Църковен вестник, бр. 10/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:
ОСВЕЩАВАНЕ НА НОВАТА МИТРОПОЛИТСКА КАТЕДРАЛА
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В ЛОВЕЧ

АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА
* † Неофит, Патриарх Български: Честит и благословен празник! → стр. 1, 2

* † Гавриил, Ловчански митрополит: Бог помага да успеем в доброто начинание → стр. 5

Анула Христова: Въздвижение към храма небесен -
Вечерня и Велико освещаване → стр. 1-2

ПЪРВА СВ. ЛИТУРГИЯ
Първа св. Евхаристия в новоосветения храм → стр. 4

ИНТЕРВЮ
* † Ловчански митрополит Гавриил: Спасителната мечта е като частичка от рая → стр. 3

* Схиархимандрит Тимотей (Сакас): В радостта на празника → стр. 7

БЪЛГАРСКИ МАТЕРИКОН
Подвижница на благочестието. 39 години от светлата и блажена кончина на приснопаметната велика подвижница на благочестието - схиигумения Мария-Магдалина (Дохторова) ­ Матушка Мария (1896-1978) → стр. 6

МАНАСТИРИ
Манастирът “Параклитос” - историческа справка → стр. 6

КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ
Катедралните храмове в България → стр. 7-8

/Абонамент за печатното издание/

Честит и благословен празник!

Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа високопреосвещени владико Гавриил, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Величество, Уважаеми г-н Борисов, уважаеми представители на българската държавност,Боголюбиви отци, скъпи в Господа братя и сестри,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

В неделята на светите Мироносици, които първи от всички бяха удостоени с вестта за Христовото възкресение, се осъществи мечтата на поколения православни християни от Ловчанска епархия, да имат нов катедрален храм, посветен на светите равноапостолни братя Кирил и Методий ­ просветители на българския народ и небесни покровители на град Ловеч. Възпрепятстван през годините от всевъзможни обстоятелства, този копнеж беше възроден в самото начало на новото столетие, когато по инициативата и с най-активното съдействие на високо-преосвещения Ловчански митрополит и наш събрат Гавриил беше положено началото на величествения градеж, на който всички ние сме свидетели. Настъпи краят на очакванията и благолепният нов Божи дом гостоприемно отваря врати за всички търсещи Бога и жадуващи за спасителната православна вяра.

Да благоволи Бог, щото с времето този прекрасен храм да се превърне в истински църковен център на града и епархията, в средище на активен духовен и културен живот, в слава за ловчанлии и притегателно място за гостите на древния и очарователен Ловеч. Нека, както и в апостолско време, свещенослужителите в този храм всеки ден прибавят към Църквата нови членове, които да се спасяват в Господа (Деян. 2:47). Нека молитвите, които ще се отправят в него, да достигат до небесата, откъдето нашият Господ и Изкупител Иисус Христос да благославя всички Свои верни, поели по пътя на спасението.

В този тържествен ден молитвите и благодарността ни са за онези, които направиха възможно построяването и благоукрасяването на този храм...

Бог помага да успеем в доброто начинание

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Величество, уважаеми г-н Бойко Борисов, уважаема г-жо Маргарита Вучева ­ представител на Президента на България, уважаеми народни представители от област Ловеч, уважаеми г-жо Кмет на гр. Ловеч и г-жо Областен управител на област Ловеч,

Досточтими отци, скъпи в Господа братя и сестри!

“Сей день, его же сотвори Господь, возрадуемся и возвеселимся в онь!”

>p>Така възглася светата Църква, като, празнувайки тържеството на Христовото Възкресение, ни призовава да се възрадваме и възвеселим. Към такава радост ви призоваваме и днес, в Неделята на светите Мироносици, когато се изпълни това наше отдавнашно заветно желание ­ по милост Божия се въздигна този благолепен храм Божий, посветен на светите братя Кирил и Методий, който заедно с Вас, Ваше Светейшество и Високопреосвещени и Преосвещени братя архиереи, осветихме.

Да се възрадваме и се възвеселим, братя и сестри, жители на гр. Ловеч и тази богохранима епархия, скъпи гости, защото от днес и занапред ще имаме това свято място, където ще принасяме безкръвна жертва Богу, място за нашето освещение и съборна молитва към Небесния ни Отец! Да се възрадваме, защото под купола на този храм хора от всяка възраст, звание и положение ще могат да се молят Богу, да Му споделят своите нужди и притеснения, в дни на изпитания да просят Неговата благодатна помощ и подкрепа, и да намират утешение, понеже писано е: “Домът Ми дом за молитва ще се нарече” (Мат. 21:13) и “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28)! Да се възрадваме, защото тук ще можем да възнасяме слава и да благодарим Богу за Неговите щедри благодеяния!

Това е действително знаменателно събитие и велик ден, повод за радост и благодарение! Храмът Божий е небе на земята, престол Божий и земно жилище на Небесния Цар. Храмът е сърцето на едно селище, от него струят живителните сили на благодатта Божия, които освещават и животворят човешките души и всичко наоколо. Затова и естественото място на съборния храм винаги е било в центъра на населеното място. А катедралният храм на една епархия е нейният централен храм ­ сърцето на цялата епархия, и той трябва да бъде най-големият, най-благолепният. Ето такъв храм имаме днес ние ­ клирът и пасомите на епархийската ни църква, православните жители на областта ­ истинско украшение за престолния град на епархията и обиталище на Светия Дух...

Въздвижение към храма небесен

Вечерня

В навечерието на големия ден, 29 април, в нововъздигнатата митрополитска катедрала се отслужи вечерната служба “Обновление на Йерусалимския храм”, подготвяща с умилителните си песнопения за предстоящото духовно и историческо събитие, когато храмът от обикновено здание ще стане здание от друг, нов свят.

Основният двигател на цялостната инициатива, деятелят за реализацията на отдавана лелеяната мечта на ловчанските епархиоти за митрополитска катедрала, Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил, в монашеска прибраност застана на певницата, присъединявайки тих молитвен глас към вечерното служение. Свещенослужеше председателят на църковното настоятелство протойерей Михаил Ковачев. В храма бяха и първите гости, дошли в града за неговото освещаване.

Велико освещаване

Тържественото освещаване на новия Ловчански катедрален храм се извърши в затрогващата атмосфера на пасхалната радост. Духовници, монаси и миряни, местни и гостуващи от цялата страна, от рано сутринта на неделния ден, 30 април, се стичаха за участие в знаменателното за цялата Българска църква събитие.

Кириархът на престолния град Ловеч, митр. Гавриил, възглави пълния чин на Велико освещаване на храм. В архиерейското съслужение на “Йерусалимското обновление” влязоха Техни Преосвещенства Знеполски еп. Арсений ­ викарий на Пловдивския митрополит, и Белоградчишки Поликарп ­ викарий на Видинския митрополит.

Подир тях участие в освещаването на храма взеха свещенослужителите: схиархимандрит Тимотей Сакас, архим. Викентий Митев, архим. Йоан Страшников, йером. Михаил ­ игумен на Чекотинския манастир, ставр. ик. Любомир Казашки ­ секретар на Ловчанска св. митрополия, ставр. ик. Кънчо Кабадийски ­ председател на местния катедрален храм “Света Троица”, свещ. Владимир Дойчев ­ директор на Синодално издателство, и множество др. духовници.

След литийното шествие със св. мощи около храма, влизайки в олтара, епархийският кириарх помаза св. мощи с миро и ги заля с восхомастих, полагайки ги в основата на престола. После (както някога вярващите внесли залога за Завета Божий с Израиля ­ непристъпната светиня, вътре в храма, в Святая Святих, и целият храм се изпълнил с облака на славата Господня, а Соломон извикал пред целия народ към Бога на отците си) кириархът заедно с целия клир и народ в коленопреклонение отправи молитва към Господа, Твореца на светлината, обновил ни чрез Своя Син в благодатта на Светия Дух, да погледне милостиво на рабите Си в новото жилище на Своята слава и да ги обнови със Светия Дух по молитвите на Пресвета Богородица и всички светии...

Първа св. Евхаристия в новоосветения храм

Освещаването на новата митрополитска катедрала в Ловеч, въздигната в прослава на Светата Единосъщна Троица и в чест на светите Солунски братя, равноапостоли и просветители на славянските народи, Кирил и Методий, се превърна в истинско тържество на мирната победа на Христовото учение и просвета над този временен и постоянно враждуващ свят. Ангелският пасхален възглас: “Радвайте се”, отправен към жените Мироносици, бе празничният лозунг на събитието, понесен с “едни уста и от едно сърце”.

В този празничен ден, 30 април, старият престолен град Ловеч посрещна в своята обновена духовна сърцевина ­ новоосветения митрополитски храм, православни от близо и далеч ­ от северните Русия и Румъния и южната ни съседка Гърция, явявайки се в своята радост домакин и средоточие на единно съборно Православие.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и митрополитите на Св. Синод на БПЦ-БП предвождаха сонма на Божията общност - архиереи и верен народ, дошли да влязат в радостта на тържествуващата Ловчанска епархия...

