светинята, пазена от основаването й в нея.

Центърът на манастирския комплекс са двата храма. По-старият ­- “Рождество на Пресвета Богородица”, и по-големият, увенчан с 12 купола, посветен на светеца, в който се съхраняват мощите на преподобния...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 14/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Георгиос Мандзаридис: Умната молитва → стр. 1,6

ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
Св. Симеон Солунски: За Иисусовата молитва → стр. 6

ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ
Прот. Йоанис Романидис: Фундаменталната разлика между Изтока и Запада → стр. 1,4-5

ПРАВОСЛАВНА ДОГМАТИКА
Прот. Йоанис Романидис: Филиокве → стр. 2-3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Схиархим. Емилиян Симонопетритски: Радостта - гибел за скръбта (продължение от бр.12) → стр. 7-8

ПРАВОСЛАВЕН РЕЧНИК
Анула Христова: Разлика между Велик събор и Всеправославен събор → стр.8

/Абонамент за печатното издание/

Умната молитва

Книгата “Умотрезвено съзерцание”, творба на неизвестен светогорски монах от изминалия век, започва с думите: “Господ наш Иисус Христос казва в Своето божествено и свещено Евангелие: “Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода” (Йоан. 7:38). Тоест, онзи, който иска от сърцето му да блика като от някакъв вечен източник тази жива вода на Светия Дух, нека се бори да постигне в сърцето си умнoсърдечната молитва, която е: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме” (Анонимен исихаст, Νηπτική θεωρία).

Тази умнoсърдечна молитва се нарича още Иисусова молитва, защото по своята същност тя се състои в призоваване на Неговото име. Нарича се още еднофразна молитва, защото се ограничава в една фраза. А тъй като тази фраза напомня и молитвата на Митаря от известната евангелска притча (Лука. 18:13), назовава се и Митаревата молитва.

Христос е съвършен Човек и съвършен Бог. Призоваването на Неговото име е призоваване на Божието име. Разбира се, Бог

не може да бъде ограничен в някакво име. Но пък Божието Откровение в света, и особено Божието Въплъщение, бива означавано с имена, които изявяват Божиите действия. И ако човек в хода на земния си живот си повтаря името на любимо лице, то още по-естествено е да прави това в духовния си живот с името на Господа Господа (вж. Архим. Софроний, Η ζωή Του ζωή μου, Солун 1983 , σ. 152-4).

Призоваването на Христовото име води своето начало още от времето на земния живот на Иисус Христос. Когато слепецът от Йерихон разбрал, че Иисус минава наблизо, той започнал силно да Го призовава, като викал: “Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме” (Лука. 18:38; Марк. 10:48)...

За Иисусовата молитва

Тази Божия молитва, състояща се в призоваване на Спасителя, е следната: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме. Тя е и молитва, и обет, и изповядване на вярата, подателка на Светия Дух и божествените дарове, очистване на сърцето, изгонване на бесовете, вселяване на Иисуса Христа, източник на духовни разбирания и духовни помисли, опрощение на греховете, лечителка на душата и тялото, подателка на божествено просвещение, кладенец на милостта Божия, ходатайка за откриването на Божиите тайни на смирените, единствена спасителка, носеща в себе си името на нашия Бог - и то е единственото Име, с което към нас Го призоваваме - името на Сина Божий Иисус Христос. Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим, казва апостолът (Деян. 4:12)...