Спасителната мечта е като частичка от рая

­ - Ваше Високопреосвещенство, сега, като вече служите в новата катедрала на Ловеч “Св. св. Кирил и Методий”, като я гледате, какво мислите, какво чувствате?

- Чувствам радост! И благодарност към Бога, че Господ ни сподоби да извършим такова дело с Неговата благодат и помощ. Благодаря на Бога, че Той удостои мене, по мое време като митрополит, да се издигне тази прекрасна катедрала, този великолепен Божи дом. Радваме се, че и хората много харесват храма. Това означава, че делото е благословено от Бога.

­- Какво е да сбъднеш мечта? Казват, че това е сбъдната мечта за Ловеч...

-­ Ако мечтата ти е спасителна, това е нещо като частичка от Рая. Защото не всички мечти са спасителни. Някои са вредни...

-­ 12 години строеж на една катедрала... Имаше ли моменти, в които унивахте и си мислехте, че няма да стане? ­ На мен ми беше казал истински духовен старец, че има Божие благословение аз да строя катедралата. Но, естествено, имаше трудности. Когато не знаехме кога и какво да направим, проблеми, свързани с липсата на средства и други неща, свързани със строителни специалисти... Но никога не съм губил надежда, че ще я построим, защото вярвах, че има Божие благословение за това дело. Да, имало е и тежки моменти... Но без изпитания, без кръст Божие дело няма.

- На мен ми беше казал истински духовен старец, че има Божие благословение аз да строя катедралата. Но, естествено, имаше трудности. Когато не знаехме кога и какво да направим, проблеми, свързани с липсата на средства и други неща, свързани със строителни специалисти... Но никога не съм губил надежда, че ще я построим, защото вярвах, че има Божие благословение за това дело. Да, имало е и тежки моменти... Но без изпитания, без кръст Божие дело няма...

В радостта на празника

Схиархимандрит Тимотей (Сакас) е игумен на манастира “Параклитос” (Дух Свети Утешител) в Оропос, обл. Атика, Гърция. Манастирът е по светогорски типик и е достъпен за жени само във външните му двори.С духовния старец разговаряме в деня на освещаването на новата Ловчанска катедрала.

-­ Ваше Високопреподобие, гостувате в България по повод освещаването на новия катедрален храм в Ловеч. Какво пожелание бихте отправили към всички тук?

-­ Ще им пожелая да се радват. Да се радват, да ценят храма. Да се молят в него и да благодарят винаги на Бога.

-­ Храмът е посветен на двамата Солунски братя св. св. Кирил и Методий, просветители на славянските народи. Виждате ли в това някакъв духовен символ?

-­ Да. И той е в това да знаем, че в Христос няма националности, няма национална принадлежност. Всички са Христови. “Няма ни елин, ни юдеин, нито мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа Иисуса” (срв. Гал. 3:28). Всички са Христови, от едно семе Авраамово, и по обещание наследници на горния Йерусалим (Царството Божие).

-­ А какво бихте пожелали на всички православни по света?

-­ Да се обичат. Всички в светото Православие да пребивават в единомислие и разбирателство. Да са в единство и обич...

Подвижница на благочестието

На 8 май, в периода на светлите Пасхални празници, се навършват 39 години от светлата и блажена кончина на приснопаметната велика подвижница на благочестието схиигумения Мария-Магдалина (Дохторова) ­ Матушка Мария (1896-1978). По неведомите Божии пътища тя се преставя, сякаш по промислително съвпадение, точно когато се празнува паметта на светия славен и всехвален апостол и евангелист Йоан Богослов, към когото тя от младостта си духовно се привързва и се отнасяла към него със сърдечен възторг и дълбока почит.

Преминала своя трънлив път в “години на странничество”, тя тръгва от Русия съвсем невръстна девойка, която въпреки своята крехка младост проявява особено мъжество и дръзновение, вървейки по тесния път на суровия подвижнически живот, изпълнен с изпитания. Всичко това успявала да преодолее с особено смирение и търпение заради силния си устрем (подобно на кошута, жадуваща за водни потоци) в търсене на Бога. През годините неуморно се е трудила да достигне своя пристан във вечния живот, преминавайки през манастири в Румъния, Югославия (сегашни Сърбия и Черна гора), Албания. Имала е послушание в Бога да основава и възобновява обители, в които с духовна грижа е ограждала множество монашески души в сигурното прибежище на нейните жертвени усилия и майчинска любов...

Манастирът “Параклитос”

Манастирът “Параклитос” -­ “Св. Дух Утешител” се намира под юрисдикцията на св. митрополия Кифисия, Амарусио и Оропос, Гръцка архиепископия. Негов настоящ игумен e схиархимандрит Тимотей (Сакас), който бе сред почетните гости за освещаването на новата катедрала в Ловеч.

В началото на август 1938 г. корабът “Самос” акостира в залива Дафни, Света Гора. Сред малкото слизащи там пътници е 18-годишният Георги Карамбелас от Месиния. Единствен син на вдовицата Димитра, той напуска завинаги майчиния дом, за да заживее като монах, “между небето и земята”, в Градината на Пресвета Богородица (Света Гора). След кратка поклонническа обиколка на Атонската земя, той решава да се замонаши в общежитийната агиананитска калива “Рождество Богородично”, където се подвизава строг аскет ­ старецът Григорий. Две години е послушник, а през есента на 1940 г. той е постриган за монах с името Херувим.

Но Бог имал друг промисъл за него. През октомври 1942 г., след сериозно заболяване (остър тонзилит с поражения на сърцето и бъбреците), застрашаващо живота му, старецът го изпратил в Атина за хирургическа операция. Сложната ситуация в тези години (немско-италианска окупация, гръцка съпротива, гражданска война) не му позволила да се завърне в срок. Междувременно и братството на стареца Григорий се разпръснало. Затова отец Херувим бил принуден да остане временно в дома си в Пирея. Там той се свързал със значими за времето си църковни лица, по чиито настойчиви увещания бил ръкоположен за дякон през Великата Четиридесетница на 1944 г.

През 1947 г., в Пирея, заедно с приятели богослови (посетнешни архимандрити), той основал монашеското мисионерско братство “Параклитос” (Св. Дух Утешител), с киновийна организация и цел: служение на църковното изпълнение в рамките на пастирско-катехизационната дейност на Църквата.

Името на братството било избрано, като възложили това на Господа Бога. За целта, след като горещо се помолили, отец Херувим разтворил Свещ. Писание на Новия Завет. Очите му веднага попаднали на пасажа: “Когато дойде Утешителят... Духът на истината ...” (Йоан. 15:26). Тогава всички вътрешно се убедили, че Божията воля е братството да получи името на Третото Лице на Св. Троица ­ Дух Свети Утешител...

Катедралните храмове в България

Катедралите са главните храмове на епархийските архиереи, където се намира тяхната катедра и най-често извършват празничните богослужения. По думите на светителя Инокентий, архиепископ Херсонски, „катедралният храм е глава на всички останали храмове, място за ръкоположение на свещенослужителите и място на всеобщо събиране в празничните дни в годината“.

В този смисъл във всяка епархия може да има само един катедрален храм. Но в по-широк смисъл катедрален храм в град, който не е епархийски център, се нарича главният, най-голям храм и в него най-често служи архиереят при посещение в града. Тук може да се отбележи и значението на понятието митрополитски храм, използвано за храмове, които са били катедрални, но вече не са. С него се назовава:

- храм, който е бил катедрален за вече несъществуваща епархия - примери за такъв са „Успение Богородично“ в Самоков и „Св. Николай Чудотворец“ в Мелник;

- храм в съществуваща епархия, в която друг храм е определен за катедрален - примери са „Св. вмчца Марина“ в Пловдив и „Св. Николай Чудотворец“ във Враца.

Катедралните храмове най-често се отличават с мащабност и богата украса. Важна характеристика на катедралните храмове е наличието на синтрон в олтара - възвишение с място за сядане на архиерея в центъра - катедра - и места за сядане на служещите заедно с него, разположени от двете страни на архиерейското място.

Друга характерна особеност е наличието на повече от един св. Престол - в България най-често три. Някои катедрални храмове са двуетажни - с крипта, като ако в нея има олтар, над него на горния етаж също трябва да е разположен олтар.

Първите катедрални храмове, за чието съществуване има информация, са от IV в. и са били построени на териториите на Близкия и Средния Изток, и на Балканския полуостров, включително на територията на днешна България...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 9 / 2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:

ИНТЕРВЮ
† Видинския митрополит Дометиан: Благодарен съм Богу за великите Му милости и щедрости към мене → стр. 1, 4

ХРОНИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
Народните представители положиха клетва в присъствието на Българския патриарх Неофит → стр. 1, 2

ДОКУМЕНТИ
† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан: Обръщение до освещения клир, боголюбивото монашество и благочестивия Божи народ на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия относно предстоящия “Събор на богомилите” 2017 г. → стр. 3

ДУХОВЕН ЖИВОТ
Ангел Карадаков: Да пипнеш раните на Бога → стр. 3

АМВОН
Протойерей Георгий Климов: Любовта способна на подвиг - за св. Мироносици → стр. 5

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО
Константин П. Победоносцев (1827-1907): Болестите на нашето време → стр. 6

ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
Св. Кирил Йерусалимски (IV в.): И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви (Продължение от бр. 6/2017 г.) → стр. 6

ЦЪРКОВНО ИЗКУСТВО
Никос Захаров: Вдъхновение за много жени → стр. 7

РЕЛИГИОЗНО ОБРАЗОВАНИЕ
Празник на Православието в Пловдив → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Благодарен съм Богу за великите Му милости и щедрости към мене

Бог е толкова милостив към мое смирение! Не знам с какво съм го заслужил” -­ очите на една от най-достойните личности, които познавам, се напълниха със сълзи при тези думи. Не ми подобава на мене да му припомням, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат; върху онези, които съзнават своето недостойнство, Той излива щедрите Си дарования и скромните прославя. Но си го помислих. Помислих си и какъв дар е да мога да разговарям с него ­ високопреосвещения Видински митрополит Дометиан ­ наистина с нищо незаслужен дар.

Гледах своя събеседник, седнал от другата страна на масата, излъчващ такова неподправено достолепие и благородство, и го запитах:

-­ Считате ли се за успял човек? Удовлетворен ли сте от изминатия път?

­- Слава Богу, Божият промисъл е бил много щедър към мое смирение. Дължа много за своето израстване на добрата семейна среда, в която растях и се възпитавах. Баща ми беше ревностен свещеник и аз още от най-ранна детска възраст приех в сърцето си вярата, евангелските истини и целият ми живот е живот в Църквата. Още преди да се науча да чета, вече пеех с моята по-голяма сестра на клира и помагах на баща си в богослужението. Отидох в семинарията 13-годишен. Началото на моя живот бе поставено в духовното русло ­ в служение на Бога ­ и аз през всичките тези години съм се развивал в него. В послушание, в прилежание, трудолюбие.

Под грижата на родителите ми и на моята сестра от малък съм започнал да чета подходяща за духовното ми израстване душеполезна литература, която да разширява познанията ми за света, но и да възпитава в мен истинските нравствени ценности. Лягах и ставах с хубави книги на стойностни автори и се стараех да подражавам в своя живот на доблестните постъпки на литературните герои с високи идеали.

Особен интерес за мен е представлявала историята. Възхищавах се от личности с много здрави морални устои, от героизма, патриотизма, себежертвата, благородството и почтеността. Историята вдъхваше у мен доверие в нашия народ, в силата му да преминава през трудни периоди, да преодолява тежки изпитания и се възражда след години на погром. Майка България преминава през войни, робства, удари и без да променя нито името си и нито пътя на своята история, нито вярата си, нито духовния си облик и традициите си...

Народните представители положиха клетва в присъствието на Българския патриарх Неофит

В средата на Светлата седмица Негово Светейшество Българският патриарх Неофит посети сградата на Народното събрание, за да вземе участие в официалното първо заседание на новия ­ 44. парламент на Република България. Той бе придружаван от гл. секретар на Св. Синод ­ преосвещения Мелнишки еп. Герасим.

Заедно с предстоятеля на БПЦ в парламента присъстваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният премиер Огнян Герджиков и министрите от служебното правителство, представители на другите вероизповедания в страната, евродепутати, представители на институции и на дипломатическия корпус.

Негово Светейшество зае отреденото му почетно място пред трибуната на Народното събрание, откъдето проследи хода на тържественото заседание. В израз на уважение при влизането му в залата депутатите спонтанно станаха прави.

Съгласно Конституцията (чл. 76) заседанието бе открито от най-възрастния присъстващ народен представител, който в 44-тото Народно събрание е Тома Томов. Броени дни след светлото Христово Възкресение той припомни началото на възкресението на Българската държава с “първото законодателно българско народно събрание” на Оборище, където пред “черковната маса със Светото евангелие и Кръста” под председателството на Панайот Волов заседават “просветени и просветлени”, “дали клетва пред Бога и пред народа” народни представители, между които трима свещеници, 13 учители, 11 занаятчии, 19 търговци, 17 земеделци и 1 лекар...

Да пипнеш раните на Бога

Христос воскресе!

Христос вече е възкръснал. Римляните и юдеите са по петите на апостолите, които междувременно са се скрили в една къща. Страх ги е да не ги заловят. И въпреки че са съпътствани от чудеса, те все пак са наплашени.

Историята за апостол Тома, който несправедливо наричат “неверни”, е разказвана стотици хиляди пъти. Тълкувана е, рисувана е, коментирана е от отците на Църквата и изобщо около нея се е говорило доста. Историята за св. Тома обаче разказва и друго. Това е история за едно свидетелство, което ако не беше се случило, то нямаше невярващите да повярват или, по-точно казано, съмняващите се. Тома се е усъмнил, а не невярвал. Усъмнил се, защото веднага след Христос са се появили лъжехристи и лъжепастири, които увличали мнозина след себе си.

Според Новия Завет Христос се явява на св. Мария Магдалина и на другите жени мироносици, но според Свещеното предание Той първо се явява на Майка Си, която първа получила вестта на възкръсналия є Син, както някога първа получила вестта, че ще Го и роди.

В неделята след пасха Христос се явил на Своите ученици и апостоли. По разбираеми причини Юда отсъствал и така и не се сподобил да види и вкуси възкресението на Христос, но освен предателя го нямало и Тома.

За апостол Тома се знае, че бил пламенна личност, човек с характер и с присъщия на личностите в онази част на света темперамент. Доказателство за тази темпераментност е например случката, в която апостолите възнегодували срещу Христос, тъй като бил решил отново да тръгне за Юдея, където неотдавна щели да Го убият с камъни. Тогава Тома казал: “Да идем и ние да умрем с Него” (Йоан. 11:16).

Според преданието апостол Тома много силно, присъщо на характера си, преживял страданията и кръстната смърт на Спасителя, и когато другите апостоли му съобщили, че Христос им се е явил, възкръснал от мъртвите, той повече от радост и възторг, отколкото от съмнение, възкликнал, че докато не види и не осезае лично това преславно чудо, няма да повярва. Правейки задълбочен анализ на това “блажено Томино неверие”, както го наричат древните химнографи на днешната служба, свети Йоан Златоуст отбелязва, че Тома, горейки от ревност да проповядва на езичниците за възкръсналия Христос, е искал тази светла проповед за победата на Живота над смъртта да не се основава на разказите на Петър или на другите апостоли, а на неговата лична опитност и преживяване и така неговото благовестническо слово да бъде по-мощно и действено...

Любовта способна на подвиг

Христос воскресе!

В днешния ден ние прославяме тези жени, които с целия си живот послужили на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние прославяме също така още Йосиф Ариматейски и Никодим, които със своето мъжество и своята ревност в делото на богоугождението засвидетелствали пред целия греховен свят своята любов към Господа.

Макар за него понякога да говорят като за женски църковен празник (и, навярно, в този ден ние трябва да поздравим жените, особено вярващите), но по своята същност това е най-вече празник на тържеството на любовта, на любовта по отношение към Господа. Понеже днешният ден показва на всеки от нас, че пред тези скърби, пред тези най-страшни изпитания, които Господ изпраща на човека по неговия житейски път, нищо не може да устои, освен едно: освен любовта към Бога.

На пръв поглед, апостолите три години и половина вървели заедно с Христос, гледали много внимателно Неговите постъпки, Неговите думи, Неговите чудеса, изповядвали Го нееднократно като Син Божи, но, когато настъпило времето на най-страшните изпитания, тогава се разпръснали като овци, по думите на Псалмопевеца, разбягали се като страхливи зайци, практически никой не останал.

А кой останал? ­ Тези жени, които стояли практически редом с Разпятието и[ли] гледали отдалеч как разпъват Христос, как Го снемат от Кръста, къде Го полагат. Стояли при Кръста Божията Майка и Йоан Богослов, ученикът, “когото Иисус обичаше” (Йоан. 21:7) ­ този ученик, който обичал Иисус, истински Го обичал.

На кого се явява Христос Възкръсналия ­ на Мария Магдалина*. Не на апостолите, а на нея, жената мироносица. И свети Филарет Московски я нарича апостол на апостолите, защото тя се явява като посредник между Възкръсналия Христос и апостолите и им благовести, че Господ е възкръснал...

Болестите на нашето време

Животът е движение. Никога като че ли преди не е имало толкова усилено, както сега, движение на живота, но това движение е движение поривисто, трескаво ­ болезнено; не естествена смяна на усещанията, но някакво гонене на усещания, не последователен стремеж към една цел, но верига от многообразни стремежи, клатушкани от многопосочни ветрове.

Живот ли е това? ­ се питаш неволно, когато виждаш масата хора, поглъщащи живот и поглъщани от живота, размишляващи за живота и тъгуващи по него.

“Най-висшето ­ казва Гьоте, ­ което сме приели от Бога и от природата, е животът, въртящото се в кръг около себе си движение на монадата, не знаещото спиране и покой движение: всекиму е даден по рождение подтик да поддържа и да отхранва този живот, макар че неговата същност остава тайна за всеки и за всички живеещи”. Да живееш ­ какво по-просто от това на пръв поглед! Quel est mestier? ­ се питал Монтен. И отговарял: mon mestier c’est vivre (делото ми е ­ да живея).