Фундаменталната разлика между Изтока и Запада

Европейските и американските историци представят разрива между Източната и Западната християнска църква като нещо неизбежно, възникнало вследствие на т.нар. разделение на Римската империя на “Източна” и “Западна”, дължащо се на предполагаеми езикови и културни различия и на повърхностно представеното различие между легалистичния Запад и абстрактния Изток. Доказателствата недвусмислено сочат, че подобни опити да се обясни разделението между Изтока и Запада са крайно повлияни от предубежденията, наследени от културата на франките, както и от многовековната пропаганда на франкското (предимно немското) папство. Доказателствата недвусмислено разкриват наличието на национално, културно и дори езиково единство между романите на Изток и Запад, което се съхранило до онзи момент, в който римските папи били изместени от франките. Ако франките не бяха превзели папството, голяма е вероятността поместният синод на Римската църква (чийто предстоятел бил римският епископ - папата), избран съгласно чл. 769 от Изборния закон на Осмия вселенски събор от 879 г. (това е Великият събор на св. Фотий срещу главенството на папата - бел.пр.), да беше останал и досега. И тогава нямаше да възникнат съществените различия между папството (Римската патриаршия - бел.ред.) и останалите четири (православни) патриаршии на Римската империя.

Само че историческите събития се развили по друг начин. Франките отцепили папството от (православния) Изток. Така че днес, когато говорим за възстановяване на единството между разделените християни, ние сме изправени пред историята на именно това отцепване.

В началото на VIII в. срещаме първите наченки на разцепление в християнството. В западноевропейски източници ние откриваме сепарация между “гръцкия Изток” и “латинския Запад”. В ромейски източници същата тази сепарация съставлява схизма между франките (съюз от германски тевтонски племена, обитаващи долната част на рейнската граница и които до началото на VI в. завладели по-голямата част от Франция, държавите на юг от нея и земите на днешна Германия - бел.ред.) и римляните...

Филиокве

Исторически контекст

Франките (съюз от германски тевтонски племена, вж. I лекция, стр. 1, бел.ред.) умишлено започнали да провокират доктринални различия между източните римляни (православните) и западните римляни (римокатолиците), за да разцепят народното и църковно единство на римския народ. Именно поради тяхната целенасочена политика въпросът за filioque-то приема необратими измерения. Така възприемането на западните и източните римляни като един неделим народ, верен на римската християнска вяра, формулирана от Вселенските събори проведени в източната част на империята, напълно изчезва при историците от германски произход, като те упорито започват да назовават римляните на Изток “гърци” и “византийци”. По този начин умишлено бил създаден историческият мит, че св. Отци на Църквата в западната част на Римската империя и франките, ломбардците, бургундите, норманите и т.н. представляват една продължителна и непрекъсната линия от “латински” християни, ясно разграничени и обособени от митичното “гръцко” християнство. Съответната рамка, безрезервно приета от западните историци, вече векове наред е “гръцкият Изток и латинският Запад”.

Мащаби на проблема filioque

Смарагд пише как пратениците на Карл Велики се оплаквали, че папа Лъв III създава проблеми само заради четири думи. Естествено, четири думи не са много. При все това вложеният в тях смисъл е такъв, че латинското, или франкското, християнство поело по такъв път в историята на теологията и църковната практика, който би бил далеч по-различен, ако франките си бяха направили труда да се вслушат по-добре в “гърците”.

Ще посоча някои от последиците, произтичащи от filioque, които представляват проблем и в наши дни. 1) Дори само повърхностен преглед към съвременната история на догмата и библеистиката разкрива куриозния факт, че протестанти, англикани, паписти и някои православни теолози приемат решенията на Първия и на Втория вселенски събор само формално. Това е така, защото между ученията на православните и арианите поне има известно сходство. Нещо, което не съществува обаче между православните и латините, по отношение на реалното явяване на Логоса на старозаветните пророци и тъждествеността на този Логос с въплътения Логос на Новия Завет. Това, както видяхме, била общата основа за дебатите при определянето дали Логосът, видян от пророците, е сътворен или несътворен. Именно тъждествеността на Логоса от Стария Завет и от Новия Завет представлява самата основа на ученията на всички римски Вселенски събори...

Радостта - гибел за скръбта

Този, който няма радост, не може ли да говори на Бога? Може.