Но в какво необикновено, в какво сложно нещо хората превърнаха живота, особено хората от сегашния век, когато започнаха по-силно и по-надълбоко да се вглеждат в живота си и в целта на живота си и върху този размисъл да фиксират неспокойното си внимание. Да живеем без да размишляваме ­ това би значело да живеем като животни; но този размисъл трябва да е жив, да бъде размисъл за живота. А в днешно време изглежда понякога, че хората живеят заради самото мислене и целият живот ­ този необикновен и скъпоценен дар Божий ­ изчезва при тях и се всмуква в този процес на мислене. Животът ­ това е свободно движение на всички сили и стремежи, вложени в човешката природа; целта му е в самия него, състои се именно в това движение, и затова да си поставяме като цел на живота движението само на ума, само на сърцето, само на страстното влечение ­ значи да стесняваме живота и да го осакатяваме. Той е извратен ­ изкуствено е обезобразен ­ от мисленето ни за живота!...

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви

Продължение от бр. 6/2017 г.

8. Имаме го още и следния белег: “И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят” (Мат. 24:14). Както виждаме обаче, почти целият свят вече е изпълнен с Христовото учение.

9. А какво има да се случи след това: “И тъй, кога видите да стои на свето място “мерзостта на запустението”, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира)” (срв. Мат. 24:15), и още: “Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е ­ не вярвайте” (срв. Мат. 24:23). Значи разногласието отваря възможности за Антихриста. Иначе казано, дяволът подготвя разделения между народите, за да може да бъде посрещнато идването на Антихриста. Блажени ще бъдат последователите Христови по тези земи, или другаде, които не се приближат по никакъв начин към него и не го последват...

10. Христос, истинският Единороден Син на Бога, няма да дойде от някое място земно. Ако се появи някъде шарлатанин-чудотворец или пък в пустинята излезе магьосник, който твърди, че е Христос, не отивайте (срв. Мат. 24:26). “Ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, ­ не вярвайте” (Марк. 13:21). Не се оглеждайте от кое място на земята ще дойде, защото Господ ще слезе от небето. Няма да е Сам както при Своето първо идване, но ограден от хиляди ангели. Нито пък ще дойде скришом или на тайно, но “ще слезе като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята” (срв. Пс. 71:6), а и ще бъде като светкавица (срв. Лука. 17:24) ­ ослепителна, ярка и видима за всички. Тъй като Сам Той е казал: “Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески” (Мат. 24:27). И още: “Ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма... и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба” (Мат. 24:30-31).

22. Но какъв ще бъде белегът за това Второ пришествие? Да не дръзва сила противна да му подражава. Св. ап. и ев. Матей ни казва, че знамението на Сина Човечески ще се яви на небето (срв. Мат. 24:30). А истинското, отличително знамение на Христос е Кръстът. Знакът на Кръста във формата на светлина ще предшества Царя и ще обяви, че това е Този, Който в предни времена бе разпнат. Ще стане така, за да могат да Го видят иудеите, тъй като те Го прободоха и се договориха да го убият, а и за да може целият народ и всички племена поотделно (срв. Зах. 12:10-12) да скърбят и да казват: “Този е, Когото бичувахме; Този е, в лицето на Когото се изплюхме; Този е, Когото оковахме; Този е, Когото първо разпнахме, после Му се подиграхме”. И ще се питат: “Къде да се избавим от гнева Му?” Но тъй като ангелските чинове ще ограждат и напътват света, за тях няма да има място къде да отидат. Белегът на Кръста ще донесе страх за враговете и радост за верните, които се уповават на Него, проповядват за Него на неверниците или са приели в Негово име мъченическа смърт...

Вдъхновение за много жени

Тя е председател на симфоничен оркестър, криминолог, но официално е и църковна певица (псалт). Църковното пеене е нещо, което в съзнанието на гърка е работа за мъжете, и това не е неоснователно.

Още от едно време да видиш и чуеш мъже, които изпълняват задълженията си на църковни певци в храмовете, е нещо съвсем естествено. Затова не е учудващо, средностатистическият гръцки слушател да се изненада, щом попадне на особения случай, наречен Нектария Карандзи. Една млада и силна жена, за която не бихме преувеличили, ако кажем, че е единствена по рода си.

В наши дни терминът “църковна певица” звучи странно, особено в Гърция, където ролята на мъжа като псалт е първостепенна. Разбира се, в древни времена терминът “църковна певица” е съществувал, но се е употребявал за жените музиканти, които свирели на струнни инструменти. Днес все повече обаче се случва да попаднем на неговия църковен аналог, за което самата Нектария Карандзи, основателката на Национално сдружение на църковните певици, ни разказва: “Не са малко тези жени, които от години тихомълком, с любов и познания, предлагат певческите си услуги на храмовете, където пеят самостоятелно или с мъжете”.

Карандзи е жената, която бихме нарекли пионер в женското църковно пеене. Но не защото преди нея не е имало жени в църковните певчески среди, или пък защото не са изучавали византийската църковна музика (изкуството на църковното пеене), а защото става въпрос за човек, който изключително систематично се е занимавал с това изкуство под формата на най-различни дейности, с което се прочува и отвъд Гърция като жена музиковед.

От години Карандзи е сред най-признатите изпълнителки на църковна музика (позната като sacred music на Запад) по целия свят, но най-вече в Европа, където ежегодно провежда турнета. Още на 9 г. започва активно да се занимава с пеене. Едва навършила 14, тя вече притежава диплома в тази нелека сфера и записва няколко албума с византийска музика. Да кажем, тя е дете чудо, като всичко това дължи на подбудите на един велик за Православната ни църква духовен старец, наскоро обявения за светец преп. Порфирий Кавсокаливит....

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 8/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

СВЕТ ХРИСТОВ ПРОСВЕЩАЕТ ВСЕХ
* Чудото на Благодатния огън → стр. 4
* Необяснимият феномен на живия Божи гроб → стр. 4
* Обновлението на храм "Св. Възкресение" в Йерусалим  → стр. 5
* Интересни факти относно слизането на Благодатния огън. Съвременно свидетелство → стр. 7

ТЕОЛОГИЯ
Посланието на радостта. Послание на св. ап. Павел до Филипяни → стр. 6

ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
Преп. Исаак Сирин: Размишление за възкресния ден и съботата → стр. 6

ДОКУМЕНТИ
Патриаршеско и синодално пасхално послание → стр. 1, 3

АМВОН
Свещ. Владимир Дойчев: Победа над всяка смърт  → стр. 3

ЦЪРКВАТА И ДЕЦАТА
* Богородичният канон и акатист пред иконата "Пресвета Богородица-Златна ябълка" → стр. 8
* Детска кампания "Спаси икона" → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Чудото на Благодатния огън

Съвременно свидетелство

Стотици огнени кръстове се появиха над запалените лампади на вярващите при слизането на Благодатния огън през 2015 и 2016 година. Уникалният феномен е заснет от очевидци.

За него лично свидетелства, на 22 юни 2016 г., пред голяма българска поклонническа група от столичния старинен храм “Св. Петка”, митрополитът на Гумениса, Аксиопол и Поликасторс г-н Димитрий, който същата година е присъствал при посрещането на Благодатния огън (Светата светлина). Негово Високопреосвещенство показа на всеки един от нас направените от придружаващия го дякон уникални снимки на понесените от поклонниците на Божи Гроб огнени кръстове...

Древни исторически свидетелства

Свети Григорий, Просветител на Армения

В своята История на Арменците Кирак Ганджакски (XIII в.) описва исторически събития, случили се в периода IV-XIII век. В нея той описва и чудното възпламеняване на една кандилница, която свети Григорий, Просветител на Армения, през 330 г. поставя върху Божия гроб. Той дословно пише следното:

“Казват, че свети Григорий поставил кандилница върху гроба на Христос и на празника Пасха в коленопреклонна молитва отправил към Бога прошение мястото да се освети от една нематериална светлина ­- нещо, което се случва и до наши дни” (History of the Armenians 11, 2, New York 1986).

След отправената от светеца молитва към Бога кандилницата лумнала по чудотворен начин. В това описание чрез думата “нематериална” се предава днешният термин “нетварна” светлина.

На друго място от историографията си Кирак отново се връща към темата за Благодатния огън, по повод възникнал конкретен спор между арменците и православните грузинци относно датата на празнуването на Пасхата. Накрая спорът се разрешил именно чрез същата Света светлина (Благодатния огън), която запалила незаспиваща кандилница на датата на православната Пасха...

Свети Теодор Саваит (836 г.)

Свети Теодор Саваит е роден в Емеса, Сирия. На 19-годишна възраст е постриган за монах в манастира на св. Сава, намиращ се на ок. 15 км югоизточно от Йерусалим. Подвизава се в манастира 41 години -­ до 836 г. Същата година на Велики четвъртък той е ръкоположен за епископ на Едеса и два дни по-късно -­ на Велика събота, участва в последованието по посрещането на Благодатния огън.