След като и грешникът може, след като дори и еретикът може чрез “Господи, помилуй” да поиска от Бога да му дари Православието, то няма ли Бог да чуе скърбящия? Само че Бог нищо не може да направи за него, ако той не се откаже от своята меланхолия, не приеме в себе си радостта и не каже: “Господи, Господи, всичко си ми дал! Слава Тебе, Господи!” Тогава е възможно Бог да започне да му говори, да влиза в сърцето му и да го облекчава.

По-нататък свети Нил казва, че радостта е “видение на молещите се”; думи, изпълнени с духовен смисъл. Цяла година бихме могли да говорим за това “видение на молещите се”; то е онова, което търси човешката душа, когато се моли на Бога. Какво е търсил слепецът? “Какво искаш да ти дам?” - попитал Господ. “Да прогледам” - отговорил слепецът (Марк. 10:51). И другите слепци, както и Вартимей, когато Господ ги попитал: “Какво искате да ви сторя?” (Мат. 20:32-33), отговорили: “Да се отворят очите ни”. По хиляди начини се опитвал да възстанови душевното им зрение, за да им възвърне телесното. При положение, че Господ можел да им върне телесното зрение само чрез кимване, само чрез мисълта или намерението Си, или поне с едно докосване. Той ту се навеждал надолу (Йоан. 8:6), ту ги запитвал (Мат. 9:28; 20:32), ту пък правел калчица (Йоан. 9:6) и я поставял върху очите им. Защо? Защото искал през това време да се отворят очите на душата, слепият да повярва и да разбере защо му отворил очите на тялото. Да прогледаме - това искаме всички ние и за това се молим...

Разлика между Велик събор и Всеправославен събор

За разлика от поместния Свети Събор (Свети Синод - в богословски аспект думата събор е напълно еднозначна на синод), който се състои от местните архиереи и се свиква от най-старшия по чест - техния поместен Предстоятел и председател на Поместния събор (Св. Синод), Великият събор се свиква от най-старшия по чест измежду Предстоятелите на поместните Събори (=Св. Синоди) за разглеждане на теми, отнасящи се до цялата Църква. Това именно го и отличава от Всеправославния събор, който се провежда инцидентно по даден конкретен повод, тържествен или чрезвичаен, по покана на един или друг Предстоятел. И както на поместен Свети Синод може да не пристигнат всички синодали, така и във Великия синод може да не се включат всички поканени. Така е било още по времето на Вселенските събори (4-9 век) - както са се наричали тогава Великите събори, така е естествено да бъде и при тези занапред. Защото за Бога няма нищо по-противно от принудата: “Няма нищо да върша по принуда, макар и от силни на деня” (из клетвата при архиерейска хиротония). Понятието за Велик събор е тъждествено на понятието за Вселенски събор, т.е. Синод на архиереите от целия икумен. Първото название започва да измества второто едва след великата схизма от 11 век. Така например, св. Марк Ефески (15 в.) все още ползва названието Вселенски за Константинополския (Фотиевия) събор от 879 г., като го нарича в своите послания Осми вселенски събор. Докато сега за същия събор се ползва названието Велик събор. Великият събор, като свят Велик синод, се явява най-висшият авторитетен орган на Църквата и решенията му имат общоцърковна валидност за нейните членове...

Прочети още...

Църковен вестник бр. 13/2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

МЪЧЕНИЦИ ЗА ВЯРАТА
Събор на св. Доростолски мъченици - първо честване на празника в Силистра → стр. 1,4

ДОКУМЕНТИ
Патриаршеско приветствие по повод 25 години от най-новата Конституция на България → стр. 3

ХРИСТИЯНИН В СВЕТА
Нека не се заблуждаваме, че времената на св. Отци са отминали → стр. 1, 6

АКТУАЛНО
За дружбата и най-добрия приятел → стр. 1, 6

ДУХОВНО ВЪЗПИТАНИЕ
Малкото дръвче → стр. 6

И РЕЧЕ СТАРЕЦЪТ
* Св. Николай Велимирович: До една благочестива душа
* Старецът Евсевий (Янакакис): Опасен капан е навикът
* Старецът Ефрем(Мораитис): Послушанието към стареца дава увереност в пътя
 → стр. 7

ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
Поклонение в Кукленския и Араповския манастир → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Събор на св. Доростолски мъченици

Нов празник вписва в църковния си календар Българската православна църква ­ Събор на св. Доростолски мъченици, който ще се чества в третата неделя след Петдесетница, след празника Неделя на Всички български светии.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит посети Силистра ­ епархийския център на Доростолска епархия, за да оглави светата Литургия в неделния ден, 10 юли, в катедралния храм на града “Св. ап. Петър и Павел” и празненствата по този повод.

Доростолска митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи, формирана е около 390 г. Нейният епархийски център е дн. Силистра ­ античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. Неин първи епископ е Авксентий, ученик на епископ Вулфила, а дръстърският епископ Дамян става пръв български патриарх, светителствал цели 44 години, от 927 до 971 г.

Когато през 927 г. Византия се съгласява да признае царската титла на българския владетел Петър I, тя е принудена да утвърди патриаршеското достойнство на българския първосвещеник. Престолът на първия български патриарх е именно в Дръстър. Това е първата народностна патриаршия в християнския свят, основана и призната след петте древнопросияли патриаршески престола ­ в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Константинопол.
През 1871 г. Доростолска епархия е обединена с Червенска (дн. Русенска). На Петия църковно-народен събор на БПЦ, на 17 декември 2001 г. епархията е канонично възстановена...

Нека не се заблуждаваме, че времената на св. Отци са отминали

Да бъдеш солта на земята ­ това е завещание и изискване от Бога за всеки, който нарича себе си християнин. Да бъдеш този, който придава вкус на безвкусния свят, в който не само ние живеем, но и тези преди нас също са обитавали. Това е доста сложна задача, но е напълно изпълнима от всеки, стига да осъзнаем, че няма невъзможни неща, когато Бог е с нас. Ние не сме сами и никой не изисква от нас да вършим нещо повече от това, което трябва да свършим през земните ни дни. Сигурно толкова лично слаби са се чувствали и светите Отци по времето на Първия вселенски събор. Слаби, защото са се имали за обикновени човеци (което от гледна точка на времето и историята очевидно не е така), но безкрайно силни, защото Сам Бог е бил с тях и им дава Своята подкрепа. Да бъдеш християнин, означава да проповядваш Бога правилно, да се бориш за Него с всички допустими от християнската съвест средства и да не се смущаваш от лукавостта на външния за християните свят. Няма разлика между онова време от четвърти век и днес.

Истината винаги е изисквала гласност и винаги е имало нужда от защита на вярата и проповядване на Евангелието. Съществената разлика е, че сега всъщност се налага да говориш за Този, Който вече е бил проповядван преди. Не е лесно да християнизираш християните. Сещам се за думи, които са казани от блаженопочившия сръбски патриарх Павле (цитатът е по смисъл): “Недей да говориш за Христос на тези, които не искат да те чуят, но живей така, че сами да те попитат за Него”.

Всъщност днес Европа няма нужда от проповед, а от личен пример...

За дружбата и най-добрия приятел

Искате да проверите своите отношения с ближните? Задайте си следния въпрос: колко от старите ви приятели са останали до вас? Известният актьор Вениамин Смехов в своята книга “Когато бях Атос” (заглавието идва от името на един от тримата мускетари, бел.ред.), припомня, че в списъците на най-популярните актьори през 80-те и 90-те години на ХХ век той за своя изненада не открил имената на най-талантливите. Първите места били традиционно заети от “Мускетарите” и “Кадетите”. Причината за избора на публиката е ясна: предпочитане на два филма, които изобразяват силно приятелство, единодушие, взаимовръзка ­ точно това, което липсва на съвременното общество.