Този факт е подробно описан в неговото житие, съставено в манастира “Св. Сава” през 860 г., малко след неговата смърт. Житиеписец е епископът на Емеса Василий, който е племенник на светеца. В житието той описва четирите дни, които неговият чичо ­- св. Теодор Саваит, прекарва в Йерусалим ­- от Велики четвъртък до Неделя Пасха 836 г. В лаконичен стил той пише следното:

“След като той (св. Теодор) пребиваваше с патриарсите и прекара заедно с тях Велики петък, на светата Велика събота, след запалването на кандилниците на светото Възкресение от Небесната светлина...

Необяснимият феномен на живия Божи гроб

През лятото на миналата година група гръцки експерти взема участие в реконструкцията на Божи Гроб в Йерусалим. Последният път, когато там е извършвана възстановителна дейност, е през 1810 година. Но групата учени се изправя пред мистериозен феномен. Когато през м. октомври 2016 г. отварят надгробната плоча на Господ Иисус Христос, за да изследват кухината в свещения камък, всички технически средства, с които се анализират електромагнитните полета, едновременно се повредили.

Професор Антония Моропулу, която оглавява експертния екип, формиран под егидата на National Geographic, казва за френска телевизия: “Когато ние се опитахме да проучим кухината в свещения камък, всички уреди спряха да работят. Божият Гроб е жив. Има природни явления, които могат да нарушават електромагнитните полета. В случая, ще трябва да призная, че силата, чрез която ние и вярваме, и чрез която можем да разсъждаваме, е просто част от тези явления”. Според репортажа, нямало никакво разумно обяснение, с което да може да се оправдае масовата повреда на уредите, които са от най-последно поколение на съвременната технология.

Повече от девет месеца групата експерти работи по възстановяването на свещената Кувуклия на Божи Гроб, в пресвещения храм на Възкресението в Йерусалим. В продължение на много десетилетия тя е била поддържана от метална конструкция, докато сега съоръжението е мраморно...

Интересни факти относно слизането на Благодатния огън

Слизането на невеществения огън на Гроба Господен в Йерусалим е познато събитие в Църквата още от апостолско време. През X век арабският историк Ал Хюсеин († 956) потвърждава, че тази църковна традиция не е прекъсвана, а именно ­- патриархът да поема светлината от един ангел. Така ни свидетелства и Евангелието: “Ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него” (Мат. 28:2).

В наши дни Йерусалимските патриарси разказват, че след прочитане на молитва и издигане на сноповете свещи, вечното кандило се запалва заедно със свещите в ръцете на Светейшия. (Виж повече в книгата на Х. Скарлакидис “Светата Светлина” 2012 и ЦВ, бр. 8/2011 г., бр. 7/2012 г., бр. 9/2013 г.)

През 2006 г. реших да посетя за втори път Йерусалим, този път в периода около Великден. Рано сутринта на Велика събота вече бях в близост до храма “Възкресение Христово” ­- единственото място на света, където Възкресната света литургия се извършва при Гроба Господен. Заварих хиляди поклонници, които се опитваха да преминат през военен кордон в посока към двора пред храма. Слях се с тълпата, настана истински водовъртеж от хора, които се носеха в разни посоки. В крайна сметка, се оказах един от първите, стъпили в двора на свещения храм. Вече бях спокоен и дълго благодарих на Бога за щастливата възможност да присъствам на едно от най-старите богослужебни последования - ­ посрещането на Благодатния огън.

След отварянето на портите застанах на място в храма, от където можех да наблюдавам кандилата около Кувуклията и да чакам момента, когато Йерусалимският патриарх Теофил III ще предаде на събралото се множество от Свещения огън. Към този момент вече се бяха събрали ок. 15 000 души, предимно гърци, кипърци и руснаци, част от които бяха навън. Около 12 часа (два часа преди богослужението), започнаха да се появяват на много места синкави илюминации и малки кръгли мълнии със светъл оттенък. Откъде идват тези светлини? Появяват се за секунда-две, после изчезват, после пак се появяват нови, някои от тях присветват и за по-дълго време... Появяваха се навсякъде, покрай икони, колони и между самите хора. Настана бурна радост, хората не можеха да си задържат емоциите: викаха, плачеха, някои свиркаха силно с пръсти в уста. На моменти се чувствах като на стадион, шум и глъч огласяше цялото пространство. Когато се случеше силно да присветне някоя от мълниите, хората протягаха ръце със свещите и се надяваха да вземат огън. По всичко си личеше, че чудото предстои.

В 14 часа патриархът влезе в Кувуклията и за момент настъпи тишина...

Посланието на радостта

От всички послания на св. апостол Павел има едно, което е наречено “Послание на радостта”. Това е неговото послание до Филипяни. Макар и да е толкова малко и кратичко -­ едва четири глави с малобройни стихове, думите “радост” и “радвайте се” звучат в него петнадесет пъти.

Посланието същевременно е и познато като текст с преимуществено христологичен характер. Което именно подчертава и христологичния характер на понятието радост.

Четиримата евангелисти изтъкват радостта като особен плод от общението на вярващите с Христос. Подобно на тях и св. ап. Павел гледа на радостта като на съществен признак за християнски начин на живот и я поставя към общия опит, който членовете на християнската общност придобиват от общението си със своя Господ. Тоест радостта в посланията на св. апостол Павел придобива форма на наложителност. Тя не спада към препоръките, а към заповедите. Ако някой е наистина засаден и за-телесен в извора на живота, който е Иисус Христос, той не може да е друго, освен едно радостно присъствие в света. Затова апостолът по темата за радостта често пъти звучи повелително: “Прочее, братя мои, радвайте се в Господа” (Филип. 3:1), “Радвайте се в Господа винаги, и пак ще кажа: радвайте се” (Фил. 4:4). Тази лична връзка с Христос изявява задължението и дълга за радостта на всеки вярващ (Фил. 1:25, 2:28).

В Посланието на радостта св. ап. Павел дава едно напълно различно съдържание на понятието за радост от всички познати досега, като тези за радостите, които произлизат от цветущото здраве, светските успехи, удобствата или удоволствията. Знае се, че когато апостолът пише Посланието на радостта, той не е притежавал нищо от това. Нито е имал добро здраве. Нито някакъв обществен успех или пък въобще някакво удобство в своя живот. Той се намирал постоянно под заплаха и ужасни гонения. Дори самото Послание той пише от някакъв римски затвор и, макар да е осъден на смърт, той постоянно говори за радостта и призовава своите читатели силно да живеят в нея...

Размишление за възкресния ден и съботата

Възкресният ден, докато ние сме в плът и кръв, е тайна непостижима за нашия ум в познанието на Истината, Която превъзхожда всеки размисъл. В този век няма ни осми ден, ни събота в същински смисъл. Защото казалият: Бог си почина в седмия ден (Бит. 2:2), е означил отдиха, който настъпва след завършването на този живот; защото тогава гроб е (става) самото тяло, а то е светът. Шест дни преминават във вършене на житейските дела при опазване на заповедите; седмият ден целият протича в гроба, а осмият -­ в излизане от гроба.

Както вярващите приемат тук тайната за възкресния ден чрез притча, а не самия ден в неговата същност, така и подвижниците приемат тайната на съботата в притча, но не и наистина самата събота, която е отдих от всичко скръбно и е съвършено успокоение от вълненията и грижите (Евр. 4:9-10). Защото Бог ни е дал да си устроим тук тайнство, а не истинската действителност.

Истинската и несравнима събота е гробът, който изразява и свидетелства за съвършеното състояние на покой от теготата на страстите и от противните на покоя дела. Там (в гроба) цялото човешко естество ­- и душата, и тялото, се намира в състояние на истинска събота.

За шест дни Бог е привел в строен порядък цялата съвкупност на този свят: създал е стихиите, благопригодил е тяхното вечно движение към движение за служение и те не ще се прекратят, докато в протичането си не стигнат до своето разрушаване. Именно чрез тяхната сила, тоест чрез силата на първобитните стихии, Той е създал и нашите тела. Но и на стихиите Той не е дал покой в тяхното движение, нито пък на произлезлите от стихиите наши тела Той е дал почивка от извършването на дела. Той е положил в нас предел за отдих от делата ни от онзи момент, в който нашите тела не последват първоначалното си сродство; и това е освобождаването от този живот. Така е казал и на Адам: с пот на лицето си ще ядеш хляба си. И дълго ли ще продължи това? - ­Докле се върнеш в земята, от която си взет, и която ще ти ражда тръне и бодили (Бит. 3:18-19). Ето тайната на извършваните от теб дела в този живот -­ те ще бъдат, докато ти живееш! Но от онази нощ, в която Сам Господ изля потта Си, Той измени потта, от която допреди произраствали само тръни и бодили, в пот, която се пролива в молитва, и заедно с това -­ в извършване на дела на правдата...