Така или иначе, почти всеки от нас ще признае, че близкото, единодушно приятелство е голямо съкровище. И в някакъв момент от живота ни това може да бъде особено важно за нас.

Единственият въпрос е възможно ли е да се намери наистина истинското приятелство.

Преди всичко нека отбележим, че в душата на човека са заложени две потребности ­ за общението с Бога и за общението ни един с друг. Дървото не може да живее без слънце. Така и човекът без Бога не може да има истински живот и това се отразява в липса на нещо повече, на по-висше, истинно и вярно. Но ако едно дърво живее само, то лесно може да стане жертва на неблагоприятните метеорологични условия, например на силния вятър. Човекът без приятели претърпява сам бедите с особено съкрушителна сила, а душата чувства самота, изоставяне в земния свят.

Забелязали ли сте, че след разговор с приятели настроението веднага се повдига, появява се сила и вдъхновение за извършване на ежедневните ни работи?...

Малкото дръвче

Виждаме как малкото дръвче лесно се свежда, накъдето и да го наведеш: защото накъдето и да се сведе, в тази посока и расте. Същото нещо се вижда и при малкото дете, когато то е във възрастта между ранното детство и юношеството: на каквото се научи, към това и привиква; и към каквото привиква, това и ще прави по-нататък. Научи ли се да бъде добро в тази възраст, добро ще бъде и през целия си живот. Но усвои ли лоши неща: както е през тази възраст, така ще бъде и през целия му живот; и от малкото дете може да излезе както дявол, така и ангел. Каквото възпитание то получи, такова и ще бъде: защото от възпитанието, както плодовете от семето, зависи целият му по-нататъшен живот. Поради това Божието Слово съветва, за да вразуми родителите, да възпитават децата си в учение и наставление Господне (Ефес. 6:4)...

До една благочестива душа

Ти разбираш вярата като упражняване в доброто и това разбиране е правилно. Досега си се упражнявала в поста, молитвата и милостинята. Това също е правилно ­ и трите неща са много важни. Постът, молитвата и милостинята са практически израз на вярата, надеждата и любовта. Чрез тях ти показваш преданост на Божията воля. Същото показваш и с изпълнението на всяка друга Христова заповед. Предаността на Божията воля е душата на целия ни духовен труд и не само на духовния ни труд и усилие, но и на целия ни живот ­ на всички наши мисли, чувства и действия. Христос е казал: “Слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил” (Йоан. 6:38). А в навечерието на Своите страдания, облян с кървава пот, Той се обръща към Бог Отец, казвайки: “Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”...

Опасен капан е навикът

Това, което представлява опасност, голяма опасност, е навикването ­ опасен капан е навикът. Не бива да допускаме нито участието ни в Литургията, нито пеенето по време на богослужение, нито пристъпването ни към светата Чаша да ни стане навик!

Трябва всеки път по време на света Литургия да изпитваме благоговение. Нужно е да участваме съзнателно, с чувство и благодарност; да следим светата Литургия като че ни е първата и последната. Затова навикът е най-голямата опасност ­ навикът в правилото на човек, в молитвата му, в Литургията, във всичко. Когато някой се опитва да се приближи до Бога и да живее искрено вярата, той никога не навиква, няма навици при него. Дори този човек да няма време да каже цялото молитвено правило, ако направи дори само част от него добре, спокойно, ясно и с голямо съзнание, Бог ще приеме това като десет правила. Нашите умове и мисли трябва да са с Бога и да усетим, че Бог е тук с нас. И тогава Той благославя и освещава.

Да отдалечим живота си от слабостите, от делението и компромисите. Нека дирим чист живот, напълно чист живот в светите Тайнства! Който да е украсен с молитва, духовна борба и богослужебен живот, така че всичко това да засвидетелства нашата вярност в призванието ни, да се утвърдим във вярата в Господа Иисуса Христа!...