Победа над всяка смърт

Кой би могъл да каже какво са чувствали Христовите приятели в нощта, която предшествала Възкресението? Защото това са същите онези, които Го видели и изповядали като Син на Живия Бог (Мат. 16:16). Това са тези, които не искали да се отделят от Него, защото Той има думи за вечен живот (Йоан. 6:68). Същите тези, които се надявали, че Той е Оня, Който идва да избави Израиля (Лука. 24:21). И ето -­ изведнъж Го виждат на Кръста. Виждат Го прикован. Виждат Го слизащ в гроба. Човек може все някак си да живее без Христос, но да познава Христос и да живее без Него, това е най-трудното нещо на света. И разбира се, мисля, че това са били най-тежките часове на Христовите приятели... Но ето, идва утрото на Възкресението. Идва утрото на изцерението на човешкия род. И вижте, едни от най-добрите му представители ­- жените мироносици ­ отиват, за да засвидетелстват още веднъж любовта си към Господа. Вървят и си мислят: “Кой ли ще ни отвали камъка на вратата гробни?” (Марк. 16:3). Има кой, жени мироносици! Има кой! Освен че има кой да отвали камъка, но и по-големи неща има да видите сега при Гроба Господен...

Ето, и ти, и аз понякога се страхуваме от нещата, които препречват пътя в живота ни и си казваме: “Кой ли ще отвали тоя камък, който ми пречи да стигна до онова, което обичам?” Има кой! Аз ще ти отговоря на това съмнение, на тая трудност, с поздрава: Христос воскресе! Христос излезе от гроба. Христос победи всяка смърт. Всяко зло. Всеки ад. Един отец казва, че земята би се пръснала, ако Христос бе останал в нея. Виж, Ангелът говори на светите жени мироносици: “Защо търсите Живия между мъртвите?” (Лука. 24:5). “Защо оплаквате Нетленния в тлението? Идете и проповядвайте, че Христос възкръсна!” (Пасхални стихири). Че Христос победи ада! Разбираш ли? Победи ада! Победи всички бесове, събрани в него и нито един от тях не можа да Го задържи, нито да прояви каквато и да е сила пред Възкръсналия. Защото Христос победи и разби затворените отвека врати на ада и извади оттам плачещите чеда на Адама. Избърса сълзите им и виж, възвежда ги на Небето...

Прочети още...

Църковен вестник, бр.7/2017 г.

ТЕМА НА БРОЯ:

ИЗБОР НА НОВ ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА -
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛЕН СЪБОР → стр. 2

КАНОНИЧЕСКИ ИЗБОР → стр. 3-4

ПОСРЕЩАНЕ ВЪВ ВРАЧАНСКА ЕПАРХИЯ → стр. 4

ТЪРЖЕСТВЕНО ВЪДВОРЯВАНЕ  → стр. 6-7

ПЪРВА АРХИЕРЕЙСКА ЛИТУРГИЯ → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛЕН СЪБОР

С архиерейска св. Литургия започна изборният ден във Врачанска епархия. Тя бе оглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, наместник на овдовелия Врачански митрополитски престол, натоварен от Светия Синод на БПЦ да организира и проведе изборите за нов Врачански митрополит. В съслужение с него бяха храмовото свещенство, епархийски съветници и архиерейски наместници.

В храма се събраха епархийските избиратели и много врачани, за да изпросят от Бога Неговата благодатна помощ и вразумление в предстоящото важно за цялата Църква дело -­ избора на нов архипастир на своята епархия.

В края на светата Литургия митрополит Киприан призова присъстващите богомолци в предстоящите часове да усилят своите молитви към Бога, та избирателите да излъчат двама достойни кандидати за овдовялата катедра. Призова още епархийските избиратели да подходят сериозно и отговорно към това толкова важно и отговорно дело, та Бог да определи достоен Врачански митрополит, който да поддържа духовния живот и да запази традициите, завещани от предшествениците му.

С изпяване тропара на Петдесетница, на 5 март започна епархийският избирателен събор за нов митрополит на овдовялата Врачанска епархия. Той премина при изрядна организация и ред, и в спокойна атмосфера...

КАНОНИЧЕСКИ ИЗБОР

Достоен наследник на достойни предшественици

След като на своето заседание на 11 март Светият Синод в пълен състав разгледа и одобри документацията по проведения на 5 март епархийски избор, на основание чл. 90, ал. 1 от Устава на Българската православна църква ­- Българска Патриаршия, на 12. 03. 2017 г. в синодния параклис “Св. цар Борис-Михаил Покръстител”, след света Литургия, бе извършен каноническият избор за Врачански митрополит. По решение на Св. Синод литургията бе отслужена от Негово Високопреподобие архим. Пахомий, игумен на Дивотинския манастир, при молитвеното участие на високопреосвещените митрополити от Светия Синод.

В същото време преосвещените Браницки епископ Григорий и Агатополски епископ Йеротей се молеха в олтара на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, където св. Литургия бе отслужена от храмовото свещенство...

Добрият пастир полага душата си за овците!

Слово на Българския патриарх Неофит

Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа владико Григорий,

В деня на встъпването Ви на Врачанския митрополитски престол се обръщам към Вас с топъл първосветителски благослов и братска в Христа обич, както и с всесърдечни благопожелания за дълголетно и доброплодно архиерейско служение, в подражание на всички достойни и приснопаметни Ваши предшественици Врачански митрополити от миналото на тази неголяма, но толкова важна за родната ни Църква епархия. Нека дните и годините Ви начело на този Божи виноград да бъдат мирни и благословени, изпълнени с истинска в Господа радост от архипастирското служение. Нека всякога да Ви обграждат вниманието, помощта и любовта на свещенството и монашеството, и особено на Вашите епархиоти, така щото, водени от Вас, всички те неизменно да възрастват в православната ни вяра и във възхождането по лествицата на Христовите добродетели по примера на Христа, нашия Спасител, на Неговата света Майка, на светите Му апостоли и на всички Негови от века ученици и следовници...

Божият промисъл днес ме призовава

Слово-отговор на Врачанския митрополит Григорий

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, всечестни отци, възлюблени в Господа братя и сестри, Днес, прославяйки Всеподателя Бога, за Неговата велика милост към мене, недостойния, аз стоя пред Вас, богомъдрите архипастири на родната ни св. Църква, за да приема на плещите си тежкия, но благодатен товар на митрополитското служение.

Богу е било угодно да призове чрез Вас, архиереите членове на Светия Синод, мен, най-последния от епископите, към това ново, високоотговорно поприще, което до известна степен ме смущава, но чувам гласа Господен, Който казва: “игото Ми е благо, и бремето Ми леко” (Мат. 11:30), и още: “не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах” (Йоан. 15:16). Тези думи на нашия Господ Иисус Христос - Промислител говорят, че в света нищо не става случайно, а се управлява от Божия промисъл. Убеден съм, че именно този Божи промисъл днес ме призовава да се трудя на Неговия виноград в богоспасяемата Врачанска епархия...

ДОБРЕ ДОШЛИ, ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИ ВЛАДИКО - ПОСРЕЩАНЕ ВЪВ ВРАЧАНСКА ЕПАРХИЯ

Прощална богослужба в София

Преди да отпътува за богодаруваната си епархия, новоизбраният Врачански митрополит Григорий отслужи св. Литургия в столичния катедрален храм “Св. Неделя” в съслужение със свещенството на Софийска митрополия. Така митрополит Григорий се прости с клира и миряните на епархията, на която посвети пет години служение -­ 2 години като протосингел и 3 като викарен епископ.

Лично Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит взе молитвено участие в прощалната литургия и благослови новото му служение.

В съслужението взеха участие Негово Преосвещенство епископ Герасим ­- главен секретар на Светия Синод, представителите на Руската и на Румънската православна църква в България -­ архимандрит Филип (Василцев) и ставр. ик. Нелуц Опря, протосингелът на Софийска епархия ставр. ик. Ангел Ангелов, храмовото свещенство начело с председателя на храма ставр. ик. Мина Минчев, предстоятели и свещенослужители от София, протодякон Иван Петков и дякони...

Посрещане на границата на епархията

Съгласно утвърдената традиция в Българската православна църква, митрополит Григорий бе посрещнат на границата на Врачанска епархия, на площада в с. Зверино.

За да посрещнат своя архипастир, се бяха стекли кметове, свещенослужители и християни от околността, начело с областния управител на Враца Момчил Младенов. При пристигането на митрополита старшият епархийски съветник ик. Младен Славков му връчи кутийка с пръст от Врачанска епархия и го приветства от името на свещенството. Той се обърна към архиерея и присъстващите с думите:

“Ваше Високопреосвещенство, богомъдри архипастири на св. Църква, уважаеми представители на изпълнителната власт, общественици, драги отци, гости, възлюблени братя и сестри, епархиоти,

Щастлив съм, че на мен се падна честта от името на Епархийския съвет, служителите при митрополията, свещенството и клира да приветствам с “добре дошъл” канонично избрания за Врачански митрополит Негово Високопреосвещенство Григорий...

Пристигане в престолния град Враца

С камбанен звън на градските църкви престолният за епархията гр. Враца посрещна новия си митрополит. Голямо множество жители на града и околностите се бе събрало на градския площад “Христо Ботев”, за да го приветства с “Добре дошъл, Високопреосвещени владико!” и да получат неговото първо архипастирско благословение.