Послушанието към стареца дава увереност в пътя

Ако в живота си човек не вярва, ако не е уверен, то всичко в него е непостоянно, всичко се държи на косъм и може да се разруши всеки момент. А човекът, който е уверен ­ той е спокоен.

Доверието на послушника идва тогава, когато има наставник, който знае пътя на духовния живот и може спокойно да го доведе до края на пътя. А какво означава до края? Край ­ това е намирането на Бога. Когато човек намери Бога, той намира всичко, намира безкрайното блаженство. А човекът, който не знае Бога, той е нещастен.

Ние сме деца на Бога, но не знаем своя Отец. Ние имаме Небесен Отец, но не Го знаем, не Го познаваме. Ние вярваме, че Той е нашият Баща, но сърцето ни мълчи, то не Го познава и очите на душата ни не са Го видели. Ако знаехме какъв е нашият Отец, то щяхме да крещим като луди от радост! Ние сме децата на Великия Отец, велик в смисъл на богатства и дарования...

Поклонение в Кукленския и Араповския манастир

За пореден път през тази година енорийският храм “Св. Богородица ­ Живоприемен източник”, кв. “Подуяне”, организира и осъществи поклонническо пътуване, този път в два от манастирите в Пловдивска епархия, носещи имената на светии, празнувани в началото на м. юли ­ свети Козма и Дамян и св. вмчца Неделя. Автобусът потегли от храма “Св. Богородица”, кв. “Подуяне”, в посока Асеновград и с една кратка почивка, по обед благополучно пристигна пред вратите на Кукленския манастир “Св. св. Козма и Дамян”.

Манастирът е разположен на около 2,5 км югозападно от с. Куклен и на около 15 км южно от гр. Пловдив...

Прочети още...

Църковен вестник, бр.12 /2016 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

СВЯТ И ВЕЛИК СЪБОР'2016
* Съборна св. Литургия за Петдесетница → стр. 1-2
* Послание на Руския патриарх Кирил до Предстоятелите на Поместните православни църкви, събрани на о. Крит → стр. 2
* Предложения на Свещ. Кинотис на Св. Гора по темите на Светия и Велик събор на Православната църква 2016 г. → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Схиархим. Емилиян Симонопетритски:Радостта ­- гибел за скръбта → стр. 6-7

ЦЪРКОВНО ИЗКУСТВО
XIII Международен фестивал на православната музика “Достойно есть”, Поморие, 10-14 юни 2016 г. → стр. 4-5, 7-8

АРХИЕРЕЙСКИ СЛУЖЕНИЯ
Патриаршеска св. Литургия за Петдесетница → стр. 2

/Абонамент за печатното издание/

Съборна св. Литургия за Петдесетница

На о. Крит се събраха Предстоятелите на десет от Поместните православни църкви за участие в работата на Светия и Велик събор (16-27 юни 2016 г.)

На 19 юни, Неделя Петдесетница, в деня на рождението на Църквата Христова те отправиха послание за своето единство по вяра и живот чрез тайноведно единение в свята съборна Литургия, в катедралния храм “Св. Мина”, гр. Ираклион. В този исторически ден съслужиха Предстоятелите: Вселенски Вартоломей, Александрийски Теодор, Йерусалимски Теофил, Сърбски Ириней, Румънски Даниил, Кипърски Хризостом, Гръцки Йероним, Полски Сава, Албански Анастасий и на Чешките и Словашките земи Ростислав. Молитвено присъстваха епископите от делегациите на Поместните църкви.

Сред официалните гости бе и президентът на Република Гърция Прокопис Павлопулос, който прочете молитвата “Отче наш”...

Предложения на Свещ. Кинотис на Св. Гора по темите на Светия и Велик събор на Православната църква 2016 г.

На 12 май на извънредно съвещание се събра Двойният състав на Свещения Кинотис на Света Гора Атон, за да направи своите предложения по темите за разглеждане от Великия събор на о. Крит и да определи своя представител за Великия събор.