Митрополит Григорий започна своето ново служение с молитва към Бога за упокоение душите на неговите достойни предшественици, врачанските митрополити Калиник, Паисий, Климент, Константин и др., които са погребани в митрополитския храм “Св. Николай” ­- срещу сградата на св. митрополия.

След това литийно шествие начело с духов оркестър потегли от храм “Св. Николай” към централния градски площад, където митрополитът бе посрещнат с хляб и сол от деца в народни носии...

ТЪРЖЕСТВЕНО ВЪДВОРЯВАНЕ

Вечерно богослужение в катедралния храм

Днес е исторически ден за Врачанска епархия, защото новият Врачански митрополит Григорий бе посрещнат и въдворен на епархийската си катедра във Враца, след като бе избран и канонически утвърден за епархийски митрополит на 12 март 2017 г. от Св. Синод на БПЦ-БП.

След тържественото посрещане на площад “Христо Ботев”, Врачанският митрополит Григорий се отправи в многобройно литийно шествие към катедралния храм “Св. 12 апостоли”, където се състоя неговото въдворяване. Свещенство, официални лица, синодални и митрополитски служители, епархиоти и вярващи от цяла България се вляха в пространството на храма, за да съучастват молитвено в благодарствения молебен и празничната вечерня по повод историческия избор.

На митрополитския трон в катедралния храм Врачанският митрополит Григорий бе възведен от своите събратя Ловчански митрополит Гавриил и Пловдивски митрополит Николай. Заедно с тях в молебена за въдворяването и празничната вечерня молитвено съучастваха: Видински митрополит Дометиан, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим и Старозагорски митрополит Киприан, както и епископите: Мелнишки Герасим -­ гл. секретар на Св. Синод, Адрианополски Евлогий, Велички Сионий, Знеполски Арсений и Константийски Яков, многобройно свещенство от епархията и страната...

Благославяйте народа си, ние сме винаги с Вас!

Приветствие при въдворяването от името на Епархийския съвет

Ваше Високопреосвещенство,Благомъдри архипастири на светата ни Църква,

Уважаеми представители на изпълнителната власт, общественици, гости, драги отци, възлюблени братя и сестри,

Недалеч от тук е Черепишката св. обител, на чиито тежки порти потропа една българка, безстрашната баба Илийца; на северния синор на епархията, на брега на тихия бял Дунав при паметния Козлодуй слезе от кораба “Радецки” безсмъртният Ботев със своите верни юнаци, целунаха свещената българска земя, за свободата на която бе сладко да се умре.

След учредяването на независимата Българска църква ­- Българската екзархия, се редят митрополитите -­ Аверкий (от 1873 до 1877 г.), Константин (1884-1912), Климент (1914-1930), Паисий (1930-1974) и блаженопочиналият на 26 декември 2016 г. митрополит Калиник (1974-2016).

“Комуто много е дадено, много и ще се иска” (Лука. 12:48).

От днес Вие, Високопреосвещений владико, тръгвате по трудния каменлив път, носейки тежкия митрополитски кръст, но Бог не ще Ви остави немощен в новото, тъй отговорно служение. Помнете насърчителното обещание на Христа Спасителя към Неговите служители: “Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20); “Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мен, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми леко” (Мат. 11:29-30)...

С ясно съзнание за мисията на светата Христова Църква

Слово на Врачански митрополит ГРИГОРИЙ на вечерното богослужение в катедрален храм “Св. Дванадесет апостоли”

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, досточтими отци, уважаеми представители на официалната власт, братя и сестри,

Позволете ми, в края на този изпълнен с толкова много духовна радост и трепетни вълнения ден, да се обърна още веднъж към вас, като за пореден път засвидетелствам пред всички ви готовността си и своята решимост -­ подчинявайки се на Божията и народната воля ­- да отдам всичките си сили и способности за благото и преуспяването на богохранимата Врачанска епархия, в която от днес встъпвам като избран от Божия народ и канонически утвърден от Светия Синод на Православната ни църква митрополит.

В дейността си като архипастир на Врачанската епархия ще се ръководя от примера и образеца на нашия Вечен Небесен Архиерей и Архипастир -­ Христос Спасителя, както и от заветите на достойните мои предшественици по катедра и на моя приснопаметен духовен старец -­ Неврокопския митрополит Натанаил, под чието духовно ръководство израснах като монах и клирик на родната ни света Православна църква.

В деня на своето встъпване в богодаруваната ми епархия заявявам пред всички вас, че вратите на светата Врачанска митрополия ще бъдат винаги отворени за всеки, който пристъпва прага є с необходимост от духовно напътствие или от съвет, който идва за помощ или за утеха. Църквата, която Господ Иисус Христос основа на земята, е Църква-майка. Тя винаги помни и следва Господните думи и Господния завет: “Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).

Неизменно воден от този Господен завет и винаги с ясно съзнание за богочовешката същност и за мисията на светата Христова Църква в нашия свят, ще полагам посилните ми грижи, както за цялостния църковен и духовен живот в епархията -­ за поверените ми храмове и манастири и всичко онова, което има отношение към православната ни вяра и православния ни духовен живот, -­ така и конкретно за всяка страдаща душа, така щото с усилията на цялата ни Църква Господ всеки ден да прибавя към нея “такива, които да се спасяват” (Деян. 2:47)...

ПЪРВА АРХИЕРЕЙСКА ЛИТУРГИЯ

Първата архиепрейска литургия в своята епархия новоизбраният Врачански митрополит Григорий отслужи в катедралния си храм “Св. 12 апостоли” в Неделя Кръстопоклонна, 19 март.

Лично Негово Светейшество Българският патриарх Неофит пристигна в престолния град Враца, за да влезе в радостта на новия митрополит и поверените му от Бога пасоми. При молитвеното участие на предстоятеля на БПЦ, съборната св. Литургия бе възглавена от Врачанския митрополит Григорий, на когото съслужиха високопреосвещените синодални митрополити: Пловдивски Николай, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим и Старозагорски Киприан, както и преосвещените епископи Мелнишки Герасим и Адрианополски Евлогий, многобройно свещенство от Врачанска, Софийска и Неврокопска епархии. На празничната богослужба присъстваха представителите на местната власт и голямо множество богомолен народ.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит поздрави нововъдворения Врачански митрополит Григорий и му подари комплект енголпие с панагия. Всички присъстващи на празненствата получиха за молитвен спомен от това паметно събитие икони на св. Софроний Врачански...

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 6/2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
Монах Мойсей Светогорец: Вседобродетелната Пресвета Богородица → стр. 1, 6

ЮБИЛЕЙ
* Тържествено отбелязване паметта на светителя Серафим, Софийски Чудотворец → стр. 1
* † Старозагорски митрополит Киприан: Спомен за един "безотечественик" → стр. 5, 7

ГЛАСЪТ НА СВ. ОТЦИ
* Св. Кирил Йерусалимски (IV в.): И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви → стр. 3
* Св. Тихон Задонски (XVIII в.): Лозата и пръчките → стр. 3

Неделите на св. Четиридесетница в образни символи → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Вседобродетелната Пресвета Богородица

Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата.

Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат Божия. Тя заема отличително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева, тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения образ.

Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид.

Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ тя изобразява и който тя (чрез себе си) свързва с това приемане на спасението, което Бог ґ предоставя. Така Христос става Новият Адам, Пресветата – Новата Ева.

Светите Отци на Църквата проследяват следите на Пресветата през целия Ветхи Завет. Те говорят за нейните предобрази и символи.

Първото съобщаване за нейната честна личност става в т. нар. „Първоевангелие”...

Тържествено отбелязване паметта на светителя Серафим, Софийски Чудотворец

През месец февруари т.г. се изпълни една година от причисляването към лика на светците (чрез Акта на Св. Архиерейски събор на РПЦ от 03. 02. 2016 г.) на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев, 1881-1950), както и от тържественото му прославление на 26 февруари -­ деня на неговото успение.

Благата и благодатна радост от прославлението на новоканонизирания Божи угодник, станал духовен баща и наставник на руси и българи в нелекото време на властващия атеизъм, се случи по единомисленото желание на двете братски православни църкви -­ Руската и Българската. То се отбеляза чрез съборни празнични богослужения в първопрестолните градове и на двете, като най-тържествените бяха в София -­ града на мирния плод на неговата праведност (срв. Евр. 12:11), в който е и мястото за поклонение пред честните му чудотворни останки.

За целта беше изписана икона на новопрославения светец, бяха съставени на църковнославянски език тропари, кондак, величание и молитва към него, както и житие (и кратко, и разширено), на руски и на български. Те бяха включени в специалното по повода издание на Синодално издателство на БПЦ-Българска патриаршия - ­“Житие, аскетически поучения и проповеди” на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец.