Предложенията бяха изпратени в писмо-отговор на поканата на Веленската патриаршия и бяха разпратени с придружителни писма до всички Предстоятели на Автокефалните Православни църкви.

Впечатление прави предложението за признаване на Фотиевия събор (относно филиоквето и главенството на папата) и на исихастките събори за Велики събори на Православната църква ­- бел. ред....

Радостта ­- гибел за скръбта

Болката, притеснението, тревогата, душевната трагедия са резултат от грехопадението на човека, което се дължи на неговия егоизъм. Зловонията на егото пораждат в душата притеснение, докато нейното естествено състояние е радостта, защото Бог е мир, радост, а душата е вдъхната от Бога, тя е създадена от Него и върви към Него. Следователно притеснението е чуждо и неоправдано в човешкия живот.

Въпреки това днес не можеш да срещнеш радостен човек, което означава, че никой не може да намери уравновесен, спокоен, естествен човек. Притеснението е ужасна болест, която бичува света, може би е най-голямото мъчение за човечеството, неговата най-голяма драма. То е не просто увертюра към ада, а преживяване на ада в настоящия живот.

Липсата на радост означава липса на Бога, докато радостта е доказателство за Неговото присъствие. Ако някой е светски човек и се наслаждава на преходното...

XIII Международен фестивал на православната музика “Достойно есть”, Поморие, 10-14 юни 2016 г.

За 13-и път Поморие стана домакин на най-големия музикален форум за православна музика на Балканите ­ “Св. Богородица ­ Достойно есть”. Крайморският град, който в тези дни се превръща в столица на православната музика и тази година събра стотици православни от различни Поместни църкви.

На 10 юни, в навечерието на празника Достойно есть, престижният православен музикален форум бе тържествено открит. Специално за форума от София пристигна за трети път Чудотворната икона “Достойно есть ­ Българска”. Тя бе посрещната в началото на главната улица на града от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, духовници и фестивалните участници. Иконата пристигна носена от зам.-кмета на града г-н Илия Джингов и бе придружавана от братя на Поморийския манастир.

С тържествено литийно шествие, предвождано от митрополит Йоаникий и духовенството, тя бе отнесена пред храм “Св. Рождество Богородично”. Шествието премина през централната градска улица и в него се включиха всички участници, облечени в концертните си костюми.

Пред храма бе отслужен празничен водосвет. В него заедно с митрополит Йоаникий взеха участие...

Патриаршеска св. Литургия за Петдесетница

На 19 юни, 8-ма Неделя след Пасха ­ Петдесетница, деня на Светата Единосъщна и Неразделна Троица, когато се основава и земната Църква, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит възглави празничната литургия в столичния храм “Света Троица”, кв. “Разсадника”, който чества своя храмов празник. Заедно с кириарха на Софийска епархия съслужиха Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, храмовото духовенство и столични свещеници. Мнозина, цели семейства заедно с децата си, пристъпиха да се причастят със светите Христови Тайни.

След края на литургийното последование бе отслужена тържествената вечерня със специалните три коленопреклонни молитви към Светата Троица за снизхождане на Духа Светий. Те бяха прочетени последователно от епископ Григорий, протойерей Александър Лашков и протойерей Петър Попов от храмовото духовенство.

По време на вечернята епископът хвърли снопчета орехова шума над богомолците ­ ритуал, който символизира слизането на Светия Дух под вид на огнени езици.

В края на богослужението викарият прочете поздравителното слово от името на Българския патриарх. В него се казва: “В днешния ден на рождението на Христовата Църква призоваваме всички вас, верните чеда на светата Българска православна църква, към единомислие и добра воля, към истинско божествено смирение и усърдна молитва, и най-вече към любовта, която “покрива много грехове” (1 Петр. 4:8)...

Прочети още...