Неговата памет тази година бе почетена в София чрез архиерейски богослужения в празничния ден, 26 февруари, едновременно в ПКСХП “Св. Александър Невски” и в Руското подворие ­- храм “Св. Николай”, научна богословска конференция “Възвръщане на забравените имена” на 25 февруари, празничен концерт ­- вечерта на 26 февруари, освещаване на нова изписана икона в криптата със светите му мощи и тридневни непрекъснати молебени пред неговия гроб...

Спомен за един "безотечественик"

­“Разнообразни радости има по житейския път на човека. Има радост от семейния живот... Има радост от учението. Радост от добра професия. Радост от богатството, от здравето, от земното благополучие и какви ли не още човешки радости. Но има радост, която стои много по-горе от всички радости на човека. Тази радост е радостта в Господа”.

Тези прости, но дълбоки по съдържание думи, принадлежат на енорийския свещеник на с. Долни Воден, Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия ­- Сергей Анатолиевич Белоусов. Писани са от православен свещеник, чийто живот е бил повече в скърби, отколкото в радости, и стоят написани в съставената от него Летописна книга на Долно-воденския храм “Св. Кирил и Методий”, която се съхранява в библиотеката на Пловдивска св. митрополия.

Въпреки наивния стил на изложението, тази изстрадана летопис е безспорен исторически документ. Същевременно тя е и една много искрена автобиография, от която научаваме не само за произхода на о. Сергей, но се сдобиваме и с възможността да съпреживеем изпълнения с много трудности, изпитания и дори разочарования живот на един руски православен свещеник, на когото Божият промисъл отредил жребия да сее Неговото слово сред православните българи...

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви

Съгласно вярата на нашата Църква, ние ви учим и проповядваме, че Христос ще ни се яви два пъти, а не само веднъж, и че в сравнение с първото Му идване Неговото второ идване ще бъде несравнимо по-величествено и славно. Защото при първото бе явено Христовото търпение в най-дълбока пълнота, докато при второто ще се открие цялата сила и слава на Неговото Царство.

Ето защо нека да не мислим единствено за първото явяване, но да се замислим и за второто. И ако при първото идване, по време на Неговото тържествено влизане в Йерусалим, сме казвали: “Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 21:9), то и при Неговото второ идване, както Сам Той ни е казал, ние пак ще изречем с благоговение: “Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 23:39).

Спасителят ще дойде не за да бъде осъден отново, но за да съди онези, които не Го приеха. Този, Който при Своето първо идване беше безмълвен, когато Го подлагаха на мъчения, изрече в пророческо откровение на иудейските закононарушители, извършили тези изумителни неща при разпъването Му на Кръста: “Ти върши това, и Аз мълчах” (Пс. 49:21). При първото Му идване Неговата цел беше да ни даде възможност за спасение и поради това Той ни наставляваше с убедителни слова. При второто Му идване обаче, без значение дали желаят това, или не, хората ще се окажат принудени да приемат, че единствено Той е “Цар на царете и Господар на господаруващите” (1Тим. 6:15)...

Лозата и пръчките

Каквато е връзката на лозата с пръчките, такава е и на Христос с християните. Пръчките са съединени с лозата -­ по същия начин християните са духовно съединени с Христос. Пръчките приемат сок от лозата и дават плод -­ също така и християните приемат от Христос живителната сила на добронравието и добродетелите и творят плодовете на добрите дела. Макар да се вижда, че плодът е по пръчките, то той [правилно] се приписва на лозата. Така макар християните да принасят плодовете на добродетелите, то на Христос ­- Сина Божий те биват приписвани. Сами по себе си пръчките не могат да дават плод без лозата. Така и християните без Христос нищо не могат да вършат. Пръчките, за да принасят повече и по-добри плодове, биват подрязвани и очиствани от ненужните си клонки от лозаря. Така и християните биват най-строго възпитавани от небесния свой Отец, за да могат да принесат възможно най-изобилните, доставящи велика радост, плодове на добродетелите. Пръчките, колкото повече натежават от плод, толкова повече се свеждат към земята и се спускат над нея. Така и християните, колкото повече добри дела вършат, толкова повече се смиряват. Пръчките дават плод заради труда на лозаря. Така и християните вършат добри дела по словото на Небесния Отец, от Когото произтича всяко добро...

Неделите на св. Четиридесетница в образни символи

Прочети още...

Църковен вестник, бр. 5/2017 г.

ТЕМИТЕ В БРОЯ:
ДНИ, ПОСВЕТЕНИ НА СВ. ЛУКА-СИМФЕРОПОЛСКИ В ПЛОВДИВ
* Слово на Пловдивския митрополит Николай: "Не нам, не нам, а имени твоему" → стр. 1-5
* Доклад на Ловчанския митрополит Гавриил: "Пастирът-мъченик" → стр. 6
* Проповед на св. Лука Войно-Ясенецки: "Силата ми в немощ се проявява" → стр. 7

ПОДВИЖНИЦИ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО
* Новопреставилия се архим. Кирил Павлов: За завистта → стр. 3

* Неуморим в служението: Подвигът на скромното житие на св. Никола Плана → стр. 8

/Абонамент за печатното издание/

Силата ми в немощ се проявява

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който го ненавиждал, преследвал го винаги и навсякъде, причинявал му всякакви неприятности, подигравал го със зли думи. И три пъти се молел свети Павел на Бог, просейки да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: “Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:9-10). Но как, как е възможно това ­ немощният да бъде силен?

Нашето християнско и светско разбиране за духовната сила са съвсем различни. Духовната сила на светските люде има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването. Тази сила е често огромна, но в основата є лежи гордостта, лежи отхвърлянето на всяка Божия помощ, самоутвърждаването, безусловната вяра в своите човешки сили. А Бог се противи на горделиви и само на смирени дава благодат…

28 октомври 1951 г.

Из книгата “Силата Ми в немощ се проявява” (със съкращения). Източник: pravoslaven-sviat.org

За завистта

­В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Христа братя и сестри! Веднъж, по Своя обичай, Господ влязъл в събота в иудейска синагога и започнал да проповядва там словото Божие. Видял жена, която осемнадесет години страдала от тежък телесен недъг ­ тя била прегърбена и не можела да се изправи. Господ се съжалил над нея и като я повикал при Себе Си, казал: “Жено, освобождаваш се от недъга си” (Лука. 13:12). Той възложил ръцете Си върху нея, и тя тозчас се изправила и започнала да слави Бога.

Началникът пък на синагогата, хранейки в сърцето си скрита завист към Спасителя, виждайки с какво уважение се ползва Той сред народа и с каква любов народът Го заобикаля, възнегодувал против чудесното изцеление на нещастната жена от Божествения Чудотворец и започнал строго да говори на народа: “Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден” (Лука. 13:14).

Усетил в тези думи притворството и лицемерието на началника на синагогата, Спасителят всенародно разобличава маската на неговата мнима ревност по Закона Мойсеев: “Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” (Лука. 13:15-16).

След такова изобличение пред всички, изведнъж се разкрила злобата в душата на мнимия ревнител от иудейската синагога...

Превод: ик. Йоан КАРАМИХАЛЕВ

Неуморим в служението

­В Гърция на 2 март се празнува паметта на св. Николай Плана ­ все още непознат за нас, българите, светец, характерен със своя обикновен живот на свещенослужител в беден квартал на Атина. Подвигът в неговото, на пръв поглед скромно, житие е в постигането на най-великата християнска добродетел ­ смирението.

С ежедневно отслужване на св. Литургия в малки църквички на Атина, св. Николай изора духовната нива и облагороди душите на жителите на столицата, освещавайки ги с благодатта на Божието слово и правейки ги причастни на Тайните Христови.

Днес, десетилетия след кончината му, вярващите християни призовават неговата молитвена помощ и се покланят на светите му мощи, положени в красив саркофаг в една от централните църкви на Атина ­ “Св. Йоан Предтеча”.

Животът и делото на св. Николай Плана са висок пример за истинско служение в Христа за всеки истински християнин и най-вече за свещенослужителите.

ЖИТИЕ: Свети Николай е роден през 1851 г., на красивия гръцки остров Наксос, от който е и друг наш съвременен подвижник ­ св. Никодим Светогорец.

Родителите му, капитан Янис и майка му Августина, отрано го наставили и възпитали в благочестие към Бога. Още от детството си св. Николай Плана започнал да проявява своята наклонност и любов към тайнствата и светините на вярата. Обичайки църковните служби, той със сърдечен трепет помагал като иподякон в храма, където служел неговият дядо, свещеник Георги Мелисургос. Често си играел, обличайки чаршаф вместо фелон, и подражавал на свещенослужителите. Един ден в църква пял с такова молитвено чувство, че предизвикал удивление у минаващите. Предопределен от Бога да бъде служител на Светите Тайни, малкият Николай непрекъснато участвал в литургичния живот на Църквата с пост, молитва и бдение.

От рано надарен с дара на прозорливост, той съобщил на домашните си за корабокрушението на бащиния му търговски кораб в същия момент, в който плавателният съд се разбивал до Цариград. Загубата на кораба им, заедно с целия товар и екипаж, била силен финансов и емоционален удар за неговия баща. Честният капитан от тревоги по изгубените човешки животи на младите моряци и от настъпилите финансови притеснения и задължения се поминал...

Прочети още...